РЕШЕНИЕ
№ 12650
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20241110116302 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
***************, седалище и адрес на управление: ********** седалище и
адрес на управление: *********, с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 1 543,14 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1528,14 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по застраховка „Каско” във
връзка с натъпило на 17.08.2019 г. в гр. Варна ПТП с лек автомобил „Хюндай
IX 35”, рег. № В1125ВТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.12.2023 г., до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 530,86 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 19.12.2020 г. до 19.12.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 27.01.2024 г.по ч.гр.д. № 69678/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 59 състав.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2019 г. в **********“ водачът Г.
В. К., управляваща лек автомобил ********”, с рег. № ****** и притежаваща
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество, при опит за изпреварване ударила в
задна лява част движещия се в същата лента лек автомобил *******
1
собственост на Г. Н. Г. и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при
ищцовото дружество с полица № ****г., със срок на застрахователно покритие
от 20.02.2019 г. до 19.02.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия
автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени
щети, заведени при ищеца под № **********. След извършен на 30.08.2019 г.
оглед на увредения автомобил били констатирани следните щети: задна
броня, задна лява врата, ляв праг, лайсна предна лява врата, лайсна задна лява
врата и др. С възлагателно писмо от 21.08.2019 г. ремонтът бил възложен и
извършен в сервиз на ******. Стойността на ремонта, в т.ч. вложените части,
възлизала на сумата от 1528,14 лв., като за извършения ремонт били издадени
фактура № *********г. от ***** на стойност 578,18 лв. и фактура №
0******* г. от „** на стойност 940,96 лв. С доклад по щетата от 01.10.2019 г. и
от 29.11.2019 г. било определено застрахователно обезщетение в общ размер
на 1528,14 лв., от което 940,96 лв. били изплатени на „******* на 03.10.2019 г.,
а 587,18 лв. – на сервиза, извършил ремонта, на 02.12.2019 г. Ищецът
предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение и 15,00 лв. ликвидационните
разноски, или всичко в общ размер на 1543,14 лв., но плащане не последвало.
За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.01.2024 г. по ч. гр. д.
№ 69678/2023 по описа на Софийски районен съд, 59 състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
***** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. М. Г.. Процесуалният представител оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва, че към дата на процесото ПТП за
„****** е съществувала задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите в ответното дружество. Оспорва произшествието да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм поради виновно и
противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, както и наличието на причинно-следствена
връзка между деянието на последния и твърдените щети по застрахования при
ищеца лек автомобил. Твърди, че вината за настъпването на процесното
пътнотранспорно произшествие е на водача на л. а. „*******”, рег. № *****
който бил нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на последния,
като твърди, че приносът на същия е значителен. Оспорва иска и по размер,
като твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност
на причинените щети. Претендира направените по делото разноски.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от
водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице,
може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от
водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
За основателността на предявения иск за главница в тежест на ищеца е
да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.
411 КЗ, пораждащ вземането му, а именно: наличие на договор за
имуществена застраховка, сключен между него и собственика на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
до действителните вреди и е сторил обичайни ликвидационни разноски.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложения по
делото двустранен констативен протокол се установява, че на 17.08.2019 г. в
********“ е настъпило ПТП между лек автомобил „******** управляван от Г.
В. К., и лек автомобил „*********** управляван от Г. Н. Г..
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с ответника по отношение на лек автомобил ***********; наличието
на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение лек автомобил
3
„******, собственост на Г. Н. Г., валидна към датата на застрахователното
събитие, както и обстоятелството, че процесното ПТП представлявало покрит
застрахователен риск по имуществената застраховка; че ищцовото дружество
е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1528,14 лв. и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., както и ищецът е отправил до
ответника регресна претенция, респ. че същата е била получена от последния.
Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват и от
приложените по делото писмени доказателства – комбинираната
застрахователна полица №******* за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от
07.02.2019 г. и Общи условия за застраховка „Каско“; доклад по щета
№**********от 02.10.2019 г. и от 29.11.2019 г.; извлечение от банкова сметка
на ********; регресна претенция с вх. № ***** г. по описа на ответника.
Основните спорни между страните въпроси са какъв е механизмът на
настъпилото събитие, налице ли е пряка причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и настъпилите увреждания, чия е вината за настъпване на
процесното ПТП, респ. дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на застрахования при ищеца, както и относно стойността
на вредите по застрахования при ищеца автомобил.
За установяване на механизма на ПТП е приет като писмено
доказателство двустранен констативен протокол за ПТП, събрани са гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели (по един за всяка
страна), и е изслушано заключение на съдебна автотехничекса експертиза.
В приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
17.08.2019 г., подписан от водачите на участвалите в произшествието
автомобили, е посочено, че на 17.08.2019 г. в 13:25 ч. в ********* е настъпило
ПТП между лек автомобил*********, и лек автомобил ****. Изготвена е
скица на произшествието и са описани видимите щети върху двата
автомобила. От изготвената от водачите скица е видно, че същите са отразили
следните обстоятелства: л.а. **** се е движел по лява лента на ****; в същата
посока на движение, л.а. ******” е навлязъл от дясна в лява лента по посока
на движение на л. а. „**********”.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
водачите на превозните средства, участвали в пътния инцидент – Г. Н. Г. и Г.
В. К.. И двамата свидетели свидетелстват, че са участвали в процесното
пътнотраспорно произшествие. Съдът е предявил на свидетелите приложения
по делото двустранен констативен протокол, при което същите са потвърдили,
че протоколът е бил подписан от тях. Показания на свидетелите обаче са
противоречиви помежду си относно спорните релевантни обстоятелства.
Свидетелят Г. Н. Г. твърди, че е управлявал л. а. „***** и се е движел по
********“ по посока от ***. Твърди, че е имало поне две ленти за движение в
посоката, в която са се движили участниците в процесното ПТП.
Свидетелства, че в неговата лента за движение е имало спрял автомобил,
поради което е предприел маневра за заобикалянето му, за което подал
4
светлинен сигнал и навлязъл в лява лента за движение. Твърди, че ударът
между процесните два автомобила е настъпил доста след като той изпреварил
спрелия автомобил, а не в момента на самото изпреварване. Свидетелства, че е
видял в страничното огледало автомобила, който се движел зад него и го
ударил, но си е помислил, че ще спре или намали, но същият без да намали
директно се ударил в него. Твърди, че той се е движел с разрешена скорост, а
за другия автомобил също предполага, че е било така, защото ударът не бил
силен. Свидетелства, че ударът настъпил в лява задна врата на неговия
автомобил, а на другия автомобил – предна дясна страна. Свидетелства, че
след инцидента двамата водачи не са имали разногласия за това чия е вината
за настъпването му, като другият водач признал, че вината е негова.
Свидетелката Г. В. К. твърди, че е управлявала л. а. „******* и се е
движила по лявата лента за движение на *****“. Свидетелства, че в дясната
лента, до бензиностанция „*******“, имало колона и един от автомобилите се
опитал да се престрои в нейната лента. Твърди, че е видяла автомобила, който
излизал от колоната, натиснала спирачката, но била близо и не успяла да спре,
при което настъпило процесното ПТП в лявата лента за движение. Твърди, че
пътното платно е било с две ленти за движение в нейната посоката, като тя се
е движела с около 40 км/ч, а другият автомобил бил спрял и излизал от
колоната. Твърди, че ударът между двата автомобила настъпил в преден десен
калник на нейния автомобил, а в другия автомобил – предна и задна лява
врата.Свидетелства, че между двамата водачи не е имало разногласия относно
това чия е вината за настъпването на инцидента, но твърди, че е била много
притеснена, тъй като детето й се возело на задната седалка и е мислила, че
вината е нейна.
Видно е от свидетелските показания, че двамата водачи описват
различен механизъм на настъпване на процесното ПТП. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св. К. като обективни, последователни, вътрешно
непротиворечиви и житейски логични. Показанията на същата се подкрепят и
от схемата в приложения по делото двустранен констативен протокол, за който
и двама водачи потвърждават, че е бил подписан от тях. Съдът намира, че
показанията на св. К. пресъздават обективно и в най-пълна степен случилото
се на 17.08.2019 г. Обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило по
описания от св. К. механизъм, съдът намира, че се подкрепя и от
разположението на уврежданията по двата автомобила. И двамата свидетели
са категорични, че св. К., управляваща л.а. „********се е движела по лявата
лента за движение, както и че ударът между двата автомобила е настъпил в
предна дясна страна на л.а. „****** и лява задна врата на л.а. ****При това
положение, съдът като взе предвид мястото, на което се е осъществило
съприкосновението между двата автомобила и местоположението на
увредените детайли по тях, намира, че може да бъде направен обоснован
извод, че л.а.*******” е бил насочен в лява посока и произшествието е
настъпило при навлизането му в лявата лента за движение, в каквато насока са
показанията на св. К.. Съдът намира за житейски нелогични показанията на
5
св. Г., че инцидентът е настъпил след като той вече бил заобиколил спрелия в
дясната лента автомобил по следните съображения. На първо място, и двамата
свидетели са категорични относно това, че св. К., управляваща л.а. ********”,
се е движела в лявата лента за движение и няма данни същата да е
предпиемала маневра за изпреварване и/или заобикаляне чрез навлизане в
насрещна лента за движение. Второ, показанията и на двамата свидетели са
еднопосочни за това в кои части на двата автомобила е настъпил ударът. С
оглед изложеното и предвид местоположението на увредените части по двата
автомобила, съдът намира, че вероятността процесното ПТП да е настъпила
след като св. Г. е бил заобиколил спрелия в дясна лента за движение
автомобил, т.е. когато вече л.а. „*********” се е намирал изцяло пред л.а.
„****** е нищожна, тъй като в последния случай ударът между двата
автомобила би настъпил на друго място.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, което не е
оспорено от страните. В заключението е приет следният механизъм на ПТП:
неправилна маневра при опит за изпреварване от страна на водача на л.а.
„........., вследствие на което настъпва съприкосновение (ПТП) в лява задна
част на движещия се в същата посока л.а. .......“. Вещото лице е направило
категоричен извод, че всички вреди върху увредения л.а. „......“ – задна броня,
задна лява врата, долна лайсна задна лява врата, долна лайсна предна лява
врата, лява облицовка праг, вътрешно фолио задна лява врата, декоративна
ивица задна лява врата и заден ляв вътрешен панел, са в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на
застрахования при ищцовото дружество автомобил, изчислена на база
действителна пазарни цени към датата на ПТП, е определена на сумата от
1528,14 лв. с ДДС. При изслушването му в открито съдебно заседание,
проведено на 28.03.2025 г., вещото лице, след като се е запознал с показанията
на двамата свидетели, е заявил, че механизмът на ПТП си остава същият
предвид разминаванията в свидетелските показания на двамата водачи.
Съдът, след преценка на заключението по реда на чл. 202 ГПК, намира,
че същото не следва да се кредитира в частта относно възприетия от вещото
лице механизъм. Същото е било изготвено единствено въз основа на приетия
като писмено доказателство двустранен констативен протокол и преди
разпита на допуснатите по делото свидетели. Видно е от заключението на
вещто лице, че независимо от това, че същия се е позовал на приложения по
делото двустранен констативен протокол, възприетия от него механизъм не
съответства на описания в протокола, като нито в начертаната от водачите
схема, нито в останалата част от протокола, не се съдържат данни за
предприета от водача на л.а. „......... маневра за изпреварване.
С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели и съставеният
двустранен констативен протокол за ПТП, съдът намира за доказан по делото
следния механизъм на ПТП, а именно: водачът на л.а. „.....“, движещ се в дясна
лента за движение на бул. „.........“, предприема маневра за заобикаляне на
спрелия пред него автомобил, при което навлиза в лява лента за движение и
6
реализира ПТП с попътно движещия се в тази лента .....”. В чл. 25, ал. 1 ЗДвП е
уредено задължение на водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение,
в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. А съгласно ал. 2 на чл. 25 ЗДвП, при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
В конкретния случай, по делото няма данни водачът на л.а. „..........“
преди да предприеме маневрата за заобикаляне на спрялото в неговата пътня
лента пътно превозно средство и да се отклони наляво по платното за
движение, в частност за да премине в лявата лента, по която се движи л.а.
„Фолксваген Голф”, да се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, в т.ч. за движещите се в лявата лента за движение,
поради което същият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Отделно
от това, същият в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП е предприел маневра за
навлизане в съседна лява лента без да пропусне движещия се по нея л.а. „......
Същевременно събраните по делото доказателства са в насока, че и двамата
водачи не са се движели с висока скорост. Предвид изложеното и доколкото по
делото не се установява водачът на л.а. „.....да е нарушил правилата за
движение по пътищата и неговото поведение да е допринесло за настъпване
на ПТП, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на
водача на застрахования при ищеца л. а. „..........
Отговорността на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е
обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказвеане от
страна на ищеца на предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно –
противоправно деяние (механизма на ПТП), причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените
вреди, като на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. В конкретния случай, ищецът не доказа процесното ПТП да е
настъпило поради противоправно поведение на водача на лек автомобил
„******** чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е неоснователен и подлежи на
7
отвхърляне.
Доколкото за ищеца не е възникнало вземане за главница, то
неоснователен се явява и акцесорният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане
за присъждане на такива. Същият е сторил разноски в общ размер на 920 лв.,
от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. за съдебна
автотехническа експертиза и 20 лв. за явяване на свидетел. Ищецът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, по което съдът намира следното. С
Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи
на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова
противоречие националният съд е длъжен да откаже да приложи
националното право, дори и в последното минималните размери на
адвокатските възнаграждения да отразяват реалните пазарни цени на услугите
в страната. Въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските
за адвокатско възнаграждение – в размер не по-нисък от минималния,
определен в НМРАВ, също следва да се счита за ограничение на
конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС. Това е изрично прието в
Определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на I Т. О. на ВКС. В
съответствие с горното в практиката на ВКС се приема, че при разглеждане на
релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе
предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа
от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този
смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3695/2023 г. на III Г.
О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч. т. д. № 954/2023 г. на I Т. О.
на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I Т. О.
на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I Т. О. на
ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т. д. № 1884/2023 г. на I Т. О. на
ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2221/2024 г. на III Г. О.
на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3089/2024 г. на II Г.
О. на ВКС и много други. В конкретния случай, съдът като отчете, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, обема на извършените от
адвоката действия и положените от него усилия, обема на събраните по
делото доказателства, броя на проведените заседания с участиетона
процесуален представител на ответника и материалния интерес, намира, че
адвокатският хонорар, претендиран от ответника в размер на 600 лв. не е
прекомерен и не следва да се намалява. Тази сума следва да му бъде
присъдена, като се постави в тежест на ищеца.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от************, седалище и адрес на
управление: *******, срещу *****, седалище и адрес на управление: гр.
********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
********* дължи на ищеца******Д сумата от 1 543,14 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1528,14 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по застраховка
„Каско” във връзка с натъпило на 17.08.2019 г. в ******ПТП с лек автомобил
*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.12.2023 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума; и сумата от 530,86 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 19.12.2020 г. до 19.12.2023 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.01.2024 г.по ч.гр.д. № 69678/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59
състав, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА *** *******седалище и адрес на управление: г******2, да
заплати на „****, седалище и адрес на управление: ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 920,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9