№ 4136
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110146708 по описа за 2021 година
„Топлофикация София” ЕАД е предявило срещу АНД. В. П., СТ. Р. П. и
Д. В. П. /наследници на Р.А. П./ осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждането на
АНД. В. П., СТ. Р. П. и Д. В. П. /наследници на Р.А. П./ в условията на
разделна отговорност да заплатят на ищеца при квоти АНД. В. П. – 1/3, СТ. Р.
П. – 1/3 и Д. В. П. – 1/3 следните суми: 591.87 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, ет. 16, ап. 55, аб. № 92526 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2021 г., до
окончателното изплащане, сумата от 102.60 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021 г.,
сумата от 18.37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г.,
до окончателното изплащане, сумата от 4.54 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021
г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендират се и суми за дялово разпределение. Претендира
1
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържаисковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, в който посочва, че оспорва предявените срещу тях искове единствено
по отношение на основанието на което се претендират процесните суми.
Ответникът посочва, че не оспорва исковите претенции по размер. Оспорва да
се намира в облигационна връзка с ищеца. Посочват, че ЗЗП бил специален по
отношение на ЗЕ, като в случая имало противоречене по отношение на чл. 62
от ЗЗП и ответникът не дължали суми за топлинна енергия, тъй като същата
не била поръчана. Не се явявали дължими сумите за дялово разпределение.
Неоснователни били исковете за лихва за забава. Посочва, че претендираните
суми били погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете и
претендират разноски. Пред съда ответниците не се явяват и не изпращат
процесуален представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника
като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е доставил топлинна енергия до имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, ет. 16, ап. 55, аб. № 92526 в твърдените
количества на стойност 591.87 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
която не е била заплатена, че стойността на предоставената услуга за дялово
разпределение за процесния имот е в размер на 18.37 лв. за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., която не е била заплатена.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 1786 от 04.07.2002 г., сключен между
„Бруната България“ ООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж.к.
„Сердика“, бл. 9, съгласно който е договорено ФДР да извършва услугата
„топлинно счетоводство“.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представено решение № 43 от 13.03.1992 г. постановено по
гр. д. №3305/1992 г. по описа на СРС, XVI състав, от което се установява, че
апартамент № 55, ет. 16, бл. 9, ж.к. „Сердика“, гр. София е изключителна
собственост на Р. АТ. П., като на решението е направено отбелязване, че е
влязло в сила на 06.04.1992 г. От представеното удостоверение за наследници
с № РВЕ21-УФ-542 от 28.10.2020 г. издадено от Столична община се
установява, че Р.А. е починала на 17.01.2021 г., като е оставила за наследници
по закон: АНД. В. П. -син, СТ. Р. П. - дъщеря и Д. В. П. – дъщеря.
Настоящият състав намира, че от представеното съдебно решение е
установено, че наследодателя на ответниците е бил собственик на процесния
имот през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,което налага приемането
на извод, че през процесния период наследодателят на ответниците е имал
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя
под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения. С оглед на горното Р.А. е
притежавала правото на собственост през процесния период по отношение на
недвижим имот: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“,
бл. 16, ап. 55 и доколкото АНД. В. П., СТ. Р. П. и Д. В. П. се явяват нейни
наследници, то в случая следва да бъде ангажирана тяхната отговорност на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, тъй като в наследството се включват и
задълженията на наследодателя.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е
наследодателя на ответниците по силата правото на правото на собственост, а
отговорността на наследниците следва да бъде ангажирана по силата на
наследственото правоприемство. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 591.87 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен
предявения иск, като всеки един от ответниците дължи по 1/3 част от
посочената сума.
Неоснователно се явява възражението на ответниците за недължимост на
процесните суми за топлинна енергия поради противоречене с отношение на
чл. 62 от ЗЗП, а именно непоискана услуга. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
3
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл.
153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП,
поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да
става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП. В ЗЕ е залегнал принципа за
присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собственост и само по
искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от
2/3, /чл. 133, ал. 2 ЗЕ/, като изисква същото мнозинство и за преустановяване
на топлоснабдяването на сградата /чл. 153, ал. 2 ЗЕ/. При тази уредба
твърденията за недължимост на процесните суми поради непоискана услуга
не може да породи исканите последици и да преустанови качеството му на
потребител на топлинна енергия за процесния имот.
След като наследодателя на ответниците не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в
забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите
условия е уговорено, че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, поради което не е необходима последваща покана. С оглед на
което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от
102.60 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да
бъде уважен в пълен размер, а всеки един от ответниците отговаря за по 1/3
част от задължението.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
4
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Бруната“ ООД, като по делото не е
спорно, че третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл.
156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г.
възлиза на 18.37 лв., то претенцията се явява основателна и всеки един от
ответниците дължи по 1/3 част от посочената сума. Действително след като
ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер
на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение.За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответника за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
претенцията за лихва в общ размер на 4.54 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
5
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. София в релевантни за процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на тези срокове вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до четиридесет и петия ден на месеца, следващ този за който е
изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
В настоящият случай исковата молба е подадена на 10.08.2021 г. и при
прилагане на изложените по-горе принципи част от задълженията за
процесния, а именно за м.05.2018 г. на стойност 32.54 лв. са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК /при действието цитираните по-
горе Общи условия/. Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница
се явява за основателен за сумата от 559.33 лв., като в останалата част до
пълния предявен размер от 591.87 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 5.65 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на
непогасените по давност задължения за лихва дължими от ответника възлиза
на сумата от 96.95 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г. на стойност 3.34
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като размерът на дължимите от
ответника суми за дялово разпределение е 15.03 лв. за периода от 01.08.2018
г. до 30.04.2019 г.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на
направените от него разноски, като ищецът претендира сумите от 50 лв.
държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, като настоящият състав с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК определя в размер на 100 лв., и 5 лв. държавна такса за съдебно
удостоверение. С оглед частичната основателност на исковите претенции на
ищеца следва да му бъде присъдена сумата в размер на 145.04 лв. С оглед
частичната неоснователност на исковата молба на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител ответниците се
дължат разноски за първата инстанция в размер на 19.26 лв. за всеки един от
ответниците или общо сумата от 57.97 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНД. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Три уши“, № 1, офис 2, чрез адв. Н.К., СТ. Р. П., ЕГН**********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши“, № 1, офис 2, чрез адв. Н.К. и Д. В. П.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши“, № 1, офис 2,
чрез адв. Н.К., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, в условията на разделна отговорност при квоти АНД. В. П.
– 1/3, СТ. Р. П. – 1/3 и Д. В. П. – 1/3, по предявените искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ, следните суми: сумата от
559.33 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9,
ет. 16, ап. 55, аб. № 92526 за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 10.08.2021 г., до окончателното изплащане, сумата от 96.95
лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от
15.09.2019 г. до 28.06.2021 г., както и сумата от 15.03 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на топлинна енергия над
уважения размер от 559.33 лв. до пълния претендиран размер от 591.87 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., иска за лихва за забава начислена
върху главницата за топлинна енергия над уважения размер от 96.95 лв. до
пълния претендиран размер от 102.60 лв., иска за главница за дялово
разпределение над уважения размер от 15.03 лв. до пълния претендиран
размер от 18.37 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 10.08.2021 г., до окончателното
изплащане и за периода от 01.06.2018 г. до 31.07.2018 г., както и иска за
сумата от 4.54 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021 г.
ОСЪЖДА АНД. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Три уши“, № 1, офис 2, чрез адв. Н.К., СТ. Р. П., ЕГН**********, със
съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши“, № 1, офис 2, чрез адв. Н.К. и Д. В. П.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Три уши“, № 1, офис 2,
чрез адв. Н.К., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
145.04 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б,
да заплати на адвокат Н.К., с личен № 1********** от АК – София, с адрес гр.
София, ул. „Три уши“, № 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 57.97 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответниците АНД. В. П.,
СТ. Р. П. и Д. В. П. пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8