Решение по адм. дело №709/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 11551
Дата: 19 декември 2025 г.
Съдия: Татяна Петрова
Дело: 20257180700709
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 11551

Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ТАТЯНА ПЕТРОВА
   

При секретар Б. К. и с участието на прокурора М. Н. П. като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180700709 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от К. Й. С., с [ЕГН], чрез пълномощника си адвокат Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му, както следва:

- в размер на 10 000 лв., през периода от 08.07.2021 г. до 15.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив, през посочения период и по-конкретно: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен, които от своя страна нямали прозорци; липса на възглавница и чаршафи на леглото в килията; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите; перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; тоалетната била с клекало и трудно я използвал; къпел се само със студена вода; в килиите било студено – през зимните месеци температурите били около нулата; нямало одеяла в стаята; липса на адекватно лечение (не му е осигурено никакво лечение, въпреки че при престоя му в ареста от студа в килията се е разболял като е бил с висока температура, също така не му е извършен преглед, съответно не са му изписани лекарства за заболяванията, които имал „делир и биполярно разстройство“, за което е уведомил администрацията на ареста); храната била под всякаква критика – давали им месо само на обяд от понеделник до петък, а в събота и неделя храната била постна.

- в размер на 20 000 лв., през периода от 15.04.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи (мишки и плъхове), както и на котки, които освен в килиите, влизали и в столовата; липса на адекватно лечение; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; липса на санитарен възел на мястото за престой на открито; няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен.

Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата молба е основателна, но като размер – недоказана.

II. За фактите:

5. От данните по делото (Справка, изготвена от Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място], постъпила по делото с писмо вх. № 11423/08.07.2025 г. – л. 161 и сл.; Справка на вх. № 2802/04.04.2025 г. от 09.04.2025 г., изготвена от Г. А. – инспектор „СДВР“ – л. 38 – л. 39; Становище към рег. № 2802/04.04.2025 г. от 10.04.2025 г., изготвено от ИСДВР В. Б. – л. 42 – л. 43; Становище към рег. № 2802/04.04.2025 г. от 08.04.2025 г., изготвено от ИСДВР В. Ч. и ИСДВР Д. Б.– л. 46 – л. 48; Справка към рег. № 2802/04.04.2025 г. от 10.04.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С. – л. 51; Становище на вх. № 5648/02.07.2025 г. от 03.07.2025 г., изготвено от С. П. – Инспектор „СДВР“ – л. 97; Становище към рег. № 5648/02.07.2025 г. от 03.07.2025 г., изготвено от ИСДВР В. Ч. и ИСДВР Д. Б.– л. 98 – л. 100; Справка към рег. № 5648/02.07.2025 г. от 03.07.2025 г., изготвена от ИСДВР К. П.– л. 102 – л. 103; Справка към рег. № 5648/02.07.2025 г. от 04.07.2025 г., изготвена от НС „ФЛКР“ К. С. – л. 106) се установява следното:

5.1 К. Й. С. е бил задържан на територията на Арест Пловдив в част от посочения по-горе период, а именно от 07.03.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл., като е бил настанен последователно в килии № 108, № 107 и № 130 на ет. 1, както и в килии № 207 и № 211 на ет. 2, които са с площ от 14,74 кв.м. и е бил настанен с още две задържани лица.

Според информацията, предоставена от Арест Пловдив, килиите са били оборудвани с три легла с размери 190 х 70 см., като две от леглата са разположени едно върху друго, има също маса за хранене с размери 60 х 60 см. и 2 бр. кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар за тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи, последните от които са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста, като е предоставена възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи.

Всяка килия е била снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест Пловдив. Размерите на санитарния възел са били 125 х 112 см., което се явява 1,4 кв.м. Извеждането до банята на Арест Пловдив е ставало по утвърден график за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание.

Арест Пловдив е бил оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста е представлявала всмукателна и нагнетателна уредба – посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуквал и отвеждал навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух се е вкарвал в килиите.

Изградена е била и модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Дневна светлина е прониквала през прозорец с размери 150 х 150 см., който е бил с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух.

На всички задържани под стража лица ежедневно се е осигурявало задължителното съгласно ЗИНЗС време за престой на открито. По отношение на мястото за престой на открито – същото се е намирало в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест Пловдив на територията на Затвора Пловдив, извън самата сграда и е представлявала 3 бр. карета, като от едната страна е имало масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, а от другата – метална конструкция, обвита с оградна мрежа, а отгоре е имало 1/3 плътна ламарина за навес, а останалите 2/3 отново покрито с оградна мрежа, като навесът е служил за ползване при влошени атмосферни условия. Трите карета са били разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито. На основание чл. 256, ал. 1, т. 1, предл. 5 във връзка с ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 276 от ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. на Главния директор на ГДИН това право на ищеца С. е било осигурявано по график, който се е изготвял ежемесечно и се е утвърждавал от съответния служител с ръководни функции, като престоят на открито е бил в рамките на един астрономичен час всеки ден. На същото място е можело да се упражняват отделни спортни дейности по техен избор и преценка. На карето няма обособен санитарен възел.

Коридорите и всички общи помещения в ареста са се почиствали и дезинфекцирали ежедневно. Относно дезинфекцията на арестните помещения е имало действащ договор – Договор с рег. № 650/21.01.2021 г. по описа на ГДИН – София с „Фаворит ДДД Сървиз“ ООД със седалище в [населено място], същият се е изпълнявал по график, както и при необходимост.

Храната на задържаните лица в арест Пловдив се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС.

Ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество. При преценка и изявено желание се е провеждал съответният преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС.

Приложен е Медицински картон за извършен първоначален медицински преглед на 08.07.2021 г. при постъпване на ищеца в Арест Пловдив (л. 164), от който се установява, че е съобщил за язва на стомаха и дуоденума (доказани), преди 1,5 г. прекаран панкреатит, употребявал хероин, кокаин и екстази допреди 1 г., но отрича да продължава, бил зависим към алкохол, водил се регистриран, преболедувал от Ковид 19 през 2020 г. (неофициално), без съществени оплаквания. В момента на прегледа е бил в сравнително добро общо състояние, като са описани и конкретните установявания за сърце, бял дроб и др. под. Като диагноза са посочени Алкохолна болест и Язвена болест (по анамнеза), при прегледа не е установено наличието на паразити и лицето отрича да е имало контакт със заразно болни. Констатира се също така, че на гърба на медицинския картон са отразени два медицински прегледа, консултации и изследвания – на 12.02.2022 г. и 11.04.2022 г.

5.2. К. Й. С. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив, както следва:

- от 15.04.2022 г. до 04.09.2022 г. вкл. в стая № 75 на Втори пост в постоянно заключено помещение.

Размерът на стая № 75 на Втори пост е 20,08 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,20 х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 3,50 кв.м. с отдушник с диаметър 110 см. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 15.04.2022 г. до 12.07.2022 г. - 4 лишени от свобода;

- на 13.07.2022 г. - 3 лишени от свобода;

- от 14.07.2022 г. до 18.07.2022 г. - 2 лишени от свобода;

- от 19.07.2022 г. до 04.09.2022 г. - 3 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 75 на Втори пост е 5 човека.

- от 05.09.2022 г. до 11.06.2023 г. вкл. в стая № 76 на Втори пост.

Размерът на стая № 76 на Втори пост е 26,10 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 2,07 кв.м. с прозорец с размери 0,40 х 1,20 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 05.09.2022 г. до 26.10.2022 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 27.10.2022 г. до 30.10.2022 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 31.10.2022 г. до 15.11.2022 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 16.11.2022 г. до 20.11.2022 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 21.11.2022 г. до 12.12.2022 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 13.12.2022 г. до 03.01.2023 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 04.01.2023 г. до 26.01.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 27.01.2023 г. до 06.02.2023 г. вкл. – 5 лишени от свобода;

- от 07.02.2023 г. до 20.03.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 21.03.2023 г. до 22.03.2023 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 23.03.2023 г. до 28.03.2023 г. вкл. – 2 лишени от свобода;

- от 29.03.2023 г. до 04.04.2023 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 05.04.2023 г. до 06.04.2023 г. вкл. – 2 лишени от свобода;

- от 07.04.2023 г. до 11.06.2023 г. вкл. - 4 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 76 на Втори пост е 6 човека.

- от 12.06.2023 г. до 24.09.2023 г. вкл. в стая № 79 на Втори пост.

Размерът на стая № 79 на Втори пост е 25,36 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,95 х 1,15 м. и 0,40 х 1,15 м. Санитарният възел е с площ от 4,80 кв.м. с прозорец с размери 0,36 х 1,20 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 12.06.2023 г. до 25.06.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- на 26.06.2023 г. – 5 лишени от свобода;

- от 27.06.2023 г. до 29.06.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 30.06.2023 г. до 23.07.2023 г. вкл. – 5 лишени от свобода;

- от 24.07.2023 г. до 24.09.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 79 на Втори пост е 6 човека.

- от 25.09.2023 г. до 22.04.2024 г. вкл. в стая № 76 на Втори пост.

Размерът на стая № 76 на Втори пост е 26,10 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 2,07 кв.м. с прозорец с размери 0,40 х 1,20 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 25.09.2023 г. до 02.10.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 03.10.2023 г. до 23.10.2023 г. вкл. – 3 лишени от свобода;

- от 24.10.2023 г. до 30.10.2023 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 31.10.2023 г. до 07.12.2023 г. вкл. – 5 лишени от свобода;

- от 08.12.2023 г. до 05.02.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- от 06.02.2024 г. до 15.02.2024 г. вкл. – 5 лишени от свобода;

- от 16.02.2024 г. до 15.04.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- от 16.04.2024 г. до 18.04.2024 г. вкл. – 4 лишени от свобода;

- от 19.04.2024 г. до 22.04.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 76 на Втори пост е 6 човека.

- от 23.04.2024 г. до 20.05.2024 г. вкл. в стая № 75 на Втори пост.

Размерът на стая № 75 на Втори пост е 20,08 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,20 х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 3,50 кв.м. с отдушник с диаметър 110 см. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 23.04.2024 г. до 20.05.2024 г. - 4 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 75 на Втори пост е 5 човека.

- от 21.05.2024 г. до 25.07.2024 г. вкл. в стая № 82 на Втори пост.

Размерът на стая № 82 на Втори пост е 56,09 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,65 х 1,15 м. и 1,20 х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 2,71 кв.м. с прозорец с размери 0,40 х 1,17 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- на 21.05.2024 г. – 10 лишени от свобода;

- от 22.05.2024 г. до 03.06.2024 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 04.06.2024 г. до 06.06.2024 г. вкл. – 10 лишени от свобода;

- от 07.06.2024 г. до 20.06.2024 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 21.06.2024 г. до 24.06.2024 г. вкл. – 10 лишени от свобода;

- от 25.06.2024 г. до 26.06.2024 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 27.06.2024 г. до 30.06.2024 г. вкл. – 10 лишени от свобода;

- от 01.07.2024 г. до 03.07.2024 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 04.07.2024 г. до 07.07.2024 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 08.07.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- от 12.07.2024 г. до 18.07.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- от 19.07.2024 г. до 25.07.2024 г. вкл. – 5 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 82 на Втори пост е 14 човека.

- от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г. вкл. в стая № 80 на Втори пост.

Размерът на стая № 80 на Втори пост е 27,69 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 0,97 х 1,17 м. Санитарният възел е с площ от 5,17 кв.м. с прозорец с размери 0,95 х 1,17 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 26.07.2024 г. до 29.07.2024 г. - 7 лишени от свобода.

Тук следва да се констатира, че при настанени 7 човека в посоченото помещение, се падат по 3,9557 кв. м. на човек, като разликата от 0,0443 кв. м. до 4 кв. м. според настоящия съдебен състав, попада в рамките на техническата грешка при измерване, поради което разглежданото помещение следва да се приеме, че е с капацитет за 7 човека.

- от 30.07.2024 г. до 31.03.2025 г. вкл. в стая № 17 на Шести пост.

Размерът на стая № 17 на Шести пост е 28,75 кв.м. без санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,00 х 1,00 м. Санитарният възел е с площ от 3,14 кв.м. с отдушник с диаметър 1,10 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 30.07.2024 г. до 31.07.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- на 01.08.2024 г. – 4 лишени от свобода;

- от 02.08.2024 г. до 04.09.2024 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- от 05.09.2024 г. до 10.09.2024 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- на 11.09.2024 г. – 8 лишени от свобода;

- от 12.09.2024 г. до 23.09.2024 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- от 24.09.2024 г. до 25.09.2024 г. вкл. – 5 лишени от свобода;

- на 26.09.2024 г. – 6 лишени от свобода;

- от 27.09.2024 г. до 30.09.2024 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 22.10.2024 г. до 20.11.2024 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- от 21.11.2024 г. до 05.12.2024 г. вкл. – 6 лишени от свобода;

- от 06.12.2024 г. до 12.12.2024 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 13.12.2024 г. до 16.12.2024 г. вкл. - 9 лишени от свобода;

- от 17.12.2024 г. до 19.12.2024 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 20.12.2024 г. до 02.01.2025 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 03.01.2025 г. до 17.02.2025 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 18.02.2025 г. до 09.03.2025 г. вкл. – 9 лишени от свобода;

- от 10.03.2025 г. до 24.03.2025 г. вкл. – 8 лишени от свобода;

- от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл. – 7 лишени от свобода;

- на 28.03.2025 г. – 8 лишени от свобода;

- от 29.03.2025 г. до 31.03.2025 г. вкл. – 7 лишени от свобода.

Капацитетът на стая № 17 на Шести пост е 7 човека.

Според информацията, предоставена от Затвора Пловдив, всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло с размери 90 х 180 см. и шкаф с размери 45 х 50 см. за всеки един от настанените лишени от свобода. Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на лишения от свобода, домакинът му осигурява колкото комплекта са му необходими. Отделно от това лишените от свобода имат право да получат от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни.

Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. В пералното помещение има и сушилня за дрехи. Съгласно Седмичен график на служебната пералня в Затвора [населено място] за спалното бельо на лишените от свобода, са предвидени дните понеделник и четвъртък, лични дрехи на социално слаби лишени от свобода – за сряда, а лични дрехи на лишените от свобода със здравословни причини – за събота (л. 19). В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост. За периода, през който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея по утвърден график. Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачният каландър. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода по време на ремонта на професионалната пералня, е чрез 3 бр. по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца.

Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В спалното помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Тоалетните във всяка една стая са обособени помещения с отделен вход.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност за баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. Банята за лишените от свобода е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи.

За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от Пети и Шести пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Затвора Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, всички прозорци са отваряеми.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС, в подкрепа на което са представени Протоколи за ДДД обработки за целия престой на пребиваване на ищеца в Затвора Пловдив (л. 52 и сл. и л. 107 и сл.), в които е описан размер на обработената площ, посочено е, че видът на обработените площи, са помещенията, посочени са също така и препаратът, с който е третирано и неговото количество, вид на обработката, време на действие на биоцида и др. под., както и имената и подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и подпис на лицето, приемащо извършената работа.

На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения съгласно чл. 88а, ал. 2, т. 5 от ППЗИНЗС.

Съгласно данни в справка от 03.07.2025 г. (л. 102 – л. 103) по време на престоя си във Втора затворническа група, ищецът не е имал оплаквания или подавал сигнали за лоши битови условия.

6. По делото като свидетели са разпитани:

6.1. М. С. Р.. Същият заявява, че в периода от април 2022 г. до март 2025 г. е бил в Затвора Пловдив с ищеца в една килия. Б. са на втори пост в килия 76. Свидетеля са го преместили в друга килия, не си спомня точно кога. Б. са три - четири месеца с ищеца в една килия. Свидетелят е бил в „запечатка“ с ищеца. Не е бил на шести пост с него в една килия. В килия 76 са били четири човека, имало е място да се разминават в килията, когато е бил там, е нямало много хора, имало е лампи в килията, но затворниците ги гасели през деня, имало е прозорец в килия 76. През нощта лампите са светели и не можели да ги гасят. Стаята е била зле, като в затвор – имало е тоалетна в килията и вода също, нямало е топла вода, имало дървеници и хлебарки, пръскали от затвора, но нямало разлика. Свидетелят не знае ищецът да е хапан от дървеници и хлебарки и да е искал помощ от лекар за това. Имало е котки и мишки, котки е имало само в столовата. В тяхната тоалетна е имало големи плъхове. Котките влизали в столовата след шест часа и лишените от свобода ги виждали от килията, че ходят по масите, докато се хранели, е нямало котки. От Затвора Пловдив са взели мерки против размножаването на котки и те станали по-малко. Свидетелят не знае ищецът да е имал нужда от лекар или зъболекар и да му е отказано да бъде прегледан. Имало е пералня през целия период в Затвора Пловдив, докарвали им дрехите сухи. Повечето хора не познавали такава работа. Свидетелят посочва, че банята била в двора на карето - имало шест или осем душа, не си помня и всичките работели. Имало достатъчно топла вода и налягане на водата. Всяка стая по отделно се пускала в банята. Тях ги пускали четиримата да се къпят заедно. Имало съблекалня и закачалки. За четирима са били достатъчно закачалките. Понякога ищецът е споделял на свидетеля, че не е доволен от условията, при които живеят. В тоалетната на килия 76 е имало плъхове.

6.2. С. П. П.. Същият заявява, че на 10.11.2021 г. е бил задържан и е заварил в Арест Пловдив ищеца. Свидетелят е бил там до м. март 2022 г. С ищеца са били заедно в един сектор, в съседни килии, като килиите посочва, че били еднотипни – свидетелят е бил в 128 килия, а ищецът в 130 килия на първия етаж. Доколкото свидетелят си спомня, в килията на ищеца били трима човека на квадратура 9 квадрата общо с тоалетната, с легла, с маса – три на три килия. Вътре имало дървеници и хлебарки. Топла вода имало в килиите, пускали я за по 10 минути сутрин и вечер. Имало обща баня, в която ги водели да се къпят два пъти в седмицата. Прозорецът започвал на височина от два метра нагоре и бил отворен не повече от 20 сантиметра, не можело да се отвори повече, защото имало решетка от външната страна, нямало въздух. Страшна мизерия било. Свидетелят не е влизал в 130 килия, но като излизали, е виждал как изглежда отвън. Нямало как да се разминат вътре в килиите. Дежурно осветление имало постоянно, не се спирало изобщо, пречело им да спят, били луминесцентни лампи, които облъчвали. Прозорецът бил голям, светлина имало, но въздух нямало. Тоалетната била в окаяно състояние – мръсна, изцапана, счупена, нямало въздух, защото била вътрешна тоалетна с клекало, нямало прозорец и вентилация, от която да излиза тази миризма и влага - всичко влизало в килията вътре. От ареста през този период от време, докато свидетелят е бил там, не били пръскали за хлебарки и дървеници. Чувал е, че са пръскали, но никаква полза нямало. Свидетелят не знае дали ищецът е имал здравословни проблеми, не е споделял с него по време на престоя в ареста. Свидетелят не може да отговори дали ищецът е имал затруднения при ползването на тоалетната, която била с клекало. Давали по едно парче - един метър скъсан чаршаф при влизане в ареста. За ищеца свидетелят не може да каже, не знае какво са му давали, защото е влезнал по-късно в ареста. Имало обща пералня, която не се използвала за лишените от свобода, използвали я за пране на чаршафите, когато ги връщали при напускане на ареста, иначе те перяли дрехите и чаршафите си в килията и там простирали на леглата, в резултат на което в килиите имало влага и мухъл. Зимата през периода, за който свидетелства, е било добре – имало е вентилация, било е топло. Свидетелят не знае спрямо ищеца дали е имало вербално, физическо или психическо насилие по време на престоя му в ареста през този период. Общата баня, която са ползвали, била само за ареста - вътре имало четири душа, по четири човека влизали, така че за всеки човек имало душ, имало топла вода в банята и налягане е имало. Ищецът постоянно бил депресиран, стресиран и подтиснат от самата обстановка. Постоянно се оплаквал от условията. Храната била страшна мизерия, дори котките не ядели храната, която им дават. В килията нямало хладилник.

От 21.12.2024 г. до 15.07.2025 г. били заедно с ищеца в един коридор в Затвора Пловдив, на шести пост, но в различни килии. Извън този период са били на различни постове. Свидетелят е бил в пета килия, а ищецът е бил в 17 килия. Извън този период били на различни постове. Всеки ден по много пъти свидетелят е влизал в 17 килия - в килията били седем човека, на килия 21 квадрата с тоалетната, нямало място да се разминат, защото леглата били двойни – вишки, шкафове, маси, столове, нямало място за никой да се размине. Тоалетната в килия 17 влизала в тези 21 квадратни метра. Подът бил разбит - с дупки, пясък, пръст навсякъде, имало влага, мухъл, дървеници и хлебарки. Тоалетната пак била с клекало. Само студена вода имало, топла вода нямало. Плочките били разбити. Различното с килиите в ареста е било, че в затвора били по-големи килиите. Доколкото свидетелят знае, имало два прозореца в килия 17 и влизала достатъчно светлина, нямало дежурно осветление. Пръскали против дървеници и хлебарки един-два пъти в годината, но нямало никакъв ефект, дори имало повече хлебарки и дървеници. Котки имало в затвора – вътре в кухнята, в столовата, хората ги хранели, не били виновни животните. Докато се хранели, имало котки в столовата, дори се качвали на масата да им дават храна и хората им давали храна. Дори в кухнята също ги хранели - животните не били виновни, но не трябвало да се допускат до столовата, където се хранят, защото те не били обезпаразитени, можели да пренесат зарази и някои хора били алергични към тях. Имало мишки в затвора, лично свидетелят е убивал мишка вътре в килията. Не е виждал да слагат отрова за мишки в Затвора Пловдив. Пералня имало в затвора, но или не можели да намерят човек, който да работи в нея или била развалена и през повечето време нямало пералня, докато свидетелят е бил там, е нямало пералня - перяли вътре в килиите и вътре простирали на едни въжета буквално върху леглата – това образувало влага и мухъл. Имало лекар и зъболекар в затвора. Ищецът е бил болен от грип - качили го горе при лекаря и му дали един аналгетик. Парното работело по един, два, три часа на ден – сутрин, обед и вечер. Около 15 – 16 градуса било през зимата, нямали термометър в стаята, но такова било тяхното усещане. Ищецът не е работил през този период. Имало обща баня, тя е била на 50 метра от шести пост, до банята се стигало, преминавайки през карето. Там имало около 12 душа, от които работели 4-5 душа. Съблекалня нямало. Имало пет-шест забити перона и нямало прозорци, те били изпочупени. Зимата като ходели да се къпят и хората се разболявали, защото било много студено. Винаги имало счупени прозорци. Имало топла вода в банята, налягането било малко слабо, но топла вода имало. На тръбите закачвали кърпите, защото пироните не били достатъчно да си закачат хавлиите. Около 6-8 човека влизали да се къпят и се изчаквали на душовете, защото нямало място къде да се изкъпят. Времето им стигало да се изкъпят. Ищецът му е споделял, че се чувства депресиран, подтиснат, отчаян.

ІІІ. За правото:

7. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

8. Каза се, главните искови претенции на ищеца, са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Арест Пловдив и Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ или мярка за неотклонение „задържане под стража“, обемаща, разбира се и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

9. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това, разбира се, очевидно налага преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в някое от специализираните за това места и по-точно в това, изрично посочено от него.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства се установява, че С. не е пребивавал в Арест Пловдив от 11.04.2022 г. до 15.04.2022 г. вкл., доколкото на 11.04.2022 г. е бил преместен в Затвора Пловдив. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които С. не е пребивавал в Арест Пловдив), исковата претенция е неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Арест Пловдив от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

11. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

11.1. По отношение на Арест Пловдив:

11.1.1. Не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място], са описани подробно в т. 5.1. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

Установи се също така и че е бил наличен и постелъчен инвентар, състоящ се от възглавници, одеяла и чаршафи, противно на заявеното от ищеца, като за липса на предоставени такива, не се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел П., доколкото същият е постъпил в Арест Пловдив след ищеца и не знае какво са му предоставили.

Недоказано остана и твърдението, че ищецът е бил настанен в килия № 17 или килия № 21, както се сочи в исковата молба, в които е нямало прозорци, доколкото, както вече се посочи и по-горе, ищецът е бил настанен последователно в килии № 108, № 107 и № 130 на ет. 1 и килии № 207 и № 211 на ет. 2.

11.1.2. По отношение на твърдението, че в Арест Пловдив храната е била под всякаква критика, както и че са давали месо само на обяд и в събота и неделя, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства. Независимо от гореизложеното, от Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ – [населено място] е представено нарочно становище, от което се установява, че храната на задържаните лица в Арест Пловдив се е доставяла три пъти дневно – сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив, като нейното количество и калориен състав са били съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се е разпределяла за всяко задържано лице от ДА, като стриктно са се спазвали разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на МЗ и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. До различен извод не водят и показанията на свидетеля П., които в тази им част съдът не кредитира, с оглед на това, че на съда е служебно известно, че свидетелят е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, ето защо показанията му се кредитират само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

11.1.3. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба, че на ищеца е било изключително трудно, почти невъзможно да използва тоалетната, която е била с клекало. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел П., доколкото и той не може да отговори дали ищецът е имал затруднения при ползването на тоалетната, която е с клекало.

11.1.4. Помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест Пловдив се констатира, че са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, включително и с топла вода, макар само два пъти в денонощието в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на ареста в каквато насока са и показанията на разпитания по делото свидетел П., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.

Ползването на баня в Арест Пловдив се е осъществявало по утвърден график с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В този смисъл, недоказани са твърденията в исковата молба, за липса на санитарен възел на определените и задължителни места и че се е къпал само със студена вода, както и допълнително наведените в първото по делото открито съдебно заседание, а именно, че е нямало постоянна течаща вода в килиите и че са я пускали само сутрин и вечер, защото били на воден режим.

11.1.5. Недоказани останаха и твърденията, че в килиите, в които е бил настанен в ареста, жегата е била непоносима, имало аспирация, която играела роля на климатична система и през зимните месеци температурите са около нулата, доколкото от представените от Арест Пловдив данни се установява, че Арест Пловдив е бил оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел, който се е използвал за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са били свързани с чилърна инсталация. Налична е била и вентилационна система, която е представлявала всмукателна и нагнетателна уредба и посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се е изсмуквал и отвеждал навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се е вкарвал в килиите. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства отоплителната, респ. охладителната и вентилационната система да не са работили, в т.ч. свидетелят П., който за една част от разглеждания период е бил по едно и също време с ищеца в Арест Пловдив, изрично заявява, че през зимата е било добре, имало е вентилация и е било топло.

11.1.6. По идентичен начин стои въпросът и със следващите, наведени твърдения, а именно за липса на адекватно лечение и липса на подходяща храна за здравословното състояние на ищеца.

От приетия по делото и неоспорен от ищеца медицински картон, представен от Началника на с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място], не се установява ищецът да е бил диагностициран (преди или по време на престоя му в Арест Пловдив) с посочените заболявания – Делир и Биполярно разстройство, още по-малко пък да е уведомил администрацията на Арест Пловдив за необходимостта от преглед от лекар и предписване на подходящи лекарства, а така също и на подходяща храна. Отделно от това, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства и да не му е било осигурено никакво лечение, въпреки че при престоя му в ареста от студа в килията се е разболял, като е бил с висока температура, в т.ч. разпитания по делото свидетел не твърди ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания, да не е получил адекватно лечение, в т.ч. да е имал предписан хранителен режим, който да не е бил спазван. Изложените в исковата молба твърдения в тази насока са твърде общи и от тях не може да се установи по безспорен начин ищецът да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно лечение, поради което и същите следва да се приемат за недоказани. От страна на Арест Пловдив, както вече се посочи и по-горе, е представено нарочно становище, че ежедневно се е правил обход сутрин от дежурен служител от НОС на Арест Пловдив и са се правили запитвания за искания и желания от страна на задържаните лица, също така и по въпроси от медицинско естество, като при преценка и изразено желание се е провеждал съответният преглед в медицинския кабинет на Арест Пловдив, като при необходимост е можело да се извърши и консултация с външни специалисти по реда на Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС в съответствие с разпоредбите на глава Десета от ЗИНЗС. По отношение на ищеца не се установява да са подадени искания в тази насока.

Не се установи и ищецът да е бил подложен на вербално, психическо и физическо насилие, в т.ч. разпитаният по делото свидетел също не знае спрямо ищеца е имало такова по време на престоя му в ареста през периода, в който са пребивавали в Арест Пловдив.

11.1.7. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства за извършвана дезинфекция на арестните помещения през разглеждания период, в каквато насока са наведени твърдения в справката, изготвена от Началник с-р „Арести“ при ОС „ИН“ [населено място] (л. 162 – л. 163).

В първото по делото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител юриск. Ч. и Началникът на Арест Пловдив са задължени да представят доказателства за извършените през посочения период дейности по ДДД във всяко едно от спалните помещения, а и изобщо в Арест Пловдив, в които е пребивавал ищецът през посочения период – кога и от кого са извършвани (честота на тяхното извършване) и за какви вредители са били предназначени. В същото съдебно заседание на ответника и на Началника на Арест Пловдив е указано, че на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на изисканата по-горе информация, която е от значение за правилното установяване на фактите по делото, съдът може да приеме за доказани съответните факти.

За представянето на посочените доказателства и за последиците от неизпълнението на това задължение, ответникът е бил уведомен чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, а на Началника на Арест Пловдив са изпратени писмо и Призовка, получена на 02.07.2025 г. (л. 86 и л. 90). Преди даване ход по същество на делото ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично е заявил, че няма искания по доказателствата (л. 178). Доказателства за извършени дейности по ДДД каза се, не са представени. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Това ще рече, че при наличие като проявен юридически факт на неизпълнение от страна на административния орган на указаното му съобразно разпределението на доказателствената тежест задължение да представи конкретни данни, както и при липсата на каквито и да е данни за противното, ще следва да бъде приложено цитираното нормативно установено допускане, като се приеме за доказано твърдението на ищеца за поставянето му през периода от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл. (277 дни) в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест [населено място] по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в лоши хигиенни условия в килията, обусловени от наличието на инсекти.

11.1.8. По изложените по-горе съображения, с оглед доказателствената тежест в процеса и липсата на представени от ответника и Началника на Арест Пловдив данни, като доказани следва да се приемат и твърденията на ищеца за липса на достъп на пералня и място за простиране, следствие от което се е налагало да перат и простират в стаите, което е довело до образуване на мухъл и плесен.

Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Тези условия се състоят в осигуряване на възможност на лишените от свобода да поддържат личната си хигиена, което може да бъде изпълнено по различен начин – напр. като се осигури възможност те да ползват общи помещения и съдове за изпиране на дрехите и бельото и да се обособи пространство за изсушаването им. Данни тези условия да са били осигурени в Арест Пловдив липсват, с изключение на изпирането на спалното бельо, за което се твърди в представената справка, че чаршафите са се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на ареста.

При това положение следва да се приеме, че за целия период на пребиваване в това затворническо заведение, а именно от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл. (277 дни), е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 21, ал. 6, предл. второ от ППЗИНЗС.

11.2. По отношение на Затвора Пловдив:

11.2.1. Помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 15.04.2022 г. до 31.03.2025 г. вкл. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.

Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода (така График за разпределение на времето на лишени от свобода от пост № 2 – л. 44 – л. 45 и пост № 6 – л. 49 – л. 50). Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на С. са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Преминаването през двора, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Друг е въпросът и че от събраните по делото доказателства се установява, че банята има обособена съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. По идентичен начин стои въпросът и с твърденията, че в банята работят само два душа, за които се „борят“ 15 – 20 човека, още повече, че свидетелят Р. заявява, че в банята има 6 или 8 душа, но не си спомня дали всичките са работели, но е имало достатъчно топла вода и налягане на водата, като са ги пускали по стаи, т.е. те четирима са влизали заедно в банята, а свидетелят П. навежда твърдения, че има работещи 4 – 5 душа, а не 2, както посочва ищецът. Не се установи и в банята да има ръждясали железа и кал.

Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника. Друг е въпросът и че се установява, че по време на провеждане на престой на открито лишените от свобода от пети и шести пост (където се установи, че ищецът е пребивавал от 30.07.2024 г. до 31.03.2025 г. вкл.) могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

11.2.2. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от лошата хигиена и по-конкретно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД непосредствено преди и по време на настаняването на ищеца в Затвора Пловдив, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Неоснователни са и оплакванията, свързани с наличието на много котки в Затвора Пловдив, които влизат в столовата, качват се на масите, ядат от храната, което е предпоставка за болести, инфекции и зарази, както и че котките обикалят свободно и в стаите, разнасят бълхи и паразити, изхождат се в стаите на пода, от което се носи зловонна миризма, доколкото показанията на свидетелите в тази насока са противоречиви – така свидетелят П. заявява, че докато се хранят има котки в столовата, които се качват на масата, докато свидетелят Р. твърди, че котките са влизали в столовата след 6 часа, както и че докато са се хранили, е нямало котки, но така също и твърди, че от страна на Затвора Пловдив са взели мерки против размножаването на котки и те са станали по-малко. Друг е въпросът и че двамата свидетели не отричат, че лишените от свобода отглеждат котките, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 88а, ал. 2, т. 5 от ППЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в Затвора Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, на които, макар и в минимални количества се предоставят перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и консумативи (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 (един) месец - л. 17).

Както вече се посочи и по-горе, от страна на ответника е представен и Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 19), от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи, като от данните, представени в цитираните по-горе справки и становища, се установява, че на лишените от свобода е подсигурена възможност за ползване на пералня по утвърден график и изявено желание от тяхна страна, в т.ч. в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, но отделно в пералното помещение има и сушилня за дрехи. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Р., които в тази част съдът кредитира, като съответстващи на събраните по делото доказателства. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл и плесен в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци (което обстоятелство също не е оспорено от ищеца), проветряването е по желание на лишените от свобода, които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения.

11.2.3. Относно твърдението на ищеца за липса на адекватно лечение, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал конкретни здравословни проблеми през процесния период и да не му е осигурена медицинска помощ. От приложеното медицинско досие се установява, че регулярно на същия са извършвани медицински прегледи и изследвания. Недоказани са и наведените твърдения във връзка с ограниченията за посещение при зъболекар. Няма и данни да му е била назначавана конкретна диета, която да не е била предоставена от Затвора Пловдив.

11.2.4. За периода от 15.04.2022 г. до 31.03.2025 г. вкл. (с изключение на 138 дни – от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г.) в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 5.2 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

11.2.5. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5.2 от настоящото решение). Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация, не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното, следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

11.2.6. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, а именно от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г. - общо 138 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещение, в което за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

12. С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в лоши хигиенни условия, обусловени от наличието на инсекти и неосигуряване на условия за изпиране на дрехите и личното бельо в Арест Пловдив в периода от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл. (общо 277 дни), както и пренаселеност на помещенията, в които е бил настанен в Затвора Пловдив в периодите от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г. (общо 138 дни).

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в тези затворнически заведения за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

13. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл. в Арест Пловдив и от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г. в Затвора Пловдив, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост, както следва:

- в размер на 2 216 лв. за престоя му в Арест Пловдив за периода от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 10 000 лв. и за периодите от 11.04.2022 г. до 15.04.2022 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан;

- в размер на 1 104 лв. за периодите от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г. в Затвора Пловдив, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до пълния размер от 20 000 лв. и за периодите от 15.04.2022 г. до 04.09.2024 г. вкл., от 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г. вкл., от 22.10.2024 г. до 05.12.2024 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл. и от 29.03.2025 г. до 31.03.2025 г. вкл., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главниците, считано от 31.03.2025 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

V. За разноските:

14. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и претендираните разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 337,53 лв., съразмерно уважената част от предявения иск.

15. Ще следва също така ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на К. Й. С., с [ЕГН], обезщетение в размер на 2 216 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 08.07.2021 г. до 10.04.2022 г. вкл. при престоя му в Арест Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 10 000 лв. и за периода от 11.04.2022 г. до 15.04.2022 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на К. Й. С., с [ЕГН], обезщетение в размер на 1 104 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в периодите от 05.09.2024 г. до 11.09.2024 г. вкл., от 01.10.2024 г. до 21.10.2024 г. вкл., от 06.12.2024 г. до 24.03.2025 г. вкл. и на 28.03.2025 г. при престоя му в Затвора Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 20 000 лв. и за периодите от 15.04.2022 г. до 04.09.2024 г. вкл., от 12.09.2024 г. до 30.09.2024 г. вкл., от 22.10.2024 г. до 05.12.2024 г. вкл., от 25.03.2025 г. до 27.03.2025 г. вкл. и от 29.03.2025 г. до 31.03.2025 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на К. Й. С., с [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Д. П. Х., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер **********, с адрес [населено място], [улица], ет. *, офис *, сумата от 337,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 709 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пловдив.

Присъдената в полза на ищеца сума за обезщетение да бъде заплатена от ответника по банкова сметка: ******, с титуляр адвокат Д. П. Х., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

Съдия: