№ 2714
гр. СофИ., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 8-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следнИ. състав:
Председател:КлаудИ. Р. Митова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от КлаудИ. Р. Митова Гражданско дело №
20221100100605 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И. Т. П. - Г. е предявила срещу О. С. Г. и детето М. О. Г. иск с правна
квалификацИ. чл. 62, ал. 2 СК за оспорване на бащинството на първИ. ответник. Твърди, че
е родила детето М. О. Г. по време на брака й с О. С. Г., но последнИ.т не е биологичен баща
на детето. Иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
детето не е заченато и не произхожда от ответника О. С. Г..
Ответникът О. С. Г. не оспорва иска, признава го и желае неговото уважаване. Прави
доказателствени исканИ. и изразява становище по исканИ.та на ищеца. Претендира
разноски.
Ответникът М. О. Г., чрез особенИ. представител адв. А. К., не оспорва иска и
твърденИ.та в сезиралата съда искова молба. В последното проведено по делото открито
съдебно заседание изразява становище за уважаване на иска.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира за
установено следното:
Видно от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак серИ.
УЦ-0 № 323612/03.06.2006 г., издадено от Община Пловдив въз основа на акт за граждански
брак № И-243/03.06.2006 г. и удостоверение за раждане № **********/30.12.2021 г.,
издадено от Община Пловдив въз основа на акт за раждане № 2972/23.12.2021 г. се
установява, че на **** г. е родена ответникът М. О. Г. през време на брака на майка й и
ищец в производството И. Т. П. – Г. и на ответника О. С. Г..
От приетата и неоспорена от страните ДНК експертиза се установява, че О. С. Г. не
1
може да бъде биологичен баща на детето М. О. Г. при майка И. Т. П. - Г..
Предявявайки иска на 21.01.2022 г., ищецът е спазила преклузивнИ. срок по чл.62,
ал.2, изр.2 СК.
Предмет на доказване при иска по чл.62, ал.2 СК е невъзможността на майката да е
заченала от съпруга си. Под „невъзможност“ по смисъла на цитираната разпоредба се
разбира реално съществуваща съвкупност от обстоятелства, при наличието на които е
изключена всякаква възможност за физически контакт между майката и съпруга по време на
зачеване на детето, или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се
изключва като баща.
Съобразно заключението на вещото лице, че ответникът О. С. Г. не може да бъде
биологичен баща на детето М. О. Г., преценено наред с признанието на иска, води до
извода, че е изключена всякаква вероятност за полови връзки между ищеца и майката в
периода, когато е заченато детето. След като е налице фактическа невъзможност за зачеване
от съпруга, презумпцИ.та за неговото бащинство по отношение на детето М. О. Г. е
опровергана и искът по чл.62, ал.2 СК следва да бъде уважен.
На ответника Г. не следва да се присъждат претендираните разноски, въпреки
направеното с писменИ. отговор признание. Искът по чл.62, ал.2 СК е единственИ.т
процесуален способ за опровергаване на презумпцИ.та за бащинство по чл.61, ал.1 СК на
съпруга на майката по отношение на детето, родено по време на брака или преди изтичането
на триста дни от неговото прекратяване, доколкото инцидентното оспорване на този факт е
недопустимо. ИзключителнИ.т характер на иска като средство за оспорване на бащинството
на презумптивнИ. баща, дерогира общото правило за разпределение на разноските по чл.78,
ал.1 и ал.2 ГПК, поради което в това производство всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила. Изключение се допуска, когато ищцовата страна е
недобросъвестна, което не би могло да се базира на субективното знание на последната, че
установенИ.т с презумпцИ.та по чл.61, ал.1 СК произход на детето не съответства на
действителнИ. му, тъй като тази презумпцИ. е предвидена в интерес на детето и до
опровергаването по исков ред следва да се приеме, че презюмиранИ.т факт съответства на
действителнИ. такъв (Определение № 456 от 02.10.2012 г. по ч. гр. д. № 422/2012 г. на II г. о.
ГО на ВКС, Определение №185/15.04.2019 по ч.гр. дело №1158/2019 г. на VI ГО на ВКС,
Определение № 6/15.01.2018 г. по ч. гр. дело № 2132/2017 г. на I ГО на ВКС, Определение
№ 2199 от 13.07.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3219/2018 г.). По аргумент от чл.71 СК,
майката не може да посочи биологичнИ. баща за вписване в акта за раждане, нито
последнИ.т валидно да припознае детето, докато не бъде оборен по исков ред наличнИ.т
произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 СК или с припознаване.
Ищецът не е бездействала, а е предявила в преклузивнИ. срок иск за оспорване на произхода
на детето от презумптивнИ. баща, при знанието, че то не произхожда от него, което не сочи
на недобросъвествност, а искът е основателен. Фертилното й поведение само по себе си не
може да се квалифицира като недобросъвестно такова, тъй като подобно разбиране би
довело до извод, че майката дължи разноски във всички случаи на успешно оспорване
2
произхода на детето от презумптивнИ. баща по исков ред.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правна квалификацИ. чл. 62, ал. 2 СК,
предявен от И. Т. П. - Г. , ЕГН **********, против О. С. Г., ЕГН **********, и детето
М. О. Г., ЕГН **********, че детето М. О. Г., родено на **** г., за което е съставен акт за
раждане № 2972/23.12.2021 г. на Община Пловдив, 3-ти район Западен, НЕ Е ЗАЧЕНАТО
И НЕ ПРОИЗХОЖДА от О. С. Г..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - СофИ. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на длъжностното
лице по гражданско състояние по местоживеене на детето за вписване на промяната в
регистрите за гражданско състояние.
СъдИ. при Софийски градски съд: _______________________
3