РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Белоградчик, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200124 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Л. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********
срещу НП № 24-0242-000242/13.05.2024 г. на Началника на РУ-Белоградчик
към ОД-МВР-Видин, в частта, в която е санкциониран за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени
наложените санкциии. В с. з., упълномощеният от В. Л. процесуален
представител, подържа жалбата и моли съда да отмени НП, като отрича
извършване на деянието, поне умишлено, алтернативно - поне да редуцира
наложените наказания, тъй като липсват мотиви за определянето им от АНО в
максималния им размер. Претендират се и разноски по делото.
1
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, моли НП да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 13.04.2024 г., около 09.55 ч., жалбоподателят Л., управлявал л. а. м.
”Опел Зафира” с рег. № ВН 7181 АМ, по бул. „С.“ в гр. Б., обл. В. Движел се в
посока към пл. „Г. Б.“ в града. Л.а не бил поставил своя обезопасителен колан
и ползвал мобилното си устройство – телефонен апарат, провеждайки
разговор в момента, докато е зад волана, без да има специално друго
устройство за телефона – държал го в рака и говорел.
По това време била извършвана рутинна полицейска операция по
контрол на движението на МПС на същия пътен участък – по бул.
„Съединение“. На посочения булевард , до сграда с админ. № 11 бил спрян
патрулен автомобил на РУ-Белоградчик. Край него стоял Пл. И. – полицейски
служител, а на самата улица излязъл мл. автоконтрольор Д. Т.. И двамата
служители на полицията забелязали идващия насреща им л. а., управляван от
жалбоподателя, както и че водачът по това време провеждал разговор по
телефона си, държейки го с ръка, както и че няма колан. Поради това именно,
свид. Т. подал с палка сигнал за спиране на Л. и му посочил мястото, но което
да спре автомобила. Водачът на МПС-то обаче не спрял, а продължил в
същата своя посока по булеварда. Свид. Т. извикал след преминалия покрай
тях автомобил, и тогава чак жалбоподателят Л. спрял – до следващата по
булеварда сграда – с адм. № 9, което било на ок. 20 м. от полицейския
автомобил. Т. пеша последвал и стигнал до спрелия вече автомобил на
гражданина и му дал указания да се върне назад до патрулната кола, с оглед
извършване на проверка на водача. Св. Т. поискал за проверка на документите
на водача на автомобила, който представил такива и били изрядни. Оказало се,
обаче, при извършената му рутинно и проверка за евентуално наличие на
алкохол в кръвта – с техн. средство, че последното отчело такова съдържание
– 1,2 промила в издишания от Л. въздух. Заради неизпълнението на указанията
на Т. да спре веднага на указаното му изрично място, не поставянето на
обезопасителен колан, както и ползването на телефона с участие на ръцете си -
2
по време на управление на МПС за последните две действия, Д. Т. съставил на
проверения водач АУАН с. GA № 1108587/13.04.2024 г., като за целта като
свидетел по акта бил вписан св. И. / с придадена квалификация на описаните
деяния по чл.103, чл.104 А и чл.137 А ал.1 от ЗДвП/. За констатираната
употреба на алкохол – от същия актосъставител и със същия свидетел по акта,
бил оформен втори АУАН – за нарушение по чл.5 л.3 т.1 от ЗДвП. Самият
нарушител подписал съставените му актове и получил копие от тях, като не
оспорвал констатациите на служителите на полицията. Въз основа на акт . GA
№ 1108587/13.04.2024 г., е издадено и обжалваното по делото, в една част
само, НП № 24-0242-000242/13.05.2024 г. на Началника на РУ-Белоградчик
при ОД-МВР-Видин.
/въз основа на другия АУАН, упоменат по-горе, е издадено НП № 24-
0242-000243/13.05.24 г. на Началника на РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин,
но няма данни същото влязло ли е в законна сила/.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
Съдът приема за безспорно установено, че жалб. Л. е извършил
нарушение по чл.103 от ЗДвП, която разпоредба на закона вменява на водача
на МПС при движение по пътищата : „ при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания“. От показанията на разпитаните свидетели
по делото Т. и И. – очевидци, се установява, че жалбоподателят не се е
подчинил на сигнала за спиране, който му е бил подаден по много ясен начин,
като не е спрял при указване от служителя на полицията на посоченото му
място. Св. Т. и И. потвърдиха, че първият, когато е подал сигнала за спиране, е
стоял на пътното платно. Причината пък, която се изтъква като възможна от
страна на жалбоподателя – разговор по телефон в движение на автомобила,
което можело евентуално да е отклонило вниманието му и да му е попречило
3
да забележи свидетеля Т. най-вече, съдът намира за израз на защитна позиция
спрямо неправомерното му поведение от една страна, а от друга – дори и да е
истина, то това не извинява водача на МПС. Административните деяния са
наказуеми принципно, както когато са извършени умишлено, така и при
непредпазливост. Само ако изрично специалният закон изключва
непредпазливостта като вид вина у дееца, той няма да понесе отговорността
си / чл.7 ал.2 от ЗАНН/. В конкретния казус не е така, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП
не разграничава формата на вината на дееца, за да може той да бъде
санкциониран за неправомерно поведение по този текст за нарушение на
чл.103 ЗДвП. Дори и да не е забелязал веднага /а след изрично повикване/
служителите на полицията и указанията им, В. Л. е бил длъжен да стори това -
като водач на МПС, който следва да следи пътната обстановка и да не ползва
дори телефона си по време на движение на автомобила, без специално
приспособление, което да освобождава ръцете му, и е проявил небрежност.
Предвид изложеното, съдът приема, че е безспорно доказано
извършването на вмененото с АУАН и НП админ. нарушение, при изготвяне
на акта и НП са спазени материалните и процесуалните правила, но са налице
условия на изменение на същото, относно размера на наложените наказания.
Видно от съставения АУАН, от една страна няма данни жалбоподателят
да работи. Същевременно наложените санкции, и от двата им вида – са в
максимален размер, без да е обосновано защо. По този начин АНО не е
мотивирал решението си за налагане на тези високи санкции. От друга страна
са представени пред съда доказателства, относно отегчаващи вината на
нарушителя обстоятелства, респ. утежняващи отговорността му
/доказателства за други нарушения на ЗДвП, за които в повечето случаи пък,
санкциите „глоба“ са заплатени от нарушителя, а някои провинения са доста
стари/, а и самият нарушител към момента на настоящето обсъждано по
делото проявление – е допуснал и други, успоредно с деянието по чл.103
ЗДвП. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете
тежестта на нарушението от една страна и обществената опасност на
извършителя му, неговото имуществено състояние, и конкретното му
поведение при извършената проверка от служителите на полицията, съдът
намира, че наложеното наказание и в двете си части, следва да бъде намалено
до един размер, около средния предвиден – “глобата” на 100,00 лв., а
"лишаването от правоуправление" – на 2 месеца, при балансирана преценка от
4
съда на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложените наказания “глоба” и "лишаване от правоуправление", като същите
се определят в едни размери, по-близки до средните, предвидени в текста на
закона.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в с. з. – следва да останат за негова / на жалбоподателя/
сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0242-000242/13.05.2024
г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, в частта в която В.
А. Л. от гр. Б., обл. В., с ЕГН **********, е санкциониран за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца, като намалява наложените
наказания съответно : “глоба” в размер на 100,00 /сто/ лв. и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането от страна на жалбоподателя В.
А. Л. от гр. Белоградчик, обл. Видин, с ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5