№ 2684
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д. К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110160517
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Г. И. К.
.............“ ЕООД, ЕИК .............., да заплати на „...............“ ЕООД, ЕИК ............, сумата от общо
4045.20 лева, представляваща цена на предоставени транспортни услуги със собствена на
ищеца транспорта техника, през месеците септември, октомври и ноември 2019г., за които
суми са издадени фактури № 787/27.09.2019г., № 800/31.10.2019г. и № 814/30.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 22.10.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител по сключени с ответника договори
за изработка предоставил на ответника „Г. И. К. .............“ ЕООД транспорти услуги с
тежкотоварна техника, за което съставил фактури № 787/27.09.2019г., № 800/31.10.2019г. и
№ 814/30.11.2019г., поради което ответното дружество като възложител по договорите
следвало да заплати следващото се на ищеца възнаграждение в размер съответно на 2653.20
лева, 924.00 лева и 468.00 лева или общо сумата от 4045.20 лева с включен ДДС, което не
сторил, въпреки че подписал товарителниците, издадени към всяка от фактурите, с което
приел извършените услуги. Поради това ищецът претендира присъждане в настоящото
производство на посочената сума, ведно със законната лихва и разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба, негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е
заявил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е уведомен за
възможността по отношение на него да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК-
указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда от 23.11.2021г., както и в
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които актове са надлежно
връчени на адресата. В проведеното на 23.11.2022г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
1
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за посочената по- горе сума
следва да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в негова полза следва да бъде
присъдена сумата от 1161.81 лева, представляваща заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, за които по делото са представени
доказателства, че са реално извършени.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Г. И. К. .............“ ЕООД,
ЕИК .............., да заплати на „...............“ ЕООД, ЕИК ............, сумата от общо 4045.20 лева,
представляваща цена на предоставени транспортни услуги със собствена на ищеца
транспорта техника на обект на ответника- бензиностанция, находяща се на автомагистрала
„..........“, до гр. Нова Загора, през месеците септември, октомври и ноември 2019г., за които
суми са издадени фактури № 787/27.09.2019г., № 800/31.10.2019г. и № 814/30.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 22.10.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 1161.81 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2