РЕШЕНИЕ

 

  №

гр.София, 28.02.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2218 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД.

Ищцата А.И.И. твърди, че на 04.12.2020 г. е сключила споразумение със З. „Б.И.“ АД, съгласно което ответникът се е съгласил да заплати сумата от 34 000 лв.  Поддържа, че посочената сума представлява взаимно договорен между страните по извънсъдебен ред размер на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди, възникнали в резултат на пътнотранспортно произшествие на 20.12.2019 г. В исковата молба се поддържа, че падежът на задължението за плащане на обезщетението е определен в раздел II, т. 2 от споразумението, и е един месец от подписването му, по посочената в споразумението банкова сметка. ***.01.2021 г., като и към момента на депозиране на исковата молба сумата не е заплатена.

В исковата молба се излага, че споразумението, на което се основава настоящия иск, е сключено в резултат на преговори с ответника, който е поканил ищцата за извънсъдебно уреждане на спора. Именно в резултат на взаимни договорки се е стигнало до сключеното между страните споразумение. Сочи се, че процесната спогодба е във връзка със следното: На 20.12.2019 г. А.И.И., след ПТП, причинено от водач на МПС – „Опел Астра“, с рег. № ******, е претърпяла средна телесна повреда: счупване на горния край на дясната раменна кост (хумерус), проксимална трета.  ПТП се е осъществило около 7,40 ч. на посочената дата, докато ищцата е пресичала на пешеходна пътека на четирилентов двупосочен път в гр. Кърджали. По време на произшествието лекия автомобил е управляван от Ю.Ю.Х., като видно от констативния протокол № 2019-1036-380, съставен в деня на инцидента, за управляваното МПС е налице застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, полица № BG/02/119000250362.

Ищцата поддържа, че след падежа на задължението по споразумението от 04.12.2020 г., многократно по електронна поща е запитвала кога ответникът ще заплати процесната сума, като е била уверявана от служител на ответника – А.М., че ще получи плащане до няколко дни.

 

 

 

Ето защо, ищцата А.И.И. моли съда, да и присъди сумата от 34 000 лв., дължима въз основа на споразумение със З. „Б.И.“ АД от 04.12.2020 г., с което е взаимно договорен между страните по извънсъдебен ред размер на обезщетение  за вреди от пътнотранспортно произшествие от 20.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.02.2021 г.

Ответникът З. „Б.И.“ АД не оспорва твърдението в исковата молба, че е сключено споразумение и то е представено към исковата молба. Моли да му бъде дадена възможност да представи доказателства за извършеното плащане.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като безспорно и ненуждаещо от доказване, в доклада по делото е прието обстоятелството, че между страните по делото е сключено споразумение на 04.12.2020 г., по силата на което З. „Б.И.“ АД се е задължил да изплати на А.И.И., в срок от един месец от подписването му, сумата от 34 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от описаното в споразумението пътнотранспортно произшествие.

Видно от р. II, т. 1 от споразумението от 04.12.2020 г., сключено между застрахователно дружество „Б.И.“АД, в качеството на застраховател и А.И.И., в качеството на бенецифиент, договорената сума представлява обезщетение, за претърпените от бенецифиента имуществени и неимуществени вреди,  възникнали от ПТП на 20.12.2012 г., описано в споразумението, включително и такива за лихва за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от произшествието.

Застрахователят се задължава да заплати обезщетението (дължимо по щета № **********/27.10.2020 г.), в срок от един месец, считано от датата на подписването му, като същото е платимо по посочената банкова сметка *** А.И.И. в      р. II, т. 2 от споразумението.

Съгласно разпоредбата на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

Видно от представените по делото доказателства, както и от изявленията на страните, се установява в настоящето производство, че страните са обвързани от валидна спогодба от 04.12.2020 г., като срокът за изпълнение на задължението за заплащане на договорената сума, представляваща застрахователно обезщетение, е изтекъл на 04.01.2021 г.  С оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

От страна на ответното застрахователно дружество не са представени доказателства, че сумата, която същото не оспорва като дължима,  е заплатена на ищцата, включително и такива доказателства не бяха ангажирани в съдебно заседание. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и доказан, като следва да бъде уважен, включително и претенцията за законова лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Относно разноските

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса, в размер на 1360 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 1790 лв., съобразно представените доказателства.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******, гр. София, бул. „******, да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с. Сипей, мах. „******, община Кърджали, представлявана от адв. М.Д.,***, офис 6,  на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365 от ЗЗД,  сумата от 34 000 лв., дължима въз основа на споразумение с ответника от 04.12.2020 г., с което е договорено обезщетение  за вреди от пътнотранспортно произшествие от 20.12.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.02.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на А.И.И., ЕГН **********, с. Сипей, мах. „******, община Кърджали, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 360 лв., представляваща заплатена държавна такса и сумата от 1790 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение за адвокат.

Банковата сметка на ищцата е следната: IBAN ***, „Банка ДСК“ ЕАД, BIC ***, титуляр А.И.И..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  СЪДИЯ: