Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 32
30.07.2019г. гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На
девети април
2019 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 270 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2407/23.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 6428/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е
отхвърлен предявения от Е.Н.Ш. против „ГМ-Строй” ООД (в несъстоятелност) със
седалище гр. Бургас иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.03.2010 г., по силата на който
„ГМ-Строй” ООД (в несъстоятелност) със седалище гр. Бургас се е задължило да
прехвърли на Е.Ш. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.653.588.1.90 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, бл.500,
вх.1, ет.1, гараж 30, който се намира в сграда № 1, разположена в имот с
идентификатор 07079.653.588, предназначение на самостоятелния обект: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, с площ от 15 кв.м., с прилежащи части: 0,173 %
ид.ч. равни на 1, 84 кв.м. и 10, 58 кв.м. от 550, 16 кв.м. маневрено хале,
ведно с 0, 7173 %, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата,
както и принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. ид.ч. от „маневрено хале” и 0,173 %
ид.ч. от правото на строеж върху УПИ, находящ се съгласно одобрен архитектурен
проект в жилищна сграда с магазини и подземен паркинг в гр. Бургас, к-с „Меден Рудник”,
представляващ УПИ ІІІ-7 в кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. „Меден Рудник” с нов
идентификатор 07079.653.588 срещу задължение на Е.Н.Ш. да заплати на продавача
продажна цена от 3 000 евро.
Против постановеното
първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Е.Н.Ш., в която се
посочва, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
противоречащо на съдебната практика и се претендира то да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
ищцовата претенция да бъде уважена и да бъде обявен за окончателен сключения на
12.03.2010г. предварителен договор между „ГМ – Строй“ ООД и Е.Н.Ш., касаещ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.588.1.90 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас с предназначение –
гараж в сграда. В жалбата се посочва, че е необоснован извода на съда, че е
налице прекратена облигационна връзка, явяваща се пречка предварителният
договор да бъде обявен за окончателен, поради това, че представляващият
дружеството синдик надлежно е упражнил потестативното право, предвидено в чл.
644, ал. 1, т. 3 от ТЗ да прекрати процесния договор за гаража, отправяйки
изявление, обективирано в отговора на исковата молба. В жалбата се посочва, че
действително синдика е отправил с отговора на исковата молба изявление, че
прекратява предварителния договор, сключен на 12.03.2010г. с единствения мотив
– неизправност на ищцата, но това не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Посочва се, че самото изявление не е получено директно от
ищцата, а процесуалният представител не е оправомощен да получава подобни
изявления. От друга страна – въззивната страна сочи, че по делото е приета
неоспорена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че ищцата е изпълнила изцяло своето задължение и е заплатила в
уговорения с предварителния договор срок цената на процесния гараж. Посочва се,
че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не е за имуществено вземане, а
за принудително осъществяване на едно потестативно право, което може да се
осъществи само по исков ред. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция със самата въззивна жалба.
В съдебно заседание –
въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде
уважена.
Ответната страна по делото – „ГМ
– Строй“ ООД – в несъстоятелност не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В
съдебно заседание – ответното дружество не изпраща представител и не взима
конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от Е.Н.Ш.,
родена на ***г. с адрес – **** чрез
процесуалния й представител – адвокат Христина Николаева Тодорова – гр. Бургас,
пл. Тройката, ет. 2, офис 4 против „ГМ – Строй“ ООД със седалище гр. Бургас – в
несъстоятелност, с който се претендира да бъде обявен за окончателен сключен
Предварителен договор от 12.03.2010г., по силата на който „ГМ-Строй” ООД (в
несъстоятелност) със седалище гр. Бургас се е задължило да прехвърли на Е.Ш.
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.653.588.1.90 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с „Меден рудник“, бл. 500, вх. 1, ет.
1, гараж 30, който се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор
07079.653.588, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1, с площ от 15 кв.м., с прилежащи части: 0,173 % ид.ч. равни
на 1, 84 кв.м. и 10, 58 кв.м. от 550, 16 кв.м. маневрено хале, ведно с 0, 7173
%, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и
принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. ид.ч. от „маневрено хале” и 0, 173 % ид.ч.
от правото на строеж върху УПИ, находящ се съгласно одобрен архитектурен проект
в жилищна сграда с магазини и подземен паркинг в гр. Бургас, к-с „Меден
Рудник”, представляващ УПИ ІІІ-7 в кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. „Меден
Рудник” с нов идентификатор 07079.653.588 срещу задължение на Е.Н.Ш. да заплати
на продавача продажна цена от 3 000 евро. В исковата молба се посочва, че
ищцата е изпълнила своето задължение и е заплатила дължимата цена, но ответното
дружество не е изпълнило своето поето задължение да прехвърли правото на собственост
върху описания имот.
Ответната страна – с отговора
на исковата молба отправя предизвестие до ищцовата страна, с което посочва, че на
основание чл. 644, ал. 1 от Търговския закон прекратява сключения договор и
изрично посочва, че представения по делото писмен отговор на исковата молба
следва да се счита за предизвестие до ищцата за прекратяване на предварителния
договор. В отговора се посочва, че ищцовата страна е и неизправна страна по
договора, тъй като не е изпълнила своите задължения да заплати договорената
цена за имота.
По делото е представен
Предварителен договор за покупко-продажба на вещни права и договор за
строителство от 12.03.2010г., от който е видно, че „ГМ – Строй“ ООД със
седалище гл. Бургас в качеството си на предварителен продавач и изпълнител от
една страна и Е.Н.Ш. в качеството си на предварителен купувач и възложител от
друга страна, са сключили договор, по силата на който „ГМ-Строй” ООД със
седалище гр. Бургас в качеството си на изпълнител се е задължило да изгради
жилищна сграда с магазини и подземен паркинг и да прехвърли на Е.Ш. правото на
собственост върху следния обект – подземно паркомясто с площ от 15 кв.м.,
находящо се в жилищна сграда с идентификатор 07079.653.588 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Бургас, к-с
„Меден рудник“, при граници – североизток – външен зид, северозапад –
паркомясто № 29, югоизток – паркомясто № 31, югозапад – маневрено хале, ведно с
0,173 %, равняващи се на 1, 84 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и
с принадлежащите 10, 58/550, 16 кв.м. в ид.ч. от „маневрено хале“ и 0, 173% от
правото на строеж върху урегулирания поземлен имот.
Видно от сключения
предварителен договор предварителният купувач – възложител дължи на
предварителния продавач заплащане на цена – възнаграждение в размер на 3 000
евро, които следва да бъдат платени на части, както следва – от 12.03.2010г. до
12.03.20112г. на 24 равни месечни вноски в размер на 125 евро, платими до 28-то
число на съответния месец. Видно от представения договор на основание чл. 14
всички изменения и допълнения на договора следва да бъдат обективирани в
писмена форма. Видно от договора за Е.Н.Ш. са посочени адреси в гр. *** и конкретен електронен адрес. На основание чл. 19 от
сключения договор страните са определили адреси и телефони за кореспонденция –
тези, които са посочени в началото на договора, а за писмено уведомяване по
смисъла на този договор се счита телеграма с обратен текст или факсимилно
съобщение с идентификация на изпращащия
апарат, фирма и дата, и покана за плащане, изпратена с писмо с обратна
разписка или нотариална покана.
По делото е извършена
съдебно-счетоводна експертиза от 24.10.2018г., от неоспореното заключение на
която е видно, че общо платената сума с посочено основание „паркомясто“ е в
размер на 3 750 евро.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 644, ал. 1 от
Търговския закон синдикът може да прекрати всеки договор, по който е страна е
длъжникът, ако той не е изпълнен изцяло или частично. На основание ал. 2 от
цитираната разпоредба при прекратяването на договора синдикът отправя
предизвестие от 15 дни.
Действително – синдикът може
да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл. 644 от ТЗ сключен от
несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна
на длъжника. Законът не поставя изисквания по отношение на вида на сделката –
единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или
частично. Когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано
само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността,
длъжникът може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване
на сключени договори. Законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила
задълженията си по договора – несъстоятелният длъжник или неговият
съконтрахент. В този смисъл е и Решение № 212 от 19.01.2017г., постановено по
т. дело № 3447/2015г., І т.о., ТК по описа на ВКС на РБ и Решение № 83 от
19.04.2017г., постановено по т. дело № 1458/2016г., І т.о., ТК по описа на ВКС
на РБ.
В конкретния случай – по
делото не се спори, че ответното дружество е в несъстоятелност, както и не се
спори относно обстоятелството, че синдикът в отговора на исковата молба е
отправил предизвестие за прекратяване на сключения предварителен договор от
12.03.2010г., по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли
правото на собственост на ищцовата страна по отношение на описаното по-горе
паркомясто. Спори се между страните относно ефекта, който е проявил така
отправеното предизвестие. Законът изрично в чл. 644, ал. 2 от ТЗ предвижда
прекратяването на договора да стане след писмено отправено предизвестие от
страна на синдика до насрещната страна. По делото безспорно се установява, че
препис от писмения отговор на ответното дружество е достигнал единствено по
процесуалния представител на ищцата – адвокат Христина Тодорова, но не е връчен
и съответно – не е достигнал до ищцата лично. От друга страна – по делото не се
спори, че синдикът не е отправял друго предизвестие за прекратяване на договора,
което да е било адресирано лично до ищцовата страна на посочените адреси в
сключения между страните договор или на посочения от нейна страна електронен
адрес.
С оглед трайната и
непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 148 от
02.12.2016г., постановено по т. дело № 2072/2015г. по описа на ВКС на РБ
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните отношения. Начинът на удостоверяване на
връчването на документ е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
В случай, че в договора са предвидени конкретни способи за връчване на
кореспонденция между страните, редовността на връчването на уведомлението на
кредитора се преценява според клаузите на договора. Съобщение, изпратено на
адрес, който не е променен, като не е удостоверено доставянето му, не се счита
за получено. В конкретния случай – тълкуването на договорните клаузи по
правилата на чл. 20 от ЗЗД налата извода, че страните по сключения
предварителен договор на основание чл. 14 от Договора са се задължили всички
изменения и допълнения на договора да бъдат обективирани в писмена форма и са
определили и способи за връчване на кореспонденция – на основание чл. 19 от
цитирания договор страните са определили адреси и телефони за кореспонденция и
изрично са договорили, че за писмено уведомяване по смисъла на този договор се
счита телеграма с обратен текст или факсимилно съобщение с идентификация на
изпращащия апарат, фирма и дата, и покана за плащане с обратна разписка или
нотариална покана. Безспорно е и обстоятелството, че на основание чл. 19, ал. 3
от сключения договор страните са определили и задължение за всяка една от тях в
случай, че промени гореупоменатия адрес и телефон веднага да уведоми писмено
другата страна. При това положение, настоящият състав намира, че на основание
чл. 14 от сключения договор за синдика е съществувало задължение да отправи
писмено предизвестие за прекратяване на договора до Е.Н.Ш. на посочения в
началото на договора адрес в гр. ***. Безспорно е, че такова писмено
волеизявление не е отправяно, дори не е изпратено такова от страна на ответното
дружество на адреса на посочената електронна поща, поради което и не може да се
приеме, че волеизявлението на синдика на ответното дружество – „ГМ – Строй“ ООД
– в несъстоятелност е достигнало до длъжника и не може да се приеме, че
сключеният между страните по делото Предварителен договор за покупко-продажба
от 12.03.2010г. е прекратен.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че по делото не е спорно, че волеизявлението на синдика на
ответното дружество, направено в отговора на исковата молба е достигнало до
процесуалния представител на ищцата – адвокат Христина Тодорова, връчено й на 10.04.2018г.,
но представителните права на адвокат Тодорова се свързват с представителството
й във връзка с висящия спор и същата не е валидно упълномощена да получава
материалноправни волеизявления от насрещната страна по договора, поради което и
дори и да е безспорно, че отговорът на исковата молба е достигнал до
процесуалния представител на ищцата, то тя не е имала представителна власт да
приеме съдържащото се в него волеизявление за прекратяване на договора и не
може да се приеме, че същото е произвело своето действие.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че сключеният между страните по делото
Предварителен договор от 12.03.2010г., по силата на който „ГМ – Строй“ ООД – в
несъстоятелност се е задължил да прехвърли правото на собственост на Е.Н.Ш. по
отношение на обект, представляващ – подземно паркомясто № 30 с площ от 15
кв.м., находящо се в маневрено хале (цялото с площ от 550, 16 кв.м.), което от
своята страна се намира в жилищна сграда с нов идентификатор 07079.653.588 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас е валиден, обвързва
страните и съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния
договор – предмет, страни и цена. Видно от представеното по делото заключение
на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, дължимата сума в
размер на 3 000 евро от страна на Е.Ш. е заплатена, настъпил е и крайният
срок за изпълнение на всички необходими строително-монтажни работи – жилищната
сграда и в частност – обекта на ищцата са довършени и нанесени в кадастъра. При
това положение, съдът намира, че за ответното дружество е възникнало
задължението да изпълни своето задължение, тъй
като ищцовата страна е изпълнила задължението си да заплати цена, но
ответната страна не е изпълнила своето задължение за прехвърляне на правото на
собственост по нотариален ред.
По делото е представена Схема
№ 15-458385-20.09.2017г., изд. от Служба по геодезия, картография и кадастър –
гр. Бургас (лист 114 от първоинстанционното производство), от която е видно, че
обекта, предмет на предварителния договор гараж 30 с площ от 15 кв.м., находящ
се в сграда в гр. Бургас, к-с Меден рудник с идентификатор 07079.653.588 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас е описан като
самостоятелен обект сграда с идентификатор 07079.653.588.1.90 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас и е посочено, че представлява
гараж в сграда с площ от 15 кв.м. и с прилежащи части – 0, 173% ид.ч.,
равняващи се на 1, 84 кв.м., 10, 58/550, 16 кв.м. от маневрено хале. Видно от
уговорките на сключения предварителен договор страните са се уговорили да бъде
прехвърлена собствеността върху паркомясто № 30 от подземния гараж на сградата
(маневрено хале), заедно с 0, 173% идеални части от общите части на сградата,
към което се числят и съответните 0, 173% от правото на строеж върху
урегулирания парцел. Безспорно е обаче, че обектът, предмет на сключения
Предварителен договор от 12.03.2010г. не
е самостоятелно обособена гаражна клетка, а представлява паркомясто от
изграден подземен паркинг – маневрено хале, което е видно и от представен план
на подземния гараж на сградата (лист 122 от първоинстанционното производство).
Реална част от неподеляемия подземен гараж обаче не може да бъде прехвърлена,
но в предварителния договор е обещано прехвърлянето на 15 кв.м. от този
подземен гараж, което е напълно възможно. В този смисъл и постановеното в Решение
№ 1159 от 30.12.2008г., постановено по гр. д. № 3834/2007г., III г. о., ГК по
описа на ВКС на РБ, в което изрично се приема, че паркомястото в един гараж е
правно невъзможно да бъде обособено като самостоятелен обект в етажната
собственост, но самият подземен гараж е такъв самостоятелен обект.
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, но на основание ал. 4
от цитираната разпоредба нищожността на отделните части не влече нищожност на
целия договор, когато сделката би била сключена и без недействителните части.
Несъмнено процесната сделка би била сключена и без недействителната част, тъй
като и двете страни имат интерес да бъдат прехвърлени идеални части от
подземния гараж с разпределено ползване на обещаното паркомясто № 30 срещу
уговорената цена. По делото са представени писмени доказателства – план на стр.
122 от първоинстанционното производство и Схема № 15-458385-20.09.2017г., изд.
от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Бургас (лист 114 от
първоинстанционното производство), от които е видно, че паркомясто № 30 се
намира в подземния гараж (маневрено хале) на сградата и е правно невъзможно да
бъде реално обособено от останалите паркоместа в гаража със статут на
самостоятелен обект в етажната собственост. При това положение следва да се
приеме, че предварителният договор е валиден за 2, 72% идеални части от него
(15 – обещаната площ на обекта се разделя на 550, 16 – площта на целия подземен
гараж и се умножава по 100, за да се намери процентното съотношение). Към
подземния гараж принадлежат съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради което
предварителният договор обвързва страните и за тяхното прехвърляне, без това да
е необходимо да бъде изрично уговорено.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде обявен сключеният между страните предварителен договор за окончателен по
отношение на следния недвижим имот - 2, 72% идеални части от подземен гараж
(маневрено хале) – целият с площ от 550, 16 кв.м. с разпределено ползване на
паркомясто № 30, при съседи на паркомястото – североизток – външен зид,
северозапад – паркомясто № 29, югоизток – паркомясто № 31, югозапад – маневрено
хале, заедно с принадлежащите към подземния гараж съответни идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот
УПИ ІІІ-7, кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. Меден рудник, гр. Бургас с идентификатор
07079.653.588 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас.
Този извод налага първоинстанционното решение да бъде отменено поради
несъвпадане на направените фактически и правни изводи от страна на настоящата
инстанция и изводите, които е направил районния съд и вместо него да бъде
постановено ново решение, с което претенцията да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати и направените по
делото разноски в полза на ищцата – сума в размер на 2 260, 45 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство и сума в размер от
45, 70 лева, представляваща разноски за въззивнана инстанция (съобразно с
дължимите размери на държавната такса за конкретния имот).
На основание чл. 364, ал. 1
от ГПК с решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се
разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота
до изплащането на тези разноски. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба
съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени
разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
По делото е безспорно, че
страните са сключили договор по отношение на процесния обект за сумата от
3 000 евро, а данъчната оценка на имота е в размер на 9 140, 20 лева
(лист 113 от първоинстанционното производство).
При това положение на
основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност
във връзка с чл. 86, т. 3 от ЗННД, както и на основание чл. 8 от Тарифа за
нотариалните такси към ЗННД, следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза
на Държавата сума в размер от 149, 32 лева, представляваща такса за
прехвърлянето на имота.
На основание чл. 44, ал. 1 от
Закона за местните данъци и такси във връзка с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, както и
на основание чл. 41, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Бургас (приета с решение на Общински съвет - гр. Бургас,
протокол № 5, т. 30 от 24.01.2008г., с последно изменение и допълнение с т. 3
от Протокол № 53/29.01.2019г. , ищцата
следва да бъде осъдена да заплати и местен данък за прехвърляне на имуществото
в размер на 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, тоест 3 на сто
върху данъчната оценка от 9 140, 20 лева, тоест – сума в размер от 274, 21
лева.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че се касае за търговски спор и цената на
иска е под 20 000 лева, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2407 от 23.11.2018г, постановено
по гр. дело № 6428/2017г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по предявения иск от Е.Н.Ш. – гражданин на ***,
родена на *** *** *** против „ГМ Строй“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********
със седалище гр. Бургас Предварителен договор за покупко-продажба на вещни
права и договор за строителство от 12.03.2010г., по силата на който „ГМ Строй“
ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със седалище гр. Бургас и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 51, ет. 4, с прекратени
правомощия на органните представители, представлявано от Синдика Владимир
Вакрилов се е задължило да прехвърли правото на собственост на Е.Н.Ш. –
гражданин на ***, родена на *** *** ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Тройката“, ет. 2, офис 4 – адвокат Тодорова по
отношение на следния недвижим имот – 2,72% идеални части от подземен гараж
(маневрено хале) – целият с площ от 550, 16 кв.м. с разпределено ползване на
паркомясто № 30, при съседи на паркомястото – североизток – външен зид,
северозапад – паркомясто № 29, югоизток – паркомясто № 31, югозапад – маневрено
хале, заедно с принадлежащите към подземния гараж съответни идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот
УПИ ІІІ-7, кв. 140 по плана на РЦ на ж.к. Меден рудник, гр. Бургас с идентификатор
07079.653.588 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас
(посочен на представената по делото Схема № 15-458385 – 20.092017г., изд. от
СГКК – гр. Бургас с идентификатор 07079.653.588.1.90 с площ от 15 кв.м. като
гараж 30).
ОСЪЖДА „ГМ Строй“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* със
седалище гр. Бургас и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ №
51, ет. 4, с прекратени правомощия на органните представители, представлявано
от Синдика Владимир Вакрилов да заплати на Е.Н.Ш. – гражданин на ***, родена на
*** *** ***, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Тройката“, ет. 2, офис 4 –
адвокат Тодорова, сума в размер на 2 260, 45 (две хиляди двеста и
шестдесет) лева и четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща направените
по делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер от 45, 70
(четиридесет и пет лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща направените
по делото разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Е.Н.Ш. – гражданин на ***, родена на *** *** ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Тройката“, ет. 2, офис 4 – адвокат Тодорова да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас
сума в размер на 149, 32 (сто четиридесет и девет лева и тридесет и две
стотинки) лева, представляваща нотариална такса за прехвърлянето на имота, а в
полза на Община Бургас следва да заплати сума в размер от 274, 21 (двеста
седемдесет и четири лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща
местен данък за прехвърлянето на имота по чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ.
Да се впише служебно възбрана върху гореописания недвижим имот за
заплащане на дължимите такси в полза на Държавата и в полза на Община Бургас.
Препис на настоящото решение да не се издава докато ищцата не
представи доказателства за платените от нейна страна нотариална такса в полза
на Държавата и местен данък в полза на Община Бургас, както и доказателство, че
всички дължими данъци и такси за имота са заплатени.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се
връчи на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.