№ 25
гр. Бургас, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000197 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 260018 от 14.08.2024 година, постановено по търг. дело № 80/2021
година по описа на Окръжен съд-Бургас, е прогласена за недействителна по отношение на
кредиторите на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК **********, по иска по чл. 647, ал. 1, т. 3
от ТЗ, предявен от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД, ЕИК *************, при
участието на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н) като съищец и „Виго груп“ ООД (н),
ЕИК ***********, като съищец, извършената от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н)
сделка, а именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том IX,
рег. № 10265, дело № 1516/2018 година, вписан в Служба по вписванията - Несебър под №
139, том 16, дело № 2916/ 2018 година, с която „Контракт инвест“ ООД (н) продава на Д. В.
К., следния недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас,
община Несебър, област Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
11538.4.12.2.106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас,
община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД - 14 - 48/ 03.10.2005 година на
Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД - 14 - 02 -
50/20.01.2009 година на Началника на СГКК - Бургас, с адрес на имота по схема: град Свети
Влас, местността „Юрта - под пътя“, етаж 0, апартамент № 106, попадащ в сграда № 2 по
цитираната кадастрална карта, представляваща част от комплекс ваканционни апартаменти
„Роял палм“ с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, площ: 53.93 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
11538.4.12.2.105 и 11538.4.12.2.107, под обекта: 11538.4.12.2.64, над обекта: 11538.4.12.2.144,
1
който самостоятелен обект се състои от: дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и
тераса, ведно с числящите се към него 12.23 кв. м. идеални части от общите части на
сградата, като общата площ на обекта възлиза на 66.16 кв. м., както и ведно с припадащия
му се процент идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № 11538.4.12. Присъдени са
разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д. В. К.,
гражданин на Руската федерация, притежаващ паспорт 64 № ******, чрез адв. П. В. - П. -
БАК, с адрес за връчване: 8000 град Бургас, ул. „Левски“ № 5, вх. 1, ет. 1, ап. 1, в която са
наведени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Акцентира се на
неглижираното според въззивника от съда обстоятелство, че всички сделки на дружеството
са сключвани на цени като процесната. Изразява се позиция за необоснованост на
обжалвания съдебен акт.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции.
Не се ангажират доказателства.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е надлежно връчена на останалите участници в производството, но
в срока по чл. 263 от ГПК не е получен отговор по нея от длъжника „Контракт инвест“ ООД
(н) и от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД.
Такъв е постъпил от страна на А. К. - синдик на „Контракт инвест“ ООД (н). В него се
моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се бланкетност на подадената
въззивна жалба. Сочи се, че въззивникът не е навел конкретни оплаквания и не е посочил
кои относими към спора доказателства според него не са били обсъдени. Изтъква се, че
според разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и практиката на ВКС преценката за
несъответствието следва да се извършва за всеки конкретен случай или сделка, а не да се
изследва същата спрямо цялостната търговска дейност на несъстоятелния търговец.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от „Виго груп“ ООД (н), ЕИК
***********, чрез постоянния синдик И. Р., с адрес за връчване: град София, ул. „Алабин“
№ 29, ет. 3, офис 1 и 2, в който се моли за оставянето й без уважение, съответно за
потвърждаване на обжалваното решение като допустимо, правилно, законосъобразно и
съответно на материалния закон и съдебната практика. Поддържа се наличието на всички
законоустановени предпоставки за уважаване на предявения иск.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е частично недопустимо по следните доводи и
съображения:
По делото е постъпила нарочна писмена молба от „Виго груп“ ООД - в
2
несъстоятелност, с която е отправено искане дружеството да бъде конституирано като
съищец в производството по делото. Твърди, че то има качеството на кредитор, което е
обосновано с доводи, изложени в разглежданата молба и по-специално, че е предявило свои
вземания против несъстоятелния длъжник, които са били включени от синдика в списъка на
предявените неприети вземания. Депозираното от него възражение против така съставения
списък с определение № 260070 от 28.08.2020 година е било оставено без уважение от съда.
Поради това в срока по чл. 694 от ТЗ то е завело установителен иск за установяване размера
на вземанията си, по който е образувано търговско дело № 366/2020 година по описа на
Бургаския окръжен съд. С определение от закрито заседание на 17.06.2021 година съдът е
конституирал като съищец по делото „Виго груп“ ООД - в несъстоятелност, представлявано
от синдика И. Р..
След извършена служебна справка съдът констатира, че по посоченото по-горе
търговско дело е постановено решение № 34 от 16.02.2022 година, с което исковете на
дружеството са били отхвърлени. Това решение е потвърдено с решение № 98 от 05.12.2022
година, постановено по въззивно търг. дело № 165/2022 година по описа на Бургаския
апелативен съд и е влязло в сила на 17.02.2023 година. Това обстоятелство е от съществено
значение, тъй като с влязъл в сила съдебен акт качеството на „Виго груп“ ООД - в
несъстоятелност на кредитор по отношение на ответното дружество в несъстоятелност е
отречено. Поради това същият не разполага с правата по чл. 693, ал. 5 от ТЗ и не следва да
участва като съищец в производството по делото. Това налага обжалваното решение да бъде
обезсилено по отношение на „Виго груп“ ООД - в несъстоятелност и производството по
делото в тази му част да бъде прекратено.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неправилността на решението
в останалата негова част, в която същото е валидно и допустимо, Бургаският апелативен
съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства
поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:
С решение № 509 от 27.02.2020 година, постановено по търговско дело № 27/2019
година Бургаският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Контракт инвест“ ООД
със седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, к-с „П. Б. 1“, ап. 41,
като е определил 31.12.2014 година за нейна начална дата; открил е производство по
несъстоятелност на отношение на същото дружество; назначил е временен синдик в лицето
на В. Б. и е свикал първо събрание на кредиторите на търговеца, което да се проведе при
съответно посочен дневен ред. Молбата, по повод на която е било образувано
производството по търговско дело № 27/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд е
постъпила в същия на 16.01.2019 година.
Ищецът по делото „А и Л търговско представителство“ ЕООД е предявил свои
вземания против несъстоятелния длъжник, като е бил включен от синдика в списъка на
предявените неприети вземания. Против невписването му в съставения от синдика списък
на предявени приети вземания той е депозирал възражение, което с определение № 260515
от закрито заседание на 18.01.2021 година е оставено без уважение. Поради това именно
3
същият е предявил иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон за
установяване съществуването на предявеното от него в производството по несъстоятелност
вземане. Освен това, с договор за прехвърляне на вземане от 18.02.2021 година ищецът е
придобил срещу заплащане на цена в размер на 4 500 лева част в размер на 5 000 лева от
вземането на „Хирон 2004“ ЕООД, което вземане е предявено и съответно включено в
съставения от синдика на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност списък на предявени
приети вземания на кредитори. Това прехвърляне е взето предвид от синдика и съответно
съобразено от съда по несъстоятелността, тъй като видно от партидата на несъстоятелния
длъжник в търговския регистър, при посочване на кредиторите и размера на техните
вземания „Хирон 2004“ ЕООД фигурира в сметката за разпределение с вземане в размер на
16 517.36 лева.
Установява се от доказателствата по делото, че на 24.07.2018 година първият
ответник-търговското дружество в несъстоятелност е продал на втория ответник-физическо
лице следния свой недвижим имот, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област
Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11538.4.12.2.106, с адрес
на имота град Свети Влас, местността „Юрта“ - под пътя, етаж 0, ап. 106, попадащ в сграда
№ 2, съставляваща комплекс от ваканционни апартаменти „Роял палм“, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 и площ от 53.93 кв. м.,
при съответно посочени граници, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна и тераса, ведно с числящите се към него 12.23 кв. м. идеални части от общите части
на сградата, като общата площ на обекта възлиза на 66.16 кв. м., както и ведно с припадащия
се процент идеални части от правото на строеж върху имота, върху който е построена
сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № 11538.4.12 за цена в размер на
24 924 евро с включен ДДС, от която сумата от 15 000 евро е заплатена от купувача на
продавача по банков път преди подписване на акта, а остатъкът от договорена цена - сумата
от 9 924 евро се заплаща от купувача по банков път, в срок от 7 работни дни от датата на
сключване на акта, по посочена в същия банкова сметка с титуляр „Обединена българска
банка“ АД
Ищецът поддържа в исковата молба твърдението, че цената на сделката била сума в
размер на 20 924 евро без ДДС, което прави около 316 евро за кв. м. Средната пазарна цена
за един кв. м. площ в град Свети Влас през този период била над 700 евро за кв. м. Това
сочело, че даденото от несъстоятелния длъжник по тази сделка значително надхвърля по
стойност полученото от него. По този начин се увреждала масата на несъстоятелността и се
накърнявали правата на всички хирографарни кредитори, поради което и именно за него бил
налице правен интерес да упражни предоставената му закона възможност в тази насока, като
предяви настоящата претенция за прогласяване недействителност на процесната сделка.
Ответникът-физическо лице е оспорило тези твърдения, като в отговора на исковата
молба, чрез своя пълномощник, е поддържало, че платената по договора цена е 24 924 евро,
при което цената на кв. м. възлиза на 377 евро. Твърдяната от ищцовото дружество цена в
размер на 700 евро на кв. м. е необоснована, не държи сметка за принципа на свободата на
4
договаряне. Имотът е закупен с вписана в полза на „ОББ“ АД ипотека, което води до
снижаване на цената по сделката под средната пазарна такава при покупка на съответен на
процесния имот, но без тежести. Изтъква, че освен вписаната в нотариалния акт сума от
24 924 евро е заплатил на продавача допълнителна сума, съгласно анекс към сключения
договор, а именно: съгласно предварителен договор от 20.09.2011 година продажната цена
възлиза на 26 464 евро, а съгласно анекс към същия той е следвало да заплати допълнително
сумата от 36 388 евро или общо дължимата продажна цена за имота е в размер на 62 852
евро, от която сумата от 9 924 евро е следвало да бъде заплатена на „ОББ“ АД, което
плащане той извършил във връзка с уведомително писмо № ИД-5986 от 28.06.2018 година
на ЦУ на „ОББ“ АД. .
Представя за установяване на тези свои твърдения посочения по-горе предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.09.2011 година между него
и „Контракт инвест“ ООД, с който те са се съгласили да подпишат окончателен договор, по
силата на който дружеството да продаде на физическото лице самостоятелен обект с
идентификатор № 11538.4.12.2.106, находящ се в масивна жилищна сграда №2, изградена в
поземлен имот № 11538.4.12 и представляващ апартамент № 106, на едно ниво, със
застроена площ от 53.93 кв. м., ведно с 12.23 кв. м. идеални части от общите части на
сградата или с обща площ от 66.16 кв. м., при съответно посочени граници срещу заплащане
на продажна цена в размер на 26 464 евро, платима на 7 вноски, първата от които в размер
на 15 000 евро, а останалите 6 в размер на по 1 910.66 евро в срокове и по начин, описани в
чл. 4.1 до 4. 7, включително. На същата дата страните са сключили и анекс към този договор,
в чл. 2 от който са постигнали съгласие към продажната цена от 26 464 евро купувачът да
заплати допълнително сума в размер на 36 388 евро в срокове и размери, посочени в чл. 3.1
до 3.8 от същия.
Ответното дружество с депозирания от него отговор на исковата молба е застъпило
идентично с това на физическото лице становище, като е поддържало също, че договорената
между тях цена е значително по-висока, а не е тази, вписана в нотариалния акт. По-
специално изтъква, че уговорената продажна цена по силата на разгледаните по-горе
предварителен договор и анекс към него възлиза на 36 388 евро, като купувачът му е платил
28 018.80 евро, което обстоятелство се установява от нарочната счетоводна справка; в полза
на „ОББ“АД платил допълнително 9 924 евро, като по този начин общата продажна цена на
имота е станала 37 942 евро.
При горните твърдения на страните, преценка на обсъдените доказателства и
съобразяване на датата на обявяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, както и тази на депозиране
на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, и двете
посочени по-горе в текста на настоящия съдебен акт се налага извода, че искът на
оправомощеното в тази насока лице - кредитор на несъстоятелността е предявен в
преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от Търговския закон в редакцията на правната норма към
релевантния момент, а именно образуване на производството. Насочен е срещу възмездна
5
сделка по покупко-продажба на недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник
срещу цена в размер на 24 924 евро, според записа в нотариалния акт, в който същата е
инкорпорирана, която сделка е извършена в срока по чл. 647, ал. 2 от Търговския закон.
Предпоставките на сочената по-горе приложима правна норма на чл. 647, ал. 1, т. 3 от
Търговския закон включват установяването по несъмнен начин и на липсата на
еквивалентност на престациите по атакуваната сделка, а именно даденото от несъстоятелния
длъжник по тази сделка значително да надхвърля по стойност полученото от него.
За установяване на твърденията по искова молба е допусната и извършена съдебно-
техническа експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието заключение
е посочило, че средната пазарна цена на един кв. м. за жилище в град Свети Влас в района
на процесното през 2018 година е била 1 160.52 лева. Средната пазарна стойност на имота,
предмет на атакуваната разпоредителна сделка през посочената година - 2018 година е
76 780 лева. В съдебно заседание е посочил, че като се вземат предвид данните - справка за
вписаните в Службата по вписванията - град Несебър през 2017 година, 2018 година и 2019
година сделки по покупко-продажба, страна по които е несъстоятелния длъжник, средната
пазарна цена възлиза на 525.22 лева или стойността на процесния имот е 34 748.56 лева.
Допълнил е, че има големи амплитуди в цените на имотите, подобни на процесния, в същия
или подобен комплекс, за същия период от време.
В конкретния случай, преценката на доказателствения материал по делото сочи, че
купувачът по сделката е платил общо сумата от 24 924 евро, от която сумата от 15 000 евро
на търговското дружество в несъстоятелност и 9 924 евро в полза на кредитната институция,
за да бъде освободен имота от вещни тежести. Конституираният в процеса като съищец
синдик не оспорва плащането, направено в полза на банката. Твърди, че сумата от 15 000
евро, вписана в нотариалния акт не е постъпвала по сметка на дружеството. С
допълнителната искова молба същият е оспорил съдържанието и достоверността на датата
на предварителния договор и анекса към него, като в процеса е въвел твърдения, че
действителни такива не съществуват - те носят подписа на трето лице, на основание договор
за търговско представителство и пълномощно, каквито не съществуват; антидатирани са и са
съставени за нуждите на конкретното производство, след неговото образуване. Оспорено е и
представеното от несъстоятелния длъжник доказателство с твърдения, че то не притежава
изискуемите за един документ реквизити и поради това не може да се разглежда като такъв -
липсва име и подписа на съставител, дата на съставяне, като наред с това при условията на
евентуалност е оспорено и съдържанието му.
При съобразяване на характера на тези документи и липсата при тях на обвързваща
материална доказателствена сила, при така направеното оспорване, доказателствената
тежест за установяване на тяхната дата е върху ответника, както правилно е приела и
първата инстанция. Съдебната практика на касационния съд приема, че достоверната дата
подлежи на доказване в случай, че се цели противопоставяне на документа на трети лица по
смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Трети по смисъла на тази разпоредба лица са само тези,
които черпят права от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на
6
документа /така и в решение № 235/04.06.2010 година по гражд. дело № 176/2010 година, II
г. о., решение № 17/13.06.2019 година по търг. дело № 1104/2018 година, I т. о., решение №
273/02.12.2019 година по гражд. дело № 1067/2019 година, IV г. о., решение №
60256/07.03.2022 година по гражд. дело № 3590/2020 година, IV г. о., решение №
50085/09.01.2024 година, I т. о./. Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на
частен документ и не се явява трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, може да
оспори датата на съставянето му, в какъвто смисъл следва да бъде прецизирано и преценено
възражението на синдика. В този случай доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в
частния документ /така и в решение № 17 от 13.06.2019 година по търг. дело № 1104/2018
година на I т. о/. Верността на датата подлежи на доказване с всички допустими от
процесуалния закон доказателствени средства, включително и със свидетелски показания
/така и в решение № 50006 от 22.03.2024 година по търг. дело № 1904/2022 година, I т. о. на
ВКС/. В случая преценката на всички събрани доказателства по делото сочи, че ответникът
не е установил в процеса верността на вписаната в оспорените от синдика частни документи
дата. Това е от своя страна налага извода за недоказаност на твърденията по отговора на
исковата молба за уговорена продажна цена в други, по-високи размери и такива, различни
от тези посочени в нотариалния акт. В тази насока не следва да бъде взето предвид и
съобразено и представеното от несъстоятелния длъжник писмено доказателство, тъй като
липсват каквито и да са данни кой е изготвил и съответно подписал тази счетоводна
справка.
По горните доводи следва да бъде извършена съпоставка между записаната в
нотариалния акт продажна цена - 24 924 евро и установената от вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза такава - 76 780 лева или 39 257 евро. Извършването на
същата налага извода за недоказаност на твърдението по искова молба за нееквивалентност
на престациите по атакуваната сделка. Определената от експерта пазарна цена надвишава
тази по нотариалния акт с 14 333 евро или цената по нотариален акт е равна на 63.48% от
пазарната цена, т. е. разликата е от 36.52 % между двете стойности. Това превишение на
пазарната стойност не може да се окачестви като значително по смисъла на цитираната
правна норма. Към момента на сключване на сделката имотът е бил обременен с тежести,
тъй като към същия - 24.07.2018 година върху него е имало вписана ипотека, което от своя
страна налага извода, че изведената от експерта пазарна цена следва да бъде намалена.
Следва да се отбележи, че по делото липсват данни за други правни отношения между
продавача и купувача, различни от постигнатото съгласие за продажба на имота. Няма данни
за конкретни факти и обстоятелства, поради които сделката да е била сключена на тази цена.
Дружеството-продавач е сключвало еднотипни сделки за продажба на апартаменти в
комплекса, което се установява и от заключението на вещото лице на цени близки до
изследваната и обсъждана, при условията на свободно договаряне и няма основание за
извод, че при процесната сделка цената е определена по някакви други, различни и
непазарни съображения. Несъответствието между цената и пазарната стойност на имота
следва да бъде обяснено със свободата на договаряне, прогласена в чл. 9 от ЗЗД.
7
Не може да бъде споделено и въведеното в процеса от страна на синдика твърдение,
че преценката на наличието на предпоставките на чл. 647, ал.1, т. 3 от Търговския закон
включва и установяване плащането на договорената продажна цена в какъвто смисъл следва
да се разглежда посоченото от него в допълнителната искова молба. Хипотезисът на чл. 647,
ал. 1, т. 3 от Търговския закон изисква съпоставяне на насрещни стойности, респективно
стойността на „даденото“ от продавача и „полученото“ от купувача. Безспорно не може да
бъде счетена за релевантна преценката единствено за наличието на реално изпълнение,
въпреки че „даденото“ следва да се отнесе към характерната за сделката /съществена/
престация на продавача, срещу която се получава и да се прецени еквивалентността на двете,
а не съответствието между „дължимо“ и „дадено“ от едната страна по сделката. Не могат да
бъдат приравнени последиците от неизпълнението или от симулативността на една сделка
/атакуеми с други искове - за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
респективно за прогласяване на нищожността му и оттук отпадане обвързаността на самите
страни със сделката/ с последиците на относителната й недействителност,
противопоставима единствено на кредиторите на несъстоятелния продавач. Да се възприеме
тезата на синдика, би означало да се приеме, че с откриване производството по
несъстоятелност на продавача по сделката всички неизпълнени от купувач сделки, попадащи
в подозрителния период, биха били относително недействителни спрямо кредиторите. Част
IV от Търговския закон обаче, не разграничава отговорността за неизпълнение на сделка
спрямо това дали попада или не в подозрителния период, предоставяйки на синдика правото
да прекрати всеки неизпълнен /изцяло или частично/ договор, по който страна е
несъстоятелният длъжник. Следователно, един и същ факт - неизпълнение на договореното -
според съищеца предпоставя възможност както за разваляне, така и за обявяване на
относителна недействителност на сделка, извършена в подозрителния период, което е
правно абсурдно. Само алтернативни възможности, почиващи на различни, а не еднакви
факти, могат да обосноват атакуване на сделката като относително недействителна или
упражняването на възникнало потестативно право за развалянето й /така и в определение №
1003 от 19.04.2024 година по търг. дело № 1211/2023 година на ВКС, II т. о., определение №
1084 от 07.04.2025 година по търг. дело № 2220/2024 година, II т. о./. По тези съображения,
като свързани с реалното изпълнение на задълженията по атакуваната сделка ирелевантни са
твърденията по допълнителна искова молба, че плащания от страна на ответника-физическо
лице няма осчетоводени, както и не са съставени данъчни фактури, отразяващи същите.
Предвид изложеното по-горе, обжалваното решение в посочената по-горе част следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявената искова претенция
следва да бъде изцяло отхвърлена.
На ответника - физическо лице, с оглед изхода на настоящото производство, следва да
бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от
200 лева, представляваща възложена в негова тежест част от възнаграждението на вещото
лице по допуснатата и извършена експертиза пред първата инстанция. Доказателства за
други направени разноски, включително за уговорено и най-вече платено възнаграждение за
8
ангажирания по делото един адвокат липсват. Липсват такива и за направени каквито и да
било разноски пред настоящата инстанция, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани в негова полза. Горната сума следва да бъде възложена в тежест на въззиваемия
„А и Л търговско представителство“ ООД - в несъстоятелност и несъстоятелния длъжник
„Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, като за второто посочено дружество това
следва от обстоятелството, че синдикът е съищец и поддържа исковата претенция, по повод
на която е образувано производството.
В тежест на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, на основание специалната
норма на чл. 649, ал. 6 от ТЗ, следва да бъдат възложени и държавната такса за разглеждане
на делото пред първата инстанция - 277.36 лева, както и тази за въззивното разглеждане на
делото в размер на 138.68 лева /в този смисъл и определение № 407 от 21.02.2024 година на
ВКС по частно търг. дело № 2125/2023 година, II т. о./. Така казаното и с оглед изхода на
делото налага отмяна на решението, както бе посочено по-горе, в цялата останала негова
част, включително досежно държавната такса пред първата инстанция.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260018 от 14.08.2024 година, постановено по търг. дело №
80/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас по отношение на „Виго груп“ ООД (н),
ЕИК ***********, като съищец и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 14.08.2024 година, постановено по търг. дело №
80/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А и Л Търговско представителство“ ЕООД, ЕИК
*************, при участието на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н) като съищец да
бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Контракт инвест“ ООД
(н), ЕИК **********, извършената от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н) сделка, а
именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 62, том IX, рег. №
10265, дело № 1516/2018 година, вписан в Служба по вписванията - Несебър под № 139, том
16, дело № 2916/ 2018 година, с която „Контракт инвест“ ООД (н) продава на Д. В. К.,
следния недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас,
община Несебър, област Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
11538.4.12.2.106 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас,
община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД - 14 - 48/ 03.10.2005 година на
Изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД - 14 - 02 -
50/20.01.2009 година на Началника на СГКК - Бургас, с адрес на имота по схема: град Свети
Влас, местността „Юрта - под пътя“, етаж 0, апартамент № 106, попадащ в сграда № 2 по
цитираната кадастрална карта, представляваща част от комплекс ваканционни апартаменти
„Роял палм“ с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
9
обекта: 1, площ: 53.93 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
11538.4.12.2.105 и 11538.4.12.2.107, под обекта: 11538.4.12.2.64, над обекта: 11538.4.12.2.144,
който самостоятелен обект се състои от: дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и
тераса, ведно с числящите се към него 12.23 кв. м. идеални части от общите части на
сградата, като общата площ на обекта възлиза на 66.16 кв. м., както и ведно с припадащия
му се процент идеални части от правото на строеж върху имота, в който е построена
сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № 11538.4.12.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК **********, със
седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, комплекс „П. Б. 1“, ап.
41 и „А и Л Търговско представителство“ ЕООД, ЕИК *************, със седалище град
Несебър, к. к. „Слънчев бряг“ и адрес на управление бизнес център „Корал“, офис № С5 да
заплатят на Д. В. К., гражданин на Руската федерация, притежаващ паспорт 64 № ******,
чрез адв. П. В. - П. - БАК, с адрес за връчване: 8000 град Бургас, ул. „Левски“ № 5, вх. 1, ет.
1, ап. 1 сумата от 200 /двеста лева/ лв., представляваща направени от него съдебно-
деловодни разноски пред Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК **********, със
седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, комплекс „П. Б. 1“, ап.
41 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд - Бургас
държавна такса за въззивното производство в размер на 138.68 /сто тридесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки/ лв., както и държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 277.36 лева /двеста седемдесет и седем лева и тридесет и
шест стотинки/, които суми да се съберат от масата на несъстоятелността.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10