№ 18138
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110144777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД срещу И. М. В., в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
33,05 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 5,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът
и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ. Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Навежда, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че на основание чл.
1
139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като в настоящия случай сградата -
етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД. Посочва, че за процесния период е използвана услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот апартамент № 11 , находящ се на адрес: гр.
София, ж. к. „Овча купел“, бл. 412, вх. А, аб. № 197869, като ответникът е използвал
същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е заплатил такса за
дялово разпределение. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва, че процесният имот е
топлофициран, както и че е извършвана услугата дялово разпределение, по аргумент
че преди повече от 15 години, по взаимно съгласие между дружеството, извършващо
дяловото разпределение и сградата - етажна собственост, е прекъсната
топлопреносната връзка от абонатната станция до процесния имот, за което бил
съставен протокол, намиращ се у ищеца.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобИ.е/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
2
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.ето на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
От приложения на л. 67 по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 77 от 12.04.1989 г. се установява, че
ответникът И. М. В. е закупил процесния недвижим имот, а именно апартамент № 11,
находящ се в град София, ж.к. „Овча Купел“, бл. 412, вх. А, ет. 5, заедно с 3,559 %
идеални части от общите части на сградата.
От качеството на ответника В. на собственик на процесния топлоснабден имот,
произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди. В тази
насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба на ответника
касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат
като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
3
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в процесната сграда е
ползвана само топла вода. След проучване на документите, рпиложени по делото,
вещото лице е установило, че дружеството топлинен счетоводител е извършвала
разпределението на ТЕ в блока след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в
иморите на абонатите в СЕС. За процесния период от 01.06.2021 до 30.04.2023 г.
фирмата за дялово разпределение е посещавала имота по време на отчетите, като са
попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. В имота не
се ползва топла вода и няма начислени суми за подгряване на топла вода. Понеже не
се ползва топла вода, няма и изравнителни сметки за процесния имот.
Разпределението на ТЕ в сградата е ежемесечно по прогнозни данни от предходен
изравнителен период, а след приключване на отоплителния период се извършва
отчитане на индивидуалните водомери в имотите на потребителите от дружеството и
се изравняват сметките. Сочи се, че уредите в абонатната станция са преминали
техническа проверка и метрологичен контрол.
По делото се установява обаче се установява, че за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 0 лева и за двата отоплителни сезона, поради което
главната искова претенция следва да бъде отхвърлена.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Предвид неоснователността на главния иск, акцесорният
такъв по чл. 86 ЗЗД също подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ответната страна, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото не е сезирал съда с подобно искане, не му
се следват такива.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД срещу И. М. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“,
бл. 412, вх. А, ап. 11, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
33,05 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 5,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.08.2021 г. до 16.07.2024 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5