Решение по дело №270/2021 на Административен съд - Кюстендил

     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 266

гр.Кюстендил, 11.11.2021год.

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети октомври  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                                    НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова  и с участието на прокурора  Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 270 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

М.Х.Ч.в качеството си на кмет на Община Дупница оспорва решение  № 260245 от 24.06.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 242/2021год., с което е изменено Наказателно постановление № 21/29.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с липса на нарушение. Сочи се, че процесният отпадък е същият, за наличието на който са съставени  предходни констативни протоколи, а именно от 03.04.2020г. и от 11.05.2020г., като  въз основа на тях са издадени наказателни постановления срещу касатора за идентични нарушения на ЗУО. Извън горното, отсъствието на съставомерно деяние  се обосновава с  данните в съставения в хода на производството протокол  от 16.09.2020г. и в изготвен оперативен дневник за сметището. Касаторът твърди, че е организирал охрана на закритото сметище, запръстяване  на района и извозване на отпадъците на действащи депа в други общини. Допълнително се сочат процесуални нарушения, относими към съдържанието на НП, а именно несъответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация.  Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  отмяна на наказателното постановление изцяло или евентуално изменение на НП с намаляване на наложеното наказание в размер на законовия минимум.

Изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат в представено от  адв. З.В.като пълномощник на касатора писмено становище. Акцентира се на доводите за недоказаност на съставомерно бездействие на касатора.    

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите – София,  не  изразява  становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление № 21/29.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София,  с което на кмета на  Община Дупница  М.Х.Ч., за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от  Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 151, ал.2, т.6, предложение първо от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000,00лв., което е намалено на 5000,00лв.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя в посоченото качество на кмет на общината, е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение на задължението да предприеме необходимите мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депо за отпадъци в гр. Дупница, местността „З.“, което е с прекратена експлоатация.  АНО е изложил мотиви за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на наложеното наказание.   

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че със заповед № РД-121/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, считано от 31.12.2017г. е спряна експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци в землището на гр. Дупница, местността  „З.“; че по постъпил сигнал, на 16.09.2020г.  е извършена  проверка  от служители на РИОСВ – София, при която е  установено, че  по края на заравнената част на депото, непосредствено до ската са налични  купчини  смесени отпадъци от битов характер с преобладаващи отпадъци от пластмаса, полиетиленови пликове, РЕТ бутилки, стъклени бутилки и стъклени буркани, картонени опаковки, опаковки от хранителни продукти, дрехи, чували, а по краищата на депото са открити строителни отпадъци – счупени тухли, керемиди, натрошена мазилка, парчета гипсокартон. Резултатите от проверката са отразени  в съставен Констативен протокол № ККФОС-ЛГ-12/16.09.2020г., който е цитиран в АУАН и в НП.  С оглед на горното, е прието, че жалбоподателят като кмет на община Дупница не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – депото за неопасни отпадъци, което е с прекратена експлоатация.

За деянието е съставен АУАН № 168/15.10.2020г., въз основа на който е издадено процесното НП. В производството пред РС са разпитани като свидетели  контролните органи при РИОСВ, които потвърждават фактическите констатации в АУАН.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние, а именно бездействие на нарушителя във връзка със задължението му по закон да предприеме необходимите мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място. Според съда, липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но наложеното наказание е определено неправилно в нарушение на критериите по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Като основания за намаляване размера на наказанието са обсъждани  данните за предприети  от нарушителя мерки за ограждане, охрана и видеонаблюдение  на депото.  По посочените правни доводи съдът е изменил НП като е намалил размера на наказанието „глоба“ на 5000,00лв.  

 В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон  на оспореното решение, сочи на следното: 

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.

Обосновани  от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователна е тезата на  касатора за неясно от фактическа страна обвинение, несъответстващо на обстоятелствата, описани в съставения при проверката КП.  Обратно на поддържаните доводи,  съдът констатира  идентичност на релевантните факти в КП от една страна, и в АУАН и НП, от друга страна. В съдържанието на посочените документи, са инкорпорирани данни за това, че на спряното от експлоатация депо продължат да се изхвърлят отпадъци, като конкретно са посочени вида и местонахождението им. Описаните факти са относими към предмета на доказване с оглед предявеното обвинение, поради което останалите обстоятелства за наличие на ограда и охрана на имота не следва да се обсъждат при проверката за законосъобразност на оспореното НП. Налице е пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация. Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на  отпадъци на неразрешени за това места.  Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на  чл.19, ал. 3, т.15, предложение първо от ЗУО, а неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл.151, ал.2, т.6, предложение първо от ЗУО, както коректно е посочено в НП.  От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа страна и е правилно квалифицирано. 

Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. Обратно на  поддържаните в жалбата доводи, следва да се констатира, че формираните мотиви в оспореното решение са съответни на елементите от състава на предявеното обвинение, вкл. на изпълнителното деяние.    Нормата на  чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. първо от ЗУО възлага в отговорност на кмета  предотвратяването на изхвърлянето на  отпадъци на неразрешени за това места. От писмените и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението 16.09.2020г.  в участъци около краищата  на  общинското депо, чиято експлоатация е спряна считано от 31.12.2017г.,  със заповед № РД-121/20.11.2017г. на директора на РИОСВ – Перник, са налични купчини със смесени битови и строителни отпадъци. Данните  за горното, са включени в съдържанието на КП  от проверката на 16.09.2020г., който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица.  Анализът на данните сочи на изводи за безспорна установеност на релевантния факт  -  изхвърляне на отпадъци върху неразрешен терен. Видът и местонахождението на последните са надлежно описани в съставения КП, а твърденията на касатора, че са съществували на място и при предходни  проверки  са недоказани.  Непредставянето на сочените  от същия констативни протоколи, съставени при предходни провери възпрепятства възможността за сравняване на наличните  тогава отпадъци с процесните, поради което  наведените в изложения смисъл оплаквания в жалбата  са неоснователни.

От друга страна, настоящият състав на касационната инстанция счита за правилна  преценката на съда за неоснователност на възраженията на нарушителя, поддържани и в касационното производство,  за наличие на активни действия във връзка със  задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр. първо от ЗУО. Надлежното изпълнение на последното предполага организиране на човешки и технически ресурс,  с  който да се възпрепятства възможността за експлоатация на закритото общинско депо, а какви следва да са конкретните мерки и действия е предоставено на преценката на задължения субект и контролните органи не са ангажирани да дават предписания за това.  Обратно на поддържаните в жалбата доводи, съдът счита, че събраните доказателства за заграждане на имота, поставяне на охрана и на системи за видеонаблюдение, сочат на  неефективна дейност, която не е довела до предвидения в закона резултат.  Предвид  горното, правилен е  извода на съда, че е доказано неизпълнение на задължението по  чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. първо от ЗУО, с което е осъществен  състава на  нарушението  по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. първо от ЗУО, изразяващо се в бездействие. Съответни на доказателствата по делото са и доводите  в оспореното решение за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК.

Касационната инстанция счита, че при определяне на  размера на наложеното наказание както АНО, така и въззивният съд не са съобразили  критериите  по чл. 27, ал.1 – ал.3 от ЗАНН.  Правилното приложение на същите в съответствие с данните за реализираните  от нарушителя дейности във връзка с проекта за рекултивиране на общинското депо с № BG16M1OP002-2.010-0043, финансиран със средства от ЕС, обосновава  изводи  за налагане на наказание в минималния размер от 3000,00лв. 

Дължимо е решение за отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне при усл. на чл. 222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН с изменение на  НП като се намали наложеното административно наказание в посочения минимален размер.

 Водим от горното,   Административният съд

                                                    

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение  № 260245  от  24.06.2021г.  на  Районен съд – Дупница по АНД № 242/2021год. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 21/29.01.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София,  с което на кмета на  Община Дупница  М.Х.Ч., ЕГН ********** и служебен адрес – гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1,  за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от  Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 151, ал.2, т.6, пр.1 от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание „глоба“  в  размер на 10 000,00лв., като  намалява размера на  същото  на  3000,00лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

           Председател:                                 Членове: 1.                   2.