Решение по дело №82/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 27
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20193000500082
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№27

 

гр.Варна, 15.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в закрито заседание на петнадесети март, двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.ч.гр.дело № 82/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2, вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К.Л.К., чрез процесуален представител против решение № 1893/14.11.2018 г. по гр.д. № 1349/2018 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено извършеното на 20.04.2018 г. по изп. дело № ….. на ЧСИ Н.Д., рег. № … разпределение на постъпила сума в размер на 106 006 лева, представляваща продажна цена на дворно място, находящо се в гр. Бяла, представляващо УПИ № XI-1189, кв. 115, ведно с построената в същия еднофамилна жилищна сграда.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Сочи, че вземането на присъединения взискател - Н.М. е с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗД доколкото касае разноски за запазване на имота. Моли за отмяна на решението.

В законоустановения срок не са депозирани отговори от насрещните страни.  

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Изпълнително дело № 20158070402548 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. № … е образувано след прехвърляне на архива на ЧСИ Миглена Пашова, по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника К.К. след издаване на изп. лист и заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 13838/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумата от 217 689.76 лева, дължима по Договор за кредит от 17.05.2006 г..

В изпълнителното производство е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Насрочени са и публични продани на недвижим имот, последната от която е насрочена от 28.01.2018 г. до 28.02.2018 г. при първоначална цена на имота от 106 000 лева.

На 22.02.2018 г. е депозирана писмена молба от Н.М. за присъединяването й като взискател, въз основа на издаден изпълнителен лист от 02.01.2018 г. по ч.гр.д. № 2748/2017 г. на Окръжен съд – Варна. Същият е издаден по решение по арб. дело № 5/2017 г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български Арбитражен Съд“, с което е приета и одобрена постигнатата спогодба между Н.М. и К.К., по силата на която последният се е задължил да плати сумата от 145 000 лева, сторени подобрения в процесния имот и 3 198.86 лева – съдебно-деловодни разноски в арбитражното производство, на основание чл. 404, т. 1, вр. с чл. 405, ал. 3 от ГПК.

В определения срок е постъпило наддавателно предложение само от присъединения взискател Н.М., поради което с протокол от 01.03.2018 г. същата е обявена за купувач на недвижимия имот.

На 20.04.2018 г. /л. 369/ е изготвено разпределение, в което е посочено, че с привилегия от първи ред са вземанията за разноски в изп. дело в общ размер 936.60 лева – общо такси и разноски, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и 1 979.25 лева – пропорционална такса по т. 26 „г“ от ТТРЗЧСИ, втори ред – няма, трети ред – вземане на ипотекарния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД от 318 732.39 лева, по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, четвърти и пети ред – няма, шести ред – вземане на НАП от 150 лева, по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД, както и вземане по чл. 137 от ЗЗД на присъединения взискател - Н.М. в общ размер на 148 198.86 лева. Същото е предявено на страните.

В законоустановения срок е депозирано възражение от Н.М., в което се сочи, че вземането й е с ред по чл. 136, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗД и е преди това на ипотекарния кредитор.

Въззивният съдебен състав, намира, че не се оспорват размерът на вземанията, кръгът на взискателите, нито определените привилегии по първия и втория ред от изготвеното разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, ползват се с право на предпочтително удовлетворение вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти. Правото на задържане има акцесорен характер, обезпечава вземането за подобрения или разноски и е допустимо да се предяви както с насрещен иск за заплащане на подобренията или за необходимите разноски, така и с възражение за право на задържане, което гарантира вземането посредством признатата от закона възможност да се задържи процесния имот до заплащане на подобренията. Същото е самостоятелно, макар и последиците от упражняването му са две: отлагане на изпълнение на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД /в този смисъл решение № 201/17.10.2013 г. по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о. на ВКС/.

Правото на задържане като акцесорна претенция към тази за подобренията може да се упражни само по съдебен ред, като правопораждащият юридически факт е съдебното решение. В настоящия случай същото е признато за съществуващо с постановеното арбитражно решение по арб. дело № 5/2017 г. на Арбитражен съд при Асоциация „Български Арбитражен Съд“.

В практиката на касационната инстанция се приема, че гражданският съд следва да се съобрази с формираната сила на присъдено нещо по арбитражното дело до отмяната му по предвидения в закона ред - чл. 47 от ЗМТА /решение № 151/19.06.2012 г. по гр. д. № 553/2011 г., IV г. о. на ВКС/. Предвид горното, при извършване на разпределението по изп. дело № 2015********** по описа на ЧСИ Н. Д.а, рег. № …, следва да се съобрази и привилегията по признатото с арбитражното решение право на задържане на присъединения взискател Н.М., независимо от липсата на издаден изпълнителен лист въз основа на решението в тази част.

На следващо място, следва да се посочи, че доколкото се касае за признаване на право на задържане до заплащане на подобрения в имота, същото се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 от ЗЗД, но се удовлетворява преди залога и ипотеката по т. 3 от чл. 136 от ЗЗД /Г.. О., Р.. И., М.. М., С.. Г., К.. К., Г.. П., Г.. Т., Г.. В., Н.. К., Х.. Г., С.. С. Обезпеченията в материалното и в процесуалното право, 2018, с. 46/. В подкрепа на горния извод се приема, че запазването на подобренията ползва всички кредитори, като без привилегия те биха се обогатили за сметка на кредитора, понесъл разноските /така К.. А., Облигационно право. Обща част, шесто издание, 2013, с. 614/.

По изложените съображения, решението и разпределението следва да бъдат отменени, като се постанови ново разпределение на получената сума в размер на 100 006 лева – цена от публична продан на недвижим имот, както следва: 1/. сумата от 936.60 лева на „Банка ДСК“ ЕАД – общо такси и разноски, ползваща се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и сумата от 1 979.25 лева на ЧСИ Н. Д., рег. № 807 – пропорционална такса по т. 26 „г“ от ТТРЗЧСИ/, 2/. остатъкът в размер на 103 090.15 лева на присъединения взискател Н.Г.М., /представляваща част сумата от 145 000 лева - направени подобрения, за които е признато право на задържане и 3 198.86 лева - разноски в арбитражното производство/, ползваща се с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗД.

Поради изчерпване на получената сума от проданта от 106 006 лева, извън разпределението остават вземания за 3/. сумата от 318 732.39 лева на „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на ипотекарен кредитор, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, 4/. сумата от 150 лева на НАП, съгласно удостоверение с изх. № 030371800492953/12.03.2018 г., с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Предвид горното, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се отмени и разпределението и се постанови извършването на ново такова.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд,

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1893/14.11.2018 г., постановено по в.гр.д. № 1349/2018 г. на Окръжен съд – Варна, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпределение от 20.04.2017 г. по изп. дело № 2015********** на ЧСИ Н. Д., рег. № …, с район на действие - Окръжен съд - Варна и вместо него,

ИЗВЪРШВА ново разпределение на сумата от 106 006 лева - цена от публична продан на недвижим имот, както следва: 1/. сумата от 936.60 лева на „Банка ДСК“ ЕАД – общо такси и разноски, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и сумата от 1 979.25 лева на ЧСИ Н.Д., рег. №… – пропорционална такса по т. 26 „г“ от ТТРЗЧСИ/, 2/. остатъкът в размер на 103 090.15 лева на Н.Г.М., /представляваща част сумата от 145 000 лева - направени подобрения, за които е признато право на задържане и 3 198.86 лева - разноски в арбитражното производство/, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗД.

Поради изчерпване на получената сума, извън разпределението остават вземания за 3/. сумата от 318 732.39 лева на „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на ипотекарен кредитор, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и 4/. сумата от 150 лева на НАП, съгласно удостоверение с изх. № 030371800492953/12.03.2018 г., с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.