№ 17095
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20211110164312 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът, констатира, че в подадената от ищеца въззивна жалба с вх. № 66074 от
28.02.2024г. от ищеца З. В. С. се съдържа искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските с оплаквания, че неправилно на ищеца не са присъдени
разноски, че неправилно ищецът е осъден да заплати разноски на ответника с оглед
уважаване на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и че неправилно е
присъдено на ответника адвокатско възнаграждение с начислено върху същото ДДС.
Ищецът счита, че върху ищеца-работник/служител по трудов спор не следва да се възлагат
разноски, което противоречи на националното и европейското законодателство и съдебна
практика.
Ответникът по молбата – Н. е подал отговор, с който заявява становище за
неоснователност на същата.
Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, която е представила
списък на разноските в срока по чл. 80 ГПК и в срока за обжалване на постановеното по
делото решение (чл. 248, ал. 1 ГПК).
По същество молбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка за начина на
разпределяне отговорността за съдебните разноски по делото. На ищеца не са присъдени
разноски във връзка с уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ предвид липсата на
каквито и да е доказателства за извършване на такива, като съдът не дължи на страната
указания, че не сочи доказателства за извършване на разноски, както неправилно счита
молителят. По отношение на присъдените на ответника разноски по делото, следва да се
посочи, че работникът/служителят е освободен от заплащане на държавни такси и разноски
по производството по искове, произтичащи от трудови правоотношения (чл. 83, ал. 1, т. 1
1
ГПК), но същият дължи на общо основание разноските, направени от другата страна във
връзка със защитата по исковете, които са се оказали неоснователни, по силата на общото
правило на чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от тези искове. В случая
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ е отхвърлен частично, а
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен изцяло, поради което и ответникът има
право на направените по делото разноски по тези искове съобразно отхвърлената част.
Поради изложеното и съдът е присъдил в тежест на ищеца доказаните от ответника
разноски за платено адвокатско възнаграждение по тези искове, което е в съответствие с
правилата на ГПК, а цитираните от молителя норми на европейското право не касаят
разпределянето на отговорността за разноски по трудови спорове. На последно място следва
да се посочи и че присъждането на ДДС върху уговореното адвокатско възнаграждение при
наличните доказателства за регистриране на представлявалия ответника адвокат по ЗДДС е
в съответствие с разпоредбата на пар. 2а от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и това оплакване на молителя е неоснователно.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на ищеца З. В. С., обективирана
във въззивна жалба с вх. № 66074 от 28.02.2024г., за изменение на решение № 20588 от
12.12.2023г. по гр.д. № 64312/2021г. на СРС, 145 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2