Решение по дело №640/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на „В. строй" ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в [населено място], район "*****", [улица], подадена чрез адв. И. З., с която са предявен иск за осъждане на Комисия за защита на потребителите да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, реализирани като последица от незаконосъобразно НП № В - 004700/ 05.12.2018 г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 142.32 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода 14.11.2019 г. - 24.03.2024 г. Претендират се и разноски, извършени за водене на настоящото производство.

В исковата молба се излага, че сумата представлява направените съдебно – деловодни разноски по АНД № 458/ 2019 г. по описа на Районен съд – Варна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, за ищеца възниква правото да получи обезщетение за забава.

В съдебно заседание претенцията се поддържа изцяло така, както е заявена, от адв. И. З. от АК – Сливен, упълномощен от представляващия ищцовото дружество, който претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по иска. В съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на исковата претенция, като счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № В – 0047000 от 05.12.2018 г. на директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" към ГД КП при КЗП, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, на „В. строй“ ЕООД, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Дружеството ищец предприема обжалване на НП по реда на ЗАНН, като с Решение № 1341/ 03.07.2019 г. по АНД № 458/2019 г. по описа на РС – Варна, ХХVІІІ състав, НП е отменено.

От страна на ответника е предприетото касационно обжалване на отменителното решение на ВРС, като с Решение № 2178/ 13.11.2019г по КАНД № 1620/ 2019г на АС – Варна, актът на ВРС е оставен в сила.

Решението на АдмС – Варна е влязло в законна сила при постановяването му, т. е. на 13.11.2019 г.

Видно от приобщеното като доказателство в настоящото производство АНД № 458/ 2019 г, пред РС- Варна са представени пълномощно от В. Н. В. – управител на „В. строй“ ЕООД в полза на адв. И. З. от АК-Сливен за процесуално представителство по делото до приключването му пред всички инстанции (л. 14 от въззивното дело), и договор за правна защита и съдействие между същите страни (л. 14 гръб от въззивното дело на ВРС), в който е включено изрично изявление за заплатено във брой при подписването му на 16.01.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв, удостоверено с подписите на представляващия ищцовото дружество и пълномощника му, с предмет – изготвяне и депозиране на жалба против НП № В - 004700/ 05.12.2018 г. и за процесуално представително и защита пред РС – Варна.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, представляващи разходи за плащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление и за процесуалното представителство в образуваното дело по оспорването му пред Районен съд-Варна, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес, срещу пасивно легитимирания ответник съобразно чл.205 от АПК във вр. чл. 1 ал. 2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. дело № 3/ 2004г. на ОС на съдиите от Гражданска колегия на ВКС – държавният орган - ЮЛ, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения.

Съгласно ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и П. и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и за присъждане на разноски в производството по обжалване, квалифицирани като такива по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, са подсъдни на административните съдилища. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204 ал. 1 от ЗОДОВ за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди. В настоящия случай, съдебното производство по обжалване на НП е приключило преди влизане в сила на изменението на чл. 63 ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94 от 29.11.2019 г. ), предвиждащ възможност за присъждане на разноски на страните по реда на АПК в производствата по ЗАНН. Следователно, предприетия от дружеството исков ред за репарация на имуществени вреди е единственият допустим и възможен такъв в случая. Искът е предявен на 25.03.2024 г., в рамките на общия [възраст] срок след влизане в сила на решението за отмяна на НП на 13.11.2019 г., съгласно изискването на чл. 204 ал. 1 от АПК. Гореизложеното обуславя извод за процесуална допустимост на иска.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

ЗОДОВ развива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, а именно: отмяна на НП като незаконосъобразно; претърпяна от „В. строй“ ЕООД имуществена вреда и причинно-следствена връзка между нея и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.

В случая, безспорно установен по делото е факта на отмяна на издаденото от ответника НП.

Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/ 2014 г. на ВКС и ВАС, макар че НП не е административен акт по см. чл. 21 ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Издаването му е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаването на НП, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди при отмяна на незаконосъобразни НП като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

На следващо място, адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцовото дружество в производството по ЗАНН пред районния съд, несъмнено представлява отрицателно засягане на имуществената му сфера. Ето защо, то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда. В случая е ангажирано едно, но достатъчно и достоверно според настоящия съдебен състав доказателство за сторени такива разноски, а именно – горецитирания договор за правна защита и съдействие, в който изявлението за заплатено изцяло и във брой адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за процесуално представителство по АНД № 458/ 2019 г. е удостоверено с подписите на управителя на дружеството - настоящ ищец и неговия адвокат-пълномощник, които не са оспорени от ответната страна в хода на настоящото съдебно дирене. В тази част, договорът за правна защита има характер на разписка (в този смисъл са и разяснения по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения следва да се приеме, че това изявление валидно доказва действително заплатена сума от ищцовото дружество на неговия пълномощник, т.е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда.

На следващо място - по силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между направените от дружеството-ищец разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление. Следователно, налице е и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издадено изобщо отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Намаляването на имуществото на ищцовото дружество със заплатената сума за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание, считано от наказаното лице за незаконосъобразно. В този смисъл е и приетото с ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/ 2016 г. на ОС на съдиите от П. и Втора колегия на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.

Заплатеното възнаграждение подлежи на репарация с оглед установеното кумулативно наличие на трите предпоставки за основателност на предявения иск по чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, претърпени имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуална защита и представителство в производството, в което НП е отменено, т.е. доказана е и причинно-следствената връзка между тях.

Гореизложеното обуславя извод за основателност на предявения иск, същият е доказан изцяло – както по основание, така и по размер, което налага уважаването му.

С оглед изхода на предявения главен иск произтича и основателността на акцесорните претенции – за заплащане на лихви, дължими във всички случаи на непозволено увреждане, какъвто е и настоящият. Съобразно разрешението, дадено в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т. гр. дело № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата, и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, или в случая – 13.11.2019 г., датата на постановявяне на решението по кАНД № 2455/ 2019г на АдмС – Варна. Поради изложеното претендираната мораторна лихва в размер на 143.32 лв. (определен посредством програмен продукт „Апис Финанси“) да бъде присъди от тази датата на влизане в сила на решението на касационния състав - 13.11.2019 г. до деня предхождащ датата на предявяване на иска – 24.03.2024 г.

В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от 300.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 25.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от дружеството-ищец и на осн.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответната администрация следва да бъде осъдена да му плати направените в настоящото производство разноски в размер на 426.60 лв. - 25 лв. държавна такса, 1.60 преводна банкова такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 6 по делото).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, ЕИК: *******, с адрес [населено място], площад „С.“ № * да заплати на „В. строй" ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в [населено място], район "******", [улица], сумите от: от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, реализирани като последица от незаконосъобразно НП № В - 004700/ 05.12.2018 г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД "Контрол на пазара" при КЗП, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 142.32 лв. (сто четиридесет и два лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода 14.11.2019 г. - 24.03.2024 г.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, ЕИК: *******, с адрес [населено място], площад „С.“ № ** да заплати на „В. строй" ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление в [населено място], район "*******", [улица] сумата в размер на 426.60 (четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.