№ 9671
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110121981 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Д. М., против „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н..
Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество е сключен
договор за потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г. По силата на горепосочения
договор ответникът е предоставил на ищцата сумата от 500 лв., която тя се е задължила да
върне в срок от 30 дни при ГПР - 49,85 %. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се
обезпечава с поръчителството на „Фератум Банк“. При погасяване на кредита, ищцата е
заплатила и такса по договора за поръчителство в размер на 30 лв.
В исковата молба се излагат подробни доводи за нищожността на целия договор за
потребителски кредит и на разпоредбата на чл. 5 от него, като противоречащ на
императивни материалноправни норми и съдържащи неравноправни клаузи.
Като излага тези факти и съображения, С. П. моли да бъде прогласена нищожността
на чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г. и да бъде осъдено
ответното дружество да й заплати сумата от 30 лв. – такса по договора за поръчителство,
като платена на нищожно основание.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата представя писмено
становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания. Моли за поставянето на допълнителна задача на вещото лице – икономист.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че възнаграждението по договора
за гаранция е получено от трето лице, не от ответника. Излага доводи, че договор за
потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г., вкл. и клаузата на чл. 5 от него, са
1
действителни. Сочи, че сключването на договор за поръчителство (гаранция) с „Фератум
Банк“ не е условие за сключване на договора за паричен заем, а на ищцата е дадена
възможност да посочи друг поръчител. Ищцата се е съгласила изрично с всички клаузи на
договора за паричен заем, както и със сключването на договор за поръчителство с „Фератум
Банк“. Претендира, че възнаграждението, чието връщане иска ищцата, е платено въз основа
на договорно правоотношение, различно от това, възникнало между С. П. и ответното
дружество.
С отговора ответникът представя писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество представя писмена молба. Представя допълнително писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 5 от процесния договор, факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й по валидни договорни клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 1143142 от 31.03.2022 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на
500 лв.
Видно от приложения и приет по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г. последният е сключен при следните
параметри- ГПР в размер на 49,85 %, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
0,00 %, сумата по кредита следва да се погаси чрез плащането на една вноска, чийто падеж е
на 30.04.2022 г.
От представените по делото общи условия на „Фератум България“ ЕООД се
установява, че в т. 12 от същите е посочено правото на отказ от договора, както и редът за
неговото упражняване. В т. 16.2 от общите условия е посочено, че в случай, че ако
дружеството получи плащане от заемателя, което не е предназначено за дружеството,
последното има право в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането
(получателят на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това
заемателя. Със сключването на Договора за заем, заемателят дава изричното си съгласие за
извършването на тези действия от дружеството. В т. 5 от Договора за потребителски кредит
е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Фератум Банк“ в
полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заема. Уговорено е възнаграждението по договора за
поръчителство да е в размер на 30 лв.
По делото не беше представен договор за гаранция, сключен с гарант „Фератум
Банк“. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищцата е
заплатила по сметка на ответното дружество само предоставената й главница в размер на
500 лв. С. П. е върнала главницата на две вноски – 175 лв. на 02.05.2022 г. и 325 лв. на
09.05.2022 г., като двете вноски са направени след крайния падеж на задължението –
30.04.2022 г. Възнаграждение по договора за поръчителство не е претендирано от ответното
дружество, тъй като договорът за кредит е сключен при промоционални условия и ищцата е
върнала единствено предоставената й главница, без да заплаща договорна лихва или други
2
разходи по договора за кредит.
От изложеното съдът стига до извода, че по делото се установи по безспорен начин,
че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който
ищцата като кредитополучател е усвоила предоставената й от ответното дружество сума и е
погасил кредита с плащане. Не се спори, че с клауза от договора кредитополучателят се е
задължил да сключи и договор за поръчителство и да заплати възнаграждение за гаранта.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените
по делото доказателства е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В
последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът
намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, договорът за кредит съдържа клауза, задължаваща
заемополучателят да обезпечи задължението си с поръчителство и да заплати
възнаграждение на поръчителя. Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Несъмнено задължението за заплащане от ищцата на възнаграждение за
поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява допълнителна
услуга, която произтича от договора за кредит.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство,
тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните.
Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Фактът, че кредиторът (ответното дружество) не е
изисквал заплащане на възнаграждение за поръчителя и такова реално не е заплатено не
санира недействителността на договора и не променя извода, че посоченият в договора ГПР
3
не съответства на реалните разходи по договора за кредит, уговорени между страните.
Предвид изложеното, съдът приема, че ГПР в договора е неправилно посочен, което
води до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява
основание за нищожност на процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г., включително клаузата на т. 5 от него, са
нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие на закона, а именно
разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което установителната искова
претенция е основателна.
Неоснователен е осъдителният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от
ЗЗД, тъй като ищцата не установи да е заплатила на ответното дружество възнаграждение по
договор за поръчителство в размер на 30 лв. Напротив, заключението на съдебно –
счетоводната експертиза установява, че С. П. е върнала единствено предоставената й
главница в размер на 500 лв. и не е заплати никакви други суми по процесния договор за
потребителски кредит. Ето защо, искът за връщане на недължимо платена сума се явява
неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в
размер на 100 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 960 лв. Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорара
е основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и идентичността на
основанията на двата иска (ищцата претендира отделен адвокатски хонорар по всеки един от
двата иска), възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 460 лв. общо за
цялото производство. При това положение разноските, които са дължими на ищцата,
съразмерно на уважената част от исковете и след намаляването на адвокатски хонорара, са в
общо размер от 355 лв. (триста петдесет и пет лева).
Ответникът е направил разноски за заплащане на възнаграждение за вещо лице в
размер на 150 лв., като съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева).
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска, предявен от С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н. ПРОГЛАСЯВА нищожността на чл. 5 от договор за потребителски кредит №
1143142 от 31.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н. иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 лв. (тридесет лева), платена на нищожно
основание – чл. 5 от договор за потребителски кредит № 1143142 от 31.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от управителите И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на С. Н. П., ЕГН **********, с
4
постоянен адрес в ... сумата от 355 лв. (триста петдесет и пет лева), представляваща
направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса, адвокатски хонорар и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете и след намаляване
на размера на адвокатското възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над уважения размер.
ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... да заплати на „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите
И.В.Д. и Д.В.Н. сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от
ответника разноски за заплащане на възнаграждение за вещо лице, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над
уважения размер.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5