№ 5175
гр. София, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110155576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 280717/10.10.2023 г. на ........ ЕАД, ЕИК ...........,
срещу Д. Т. Г., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на
първоначалния длъжник в заповедното производство ............, ЕГН **********, починал на
......., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника за: 1./ сумата 75,06 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2015 г. – 31.03.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............едно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 12.09.2019 г. до окончателното плащане, 2./
сумата 22,70 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.09.2016 г. – 04.09.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2019 г по ч. гр. д.
№ 52507/2019 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е наследник на длъжника в
заповедното производство – ............, който като собственик на процесния имот е имал
качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ за процесния период, поради което е бил обвързан от договор за продажба при
Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за
процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е била платима месечно, като
падежите за плащане са били определени в съответните приложими през този период Общи
условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е била начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
наследодателят на ответника не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената ТЕ през исковия период, като поради забавата за плащане се дължи заплащане
и на мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Д. Т. Г..
1
С молба вх. № 90392/19.03.2024 г. ответницата Д. Т. Г. е изложила твърдения за
извънсъдебно погасяване на процесните вземания за главница, законна лихва, мораторна
лихва и съдебни разноски, ведно с доказателства за извършеното плащане.
В проведеното на 20.03.2024 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт ............., е признало, че на 19.03.2024 г. е било
извършено плащане от ответницата в полза на ........ ЕАД на сума в размер на 233,16 лева, с
което са погасени в цялост задълженията на същата по настоящото дело. С оглед
обстоятелството, че плащането е било извършено в хода на процеса, се моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С оглед изявленията на страните и процесуалното поведение на ответника, в
проведеното на 20.03.2024 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално
да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Както се посочи, в проведеното на 20.03.2024 г. открито съдебно заседание, на
основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства
от фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните
и ненуждаещи се от доказване. Така, в хода на процеса между страните не се спори, че през
исковия период от 01.05.2015 г. до 30.03.2016 г. ищецът и наследодателя на ответницата -
............, са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабден имот – а............. за който при ищцовото дружество е открита
партида с абонатен № 189875. Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е
доставил топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената
цена на потреблението в размер от 75,06 лева. Страните не спорят също, че наследодателят
на ответницата не е погасил задълженията си за заплащане на дължимите суми в срока,
предвиден в приложимите към договорното правоотношение Общи условия на
топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача е възникнало и вземане за
мораторна лихва в предявения размер и за сочения от него период на забава.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. Видно от представения като
писмено доказателство фискален бон от 19.03.2024 г. /л/ 62/, на каса на ищцовото дружество
е била платена сумата в общ размер на 233,16 лева, като е посочено, че плащането е
извършено в погашение на задължения за главница в размер от 75,06 лева, мораторна лихва
в размер от 22,70 лева, законна лихва в размер от 35,40 лева, съдебни разноски в размер от
50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50,00 лева. Платената сума
покрива изцяло търсените от ищеца суми по главния и акцесорния иск, като ищецът не
оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им
размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането и дължимата за разглеждане на исковете държавна такса. Следователно
наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно,
2
поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на
дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт в исковото производство в общ размер от
50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........ ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: ............., срещу Д. Т. Г., ЕГН **********, конституирана по реда на чл. 227 ГПК
на мястото на първоначалния длъжник в заповедното производство ............, ЕГН
**********, починал на ......., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 75,06 лева – главница, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2015 г.
– 31.03.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..............едно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 12.09.2019 г. до
окончателното плащане, и за сумата от 22,70 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода 14.09.2016 г. – 04.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 19.09.2019 г по ч. гр. д. № 52507/2019 г. на СРС, 29 състав, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на ........ ЕАД, ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: ................, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата
в размер на 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД – „........“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3