Присъда по дело №202/2024 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 6
Дата: 28 април 2025 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20243310200202
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Исперих, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Наказателно
дело частен характер № 20243310200202 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Р., роден на 28.12.2002 г. в гр. Шумен,
български гражданин, живущ в с.Хърсово, обл.Разград, със средно
образование, женен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН – **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 11.06.2024 г., в с. Хърсово, обл. Разград, е отправил
спрямо Ф. Г. А. от с. Хърсово, обл. Разград, в нейно присъствие обидни
изрази, унижаващи честта и достойнството й, а именно „Курво долна…ще еба
майка ти, курво долна!“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като на
посоченото правно основание и при условията на чл. 35 и чл. 54 НК му
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 52 от ЗЗД, А. А. Р., ЕГН – **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф. Г. А., ЕГН:********** от с. Хърсово, обл. Разград за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 146, ал. 1 НК
сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 11.06.2024 година до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. Р., с посочената самоличност, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 11.06.2024 г., в с. Хърсово, обл. Разград, се е
заканил с престъпление против личността на Ф. Г. А. от с. Хърсово, обл.
Разград с изразите „Вече ще те убия“ и „Искаш ли да дойда да те натроша“, и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото първоначално обвинение.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск на Ф. Г. А. от с. Хърсово, обл. Разград,
срещу А. А. Р. от с. Хърсово, обл.Разград, за претърпени неимуществени
1
вреди в резултат на деянието по чл. 144 ал. 1 НК, за сумата 2 000 /две хиляди/
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 4 НПК, А. А. Р., ЕГН – **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Ф. Г. А., ЕГН:**********, от с. Хърсово, обл. Разград,
направените разноски по производството, съразмерно на уважената част от
тъжбата, в размер на 787.00 /седемстотин осемдесет и седем/ лева.
ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН – **********, да заплати по сметка на Районен
съд – Исперих държавна такса върху уважения размер на гражданският иск -
сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, Ф. Г. А., ЕГН:**********,
ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Р., ЕГН – **********, от с. Хърсово, обл. Разград,
направените разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от
тъжбата, в размер на 820.00 /осемстотин и двадесет/ лева
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред ОС
- Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 6/28.04.2025 г., постановена по
НЧХД № 202/2024 год. по описа на РС-Исперих

Частният тъжител Ф. Г. А. от с. Х., обл. Разград, ЕГН – **********, е обвинила подс.
А. А. Р. от с.Х., обл.Разград, ЕГН – **********, в това, че:
- на 11.06.2024г. в с. Х., се заканил с престъпление против личността й с изразите:
„Вече ще те убия“ и „Искаш ли да дойда да те натроша“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК;
- на 11.06.2024г. в с. Х., е отправил спрямо тъжителката в нейно присъствие обидни
изрази, унижаващи честта и достойнството й, а именно „Курво долна…… ще еба майка ти
курво долна“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 НК.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от
тъжителката срещу подсъдимия, съответно за сумите от 2000.00 лева и 3000.00 лева, за
претърпени неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Тъжителката поддържа обвинението. Процесуалният й представител адв. М. М. от АК
– Разград, пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и по двете обвинения, с
прилагане на съответните наказания. Моли да бъдат уважени гражданските искове.
Претендира и за заплащане на сторените в производството разноски.
Подсъдимият А. Р. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения. Отказва да
дава обяснения. Пледира да бъде признат за невинен.
Защитата в лицето на адв. В. П. от АК – Шумен пледира за оправдателна присъда, като
счита, че обвинението за деянието по чл. 144, ал. 1 НК е недоказано – липсват доказателства
за отправени закани от страна на подсъдимия към тъжителката. По отношение на
престъплението „Обида“ по чл. 146, ал. 1 НК счита, че от събраните доказателства не се
доказва по категоричен начин, че подсъдимият е казал точно думите, посочени в
обвинението и в този смисъл деянието е несъставомерно. Относно гражданските искове
намира същите за неоснователни и завишени по размер. Претендира и за сторените в
производството разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. А. А. Р. е роден на 28.12.2002 г. в гр. Шумен, български гражданин, живущ в
с.Х., обл.Разград, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран).
Тъжителката и подсъдимия се познавали, тъй като живеели в едно село. Тя била
регистрирана като земеделски стопанин, отглеждала животни – овце и кози, и в тази връзка
имала сключен с Община Самуил Договор за отдаване под наем на пасища - публична
общинска собственост №165/24.06.2022г., със срок на действие от 5 стопански години. В
изпълнение на този договор тя ползвала пасище до голямата чешма на селото. Подсъдимият,
заедно със св. Н. Р., също гледал животни – овце. Между двамата често възниквали спорове
за местата, на които пасели животните си и в тази връзка Ф. А. не веднъж се е обаждала с
конкретни оплаквания на св. С. М. - полицейски инспектор в РУ – Исперих, който
обслужвал и района на с. Х. .
На 11.06.2024 г. около 15:30 ч. тъжителката пасяла овцете си на посоченото пасище, в
близост до чешмата. В този момент към нея се приближи подс. Р. и започнал да й вика и да я
псува. Нарекъл я „курва долна“ и я напсувал на майка - Ще еба майка ти миризливо долна."
В момента, в който А. Р. отправял към нея псувните, в близост до двамата били свидетелите
Р. А. и Е. Х., които били завели техните животни на чешмата на водопой и били седнали там
да пият бира. Тъжителката помолила подсъдимия да престане, но той продължил да вика.
Тогава, тъй като тя се изплашила и притеснила от поведението му, се изкачила на близкия
хълм, понеже в ниското, където била чешмата нямало обхват на телефоните и се обадила на
св. М., като му казала, че подс. Р. я обиждал и псувал. Заявила му, че тя е жена на възраст и
не може подсъдимият да се отнася така с нея. Междувременно, след като разбрал, че
тъжителката се обажда на полицейския инспектор, подсъдимият спрял да вика и си тръгнал.
Вечерта, когато се прибрала от пасището, тъжителката споделила за случилото се с
брат си св. И. А.. На него му направило впечатление, че сестра му не е добре и не е
спокойна, „… не е като всеки ден нормално, все пуфти. Казах й да се прегледа на лекар и ако
трябва да се предприемат мерки. Тази неспокойност все още продължава, защото те все още
й нарушават оградата, където са животните и тя не знае към кого да се обърне“.
В последствие, след около месец, тъжителката споделила за случилото се и с дъщеря
си – св. С. Г.. Свидетелката заявява, че още преди майка й да й разкаже, тя забелязала, че А.
1
започнала да се държи странно, била притеснена, стресирана и говорела за смъртта си. След
като разбрала за случилото се с подс. Р., Г. се опитала да успокои и да окуражи майка си, тъй
като тя продължавала да бъде неспокойна и притеснена. Изглеждала уплашена, вместо да
изкарва животните на паша както преди от сутринта до вечерта, тя ги държала повечето
време затворени, извеждала ги по обяд и ги прибирала по – рано. Свидетелката твърди, че
не е виждала майка си друг път в такова състояние. Към настоящия момент вече се
чувствала по – спокойна, радвала се на децата и внуците си, когато я посещавали.
За поведението на А. Р. тъжителката подала жалба до Началника на РУ МВР - Исперих.
Извършена била проверка по преписка рег. №275000-4038/2024г. по описа на МВР, като в
рамките на тази проверка Р. е бил предупреден писмено на основание чл. 65, ал. 2 ЗМВР, а
материалите по преписката са били изпратени на РП – Разград по компетентност.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 09,08,2024 г. РП –
Разград е отказала да образува наказателно производство, тъй като е преценила, че
извършените от А. Р. деяния покриват съставите на престъпления, които са от частен
характер и се преследват по тъжба на пострадалото лице.
В последствие Ф. А. е подала до РС – Исперих тъжба, сезирала настоящото
производство.
В хода на съдебното дирене е назначена комплексна съдебна психиатрично –
психологична експертиза със задача да изследва психическите изживявания на тъжителката
при процесни инцидент, техния интензитет и продължителност, както и дали са налице
последващи психически разстройства, имащи връзка с инцидента на 11,06,2024 г. Според
заключението на експертите по делото, въз основа на проведени преглед на тъжителката и
психологическо изследване, са налице данни, че при инцидента на 11,06,2024 г. А. е
претъпяла негативни преживявания. Оплакванията й се изразяват в напрегнатост, лесна
дразнимост, избухливост, потиснато настроение, нарушения на съня, напрежение и
дискомфорт в областта на гърдите и сърдечната област, главоболие, световъртеж,
ограничение на контактите, плачливост, песимистични нагласи, свързани с бъдещето,
чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на бъдещето. Появили са
се след инцидента и към момента на изготвяне на заключението част от тях персистират,
макар и значително редуцирани и с понижен интензитет. Данните по тъжбата, проведения
преглед и психологическото изследване сочат за наличие на анамнезни данни за преживяно
Разстройство в адаптацията – Смесена тревожно – депресивна реакция, при която
тревожните и депресивните симптоми са ясно изразени, но не в по – голяма степен
отколкото при смесеното тревожно – депресивно разстройство или друго смесено тревожно
разстройство.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че негативните психически изживявания,
свързани с процесния инцидент, са все още интензивни. На въпроси, поставени от защитата,
експертите разясняват, че личностовия профил на тъжителката разкрива повишена
обидчивост, афективност, изразяване на емоции, но без да се стига до патологични
стойности. В проведената проективна методика прави впечатление, че тъжителката има
ефективни стратегии за справяне с конфликтни ситуации, т.е. търси начин да излиза от
конфликтни ситуации, вярва в себе си, като основна ценност възприема труда и грижата за
околните, както и желание за усъвършенстване, има способност за добра себерефлексия,
способност да разпознава и назовава чувствата си. По отношение на конфликта си с А. Р. тя
е говорела с грижа за него.
Заключението на вещите лица е прието по делото без да е оспорено от страните.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
свидетелите, както и от писмените доказателства по делото – жалба, договор за отдаване под
наем на пасища – публична общинска собственост от 24,06,2022 г., справка от Отдел
„Районен център 112“ – Русе, характеристична справка, постановление на РП - Разград,
справка за съдимост, пр.пр. № 2395/2024 г. по описа на РП – Разград – приложена за
послужване.
Въз основа на гореизложеното, от правна страна съдът приема, че авторството на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК категорично се установява от свидетелските
показания на свидетелите Р. А., Е. Х., С. М. и И. А.. Първите двама свидетели са очевидци
на случилото се, като и двамата посочват, че докато са били на чешмата при тях е дошъл
подс. Р. и като видял Ф. А. изведнъж, без тя да го е предизвикала по някакъв начин,
започнал да се кара с нея и да я псува. Действително св. А. твърди, че не помнел за какво са
се карали и дали са си казали обидни думи, защото бил почерпен (бил пил бира) и всичко
станало за секунди. Прави впечатление обаче, че в хода на полицейската проверка, когато св.
М. е снемал сведения от него, той твърди, че А. се бил обърнал към Ф. и я псувал, поради
2
което свидетелят му бил направил забележка за неговото държание към Ф., т.е. явно
свидетелят е счел, че процесното поведение на подсъдимия е в разрез с нормалното
общуване.
Св. Е.Х. от своя страна, макар в хода на полицейската проверка да е твърдял, че не
помнел точните думи, които използвал А. докато псувал и обиждал Ф., в съдебно заседание
и след като е предупреден за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, заявява, че
думите, които бил чул подсъдимия да отправя към тъжителката били на турски език, като в
превод на български според него означавали „Подпри се на дървото и аз ще дойда да те
опъна“. Свидетелят уточнява, че пред полицая казал, че не си спомня, тъй като не смятал, че
ще се стигне но дело, но сега пред съда казвал истината.
Св. Ст. М. също потвърждава, че когато му се е обадила по телефона, за да му съобщи
за случилото се, тъжителката му казала, че А. Р. я обиждал и псувал. В последствие, в хода
на полицейската проверка той бил разпитал свидетелите, които жалбоподателката била
посочила, които също потвърдили, че е имало обиди от страна на Р. към нея, но не си
спомняли думите, а накрая изготвил и докладна записка.
Показанията на св. И. А. също съдържат данни за отправени от подсъдимия към
тъжителката псувни. Свидетелят твърди, че забелязал, че сестра му не е добре вечерта,
когато се прибрала от пасището и когато я попитал какво е станало тя ми казала, че се
сдрапали с големия син на Недрет (св. Н. Р.) и той я напсувал на майка.
Анализът на показанията на тези четирима свидетели сочи безспорно, че на процесната
дата подс. А. Р. е започнал да се кара с тъжителката, без тя да го е предизвикала по някакъв
начин, отправяйки към нея обиди и псувни. Действително нито един от свидетелите не
посочва точно думите, които А. е цитирала в тъжбата си, но съдържанието на посочената от
св. Е. Х. реплика, разгледана в контекста и на показанията на останалите свидетели, ясно
посочва, че подс. Р. е включил в отправените обиди и псувни както думата „Курва“, така и
закана за осъществяване на сексуален контакт, включваща и майката на тъжителката – „ще
еба майка ти, курво долна“. Според българския тълковен речник значението на думата
„курва“ е жена, която живее развратно и има безразборни сексуални контакти. Репликата
„Подпри се на дървото и аз ще дойда да те опъна“, която подс. Р. е отправил към
тъжителката, според св. Е. Х., по своето съдържание и смисъл показва, че подсъдимият цели
именно да обиди А., приписвайки и характеристики на „курва“ – лесно достъпна за
сексуален контакт жена. Следва да се отбележи и факта, че свидетелите очевидци посочват,
че отправяните от подсъдимия псувни били на турски език и заявяват, че се притесняват да
ги пресъздадат пред съда. Посочената от св. Е. Х. реплика е в крайна сметка превод на
български език, при което проличава притеснението на свидетеля от произнасянето на
думите и явния му стремеж да се изрази приемливо. Вярно е, че в съдебно заседание той
заявява, че не може да потвърди, че някой някого е наричал „курва“, но уточнява, че е
минало доста време и не помни.
Следва да се отчете и факта, че в крайна сметка именно тъжителката е тази, което е
възприела пряко и непосредствено отправените към нея псувни и обидни термини от страна
на подсъдимия. Тя е била най – близо до него и е нормално да чуе, респективно и да
пресъздаде казаното от Р.. Прави впечатление, че както в жалбата, която е пуснала до
полицията на 20,06,2024 г., така и в снетите й от св. М. писмени сведения, тъжителката е
категорична и последователна, че подс. Р. я е нарекъл „курво долна“ и я е псувал „ще еба
майка ти курво долна“. Твърденията на тъжителката в тази насока се потвърждават и от св.
М. и св. А., които макар да не са били очевидци на процесното деяние, именно те са хората,
на които тя е разказала за случилото се непосредствено след деянието. На полицейският
служител тя е звъннала по телефона още докато подс. Р. й викал и я е обиждал, а на брат си е
споделила вечерта, когато се е прибрала от пасището.
Следва да се отбележи, че по отношение на отправените псувни данни се съдържат и в
показанията на св. Г.. Макар тъжителката да й е разказала за случилото се в един по – късен
момент, след няколко седмици и пред нея е заявила, че подсъдимият я е напсувал на майка.

По този начин анализираните гласни и писмени доказателства (както преки, така и
косвени) налагат за съда извода, че на процесната дата подс. Р. е отправил към тъжителката
обидни изрази – нарекъл я „курво долна“ и я е напсувал „ще еба майка ти, курво долна“,
които изрази са унижаващи честта и достойнството й.
Твърденията на подсъдимия, че не бил обиждал и псувал тъжителката, съдът приема
като защитна теза, целяща да омаловажи стореното от него и да го оневини. Действително
налице са само косвени доказателства относно съдържанието на обидните реплики, които
подс. Р. е отправил към тъжителката, но всички те – гласни и писмени доказателства,
3
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, налагат единствения възможен извод, че на
процесната дата именно подсъдимият я е нарекъл „курво долна“ и я е напсувал „ще еба
майка ти, курво долна“, което е възприето от тъжителката като унизително за честта и
достойнството й. Всеки един от свидетелите са възприели случилото се между подс. Р. и
Ф.А. в различен момент – Р. А. и Е. Х. са били преки свидетели на скандала и отправените
от подсъдимия реплики, чувайки казаното от него, И. А. е видял тъжителката същата вечер
и е възприел нейното състояние, а С. М. е възприел случилото се по разказа на самата
тъжителка по телефона, а по - късно и от сведението й, което се потвърждава от първите
двама свидетели.
Така с деянието си подс. А. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК - на 11.06.2024г. в с. Х., е отправил спрямо
тъжителката в нейно присъствие обидни изрази, унижаващи честта и достойнството й, а
именно „Курво долна…… ще еба майка ти курво долна“ - престъпление по чл. 146, ал. 1
НК.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице – подс. Р. в
присъствието на Ф. А. отправил към нея обидни изрази, които били възприети от нея като
унизителни и засягащи честта и достойнството й - обстоятелство, което се потвърждава от
състоянието на тъжителката към момента на извършване на деянието и непосредствено след
него – тя е била разстроена, притеснена, стресирана.
От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е
целял настъпването на такъв вредоносен резултат – съзнавал е, че тези реплики са обидни и
с тях ще засегне честта и достойнството на тъжителката, но воден от желанието да я унижи,
се съгласил с този резултат.
По отношение на деянието по чл. 144 ал. 1 НК съдът приема обвинението срещу подс.
А. Р. за НЕДОКАЗАНО. В хода на съдебното следствие се събраха безспорни доказателства,
че действително на 11.06.2024 г. подс. Р. е започнал да се кара с тъжителката, без тя да го е
предизвикала по някакъв начин, отправяйки към нея обиди и псувни. Но докато за
отправените обиди може да се съди по обсъдените гласни доказателства, то липсват каквито
и да било доказателства за отправяни закани на тази дата от страна на подсъдимия спрямо
тъжителката. Единствените данни за такова деяние се съдържат в жалбата на А. до РУ -
Исперих от 20.06.2024 г. и в обясненията, които тъжителката е дала в хода на образуваната
преписка, но те не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Двамата свидетели,
очевидци на скандала, не посочват подсъдимият да е отправял закани против личността на
тъжителката. В сведенията, които са дали в хода на полицейската проверка също заявяват, че
не си спомнят А. Р. да е заплашвал по някакъв начин Ф., включително и с физическа
саморазправа, докато за факта, че я е псувал са категорични. Св. М. в с.з. твърди, че не си
спомня Ф. да му е казвала, че подсъдимият я е заплашвал с убийство, но при снемане на
сведения от нея тя му била казала, за закана от страна на А. да я пребие, начупи и натроши.
Св. И. А. на свой ред говори само за отправени псувни от подсъдимия, за които му е
споделила сестра му, но не и за закани.
Показанията на св. Г. също съдържат данни освен за отправени псувни, също и за
заплахи от страна на А. Р., че ще убие майка й, като в тази връзка дъщерята на тъжителката
твърди, че след случая майка й била притеснена, „в стрес и заплахи“, страхувала се да
изкара животните на паша.
Свидетелите М. и Г. обаче не са преки очевидци на случилото се, а само пресъздават
казаното им от тъжителката, при това в един по – късен момент – дъщерята е разбрала за
случилото се близо един месец след това, а полицейския служител е снел сведения от
тъжителката повече от месец след скандала. При това следва да се отбележи, че св. М. не се
сеща дали в деня, в който тъжителката му се е обадила по телефона, му е казала за отправени
заплахи. Полицейският служител посочва, че А. не веднъж му се е обаждала с конкретни
оплаквания за обиди и заплахи, но не помни кога и колко са били. За конкретния случай си
спомня, че в последствие е била подадена и писмена жалба във връзка с отправени обидни
думи от Р. спрямо нея.
За да е съставомерно деянието по чл. 144 ал. 1 от НК следва да се налице елементите
на състава както от обективна, така и от субективна страна. От субективна страна деянието
следва да е извършени умишлено, т.е. деецът следва да е съзнавал, че отправяните от него
закани с престъпления спрямо пострадалата могат да предизвикат у нея основателен страх за
осъществяването им. В настоящия случай не се събраха категорични и несъмнени
доказателства, че на процесната дата подс. А. Р. е отправил към тъжителката Ф. А. закани с
престъпление против личността й. Налични са само косвени доказателства в тази насока,
4
които обаче разгледани поотделно, в своята съвкупност и във връзка с останалите
доказателства не водят до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за
авторството на престъплението, и то по начин, който да изключва други възможни версии.
Както вече беше посочено св. М. и св. Г. пресъздават разказаното им от тъжителката, което
обаче в частта за отправени заплахи не се потвърждава от очевидците св. А. и св. Х.. Други
доказателства за осъществено от подс. Р. на процесната дата деяние по чл. 144, ал. 1 НК не
се събраха в хода на съдебното следствие.
Действително от заключението по назначената по делото СППЕ се установява, че на
11,06,2024 г. тъжителката е преживяла психотравмена ситуация, свързана с негативни
изживявания от действията и отправените към нея реплики от подс. Р., в резултат на което е
развила разстройство в адаптацията, изразяващо се в смесена тревожно – депресивна
реакция. В експертизата обаче изрично се посочва цялостната ситуация, случила се на
11,06,2024 г., включваща поведението на подсъдимия (викове, скандал, действия, отправяни
обиди и псувни), а не само отправяни заплахи. Уточнява се, че психотравмената ситуация на
11,06,2024 г. се е случила на фона на персистиращите преди това конфликтни
взаимоотношения, за което споменават и свидетелите М. и Г.. В тази връзка и въз основа на
експертното заключение не може да се направи извод за конкретно отправени от подс. Р. към
тъжителката заплахи с престъпление към личността й. Безспорно А. е имала негативни
преживявания от поведението на подсъдимия на процесната дата, но категорично по делото
се събраха доказателства, че това поведение е включвало викове от негова страна, отправяни
обиди и псувни, но не и заплахи.
При това положение съдът приема, че в настоящото производство не се доказаха
категорично и непротиворечиво обективните елементи от състава на престъплението по чл.
144, ал. 1 НК. Тъжителката не успя да докаже, че на процесните дати подсъдимият е
отправил спрямо нея закани с престъпление. Твърденията й в тази насока не се подкрепиха
от събраните по делото доказателства и при това положение може само да се предполага
доколко изложеното от нея в тъжбата в тази насока отговаря на обективната истина.
Разпоредбата на закона /чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК/ е императивна, тя забранява съдът да
формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения, като подсъдимият следва
да бъде признат за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. За да бъде
постановена осъдителна присъда, следва събраните по делото доказателства в своята
съвкупност да водят до единствения възможен извод, че деянието е извършено виновно от
подсъдимия. По настоящото дело обаче по правилата на формалната логика не може да се
достигне до единствения извод, че подс. А. Р. е извършил процесното деяние.
Поради изложеното съдът прие, че подс. А. Р. не ангажира наказателна отговорност по
посочения от обвинението законов текст и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
По отношение на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, за което А. Р. е обвинен, с оглед
на събраните по делото доказателства, съдът признава подсъдимия за виновен в извършване
на това деяние. Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна
подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва да понесе съответно на
общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността
си, наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 146, ал. НК се предвижда
наказание “глоба” от хиляда до три хиляди лева, подс. А. Р. не е осъждан (реабилитиран е
по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК – от направена служебна справка в ЕИСС по
НОХД № 122/2021 г. по описа на РС – Исперих е видно, че наложеното наказание „глоба“ в
размер на 500.00 лв. е заплатено на 02,07,2021 г.), но е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV от Глава осма на НК, поради което е неприложим отново
този ред. Отчитайки предходното съдът му налага наказание над минималното, а именно
„Глоба“ в размер на 1500,00 лв.
При определяне размера на глобата съдът отчете следните смекчаващи вината
обстоятелства: чистото му съдебно минало. Отегчаващите вината обстоятелства –
засегнати са честта и достойнството на възрастна жена, при това на обществено място, пред
повече хора.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите за
превенция, както на специалната, така и на генералната превенция – да се въздейства
предупредително и възпитателно върху извършителя и останалите членове на обществото.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
5
В резултат на извършеното от подс. А. Р. престъпление спрямо личността на
пострадалата Ф. А., съдът приема за безспорно установено, че тя е претърпяла
неимуществени вреди – имала е негативни психически преживявания, изразяващи се в
оплаквания от напрегнатост, лесна дразнимост, избухливост, потиснато настроение,
нарушение на съня, напрежение и дискомфорт в областта на гърдите и сърдечната област,
главоболие, световъртеж, ограничение на контактите, плачливост, песимистични нагласи,
свързани с бъдещето, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията и планиране на
бъдещето, което се установява от заключението по назначената СППЕ. Близките й
забелязали, че е станала притеснена, стресирана, натъжена. Тези оплаквания са продължили
във времето, като и към момента на изготвяне на експертизата – 20,01,2025 г. са налични, но
с по-малък интензитет и са обусловили развитието на разстройство на адаптацията,
изразяващо се в смесена тревожно – депресивна реакция.
Експертизата е категорична, че тези негативни изживявания на пострадалата и
последвалото разстройство в адаптацията са пряк резултат от инцидента на 11,06,2024 г.,
което се потвърждава и от показанията на св. Г., поради което съдът приема, че претърпените
неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия. При това
положение гражданският иск се явява основателен и доказан по размер. Постъпката на
подсъдимия се отличава с особена дързост, не само с оглед начина на извършването й –
отишъл е на чешмата в селото, където са се намирали тъжителката и свидетелите А. и Х. и
без А. да го е предизвикала по някакъв начин е започнал да й вика, да отправя обиди и да я
псува, но и предвид качеството на пострадалото лице – жена, която е над 60-годишна, може
да му бъде баба, но въпреки това я нагрубява с една от най-унизителните реплики за жена в
присъствието и на други мъже, псувал я на майка, което е едно сериозно и укоримо
посегателство спрямо личността.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът
прие, че поискания от пострадалата такъв в размер от 3000.00 /три хиляди/ лева е
справедлив и следва да бъде уважен, ведно с присъждане на законната лихва върху размера
на обезщетението, считано от датата на увреждането – 11.06.2024 г. до окончателното му
изплащане. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение по силата на чл.
52 ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обем и
тежест на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания и др. В тази връзка съдът, съобразявайки указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС и отчитайки както характера на причинените неимуществени вреди под
формата на развита смесена тревожно – депресивна реакция, така и възможностите на
подсъдимия да заплати съответното обезщетение, в случая той е в трудоспособна възраст и
реализира доходи, прецени, че претендираното обезщетение в размер на 3 000.00 лв. следва
да бъде присъдено в полза на пострадалата. Следва да се има предвид, че пострадалата е
емоционално ранима и уязвима жена, на възраст, в която обществените нагласи и очаквания
са за показване на зачитане, уважение и помощ при необходимост от страна на по-младите
хора, какъвто е подсъдимия, а не за агресивно и грубо поведение, незачитащо елементарни
норми на обществото.
На основание чл. 189 ал. 4 НПК съдът осъди А. Р. да заплати на Ф. А. направените
разноски по производството в размер на 787.00 лв., съразмерно на уважената част от
тъжбата , както и по сметка на РС - Исперих сумата от 120.00лв. – дължимата ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
По отношение на гражданския иск, предявени срещу подс. А. Р. за деянието по чл. 144,
ал. 1, НК, предвид възприетото от съда становище за недоказаност на деянието и съответно
оправдаването на подсъдимия по така повдигнатото обвинение, следва и претенцията за
обезщетение в размер на 2000.00лв. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът осъди Ф. А. да заплати на А. Р. направените
разноски по производството в размер на 820.00 лв., съразмерно на отхвърлената част от
тъжбата.
Възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение съдът постанови присъдата си.



6
Съдия при РС - Исперих:

7
Съобщи за изтекли лични данни