Присъда по дело №712/2021 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №41/15.11.2021г. по НЧХД №712/2021г., изготвени на
21.01.2022г.

Постъпила е тъжба от М. ИВ. ИВ. против подсъдимия ИВ. М. К. за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че с подадената тъжба частния тъжител е предявил
срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 2500 лева, сума
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението
неимуществени вреди. Съдът счете, че гражданския иск е своевременно
предявен, но разглеждането му би затруднило наказателния процес, поради
което не го прие за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на
частния тъжител за конституирането му в качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с упълномощен
повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс. И.К. да бъде
признат за виновен и да му се наложи съответното наказание.
Подсъдимият К. се явява лично и с упълномощен защитник в съдебно
заседание. Не се признава за виновен, дава подробни обяснения. Лично и чрез
защитника си моли да бъде оправдан. Защитникът му предлага алтернативно
подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК и да му се наложи минимално административно наказание
„Глоба”.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 26.02.2021г. вечерта пострадалият М.И. отишъл в дома на майка си,
която живеела в същия блок, но в другия вход за да вземе багаж. След като
взел багажа излязъл и тръгнал към входа на приятелката си като в този
момент подс. И.К. го попитал дали той е набил баща му. Той отговорил, че не
знае за нанесен побой и че не е виждал баща му. Тогава подсъдимият К.
ударил с юмрук пострадалия, при което той политнал и изтървал носения от
него багаж. Нанесени му били още няколко удара. Тогава се развикала
майката на пострадалия, св. Г. И.а, както и св. В.Д. която наблюдавала
случващото се от терасата на своето жилище. Впоследствие на място
пристигнал полицейски екип.
Вследствие на нанесените удари пострадалият М.И. е получил контузия
на лявата половина на лицето и силно главоболие.
По делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение №77/2021г.,
от заключението на което е видно, че на частния тъжител М.И. е нанесено
травматично увреждане, което му е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите
1

на чл.128 и 129 от НК. Тези увреждания са получени вследствие действието
на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими
към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели Г. И.а, В.Д. и Ж.Д. тъй като същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно се допълват и са относими към предмета
на делото. Показанията на свидетелката Г. И.а макар да е майка на частния
тъжител и е заинтересована от изхода на делото съдът следва да кредитира,
тъй като те кореспондират с показанията на другите двама свидетели В.Д. и
Ж.Д. които не са заинтересовани. Станали са случайни свидетели, тъй като
единия е гледал от терасата си, а именно св. В.Д. пушейки цигара, а св. Ж.Д. е
отишъл и ги е разтървал. Всеки от тях подробно описва какво точно е видял и
съдът следва да кредитира показанията им изцяло.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства,
присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй
като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от
страните.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Показанията на всички свидетели кореспондират помежду си и от тях става
ясно, че именно подсъдимият е нанесъл удари на частния тъжител, а не
обратното.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. ИВ. М. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на
26.02.2021г. в гр. С., нанесъл на М. ИВ. ИВ. лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на лявата половина на лицето с болезнен оток на тъканите и
кръвонасядане непосредствено в лявата скулна област, с която му е
причинено „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“, т. е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Деянието подс. К. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Той е бил наясно, че нанасяйки удари на
частния тъжител, ще му нанесе телесни увреждания, но въпреки това го е
извършил и по този начин му е причинил описаните в съдебно- медицинското
2

удостоверение травматични увреждания.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в незачитане от негова
страна на телесната неприкосновеност на околните.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия К..
Съдът не отчете отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Съдът счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по
делото авторството на деянието, че то е извършено точно от подсъдимия И.К..
Съдът намира, че това безспорно се доказа от показанията на свидетелите Г.
И.а, В.Д. и Ж.Д.. Показанията им, както бе посочено по- горе са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по
делото доказателствен материал. Тези показания на тримата свидетели
кореспондират и с приложеното съдебно- медицинско удостоверение, в което
съдебният лекар е описал подробно увреждането, което е получено от
пострадалия М.И.. Видно е, че както свидетелите, така и съдебния лекар са
описали едно и също телесно увреждане, а именно леката телесна повреда
причинена на частния тъжител. Ето защо съдът няма основание да се съмнява
в достоверността на показанията на тримата разпитани свидетели.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия К., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът прие, че са налице условията за
прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. За деянието, извършено от
подсъдимия е предвидено наказание „Лишаване от свобода” до три години
или друго по- леко наказание, а именно „Лишаване от свобода” до две години
или „Пробация”. Подс. К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава 8 от
общата част на Наказателния кодекс и от престъплението не са причинени
имуществени вреди. Ето защо, съдът призна подс. К. за виновен по
повдигнатото му обвинение и го освободи от наказателна отговорност. С
оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счете,
че е най- подходящо административното наказание „Глоба”, което следва да
наложи на подсъдимия да бъде в минимален размер от 1000 лева.
С оглед правилата на процеса, съдът следва да осъди подсъдимия К. да
заплати на частния тъжител направените от него разноски по делото, а
именно сумата от 300 лева, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство и сумата от 12 лева, представляваща държавна
такса за образуване на настоящото наказателно производство или общо сума
в размер на 312 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	41
Дата:	15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20212230200712
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	11 юни 2021 г.

Присъда по дело №712/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите