№ 1455
гр. Перник, 04.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500748 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 848 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 831/2025 г., Районен
съд - П. е признал за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че В. М. В., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул.
“Средец” № 11 сумата от 572,70 /петстотин седемдесет и два лева и двадесет стотинки/
лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 09.02.2023 г. до 14.08.2024 г. до водоснабден имот,
находящ се в гр. П., ***, абонатен № 1020421, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
05.11.2024 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 52,82 /петдесет и два
лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава
върху главницата за периода от 06.05.2023 г. до 23.10.2024 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В.
М. В., чрез адв. Н. Ц., с която се атакува в цялост решението на първоинстанционния
съд. Твърди, че в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е посочено, че
на втория етаж от къщата, който ответникът обитава няма монтиран водомер, а
потреблението се изчислява по общия за целия имот монтиран в двора водомер, като
се извадят показанията на двата водомера ползвани от Анелия М. – собственик на
първия етаж на къщата. На следващо място сочи, че на двата водомера, ползвани от
семейството на А. М. липсват възвратни клапи, които да пречат да се използва общия
водомер за нерегламентирано разходване на студена вода и допълва, че експертът,
изготвил заключението сочи, че нито може да се потвърди, нито да се отрече че такова
1
потребление е възможно. По изложените доводи се моли съда за отмяна на
постановеното от Районен съд – П. решение и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. П., чрез адв. Т. Н., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно,
обосновано и законосъобразно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния
закон. Сочи за безспорно установено по делото, че ответника е титуляр на партида с
абонатен номер № 1020421, както и че ищцовото дружество е изпълнявало
задълженията си по предоставяне на услуги през процесния период в претендирания
размер. На следващо място за категорично установено по делото се сочи, че
ответникът не е монтирал измервателно устройство на притежавания от него етаж,
като с това е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия.
Пояснява, че в процесния случай задължението на ответника се формира като от
общия водомер се извадят показанията за потреблението отчетени от водомерите
монтирани на първия етаж от къщата. Моли се съда въззивнта жалба да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски, именно адвокатски хонорар в размер на 480 лева. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение за
адвокат. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.01.2026 г. от 10.20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – препис отговора на насрещната страна.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3