РЕШЕНИЕ№
131
гр. Пловдив, 10.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 17525 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Р.И.Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните претизания,
за които е издадена Заповед № 5506/14.06.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9834/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVIII граждански състав, а именно: сумата
от 502, 81 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия,
доставена за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника
с клиентски № ***, за обект на потребление, находящ се в ***, както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 04.01.2017 г. до 12.06.2018 г. в
размер на сумата 65, 48 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед, а именно
13.06.2018 г., до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие,
без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична
престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в ***.
Поддържа, че доставената до обекта топлинна енергия била разпределена от търговецът, извършващ дялово разпределение
„Нелбо“ ЕАД, както следва – топлинна енергия за отопление, за битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Твърди, че
за процесния период е доставена топлинна енергия на посочената стойност, която
не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за
установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото
производство.
Ответната страна – Р.И.Г.,
е депозирала в законоустановения за това срок почл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди
се, че през процесния период ответната страна не е ползвала топлинна енергия,
тъй като отоплителните тела в имота били премахнати. С оглед заявеното
нежелание на ответницата да получава услуга от ищцовото дружество, то е
нарушена и разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. На следващо място, оспорва правилността
на начисляването и разпределянето на доставените в процесната абонатна станция
количества енергия от страна на топлинния счетоводител и конкретните параметри,
използвани от последния за изчисляване на доставените количества, съгласно
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост“ – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Твърди, че начислената от ищцовото дружество на ответницата топлинна енергия не
е начислена на база действителна консумация и за същата да не са издадени
фактури на база реално потребление, а на прогнозни данни. Счита, че фактурите,
в които е обективирано процесното вземане, не отразяват реалното потребление на
топлинна енергия в имота му, поради което противоречали на изискванията на
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и Съвета от
05.04.2006 г. В случай че съдът приеме, че претенцията на ищеца е за доставена топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, счита, че липсва облигационно
отношение между страните. Твърди се, че в случая потребител е цялата етажна
собственост. Оспорва наличието на материалноправна легитимация на ответната
страна. Посочва, че липсват доказателства за реалното ползване и потребяване на
топлинната енергия, което обуславя неоснователност на претенцията. Оспорва се
годността и изправността на топломера на абонатната станция и обстоятелството
същият да е преминал метрологичен контрол. Предвид изложеното моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за сключен
с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. От представените в производството по делото
доказателства – препис на два ежедневника, в които са били публикувани общите
условия на дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в
Закона за енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е
встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ответната страна не оспорва, като това правнорелевантно обстоятелство се
установява и от представените по делото доказателства, че през релевантния
период е притежавала правото на собственост върху процесния апартамент, находящ
се в ***.
Поради тези правни доводи неоснователно е възражението на ответника, че
между страните по делото не е породено продажбено правоотношение за доставка на
топлоенергия. Обстоятелството, че към този момент отоплителните тела в
апартамента са били премахнати, което се установява от приложените от страна на
ответника доказателства, и от изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, не опровергава извода, до който достигна първоинстанционния съд.
Това е така, доколкото по силата на възникналото между страните продажбено
правоотношение ищцовото дружество доставя топлинна енергия, която се разпределя
освен за отопление между имотите в етажната собственост, а и за битово горещо
водоснабдяване и за сградна инсталация.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, като правният спор по
настоящото
Правното действие на сключения
договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от
него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за
тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318,
ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са
породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение
на купувача, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да
получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от
ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи
материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати
уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача.
Между страните е безспорно и обстоятелството, че през процесния период в
етажната собственост, находяща се в *** е осъществявано дялово разпределение от
топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на
ответната страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2016 г. до
30.04.2017 г. Тази справка не представлява
доказателство за удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като
тя представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава само
формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа удостоверително
изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като
компетентно изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вкл. и енергията за
разпределение и за битово горещо водоснабдяване – в процесната абонатна станция
и в апартамента на ответната страна, вещото лице изяснява, че отчитането на
постъпилата топлинна енергия в абонатната станция се извършва по топломера,
като отчетената енергия след приспадане на технологичните разходи се сумира и
се разпределя между потребителите в съответствие с действащите нормативни
правила. Експертизата установява, че през процесния период отоплителните тела в
апартамента на ответницата са били демонтирани, като са останали щранг - лири в
мокрото помещение, в коридора и в хола. Посочено е, че преминаващите през имота
щранг-лири не са снабдени с уреди за отчет и потребената от същите топлинна
енергия се начислява по максимална мощност на отоплително тяло, като
изчисленията са съобразени с изискванията на т. 6.7 във вр. с т. 6.5 от „Методиката
за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“,
приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за щранг-лири без уред за отчет. Вещото лице е изяснило, че
доколкото в имота на ответната страна всички отоплителни тела са отсъединени от
отоплителната система, на същите не е начислявана топлинна енергия за
отопление. Вещото лице е установило, че в имота на ответника е бил монтиран
един брой водомер за топла вода и начисленията за изразходвано количество
топлинна енергия за БГВ, са правени ежемесечно по отчетното му показание. Вещото
лице е установило, че за процесния период е била разпределена топлинна енергия
за отопление, за сградна инсталация и за битово-горещо водоснабдяване, като е
установило, че начинът на начисление и разпределение е съобразено със
специалната нормативно установена методика за това.
По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, която е установила, че стойностите на установения от вещото лице „максимален
специфичен разход на сградата“ не влияят и не са взети предвид за имота на
ответната страна, тъй като топлоенергия за отопление от отоплителни тела, тип
„радиатор“ не е била начислявана и фактурирана.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от
съдебно-техническата експертиза, представените от ищцовото дружество начислени
количества топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена
за топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната главница
и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че
стойността на отдадената топлинна енергия за сградна инсталация е за сумата от
148, 41 лв., за отопление е в размер от 316, 41 лв., а за битово горещо
водоснабдяване от 30 лв. или на обща стойност от 494, 82 лв. , като е начислена
и такса за услуга дялово разпределение от 7, 99 лв.
При така
установените факти и въз основа на извършения анализ, съобразявайки се с установеното
от допуснатите и приети по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза съдът достигна до извод, че реално
доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 494, 82 лв.,
представляваща сборът между продажната цена за разпределена топлинна енергия за
отопление, сградна инсталация и БГВ.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от
трето на процесното материално
правоотношение лице – „Нелбо“ АД, като съдебно-техническата експертиза е
установила, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до
абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
Съдът не възприема възраженията на процесуалния
представител на ответната страна за недължимост на претендираната от ищцовото
дружество стойност на толинна енергия, разпределена за отопление с доводи, че
отоплителните тела в имота са демонтирани през процесния период. Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е установило, че в имота отоплителните тела са
били премахнати, но е посочило, че в последния има три броя щранг-лири, през
които преминава топлинна енергия и която е изчислена съобразно нормативно
установената за това методика. Вещото лице е установило и каква е мощността на
всяка една от монтираните в имота щранг-лири. Съгласно клаузата на чл. 70, ал.
1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването във вр. с т. 6.9 от
Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата щранг-лирата представлява отоплително тяло, което служи за отдаване
на топлина и при наличието й в сградата се начислява енергия за отопление.
Начисленият разход за щранг-лирата е в пряка зависимост от нейните размери и
мощност. Тя е част от отоплителната инсталация на имота, а не от сградната
инсталация, поради което топлинната енергия, отдадена от нея се заплаща като
дял от енергията за отопление на имота. Следователно, предвид установеното, че
се касае за отоплително тяло, което през отоплителните сезони е действащо, се
налага извод, че се дължи заплащане на топлинна енергия за отопление, във
връзка с неговата работа.
Съдът намира, че в полза на ищцовото дружество следва
да се присъди и стойността на топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване, тъй като потреблението на последната е установена на база на
ежемесечни отчети на показанията на монтирания в имота водомер.
Основателна е и исковата претенция за присъждане на
стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, в който
смисъл съдът не възприема възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба. Съдът при достигане до този правен извод съобрази
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено
преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В
последното се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. В цитираното решение, при обсъждане на приложимото
национално и общностно право, е прието, че в сгради в режим на етажна
собственост, каквито са обсъжданите в главните производства, изглежда почти
немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено
що се отнася до сградната инсталация и
общите части. Посочено е, че елен 9, параграф 3, трета алинея от Директива
2012/27 предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или
топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за топла
вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно разходите с цел
отопляване на апартаментите, като е прието, че разглежданата в главните
производства национална правна уредба видимо отговаря на съдържащите се в тази
разпоредба насоки, тъй като предвижда, че разходите за топлинна енергия се
разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за
топлинната енергия за отопление на имотите.
Следователно, реално доставената до процесния имот
през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата от 494, 82 лв. Към
тази сума следва да се включи и сумата от 7, 99 лв. за извършваната услуга дялово разпределение за процесния
период. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ на дружеството месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от две компоненти - сума
формирана по цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за
услугата дялово разпределение. Следователно таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен
за сумата от 502, 81 лв.
Тъй като потребителят на
топлинна енергия не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация за заплащане стойността на потребената топлинна енергия, той
е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди,
изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В
чл. 34, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава
върху главницата от 502, 81 лв. в размер на сумата от 65, 48 лв. за периода от
04.01.2017 г. до 12.06.2018 г., определен от вещото лице по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. №
9834/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав – арг. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в общ
размер от 415 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 240 лв. –
депозит за съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес
***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 502, 81
лв. – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника с клиентски
№ ***, за обект на потребление, находящ се в ***, както и обезщетение за
забавено плащане за периода от 04.01.2017 г. до 12.06.2018 г. в размер на
сумата 65, 48 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед, а именно 13.06.2018 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които е издадена Заповед № 5506/14.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9834/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав.
ОСЪЖДА Р.И.Г.
да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД ГПК сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9834/2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII граждански състав, и
сумата от 415 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 17525/2018 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ