Решение по дело №379/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Адв.А. В. като пълномощник на К. Д. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица]със съдебен адрес: гр.Б., [улица]обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-0348-000196/ 05.09.2023 г., издадена от Р. Р. С. като началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с неясно нарушение по ЗДвП и наложеното за него наказание. Нарушението на материалния закон е поради недостоверна дата на издаване на акта във връзка с издадения ТМИ, евентуално се твърди за недоказано деяние поради липса на основания за издаване на заповедта. Моли за отмяна на акта.

В писмена молба пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответният началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 23-0348-000196/ 05.09.2023 г. е издадена от Р. Р. С. на длъжност началник в РУ – Дупница при ОДМВР –Кюстендил. С нея на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 05.09.2023 г. около 16:41 часа в гр.Дупница по [улица]на кръстовището, образувано с [улица]в посока [улица]жалбоподателят управлявал т.а. Пежо Боксер с рег.№ *******, чужда собственост, като отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.номер ARDJ0059. Водачът бил видимо притеснен и признал за употреба на марихуана преди 3-4 дни. Издаден е ТМИ № 094690. При тези фактически обстоятелства нарушението е за това, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Правната квалификация на деянието е по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на пълномощника на адресата на 13.11.2023 г., а жалбата е подадена на 26.11.2023 г.

Видно от удостоверение от ВПД директора на ОДМВР - Кюстендил рег.№ 277р-6164/ 06.06.2023 г., издателят на процесната заповед Р. Р. С. от 18.05.2016 г. изпълнява длъжността началник група „Пътен контрол“ в сектор „Пътна полиция“ към РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил.

Със заповед № 277з-1046/ 30.06.2017 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.3 са началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.

Като част от административната преписка органът е приложил АУАН серия GА № 580119/ 05.09.2023 г., съставен от В. К. И. в присъствие на св.Н. Й. С. за описаното в оспорената заповед деяние. Срещу дееца е издадено НП № 23-0348-000984/ 25.09.2023 г. на началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил с наложени административни наказания по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Издаденият на дееца ТМИ № 094690 от 05.09.2023 г. е изготвен от актосъставителя В. К. И.. ТМИ съдържа данни за отказ на водача за извършване на проверка на място и за отказ да бъде изследван с медицинско и химическо изследване в ФСМП - Дупница. Жалбоподателят е удостоверил отказите с подпис съдържанието на ТМИ.

Съгласно приетите в съдебното производство писма на началника на РУ – Дупница с рег.№ 348000-650/ 22.01.2024 г. и рег.№ 348000-3034/ 03.04.2024 г. и копие от актова книга, автопатрулът, установил нарушението, не е оборудван с боди камери, като автомобилът също не е оборудван с „ВПК“; съставеният АУАН е получил номер от деловодната система на полицията на 07.09.2023 г. и издателят на процесната заповед работи на ненормиран работен ден от 08:30 часа до 17:30 часа в работни дни, като не е ползвал отпуск през м.09.2023 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по заповед № 277з-1046/ 30.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Кюстендил.

По формата на акта:

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК – има наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

Липсва противоречие между фактическите обстоятелства и описаното нарушение със съществен за производството характер. Фактическите обстоятелства са ясни и безпротиворечиви относно съставомерното поведение на водача по отказ за бъде изпробван с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, което отговаря на дадената правна квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Описаното нарушение съдържа посочения съставомерен за отговорността отказ от проверка с теста. Вписаното допълнение относно неизпълнение на предписание за лабораторно изследване не се намира в кумулативна връзка с отказа за изпробване с тест по см. на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. От съдържанието на процесната заповед се извежда по безпротиворечив начин волята на органа за прилагане на ПАМ поради отказ на водача да бъде проверен с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Неоснователно жалбоподателят възразява за неясно нарушение по ЗДвП и наложеното за него наказание. Нарушението е ясно посочено като такова по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и същото съответства на словесното описание. Издаденото за деянието НП е ирелевантно при преценка законосъобразността на процесната ПАМ. Административните наказания са израз на държавната наказателна репресия, осъществявана чрез налагане на административни наказания за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Предпоставките за издаване на НП и налагане на ПАМ, техните издатели и преследваните цели са различни, в каквато насока е регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН.

По административната процедура:

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за това доказателства. Фактите по заповедта се основават на издадения срещу водача АУАН, който е годно доказателствено средство и поставя началото на административното производство. АУАН е подписан от дееца и същият е имал яснота относно обстоятелствата по повдигнато срещу него обвинение. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

По материалния закон:

Заповедта е съответна на материалния закон.

Материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното деяние, е отказът на водача за бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Видно от съдържанието на АУАН, който е с необорена доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП, и от данните в ТМИ, на посочените в процесната заповед дата, час и място жалбоподателят е бил водач на МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. При спиране от контролните органи С. е управлявал посочения в заповедта автомобил. Доказан е и отказът на водача пред контролните органи да бъде проверен с описания в заповедта тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Регламентираното в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП лабораторно изследване, съответно отказа от извършването му не е предвидено да бъде в кумулативна връзка с отказа от теста, видно от граматическото тълкуване на нормата поради употребения съюз „или“. При това положение, съставомерен за отговорността на дееца по ПАМ е отказа от изследване с теста на място.

Неоснователно жалбоподателят твърди за недостоверна дата на издаване на акта във връзка с издадения ТМИ. Заповедта е издадена на датата на нарушението 05.09.2023 г., а ТМИ е издаден на същата дата и връчен на дееца в 16.55 часа. Отказът на дееца да бъде изпробван с техническото средство е достатъчно основание за издаване на заповедта. Следователно, цялата процедурата по проверка на водача е приключила в рамките на работния ден на органа. Отделно от това, няма правна пречка заповедта да бъде издадена след края на работния ден, т.к. този край не препятства надлежното упражняване на правомощията на органа като издател на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Следователно, по делото липсват доказателства за недостоверна дата на оспорената заповед, а описаното в нея нарушение на правилата на ЗДвП е доказано по безспорен начин.

По целта на закона:

Заповедта е съобразена с целта на закона да се осуети възможността на дееца за извърши други противоправни деяния.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК съдът ще отхвърли оспорването като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.А. В. като пълномощник на К. Д. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0348-000196/ 05.09.2023 г., издадена от Р. Р. С. като началник група в РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил.

На основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните.