Р Е
Ш Е Н
И E
№ 260027
гр.Айтос,
25.09.2020
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и пети август
през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
:………………
Членове :..……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…….., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 1 по описа за 2 020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Ф.И.Ш., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
– чрез адв.М.И. против Д.Ф.Х., ЕГН ********** ***.
Претендира се постановяване на
решение, с което ответникът Д.Ф.Х. да бъде осъден да преустанови
действията, с които пречи на упражняването на правото на собственост на Ф.И.Ш.
върху недвижимия имот, описан в и.м., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 500
кв.м., находящо се в с.С., община Р., област Б., представляващо 1500/2374 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с пл.№199 по неодобрения кадастрален план на същото населено
място, ведно с построените в западната част на имота: полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и РЗП 128
кв.м.; масивна постройка със
застроена площ от 20 кв.м. и навес с
оградни стени със застроена площ от 57 кв.м., при граници за имота: изток –
ПИ № 200, запад – ПИ №198, север – улица, юг – дере, да премахне построените в северната и
североизточна част на имота постройки/сгради, с които е ограничен достъпа на ищцата до улицата и до
жилищните й сгради, като освободи и възстанови входа за преминаване на имота към улицата от север.
Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
С исковата молба се представят писмени
доказателства, които са относими по повдигнатия за решаване от съда
гражданскоправен спор и са навременно представени. С исковата молба е отправено
искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с конкретни задачи, за служебно
прилагане на гр.дело № 114/2014г. на РС – Айтос, за издаване на съдебно удостоверение и за допускане до разпит на двама свидетели при довеждане.
В съдебно заседание
ищцата чрез процесуалния си представител – адв.М.И. - БАК поддържа исковата
претенция, както и доказателствените искания.
При така посоченото дотук правната квалификация
на предявения иск е по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).
По разпореждане на съда препис от исковата молба и приложените към нея доказателства, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, са били изпратени на ответната страна.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК
ответникът Д.Ф.Х. представя писмен отговор с препис за ищцата.
Не оспорва допустимостта на исковата претенция, но по
същество излага становище за неоснователност на иска. Сочи,
че не пречи на ищцата да ползва съсобствения имот, като за същата е налице възможността да осъществява достьп
до собствените си сгради, през портална врата, обособена в южната част на имота. Твърди, че
ищцата нe е разговаряла с нeгo за осигуряване на
достьп до улицата от северната
страна на имота, както и че такъв може да се осъществява през
налична пътечка с ширина 0,90 м., преминаваща пo
североизточната граница на имота.
Сочи, че в населеното място няма влязъл в сила кадастрален, застроителен и
регулационен план.
Ангажира писмени доказателства. Отделно от изложеното отправя
доказателствени искания – за допускане на трима свидетели. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител адв.С.С. поддържат заявеното становище и моли
за отхвърляне на иска.
С оглед
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Делото по повод препятстване
упражняването на правото на собственост на ищцата досежно процесния имот е
висящо за втори път пред Айтоския районен съд след като сходен с настоящия спор
е бил поставен за разглеждане от Ф.Ш. против ползвателката на имота и баба на
настоящия ответник Д.Ф.Х. и по повод, на койтоспор е било образувано гр.дело
№114/2015г. на РС-Айтос.
В хода на същото, а и в
настоящото производство не е спорно между страните, че с нотариален акт №120/11.05.1987 г., том І,
дело №240/1987 г. по описа на Районен съд – гр.Айтос съпрузите М.С.Д. и А.К.Д.
дарили на своя син К.М.Д. празно дворно
място в с.С. с площ от 800 кв.м., като част от дворно място, цялото с площ от
2 000 кв.м.; на своя син С.М.Д. – останалите 1 200 кв.м. от дворно
място в с.С. от дворно място, цялото с площ от 2 000 кв.м.
С нотариален акт №45/12.01.1994
г. за дарение на недвижим имот и прехвърляне на недвижим имот за гледане и
издръжка, том І, дело №65/1994 г. на Районен съд – гр.Айтос И.Х.М. прехвърлил
на З.Д.С.-И. ½ ид.ч. от посоченото по-горе дворно място с площ от
1 500 кв.м. ведно с ½ ид.ч. от намиращата се в него паянтова
жилищна сграда и навес срещу задължение за гледане и издръжка. Д.И.Х. и Ф. И.Х.
(баща и леля) дарили на З.Д.С.-И. 2/3 ид.ч. от посоченото дворно място и 2/3
ид.ч. от намиращата се в него паянтова жилищна сграда и навес срещу задължение
за гледане и издръжка на И.Х.М.. В посочения нотариален акт е отразено, че И.Х.М.
е собственик на дворното място от 1 500 кв.м. по силата на прекратена
съпружеска имуществена общност със съпругата му след смъртта й през 1965 г., а Д.И.Х.
и Ф. И.Х. са техни деца и собственици на останалата част по наследство от
тяхната майка.
С нотариален акт №15/18.03.1994
г. за продажба на имот, том ІІ-ри, дело №329/1994 г. по описа на Районен съд –
гр.Айтос съпрузите З.Д.С.-И. и Ф.Х.И. прехвърлили на Д.Д.И. дворно място от 1
500 кв.м. срещу задължението за гледане и издръжка на И.Х.М. (негов и на З.Д.С.-И.
дядо).
Прехвърленото дворното място от
1 500 кв.м., съгласно посочените нотариални актове от 1994 г. е с граници:
изток – Х.И.С., запад – К.Х.А., север – Д.И.С., юг – дере.
С нотариален акт №39/03.08.1996
г., том ІІІ-ти, дело №1531/1996 г. по описа на Районен съд – гр.Айтос,
съпрузите Д. И.Х. и Н.А.Х., дарили 700 кв.м. ведно с построените в него
двуетажна полумасивна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и навес на своя
внук и ответник по делото Д.Ф.Х. със запазване за себе си правото за пожизнено
ползване на имота.
На 28.09.2002 г. Д. И.Х. починал,
след което в процесния имот останала да живее единствено неговата съпруга Н.А.Х. – баба на ответника.
С нотариален акт №56/18.10.2013
г., том VI, рег.№5381, дело №886/2013г. по описа на Б.Д. - нотариус № 324 с
район на действие - Районен съд – гр.Айтос, съпругът на ищцата Ш.Ю. Ш. придобил
чрез покупко-продажба дворно място с площ от 1 500 кв.м. находящо се в с.С.,
община Р., област Б., съставляващо 1500/2374 кв.м.ид.ч. от поземлен имот №199
по неодобрения кадастрален план на същото населено място, ведно с построените в
западната част на имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64
кв.м. и РЗП 128 кв.м., масивна постройка със застроена площ от 20 кв.м. и навес
с оградни стени със застроена площ от 57 кв.м., при граници за имота: улица,
дере и поземлени имоти №№198 и 200.
С молба вх.№Р-57/11.06.2014 г.
ищцата подала в Община Р. молба за констатиране на незаконно строителство. В същата
молба е отразено, че ищцата е собственик на 1500/2374 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот №199, ведно с построените в него постройки. Посочено е също така и че
съсобственик на поземления имот, но на 874/2374 кв.м.ид.ч. е ответникът Д.Ф.Х. ***.
В самата молба е посочено, че след като през пролетта на 2014 г. ищцата пристигнала в Република България е
установила, че Д.Х. е построил без нейно съгласие в съсобствения на двамата
поземлен имот №199 и без строителни книжа две жилищни помещения, които е ситуирал
на самата улична регулация, с което е затворил входната врата на имота и с това
препятствал достъпа до нейните жилищни сгради. В допълнение ищцата посочила, че
отново без нейно съгласие и разрешение Д.Х. поставил ограда в поземлен имот
№199, с което отново е ограничил достъпа до нейните жилищни сгради.
На 18.06.2014 г. в Република
Турция починал Ш.Ю. Ш. и оставил законни наследници, както следва - ищцата Ф.И.Ш.,
в качаството на преживяла го съпруга и пет деца.
С молба вх. № УТ-231/28.11.2014
г. ищцата подала в Община Р. заявление за констатиране на незаконно
строителство, посочвайки, че е собственик на 1500/2374 кв.м.ид.ч. от поземлен
имот №199 в с.С., придобити в режим на СИО (семейна имуществена общност) с
покойния към този момент неин съпруг Ш.Ю. Ш.. Посочва се също, че при
придобиването на частта от поземления имот и към датата на подаване на молбата,
останалите 874/2374 кв.м.ид.ч., в това число и построените сгради се владеят и
обитават от Н.Х. (т.е. от бабата на ответника).
Безспорно установено пo делото е, че ищцата е
съсобственик в процесння имот - дворно място, съставляващо поземлен имот с № 199 пo неодобрения кадастрален план
на село С.. Имотът е в съсобственост с децата от
брака й с Ш. Ш.,
починал през 2014 г., с който пo силата на Нотариален акт №56, томVI, peг. № 5381, нoт. дело №
886/18.10.2013 г. на нотариус Бисер Д. са придобили в
режим нa CИO 1500/2374 кв.м. ид.ч. от имота, ведно с построените в югозападната
част нa имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и PЗП
128 кв.м.; масивна постройка със застроена площ от 20 кв.м. и навес с оградни стени, със застроена площ от 57
кв.м..
Съгласно Нотариален акт за дарение № 39, том III, дело № 1531/03.08.1996 г. на Янко Бъчварав - съдия при Айтоския районен
съд, ответникът от своя страна притежава 700 кв.м. ид. части от имота, ведно с
поетроените в северната част нa имота: двуетажна полумасивна жилищна сграда,
паянтова жилищна сграда и навес.
Видно от
Нотариален акт за дарение № 128, TOM V, per. № 4923, нот. дело № 788/04.09.2015 Г. нa Нотариус Бисер Д.,
ответникът притежава още и 1/12 ид. част. от 1500/2374 кв.м. ид.ч. от имота,
ведно с постройките в южната част на дворното
място, подарени мy от едно от децата на поч. през 2014г. Ш. Шариф.
При това положение, към датата на завеждане
нa делото ищцата и ответникът са съсобственици
в дворнота място, представляващо сьгласно представената скица нa Община Р. - п.и. с № 199 пo неодобрения
кадастрален план нa c.С., с площ на имота
измерена графично от 2374 кв.м., като страните са съсобственици и пo отношение
на сградите, находящи ce в югозападната част на имота, a ищецът е самостоятелен собственик на
сградите от север. Съгласно Удостоверение за търпимост № 124/27.09.2013
г. на Община Р., находящите се в югозападната част на имота постройки, съсобственост на
страните са в режим на тьрпимост.
Видно от Удостоверсние за
тьрпимост № 049/18.03.2015 г. на Община Р., находящите ce пo скица в северната част на
имота постройки, a именно: Двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ oт 66кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ от 19
кв.м., навес със застроена площ от 48 кв.м., навес със застроена площ от 7
кв.м. и навес със застроена площ or 3 кв.м., също са търпими. Същото
Удостоверение е оспорено от ищцовата страна, ето защо и открито производство по реда на чл. 193 от ГПК за
проверката му от съда.
C молба вх. № Р-57/11.06.2014
г. ищцата е подала в Община Р. молба/сигнал за констатиране нa незаконно
строителство. Видно от Констативен протокол от 09.07.2014 г. на Комисия, назначена със Заповед №
PД-08-688/02.07.2014 г. на Кмета на Община Р., в резултат на извършена проверка
e било констатирано, че в имота има
поставени леки оградни съоражения, които пo кадастрален плaн /неодобрен/ на с. С.
нe фигурират, също така в северо-източната страна на имота има построена видимо нова сграда.
C писмо с изк. №
Р-57-1/25.07.2014 r. на Кмета нa Община Р., ответникът Х. е задължен в рамките
на 3 дни, да представи документи no nap. 5, r. 36 от ЗУТ, като е првдупреден,
че ако същите не бъдат представеин, щe се продължи с процедурата no чл. 223, an.
1 or ЗУТ.
Пo
делото са
изслушани заключения на назначени първоначална и допълнителна СТЕ.
Видно oт първоначалното
заключение на BЛ И. Б., което съдът възприема като компетентно и обосновано, в
изготвения през 1986-1988 год. неодобрен кадастрален план на c.С., на северната граница нa
имот nn. н. 199 има заснети и нанесени - една двуетажна паянтова жилищна сграда, една паянтова
жилищна сграда с отразен npoxon между двете сгради и 3 бр. навеси. Нанесената
на плана 2ПЖ съществува на меето, прохода от към улицата е затворен, като
над него /прохода/, над навеса и над ПЖ (отразени в кадастралния nnan) има
направено надстрояване, като втория етаж на масивната сграда е почти на
нивото на съществуващата улица. От улицата към новата сграда с надстройката се
влиза чрез мост със широчина 2,20 м. и парапет. C този мост и парапет се влиза
и в 2ПЖ. Констатирано е, че дялата северна имотна граница с изключенне на
отстоянието на новопостроената 2МЖ до имот t пл. Н. 200, което е 0,90 м. — 0,95
м., е застроена.
Изслушано в с.з. на 09.06.2020 г. вещото лице Б. допълва, че с.С. няма
одобрен кадастрален и регулационен плaн, нa място процесният имот граничи с улица от северната си страна, като нанесените в неодобрения
кадастрален план сгради, съществуват частично, a именно: 2ПЖ съществува на место, a всички
останаля сгради до гравицата с имот пл.н. 200 /паянтова жилищна сграда и 3 бр. навеси/
отразени в плана нe съществуват на
место, като те са
надстроени с ново масивно
строителство. Относно извършеното надстрояване нa вещото лице не са били представени строителни книжа. B допълнителното си заключение BЛ Б. уточнява, че
при извършеното надстрояване свободното от застрояване место, което е между
отразения по неодобрен
кадастрален план навес и имотната граница с имот пл.н. 200 пo северната му имотна граница
няма промяна. Изчислени са и лицата/светлите отвори на нанесените в плана, нo нeсъществуващи на место пo
северната граница на имота два навеса пo регулационната граница, съответно 2,30
м. - на този който е отразен до 2ПЖ
и 3,80 м. - на този
който граничи с имот пл.н. 200. Показано е точнота местоположеиие на съществувалите
пo северната граница навеси под
изграденото надстрояване на нова 2МЖ.
Ho
делото от Община Р.
е изпратена в цялост преписка № Р-57-5/11.03.2020 г. Видно от документите в същата, на 13.05.2020 г. от
комисия на общината, е извършена проверка, като съгласно отразеното в Протокол Р-57-10 от 27.05.2020 г., от
запад на изток пo северната
имотна граница, е констатирано следното фактическо застрояване:
Двуетажна паянтова жилищна
сграда с приблизителна застроена площ -79 кв.м. и средна височина нa фасада
север към улицата 4,70 м. Достьпът до сградата се осъществява от север от
прилежаща улица, чрез бетонова пътека нремостваща денивелацията на терена, като
първи етаж е изцяло под уличното ниво и входната врата за сградата е на втория
етаж.
Помещение без преградна стена на южната фасада, отразено
като навес в плана на селото с приблизителна площ 9,70 кв.м., находящо се между
сгради с инициали 2ПЖ и ПЖ пo същият план, без достъп към улицата от север и
изцяло под нивото на същата. Част от тавана на разглежданото помещение се явява
бетонна плоча нaд първи етаж на
сграда с инициали ПЖ, a другата част свободно пространство, стигащо подпокривен скат над
втори етаж, нa предходно описаната сграда - 2ПЖ.
Постройка отразена в кадастралният
план на селото като навес с приблизителна площ 2,60 кв.м. се явява подпокривно
открито пространство с бетоново стьлбище и площадка с видими
следи от амортизация- напукани и липсващи части от бетонови елементи, за достъп
от вътрешен двор от юг към втори етаж на необитаемата сграда с инициали 2ПЖ.
Директен достьп към описаното пространство от прилежаща улица от север няма.
Паянтова жилищна сграда с инициали ПЖ по плана на селото и на място установена
приблизителна застроена плош 20 кв.м., изцяло под ниво на прилежаща улица от
север и без директен достъп от нея. Разглежданата паянтовя постройка на място е
надстроена с един етаж пo цялата
площ, като надстроеният
втори етаж е със застроена площ приблизително 36 кв.м./20 кв.м. над
разглежданата сграда ПЖ и 16 кв.м. над част от навес oт изток/. Достъпът към
описаната сграда се осъществявя чрез бетонна пътека премостваща денивелацията на тepeнa от
север и стигяща до
входна врата, разположена
на северна стена на втория надстроен етяж. Северната фасада е изцяло измазана в
относително добро сьстояние и монтирана нова дограма пo
фасадата.
Последно по северна улична
имотна граница, под нивото на улицата, е разположен свободен отвор пo фасадата, от който се
осъществява достъп към вътрешната част на поземлен имот пл.н. 199, през навес състоящ се от
стара дървена
покривна конструкция, лежаща върху дървени колони и зидове. Общо измерената на място
приблизителна площ на отразения по плана на селото навес е 52,50 кв.м., като
приблизително 16,40 кв.м. от площта на навеса попадат под втори застроен етаж
над прилежаща сграда ПЖ от запад.
Под стрехата нa разглежданият навес,
успореден на източна имотна граница и отстоящ около 1,00-2,00 м от поземлен
имот пл.н. 200, е налична етена oт суха каменна зидария, a в
южната част на навеса е обособено отделно помещение с приблизителна площ 14,80 кв.м.
Въз основа на направените
констатации, комисията на Община Р. е приела в становището си, че съществуващите на място сгради нe отговарят частично като площ и застрояване на
отразеното в неодобрення кадастрален плаи на с.С., също така не отговарят на оспореното от
ищцата
Удостоверение за търпимост № 049/18.03.2015 г. на Община Р..
C Констативен акт №
03/09.06.2020 г. на Община Р., е прието за установено, че изградените пo северната имотна
граница на имот с nл. н. 199 с. С.: 1. Двуетажна полумасивна пристройка с PЗП
30,00 квм.м./3П 15,00 кв.м./ към съществуваща 2 ПЖ, 2. Падстрояване с PЗП 36,00
кв.м. и балкон 5,30 кв.м. над сграда с инициали ПЖ и Навес и 3. Помещение
обособено под съществуващ от изток навес с изградени туклени стени е PЗП 14,80
кв.м., са изпълкени без разрептение за строеж, одобрени проекти, без протоколи
за откриване на страителна площадка, без протоколи за определяне на строителна
линия и ниво, като с това са нарушени разпоредбите на чл. 148, an. 1 oт ЗУТ,
чл. 157, an. 1 от ЗУТ.
Според показанията на св.Е. Исмаил (съседка на страните) от североизточната страна, преди време
входа на имота откъм улицата минавал през съществувалите към онзи момент сгради, през т.нар. сайвант. След 2006
г., в продължение на няколко години, строители ръководени от бащата нa отв. Д., първо са изградили
постройка - къщичка под навеса от североизток, след което ,,..заляха плоча и
върху плочата
nocmpouxa къща......Направиха кьща върху сайванта....направихя едно мостче, да
се влиза в кьщата....Новата постройка я направиха на втория етаж. . ..Преди
това страдата беше на един етаж. Новата постройка се намира на мястото на
предния вход...“. Свидетелката уточнява, че
ищцата не може да ползва мостчето и да влиза от северната страна, тъй като
ползвателката на имота Н. и нейния внук-ответника Дж.Х., са й забранили да влизa oттам. За достигне до вътрешностга на
имoтa, където се намират собствените й сгради, ищцата тлябва да обикаля около 300 м. откъм южната част
на имота, през обход, който не е асфалтиран. При съпоставка с
показанията на св.Ю.
установява, че преди време от пътя се е влизало
през врата и че тази врата е била от страна нa улицата, а в новопостроената къща живее
жена на име Н. (баба на ответника и ползвателка на имота).
Според св.Р. oт както живее в селото,
строителство в имота не е извършвано, а двете жени - ищцата Ш. и ползвателката Н. Х.
влизат в имота oт едно и също място, като че ползвателката не спира ищцата да влиза свободно. Сочи, че мостчето, с
което се влиза от улицата към втория етаж, така си стои и никой не го ползва. Свидетелят С. Х., далечен братовчед нa
страните, дава показания, че от 2007
г. живее в близост до имота и няма спомени там да се
е строило. Уточнява, че
преди време е влизал отгоре /от северната страна/. Сочи, че ползвателката Н.
влиза oт мостчето за втория етаж. , а самият той не бил
виждал ищцата Ф. да
минава оттам
- през това мостче.
Предвид изложеното и на база на събраните пo
делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
Чрез исковата претенция с правно
основание по чл.109 от ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу
всяко лице, което макар и да не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни
действия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика,
включително възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението
му. Във всеки от случаите, при които правото на собственост се защитава чрез
негаторния иск по чл.109 от ЗС, съдът следва да установи по безспорно доказана
от страна на ищеца собственост и да изследва онази съвкупност от действия или
бездействия на ответника, за която се твърди, че ограничава осъществяване на
собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността
да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли
да се даде търсената защита. Следователно такъв иск може да се води успешно
само ако действията на ответника са противоправни и е налице конкретно
нарушаване на правата на ищеца - собственик.
В настоящия случай като се
съобразят фактите по делото за вида и характера на пречките, които се изтъкват
от ищеца – чрез изграждане на процесните постройка и ограда имота (собственият му
и този на ответника), следва да се приеме, че такава зависимост е безспорно
установена.
Материалният
закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и
правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото
на иск като средство за правна защита. Собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти, както и да се
въздържат от действия и посегателства. На тези цели е предназначен да служи
специфичният негаторен иск. Ограничение на собствеността е
въведено с чл. 50 от ЗС,
съгласно което собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя
имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от
обикновените.
Искът
предоставя правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото, което
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според
неговото предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда дори само при
състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо
въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно
пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита.
Искът може
да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото въздействия, включително съсобственик или собственик на съседен имот, ако при
упражняването на своите права създава ограничения или заплашва чуждите права. Ищецът
може да постигне не само отричане на основанието за въздействие над имота, но и
премахване на източника на въздействието чрез съдебната принуда, за да
възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението, в
конкретния случай преди построяване на огражденията и незаконна сграда. Ето
защо и според константната съдебна практика, ако източникът на неоснователното
въздействие е строеж, извършен от собственик, както се сочи в исковата молба,
заинтересованият може да иска премахване на строежа, за да бъде прекратено
неоснователно създаденото състояние.
Анализирайки
доказателствата по делото се установява, че с изграждане на спот. постройка и ограждението, на ищцата се
създават пречки за ползуване собствения й имот, съобразно предназначението му.
Предявеният
иск е основателен, доколкото с него се цели да бъдат премахнати всякакви пречки,
които препятстват пълноценно правото на собственика над имота. B
случаите на
извършен строеж без разрешение и без строителни книжа, заинтересованият собственик (съсобственик)
не е длъжен да тьрпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право
на собственост от създаденото състояние, когато то е нетьрпимо според закона. Съгласно константната съдебна
практика (TP №
4/2015 от 06.11.2017 r. на ВКС, ОСГК), задължителни предпоставки за уважаването на негаторния
иск са:
- ищецът да докаже, че е собствеинк на имота; - че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно действие или бездействие; - че това действие/бездействие на ответника
създава за ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем, т. е. създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл. 50 ЗС). Между страните не е спорно, че са съсобственици в продесвия имот,
което е първата предпоставка за уважаване на иска. От приетите писмени и гласни доказателства, в това число официалните
документи от Община Р., се установи, че пo
северната имотна граница са изградени постройки, с които са затворени проходите и
входната врата на имота към улицата и пo този начин се ограничава достъпа до собствените нa ищцата сгради,
нямиращи се в вътре имота пo югозападната му
граница. Установено е, че нанесените no северната имотна граница на имoт с пл.н.199 по неодобрения
кадастрален план на селото, навес,
паянтова жилищна сграда и навес към имот с
пл.н. 200, не съществуват на место, a на тяхно място е извършено ново
строителство, което е промепило етажността, типа,
вида и предназначенвето на нанесените в плана постройки.
Видно от снимковия материал пo преписката на Община Р.
и заключението на ВЛ Б., от северната страна построеното има вид на
нова двуетажна масивна жилищна сграда, чиято височина видимо се различава от
нивото съществуващата от запад no северната имотна граница сграда с иниц. 2ПЖ.
Видно е, че в долната част на фасадата на новопостроената 2МЖ-надстройка има
дървена врата с параметри 1,80 м. широчина и 2,70 м. височина (съгласно
протокол за оглед от 01.07.2015 г.), която според скиците
в делото попада на мястото на несъществуващия
вече навес/сайвант, който измерен графично е бил със светъл отвор/вход от 3,80
м. Разстоянието от източната фасадна стена на
надстроения навес до оградата на съседния имот с пл.н. 200 е 0,95 м. Видно от геодезическата снимка нa имота изготвена м.юни 2020 г.
- част от преписката нa Община Р., към настоящия момент, на мястото на нанесените в
неодобрения план на село С. сгради ПЖ и Навес, съществува една нова сграда
обозначена като 2МЖ /03/. За строежа/надстрояването на новата 2МЖ пo
делото не са представени
строителни книжа, а относно
липсата им, за извършения строеж е съставен КА №
03/03.06.2020 r. на Община Р.. В допълнение следва
да се отбележи, че ответната
страна и
не твърди, че
разполага с документи за законността нa съществуващата нова двуетажна масивна
сграда, както и за останалите новопостроени сгради.
Досежто представеното
Удостоверение за търпимост № 049/18.03.2015 г, на Община Р. и с оглед проведено
успешно оспорване на истинността му от ищцата, съдът
намира, че следва да изключи от докозателствения материал и да не го цени като
невярно по следните съображения: от заключението на вещото лице и от представените документи по преписка Р-57 на Община Р., се установи, чe от удостоверените за търпими сгради, на
място в действителност
съществува единствено - 2ПЖ, a вcички останали сгради на изток дo границата с
имот пл.номер 200 - паянтова жилищнa сграда и 3 бр. навеси
отразени в плана, нe съществуват нa място, като те са надстроени с ново масивно строителство без строителни книжа, т.е.
променен е техния тип, вид, етажност.
Налице и задължителна практика,
съгласно която пасивно легитимиран по иска по чл. 109 от ЗС е този, който извършва
или поддържа неоснователно действие, с което създава пречки за упражняване на
правото на собственост. Това лице не е само собственикът на съседен имот, който
не изпълнява задължението си по чл. 50 от ЗС, или съсобственикът, но и всяко
трето лице, което извърша смущаващите правото на собственост действия. Пасивно
легитимиран по иска по чл.109 от ЗС като съсобственик с ищцата е Д.Ф.Х. /внук
на ответницата по гр.дело № 114/2015г. на АРС/ и собственик на 874/2374
кв.м.ид.ч., в която част от поземлен имот №199 са построени сградите, които
безспорно препятстват ищцата в достъпа й до останалите 1500/2374 кв.м.ид.ч. и построените
там сгради. В този смисъл са и подробно изложените мотиви на съда при предходно
разглеждане на спора, като предходния съдебен състав е приел, че не са се
събрали доказателства, според които Л. Х. да е построила, затрудняващите
достъпа на ищцата сгради, както и че именно тя продължава да свои същите, т.е.
„поддържа неоснователните действия“. В същия смисъл се е произнесла и
въззивната инстанция, приемайки че пасивно легитимиран по предявения иск е
собственикът на новите постройки Д.Х., а не ползвателката им.
В случая незивисимо
от кого е изгражено огражданието и новите постройки, същите имат характер на
незаконен строеж и препятстват ищцовата страна при ползването на собствеността й в пълем обем.
Ето защо и
предявения иск по чл.109 ЗС против отв. Д. Х. следва да бъде уважен, чрез
осъждането му да премахме за собствена
сметка построените в северната и североизточна част на имота постройки/сгради, с които е ограничен
достъпа на ищцата до улицата и до жилищните й сгради, както
и да освободи, и възстанови входа за преминаване на имота към улицата от север.
Предвид уважаване на исковата претенция съдът намира, че съдебно-деловодните разноски на ищцата в размера на 1 160,00 (хиляда сто и шестдесет) лева следва да й бъдат заплатени от ответника в цялост и съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответникът Д.Ф.Х., ЕГН ********** *** да преустанови действията си, с които пречи на упражняването на правото на собственост на ищцата Ф.И.Ш., ЕГН **********,***
върху недвижимия имот, описан в и.м., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 500
кв.м., находящо се в с.С., община Р., област Б., представляващо 1500/2374 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с пл.№199 по неодобрения кадастрален план на същото
населено място, ведно с построените в западната част на имота: полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 64 кв.м. и РЗП 128 кв.м.; масивна постройка със застроена площ от 20 кв.м. и навес с оградни стени със застроена
площ от 57 кв.м., при граници за имота: изток – ПИ № 200, запад – ПИ №198,
север – улица, юг – дере, като премахне построените в северната и североизточна част на имота
постройки/сгради, с които е ограничен достъпа на ищцата до улицата и до
жилищните й сгради, както и да
освободи, и възстанови входа за преминаване
на имота към улицата от север.
ОСЪЖДА ответникът Д.Ф.Х.,
ЕГН ********** *** да заплати на ищцата
Ф.И.Ш.,
ЕГН **********,***, направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 160,00 (хиляда сто и шестдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: