Присъда по дело №575/2019 на Районен съд - Силистра

П Р И С Ъ Д А № 260333

 

гр. Силистра, 22.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателна колегия в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. И.П.

2. М.П.

 

при секретаря П. Т., в присъствието на прокурора Вера Маринова при Районна прокуратура - Силистра, разгледа докладваното от председателя НОХД № 575 по описа на съда за 2019 година и въз основа на закона и събраните по делото доказателства,

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Ф.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител със С.Ф.М. и С.Ф.Ц.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.), поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Ф.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител с Г.Ф.М. и С.Ф.Ц.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.), поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Ф.Ц. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за ВИНОВЕН в това, че на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител със Г.Ф.М. и С.Ф.М.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.), поради което и на основание чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс го осъжда като му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на което да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс за изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц. да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец и частен обвинител Н.Ж.Д. с ЕГН-********** ***, сумата от 12 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от деянието ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 15.09.2016 г.  до окончателното ѝ изплащане, като за горницата до претендирания размер от 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Г.Ф.М. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 277,40 лв. (двеста седемдесет и седем лева и 40 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.М. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 267,49 лв. (двеста шестдесет и седем лева и 49 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.Ц. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 290,95 лв. (двеста и деветдесет лева и 95 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Г.Ф.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – С. част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 136,67 лв. (сто и тридесет и шест лева и 67 стотинки) за изплатени възнаграждения на вещите лица за явяване и участие.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 136,67 лв. (сто и тридесет и шест лева и 67 стотинки) за изплатени възнаграждения на вещите лица за явяване и участие.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 136,67 лв. (сто и тридесет и шест лева и 67 стотинки) за изплатени възнаграждения на вещите лица за явяване и участие.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц. да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща държавната такса по уважения граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц. да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец и частен обвинител Н.Ж.Д. с ЕГН-********** ***, направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Веществените доказателства, а именно: ренгенова снимка с надпис 19.09.2016 г. Н.Д.,  компактдиск с надпис 15.09.2016 г. ведно с 4 бр. касови бележки, да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете, предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА по реда на Глава XXI Въззивно производство от Наказателно-процесуалния кодекс в петнадесетдневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...............................................

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. .............................................

 

 

2. .............................................

МОТИВИ

по НОХД № 575 по описа  на Районен съд – Силистра за 2019 г.

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц.. На тримата е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно за това, че заедно в съучастие на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в недвижим имот, находящ се на ул. „С.“ № …,  са причинили другиму, а именно на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.) и в избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.).

Производството по делото протече задочно след като съдът установи, че са налице условията за разглеждане в отсъствие на подсъдимите в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. в от НПК.

След направено искане съдебният състав е преценил като основателна молбата на Н.Ж.Д., с която моли да бъде конституиран като частен обвинител по образуваното наказателно производство. С оглед фактите в обвинителния акт съдът е конституирал последния като частен обвинител.

С оглед фактите в ОА (нанесена средна телесна повреда на молителя от тримата подсъдими), съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявен граждански иск от пострадалия Н.Ж. В. солидарно срещу тримата подсъдими за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние в размер на 20 000,00 лева ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016 година до окончателното изплащане на сумата. Съдът конституира Н.Ж. В. като граждански ищец.

Прокурорът поддържа обвинението. В хода на съдебните прения навежда доводи за доказаност на обвинението. Посочва, че тримата подсъдими с активни действия противоправно са причинили анатомично увреждане на пострадалия, което представлява съществено засягане на организма му. Излага доводи, че обвинението се доказва от показанията на пострадалия, на свид. М., а също и на свидетелите, които са възприели неговото състояние непосредствено след извършване на изпълнителното деяние. Посочва като доказателства и медицинската документация и извършените експертизи. Излага доводи за установяване механизма на извършване на увреждането, включително съвместния принос на тримата подсъдими за причиняване на престъпния резултат. Посочва като доказан факта, че е имало предприети действия от страна на пострадалия и свид. П., които са довели до издирването ѝ, включването на полицейските органи. Изразява предположение, че роднините на свидетелката са били ядосани и обидени, но приложената съдебнопсихиатрична експертиза сочи, че същите не са действали на процесната дата в състояние на физиологичен афект. Тяхното емоционално състояние ги е улеснило. Счита за установен механизма на извършване на деянието. Държавният обвинител изтъква, че побоят е нанесен и от тримата подсъдими едновременно, в съучастие, като всеки един от тя е съзнавал, както обществено опасния характер на своето деяние, така и деянието на съучастниците си. Всеки един от тях е предвиждал и искал да настъпят обществено опасните последици от задружната им дейност. Навежда доводи, че на пострадалия са нанесени увреждания в областта на устата. Уврежданията по гърба и дясното рамо са причинени от тъпоръбести предмети, попаднали върху гърба и дясната ключица. Според прокурора самите увреждания на пострадалия също потвърждават показанията му и тези на неговия баща за това, че те са причинени и са получени именно в резултат от нанесения от тримата подсъдими побой. Моли съдът да признае подсъдимите за виновни, като им наложи наказание при условията на чл. 54 от НК. Счита като смекчаващи обстоятелствата чистото съдебно минало на подсъдимите, както и факта, че са се почувствали засегнати, обидени и ядосани от поведението по пострадалия преди това, което е засегнало пряко тяхна близка. Посочва, че съда следва да вземе предвид, че деянието е извършено през 2016 г. Моли съда, съобразявайки посоченото, да наложи на подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от една година с отлагане на изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години. Моли съдът, предвид посоченото наказание, да измени наложените им мерки за неотклонение в “Подписка”. Гражданският иск счита за доказан по основание и размер. Посочва, че пострадалият е изпитал силни болки и страдания, разчитал е на своите близки, които да го обслужват в неговите ежедневни нужди - един процес на възстановяване протекъл продължително. Моли съда да възложи разноските по делото на подсъдимите. Моли съда да остави приложени по делото веществените доказателства - рентгенови снимки и касови бележки.

Повереникът на частния обвинител поддържа обвинението, а доколкото съвместно е приет за разглеждане и граждански иск - моли съда да го. Изтъква, че много усилия в ОА са отделени за изясняване на предходните отношения между страните. Посочва, че е било достатъчно само да се посочи с няколко изречения ситуацията, за да стане ясно, че е налице личен мотив. Навежда доводи, че обвинението е следвало да бъде за опит за убийство, тъй като е извършено вечер, когато тримата подсъдими са проникнали в дома на пострадали, въоръжени със средства, които могат да причинят смърт, ако бъде нанесен удар в жизненоважен орган. Посочва, че са събрани доказателства за претърпените болки и страдания. Счита, че сумата на ГИ е справедлива и би обезщетила, макар и частично, претърпените страдания от пострадалия. Моли съда да наложи на подсъдимите справедливи наказания. Моли съда да присъди и разноските във връзка със заплатения адвокатски хонорар от пострадалия.

Защитникът на подсъдимите посочва, че ОА страда от пороци. Посочва, че събраните доказателства не сочат избиване на зъби. Приема показанията на свид. М. като противоречиви. Анализира събраните доказателства. Приема, че обвинението не е доказано по категоричен начин. По отношение на ГИ, напомня обстоятелството, че пострадалият е управлявал автомобил още след първия месец, макар и да се твърди, че не е успявал да се грижи самостоятелно за себе си в продължение на месеци. В този смисъл счита размера на ГИ за прекомерно завишен. Ако съдът признае подзащитните му за виновни, моли за налагане на наказание, чието изтърпяване да бъде отложено.

В осигуреното право на реплика прокурорът посочва, че защитата избирателно интерпретира показанията на свид. М.. Изтъква, че обвинението е съобразило изготвените заключения по назначените две експертизи по отношение на причинените телесни увреждания. Счита, че доколкото не са засегнати жизненоважни органи, не може да се направи извод за опит за убийство.

В даденото право на реплика повереникът посочва, че действително са налице неточности в показанията на свидетелите. Приема това като нормално, предвид ситуацията. Изтъква, че при такава фактическа обстановка, когато са дошли в къщата ти да те нападнат, няма как да възпроизведеш с точности и подробности случилото се. Нормално е даже днес да кажеш едно, а утре - друго.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства по делото: гласни и писмени, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Ф.М. с ЕГН-********* е роден на *** ***. Той е ….. С влязла в сила на 12.03.1999 г. на Военен съд – В. подсъдимият М. е признат за виновен за престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 от НК, считано от 12.03.2002 г., т.е.  е неосъждан към 15.09.2016 г.

Подсъдимият С.Ф.М. с ЕГН-********** е роден на *** ***.  Той е …. С влязла в сила на 02.08.2002 г. на Районен съд – Т. подсъдимият М. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок (не е посочен размер), чието изпълнение е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1 от НК, т.е.  е неосъждан към 15.09.2016 г.

Подсъдимият С.Ф.Ц. с ЕГН-********** е роден на *** ***. Той е ….

Подсъдимият С.Ф.М. е баща на свид. Ю.П. и на подсъдимия С.Ф.Ц.. Двете деца на подсъдимия не владеят добре български език. През 2016 г. членовете на семейството живеели в с. Г. на ул. “С.”. В съседство в същото село живеел и подсъдимия Г.Ф.М.. Отново в съседство бил и дома на свид. Ж.Д.М., в който живеел и неговият син - частният обвинител Н.Ж.Д.. Години по-рано последният се разболял от захарен диабет и се наложило да се лекува, прилагайки инсулинотерапия.

Жената, с която подсъдимият Г.М. бил във фактическо съжителство, е сестра на свид. Г.Ю., бивша съпруга на свид. Ж.М.. По време на брака им, се родил пострадалия Н.Д.. След раздялата на Ю. и М., тя се омъжила за свид. Ю. *** 2016 г. свид. Ю.П. и пострадалият Н.Д. напуснали заедно селото. Преди това те започнали да се срещат и свид. Ж.Д. разговарял със сина си да не прави глупости. Решил, че ще се разберат с родителите на момичето. Последните не знаели за намеренията на дъщеря им и пострадалия. Двамата напуснали населеното място и отишли в с. К.. След това пристигнали в гр. С.. Придружени от майката на пострадалия, отишли в село в Област Д., но научавайки, че ги търсят от полицията тръгнали към С. и отново към с. К.. Научавайки за действията на сина си свид. М. отишъл да разговаря с родителите на момичето. Същите обаче се заканили с побой и убийства. Свид. К.М., назначен на длъжност районен инспектор в РУ – С., успял да открие телефона на Н.Д.. Позвънил му, обяснявайки че свид. Ю.П. е непълнолетна и трябва да се върне на родителите. Още същият ден пострадалият се е появил, придружен от момичето. Свид. Ю.П. заявила пред полицейския служител, че по собствено желание е тръгнала с Н.Д.. Свид. М. забелязал, че при срещата между родителите и свид. П., последната била малко притеснена. Майка й била агресивна. Свид. М. разбрал, че родителите са недоволни от постъпката на дъщеря си. През цялото време комуникирал лично с момичето, макар последната да не говорила свободно български език. Майка ѝ се намесвала по време на снемането на сведение, посочвайки че дъщеря ѝ лъже. Но именно на майката се наложило да превежда някои неща, макар и свид. М. да комуникирал основно с момичето, въпреки частичните ѝ познания по български.  След случая бил подаден сигнал от подсъдимия М., че дъщеря му е била отвлечена на 13.09.2016 г. от Н.Д. и сестра му С.Д. с цел женитба. Образувано е производство по чл. 177, ал. 2 от НК, по което разследването е висящо.

На 15.09.2016 г. пострадалият и баща му били в центъра на с. Г., когато забелязали подсъдимият Г.М. пред дома му с бутилка бира. Последният започнал да псува, което ядосало Н.Д. и той дал газ. Баща му свид. Ж.Д. обаче му казал да не се прави на луд. Обяснил на сина си, че ще омекнат. Около час по-късно следобед в дома на свид. Ж.Д. пристигнали тримата подсъдими, придружени от още един мъж на име Ю.. Тримата подсъдими носили сопи и брадва. Със сопите те влезли, счупвайки врати и прозорци по пътя си. Влезли в къщата, която била с преходни стаи. Пострадалият бил в едната стая и се криел под завивка на пода. Свид. М. и дъщеря му били в друга стая. Четвъртият мъж, който придружавал тримата подсъдими, застанал пред фотьойла, на който седял свид. М.. Искал да му попречи да се намеси. Имало и двама роднини на тримата подсъдими, които пък чакали отвън, готови според свид. М. да се намесят, в случай на нужда. Пострадалият се бил скрил под завивки на пода в друга стая, предполагайки че са дошли да го бият. Първо в стаята влязъл бащата на свид. Ю.П. - подсъдимият С.М., след него подсъдимия Г.М., а накрая и подсъдимия С.Ц.. Свид. М. чул как подсъдимия М. казал: „Ето го, мамито му да еба!“. Подсъдимите М. и Ц. носили сопи, а подсъдимия М. - брадва. Подсъдимият М. посегнал и ударил свид. Н.Д. в областта на дясното рамо, използвайки тъпата част на брадвата. Пострадалият бил на земята, когато другите подсъдими започнали да го ритат и да го налагат с юмруци. Подсъдимият М. го ударил по тялото, използвайки сопата в ръцете си. Удряли го навсякъде - по цялото тяло, в главата. Някой от тях го ударил с юмрук в областта на лицето. В къщата влязъл брата на подсъдимите М. и М.. Той се намесил и преустановил побоя. Всеки един от влезлите, без да бъде поканен, напуснали дома на свид. М.. Взели и брадвата, която носили.  Веднага след това Ж.М. влязъл в стаята, където бил сина му Н.. Последният бил паднал сгънат на пода. Имало кръв. Свидетелят забелязал, че гърба на сина му е със син цвят. Н. бил с избити зъби и не можел да говори. Зъбите били в устата му, но имало кръв. Казал на баща си, че са го били по главата и повтарял най-често: „Тате, тате, тате!“. След това свид. М. подал сигнал за инцидента на ЕЕН 112 и на мястото е изпратен екип на ФЦСМП – К., който отвел пострадалия Д. в Спешно отделение при МБАЛ – С., където била установена фрактура на дясна ключица. Направена е имобилизационна превръзка и пострадалият бил освободен за домашно лечение.

Вследствие на побоя двата долни централни резци на Д. започнали да се клатят. На 16.09.2016 по негово искане му е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 1749/2016 г., в което е отразено, че е съобщил за нанесен му побой предния ден от трима познати мъже. Удостоверено е, че са установени следните увреждания: контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом и ожулване на челото, контузия на долната устна с оток, изразено силно разклащане на двата долни централни резеца, същите реагират на остра болка при допир, като отхапването с тях е преценено като невъзможно, долната устна в средната част е оточна и палпаторно болезнена, контузия на гърба с хематом, счупване на дясната ключица. Поради разклащане на двата долни централни резеца е изразено становище да се извърши преглед от стоматолог и графия на фронталните зъби от долната зъбна редица. На 19.09.2016 г. е направена рентгенова снимка на зъбния статус на пострадалия и на 20.09.2016 г. по негово искане е издадено медицинско удостоверение.  В същото е отразено наличие на ограничено и болезнено отваряне на устата, палпаторна болезненост по хода на тялото и долната челюст вляво и в областта на левия долночелюстен ъгъл, оточност и палпаторна болезненост на долната устна; наличие на охлузване по лигавичната повърхност на долната устна в областта на срединната линия. Долните централни резци са установени подвижни в оро-вестибуларна и медио-дистална посока, остро болезнени при докосване; долните странични резци и долните леви дъвкателни зъби - стабилни, но реагиращи с болка при почукване. Отразена е луксация на долните централни резци. Степента на подвижност и рентгеновата находка обуславят неблагоприятна прогноза за запазване на зъбите. Установена е контузия на долните странични резци и долните леви дъвкателни зъби, както и контузия на долната челюст и лявата долночелюстна става. Около седмица след инцидента двата долни централни резци на пострадалия са извадени от стоматолог.

Извършен е оглед на местопроизшествието, включително са приложени фотоснимки. Не са иззети следи и веществени доказателства. При огледа са установени счупени стъкла, а в помещение на къщата, обособено като кухня, разположено на първия етаж, са намерени инструменти – брадва, кирка и др. вещи.

На 28.08.2018 г. в протокол за доброволно предаване са предадени от пострадалия рентгенова снимка с надпис 19.09.2016 г., компактдиск CD с надпис 15.09.2016 г., както и фотокопия на касови бележки за направени разходи във връзка с лечението му.

От заключението по назначените съдебно-психиатрични експертизи се установява, че тримата подсъдими не страдат от психично заболяване. Към момента на извършване на деянието няма клинични данни и поведение, въз основа на което да се приеме наличие на силно раздразнение или друга форма на особено емоционално състояние на всеки от подсъдимите, предизвикано от пострадалия. Посочва се, че подсъдимият С.М. е бил изключително ядосан и обиден от поведението на пострадалия, което го е улеснило при извършване на деянието. Вещото лице посочва, че подсъдимият Ц. е с нормално интелектуално развитие, невладеещ в нужната степен български език. Вещото лице приема, че същият също е бил ядосан и обиден от поведението на пострадалия, което го е улеснило при извършване на деянието. Приема се, че за нито един от подсъдимите не са налице специфичните клинични белези на състояние на физиологичен афект. В с.з. вещото лице поддържа заключенията. Посочва, че не би могло да се приеме, че е налице физиологичен афект. Становището на вещото лице е, че деянието е извършено 2 – 3 дни след връщането на момичето. Поведението на подсъдимите следва да се разглежда по-скоро като отмъщение. Не са налице фазите, квалифициращи такова състояние като афект. Подчертава, че самото организирано отиване на тримата в дома му изключва състояние на внезапно бурно протичащо състояние като афекта. Такова състояние не допуска организирано последователно поведение.

В приетото заключение по назначената СМЕ се установяват следните увреждания на пострадалия: контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом и ожулване на челото, контузия на долната устна с оток, изразено силно разклащане на двата долни централни резеца, контузия на долните странични резци и на долните леви дъвкателни зъби, контузия на долната челюст и лявата долночелюстна става, контузия на гърба с хематом и счупване на дясната ключица. по своя характер счупването на дясната ключица обуславя трайното затрудняване на движението на десен горен крайник. Тежкостепенната луксация на долните централни зъби обуславя наличието на трайно затрудняване на храненето и говоренето. Останалите увреждания обуславят наличие на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Уврежданията са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети и повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, както сочат данните по делото, а именно при нанасяне на множество удари с ръка в областта на устата и удари с твърди, тъпоръбести предмети в областта на гърба и дясната раменна област. Уврежданията в областта на лицето и устата са причинени от фронтално нанесени удари с ръце. Уврежданията по гърба и дясното рамо са нанесени в тъпоръбести предмети, попаднали в гърба и дясната ключица. Касае се за остра травма. За пълно зарастване на счупената ключица е необходим период от около 2 – 3 месеци. По отношение на продължителността на възстановяване на долните централни резци, същите биха били функционално годни до момента на тяхното спонтанно отпадане или  до стоматологична екстракция. Няма засегнати жизненоважни органи, което да представлява пряка заплаха за живота на пострадалия. В с.з. вещото лице посочва, че е установено тежко заболяване при пострадалия – диабет. Такова заболяване предполага контрол на състоянието и прегледи при специалист на три или шест месеца, съответно и инсулинотерапия.

Прието е заключението по назначената комплексна СМЕ. Назначена е за установяване причината за отпадане на зъбите, предвид данните по делото, че пострадалият боледува от захарен диабет. Според вещите лица категорично  се установява, че отстранените два долни зъби са травмирани в резултат на инцидента. Тежкостепенна луксация се причинява в резултат на избиване. Поради това се наложило оперативно отстраняване. По своя характер отпадането им обуславя наличие на трайно затруднение на дъвченето и говора. Предвид степента на увреждане, отлагането на отстраняването им само е удължило страданията на пострадалия при хранене и говорене. Другите увреждания са по-леки, със значително добра прогноза за запазване на другите описани зъби. Установените увреждания са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и могат да бъдат получени по време, начин и място, сочени в данните по делото, а именно удари с юмруци в областта на лицето и устата и удари с твърди предмети и ритници по тялото.

Пострадалият се е възстановявал повече от  . В началото го гледала неговата баба свид. А. М., тъй като не можел сам да се храни и да се облича. Тъй като не можел сам да се мие, идвал свид. М. да помага. Двадесет дни не можел да стане от леглото. Не минало много време и започнал да управлява автомобила си, който бил с автоматична скоростна кутия, тъй като нямало кой. Управлявал обаче само с една ръка, на другата още имало превръзка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на пострадалия Н.Д., бащата на подсъдимия свид. Ж.М., показанията на свидетелите  Г.Ю., Ю.Ю., К.М., И.Р. и А. М..

Съдът не дава вяра на показанията на свид. З.А.. Нейните показания очевидно са повлияни от факта, че е във фактическо съжителство с подсъдимия М.. Съдът не дава вяра и на показанията на свид. Ю.П.. Същите очевидно са повлияни от факта, че е налице образувано ДП за престъпление по чл. 177 от НК. Показанията ѝ се опровергават категорично от показанията на свидетелите К.М., И.Р., Г.Ю. и Ю.Ю.. Съдът приема, че същата абсолютно доброволно е била с пострадалия през дните на отсъствие от дома си. Последното е житейско логично, тъй като ако бе отвлечена, би заявила това обстоятелство на свидетелите Г.Ю., Ю.Ю. и Ж.М.. Освен това същата посочва в показанията си, че е стояла в автомобила на пострадалия, докато е спял. Твърденията са нелогични, тъй като ако е била държана противно на волята ѝ, би избягала и потърсила помощ в полицията.

Показанията на свидетелите се потвърждават и от заключенията по назначените експертизи.

Съдът приема, че събраните доказателства категорично установяват, че тримата подсъдими чрез активни действия противоправно са причинили телесни увреждания на пострадалия.

РћРў РџР РђР’РќРђ РЎРўР РђРќРђ:

По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК.

Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимия и каква е правната му квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация:

От обективна страна тримата подсъдими са реализирали конкретни действия с цел нанасяне на телесни увреждания на пострадалия, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето на пострадалия, с ритници и юмруци по тялото на пострадалия, с тъпата част на брадвата в областта на дясното рамо на пострадалия и един удар със сопа в областта на тялото. Деянието е извършено по лични причини. Подсъдимите М. и Ц. са действали ядосани и обидени, което ги е улеснило при извършване на деянието.  Настъпил е съставомерен резултат, изразяващ се във виновно и противоправно увреждане на здравето на пострадалия в резултат на действията на подсъдимите. Изводите си за причинените на пострадалия телесни увреждания и техния характер, съдът изгради на база заключението по приетите СМЕ експертизи ведно с отговорите на вещите лица в с.з. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимите и крайния резултат. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато на едно и също лице с едно и също деяние са причинени две или повече телесни увреждания от различен вид не е налице идеална съвкупност, като това е така, защото обекта на посегателството е един и същ. В този случай намира приложение принципът на “поглъщане“ на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната квалификация на деянието. Погълнатият обществено опасен резултат обаче се отчита при индивидуализация на наказанието. С оглед гореизложеното констатираният по-лек престъпен резултат се поглъща от по-тежкия – причинени две увреждания, а именно трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.), обуславят извод поотделно за причинена средна телесна повреда.

По делото не са установени доказателства, които да водят до извода, че подсъдимите са извършили деянието по непредпазливост, при крайна необходимост или при условията на неизбежна отбрана. Не са събрани доказателства за причиняване на телесна повреда в резултат на силно раздразнение.

Към момента на извършване на деянието подсъдимите са били пълнолетни. Подсъдимите са вменяеми, следователно са наказателно отговорни лица.

От субективна страна подсъдимите са действали виновно с форма на вината пряк умисъл. Умисълът при посегателства срещу личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпния резултат. В този смисъл е Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о. За умисъла при телесните повреди често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването на който и да е от тях. В този смисъл е Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на Върховен съд на РБ, I н. о. Подсъдимите са съзнавали, че с действията си ще причинят противоправно увреждане на здравето на пострадалия и са целели такова. Налице е общност на умисъла, тъй като всеки един от тях е предвиждал обществено опасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другия съучастник, съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на неговите последици.

Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимия Г.Ф.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2  от Наказателния кодекс, тъй като на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител със С.Ф.М. и С.Ф.Ц.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.).

По изложените по-горе причини съдът призна подсъдимият С.Ф.М. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за виновен за това, че е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2  от Наказателния кодекс, тъй като на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител с Г.Ф.М. и С.Ф.Ц.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.).

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия С.Ф.Ц. с ЕГН-**********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, … за това, че е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2  от Наказателния кодекс, тъй като на 15.09.2016 г. в с. Г., обл. С., в съучастие като съизвършител със Г.Ф.М. и С.Ф.М.,***, е причинил другиму -  на Н.Ж.Д. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от около два – три месеца, обусловено от счупване на дясна ключица (чрез нанасяне на удар с тъпата част на брадва в областта на дясното рамо на Н.Ж.Д.), както и избиване на зъби – два броя  долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната им луксация (чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на лицето и устата на Н.Ж.Д.).

При определянето на наказанията на двамата подсъдими съдът съобрази следното:

За престъплението по чл. 129 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.  При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Тримата подсъдими не са осъждани. Деянието е извършено през 2016 г. и изминалия период няма как да не бъде отчетен при определяне на наказанията им. В този смисъл последното е смекчаващо отговорността обстоятелство. Съвременно не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че подсъдимите М. и Ц. са действали по лични мотиви, засегнати и ядосани след случилото се със свид. Ю.П.. Като отегчаващо отговорността следва да се приеме, че са налице две увреждания, които самостоятелно представляват поотделно средна телесна повреда. Като отегчаващо обстоятелство следва да се приеме и обстановката, в която е извършено деянието - пострадалият е нападнат в дома си, когато роднините му са били лишени от възможността да му се притекат на помощ. Евентуално указване на помощ от тяхна страна е можело само да предизвика по-тежки обществено опасни последици.

Съдебният състав прецени, че с оглед описаните по-горе обстоятелства не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимите, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото наказание би се оказало несъразмерно тежко. Вземайки предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредите, установените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, при превес на последните, ръководейки се от целите на наказанието и на основание чл. 129,  ал. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът определи на тримата едно и също наказание, а именно  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Съдебният състав намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимите, да им окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.

Да се освободят ли подсъдимите от изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:

Предпоставки за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. Съдът намира, че са налице предпоставки за прилагане на  чл. 66, ал. 1 от НК спрямо подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц., тъй като не са осъждани и с оглед постигане целите на наказанието не е наложително те да изтърпят наложеното им наказание, поради което отложи изпълнението му за срок от три години.

- Във връзка с предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:

Относно предявения иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, съдът взе предвид, че процесното противоправно деяние е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимите, а пострадалият е получил наранявания, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на десен горен крайник за период от около 2 – 3 месеца, обусловено от счупването на дясна ключица  и в избиване на зъби – два броя долни централни резци, без които се затруднява дъвченето и говоренето, обусловено от тежкостепенната луксация, довели до отстраняването им седмица след инцидента. Съгласно чл. 45 от Закон за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което безспорно се установи по делото след анализ на събраните доказателствата. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението при претърпени неимуществените вреди се определят на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според съдебната практика преценката за справедливост е свързана с обсъждането на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства -  характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, личността на увредения и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането. С оглед събраните доказателства се установява, че възстановяването след счупване на ключицата е процес, който продължава около два – три месеца. Съдът взе предвид и факта, че след инцидента пострадалият е останал без два долни централни резци, затрудняващи дъвченето и говоренето.  Съдът прецени, че съобразно установеното по делото доказателства сумата от 12 000,00 лв. (дванадесет хиляди лева) напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от пострадалия Д. и така определения размер съответства на изискванията за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато извършителите са били известни, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Видно от текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Ето защо, съдът намери за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва към главния граждански иск по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по него сума, считано от 15.06.2016 г, т.е. от датата на увреждането до окончателното изплащане на дължимата сума.

Предвид горното, СЃСЉРґСЉС‚ РѕСЃСЉРґРё подсъдимите РґР° заплатят солидарно РІ полза РЅР° гражданския ищец Рё частен обвинител сумата РѕС‚ 12 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) като обезщетение Р·Р° причинените РјСѓ неимуществени вреди РІ резултат РѕС‚ деянието ведно СЃСЉСЃ законната лихва РІСЉСЂС…Сѓ същата СЃСѓРјР°, считано РѕС‚ 15.09.2016 Рі.В  РґРѕ окончателното Сќ изплащане, като Р·Р° горницата РґРѕ претендирания размер РѕС‚ 20 000,00 лв. (двадесет хиляди лева) отхвърли РёСЃРєР° като неоснователен Рё недоказан.

По отношение на разноските:

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия Г.Ф.М. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 277,40 лв. (двеста седемдесет и седем лева и 40 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.М. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 267,49 лв. (двеста шестдесет и седем лева и 49 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс подсъдимия С.Ф.Ц. да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР – С. част от направените по делото разноски в хода на ДП, а именно сумата от 290,95 лв. (двеста и деветдесет лева и 95 стотинки) във връзка с назначени експертизи от разследващия.

Различният размер е обусловен от различните суми, посочени от вещото лице по назначените в ДП съдебнопсихиатрични експертизи.

Предвид осъдителната присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди и тримата подсъдими да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра част от направените по делото разноски в хода на съдебното производство, а именно сумата от 136,67 лв. (сто и тридесет и шест лева и 67 стотинки) за изплатени възнаграждения на вещите лица за явяване и участие.

Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите Г.Ф.М., С.Ф.М. и С.Ф.Ц. да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща държавната такса по уважения граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и да заплатят солидарно в полза на гражданския ищец и частен обвинител Н.Ж.Д. с ЕГН-********** ***, направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 (петстотин) лева.

По отношение на веществените доказателства:

Веществените доказателства, а именно: рентгенова снимка с надпис 19.09.2016 г. Н.Д.,  компактдиск с надпис 15.09.2016 г. ведно с 4 бр. касови бележки, следва да останат като неразделна част от делото до неговото унищожаване в сроковете, предвидени в Правилника за администрацията в съдилищата. Те касаят именно делото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                    Силвина Йовчева