Решение по дело №189/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново против Решение № 56 от 15.04.2025 година по АНД № 110/2025 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 22.01.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Х. И. А. нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се съдебно производство; касаторът навежда доводи, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка, оттам не е извел съответстващите на нея правилни, логични и законосъобразни изводи, кореспондиращи с приложимия материален закон и събраните по делото писмени и гласни доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което процесното НП да бъде потвърдено. Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се явява и не се представлява; в писмено становище, подадено чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се поддържа касационната жалба и искането по същество.

Ответната по жалбата страна Х. И. А. не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат; оспорва се жалбата и по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; депозира писмени бележки, в които се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба, прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд, заявява се претенция за присъждане на разноски, за които се представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано в АУАН и НП, че в периода 20.06.2024 до 03.11.2024 година не следи за спазването на правилата за сеч - да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в посочен имот, за който има издадено позволително за сеч, като в имота има извършена сеч на 13 броя дървета от дървесен вид цер и благун, немаркирани в основата с контролна горска марка в основата на пъна. Според наказващия орган, с така описаното деяние лицето, спрямо което е издадено процесното НП, е нарушило чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е изложил мотиви, че не може да се приеме, че вмененото на А. нарушение е извършено през периода, посочен от наказващия орган – в съставения констативен протокол на 03.11.2024 година не е посочена дата/дати, свързана/и с дни на извършване на незаконната сеч; посоченият в НП период се изключва от посочени в констативния протокол обстоятелства, които /при отчитане на прясната сеч и есенни слани като период за започване на листопада/ стесняват периода до края на м. октомври и началото на м. ноември 2024 година, като според показанията на разпитаните по делото свидетели стърготините от рязане на дървената са лежали не под, а върху падналите листа от дърветата, а за периода 27.10.-21.11.2024 година А. е ползвал отпуск поради заболяване с домашно-стаен режим на лечение, за който период поведението на А. не може да се счита за виновно; липсват и данни за конкретното съдържание на вмененото бездействие като изпълнително деяние.

Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, съгласно който лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на Х. А. нарушение като период на извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е съставен констативен протокол. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на правилата за сеч, като е ирелевантно кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е отсякъл описаните като брой и дървесен вид дървета, след като е установено, че лицето не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на правилата за сеч - лицето е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до изсичане на немаркирани дървета.

Обстоятелствата, че в констативния протокол е посочено, че дърветата са прясно отсечени, и свидетелят В. И. сочи, че дърветата са прясно отсечени, без да може да определи колко точно прясно отсечени са – стърготините били върху шумата, но пояснява, че сечта е в рамките на позволителното за сеч, а не от преди това – стари дънери, които да са се заличили вече, както и това, че А. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 27.10.-21.11.2024 година, не могат да се приемат за нито за изключващи, нито за смекчаващи вината обстоятелства. Свидетелските показания на свидетеля И. са интерпретирани неправилно и не в пълнота – сочените от свидетеля обстоятелства не могат по категоричен начин да ограничат извършването на сечта в края на м. октомври и началото на м. ноември 2024, използваният термин прясна сеч е субективно понятие, липсват обективни данни за слани и провокиран от тях активен листопад, като е напълно игнорирано твърдението на свидетеля, че сечта е осъществена в рамките на позволителното за сеч /20.06.2024 година до момента на проверката – 03.11.2024 година, при краен срок за извършване на сечта 30.12.2024 година/, като са налице данни, че А. е ползвал болничен от 27.10.2024, и не в полза на защитната теза на последния е и фактът, че макар и в период на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, А. се е явил на проверката на 03.11.2024 година, което е изрично посочено в съставения констативен протокол, като А. не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че е уведомил РДГ – Велико Търново за наличие на временна неработоспособност и невъзможност да осъществява в определен период от време своите задължения и контролни правомощия.

Вмененото на касатора нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.

Основателността на касационната жалба налага отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение – по 80 /осемдесет/ лева за всяка от съдебните инстанции, която сума е определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и предвид продължителността на производството пред съдебните инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 56 от 15.04.2025 година по АНД № 110/2025 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 22.01.2025 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Х. И. А. нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА Х. И. А. от [населено място] с [ЕГН] да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.