Решение по КНАХД №1090/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от [населено място], к - с „Братя Миладинови“, [адрес], ап. 50, против решение № 277 от 16.04.2025 г., постановено по административнонаказателно дело № 229/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № НП -2773/14.09.2023 г. на зам. - кмет на община Бургас, с което за нарушение по чл. 188, ал.1, вр. чл. 15, ал.7 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и на основание чл.178е с.з. му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 277 от 16.04.2025 г. по административнонаказателно дело № 229/2025 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № НП - 2773/14.09.2023 г. на заместник - кмет на община Бургас, с което за нарушение по чл. 188, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 7 ЗДвП и на основание чл.178е с.з. на М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00/петдесет/ лева.

За да постанови решението, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление. Приел е за доказано, че М. Г. е извършил деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ и в НП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение, установен в чл. 15, ал. 7 ЗДвП, затова и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Санкцията е наложена на М. Г. затова, че на 25.06.2023 г. около 12.40 ч. в [населено място] собственият му автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], е паркиран върху тревни площи в [жк] до бл. 13, които са извън определените от общинската администрация места за паркиране. Съставен е АУАН № 0104403/30.06.2023 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд НП.

Решение е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които препраща по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Районният съд е разгледал жалбата на М. Г. против НП като допустима като е приел, че фактическият състав по чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е изпълнен, тъй като не е проведено действително търсене на нарушителя на известния адрес по предвидения в закона ред. Ето защо е неоснователно възражението в жалбата, че районният съд не е извършил проверка за допустимост на жалбата.

Възражението на касационния жалбоподател, поддържано и пред касационната инстанция за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - погрешно посоченото в АУАН място на извършване на нарушението - до бл. 73 и това, посочено в НП - до бл. 13, е неоснователно. Въпреки, че сочената неточност в акта е налице, правилно е прието от районния съд, че същата е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с издаване на НП при безспорна установеност на извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. В подкрепа на този извод е фактът, че в сезиращата районния съд жалба Г. сам сочи, че собственият му автомобил е бил паркиран на мястото, посочено в НП - в [жк] до бл.13, което съвпада с мястото, посочено в протокол № Ф-07801/25.06.2023 г. от извършената проверка, при която е установено паркиране на автомобила в тревните площи, извън определените за паркиране места, и наложената глоба с фиш.

Касационният жалбоподател правилно е наказан на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП в качеството му на собственик и водач на автомобила, при липса на данни да е предоставил управлението на собствения си автомобил на 25.06.2023 г. на друго лице, независимо, че му е била предоставена възможност да декларира сочената информация.

По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277 от 16.04.2025 г., постановено по административнонаказателно дело № 229/2025 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.