Р Е Ш Е Н И Е
№ 260586/13.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
433 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „ДИК – Д.П.“ срещу Наказателно постановление №
546136-F568174/04.11.2020 г., издадено
от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с
което на ЕТ „ДИК – Д.П.“ на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.
125, ал. 5 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна чрез процесуалния
си представител адв. Л.М.изразява становище за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на НАП – гр.
Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Г.изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Излага съображения
за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
ЕТ „ДИК – Д.П.“ е регистриран по ЗДДС. На 15.07.2020 г. същият подал
справка декларация по ЗДДС за отчетния период от 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г.
в ТД на НАП – Варна.
На 23.07.2020 г. св. П.И.И. извършила проверка в
информационната система на НАП, при която установила, че жалбоподателят не е
спазил срока за подаване на справка деклараця – до
14.07.2020 г.,
На 02.09.2020 г. св. П.И. съставила АУАН срещу жалбоподателя за нарушение
по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който не направил
възражения.
След изтичане на срока по чл. 44 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпили
писмени възражения, в които жалбоподателят посочил, че не упражнява дейност от
м. декември 2015 г., като всеки месец е подавал редовно справки-декларации,
като за м. юни 2020 година декларацията е подадена на 15 юли в 07,20 минути. Не
отрича извършването на нарушението, но моли при определяне на наказанието да
бъде взето предвид, че му е първо нарушение и е безработен.
На 04.11.2020 г., въз основа на АУАН, директорът на Дирекция
"Обслужване" при ТД на НАП Варна издал обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното
заседание свидетел П.И.И., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото
писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен
по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС за всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. В ал. 5 от
същата разпоредба е регламентиран срокът за подаване на справка декларация по ЗДДС - до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 179,
ал. 1 ЗДДС предвижда имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Нарушението е от категорията на формалните. Съдът намира, че същото е
безспорно установено. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с
оглед обстоятелството, че е ангажирана отговорността на едноличен търговец,
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса
за субективната страна на деянието.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен
случай. Според настоящия състав, такъв е налице, поради следните съображения -
на първо място няма данни въззивната страна да е санкционирана и друг път за
нарушение на данъчното законодателство. На следващо място, реалното закъснение,
с което е подадена процесната декларация, е само 7 ч и 2 мин. Съдебният състав
намира, че процесното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с типичните нарушения от този вид. Закъснението, констатирано от
АНО при подаването на декларацията, е само 7 ч. и 2 мин. Ето защо, подобно
закъснение следва да бъде отчетено като малозначително.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО при наличието на
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. по т. н. д. № 1/2007г.,
ОСНК на ВКС излезе със становище че изразът в закона „може” не обуславя
действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото
решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице
предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Всичко това, би
следвало да намери приложение, когато е налице маловажност на случая, а
съгласно обективираното по-горе, настоящият състав
приема, че процесният е точно такъв.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е издадено при
неправилно тълкуване на материалния закон и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
По разноските:
На основание чл.63, ал. 3 ЗАНН и направеното искане въззиваемата страна ТД
на НАП - Варна следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна
направените по делото разноски в общ размер на 100 лв. Доколкото ТД на НАП –
Варна е териториална дирекция на Национална агенция по приходите, а не самостоятелно
юридическо лице – по арг. от чл. 6, ал. 1 Закон за
Националната агенция по приходите и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
същия закон, съгласно която НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София, съдът намира, че Национална агенция по приходите следва да бъде
осъдена да заплати разноските на въззивното дружество.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
546136-F568174/04.11.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП – Варна, с което на ЕТ „ДИК – Д.П.“ на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 125, ал.
5 ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ДИК – Д.П.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща
разноски за въззивното производство, на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: