Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 722
Дата: 10 април 2024 г.
Съдия: Татяна Коцева
Дело: 20247080700092
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

722

 

 

Враца, 10.04.2024 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ТАТЯНА КОЦЕВА
   

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ВЪЛКОВ ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20247080700092 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е второ по ред и  по реда на чл. 203 и сл. от АПК  вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., срещу Областна Дирекция „Земеделие” гр.Враца, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1981,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, 2800,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 2100,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се направените по производството разноски.

В  исковата  молба се сочи, че по силата на постигнато споразумение за стопанската 2021/2022г. на „Д.-В.“ ЕООД е предоставен имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, който впоследствие по силата на Заповед № 399/23.12.2021 г. на ОД „Земеделие“ гр.Враца е приспаднат от общо предоставените площи. Описаният имот е предоставен, както като площ, така и в реални граници, на „А.Ф.“ ООД ***. Твърди се, че след предоставянето на дружеството на посочения имот, „Д.-В.“ ЕООД е обработило същия, като е направило разходи за обработка - пръскане с тотален хербицид, оране, култивиране два пъти, торене, в размер на общо 1981 лв. Ищецът сочи, че има сключени договори за аренда по постигнатото споразумение с конкретни лица, по  силата на които следва да заплати 80 лв. на декар за предоставените му със споразумението  35 дка или общо 2800 лв. При обработката и получаването на среден добив на декар за описаните  35 дка земеделска земя се твърди, че „Д.-В.“ ЕООД би получило печалба от 60 лв. на декар или 2100 лв. - пропусната полза за дружеството.

В исковата молба и в  уточнителна молба вх. № 4114/29.12.2022 г. се сочи, че претендираните вреди произтичат от незаконосъобразни действия на директора  на  ОД „Земеделие“ гр.Враца, изразяващи се в издаването на Заповед № 399/23.12.2021 г. извън срока по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) - до 01 октомври 2021 г. и при нарушаване на споразумението по чл.72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

С протоколно определение от 14.03.2024г. съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва: искът за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26 се счита предявен за сумата от 1982.00 лв.; искът за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда по постигнато споразумение с конкретни лица се счита предявен за сумата от 2590.00 лв.; искът за пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя се счита предявен за сумата от 3804.00 лв., всички  без  ДДС.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника * Р.М., поддържа предявените искове, като навежда доводи за уважаване на иска изцяло, като основателен и доказан. Твърди се, че от събраните доказателства е видно, че процесната заповед е издадена извън срока от некомпетентен орган, процесния имот попада в масив 2, в землището на ***, същото касае и постигнато споразумение между собствениците и арендаторите за стопанската 2021/2022г. с цел комасация на имотите, предоставени на дружеството за обработване, което е извършено и определените по заключението на вещото лице обработки на имота остойностени, така както са били конкретизирани с исковата молба. Твърди се, че са налице незаконосъобразни действия от страна на ответника, имота е бил обработен от „Д.В.“ ЕООД, по споразумението е бил предоставен на различно дружество в реални граници, надвишавайки баланса на земята и ощетявайки дружество освен с разходите направени за обработка на този имот и с намаляване на количеството на баланса земя, предоставен на дружеството, което е пряко причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия и настъпилия резултат.  Моли за решение, с което се приеме исковата молба за правилна и доказана и се уважат предявените искове. Не претендира нови разноски.  

Ответникът–Областна Дирекция „Земеделие” гр.Враца, чрез процесуалния представител * Ц.Д., в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, тъй като не са налице елементите от фактическия състав за реализиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Излагат се доводи в тази насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.  Представена е и писмена защита с изложени доводи по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на исковите претенции, съгласен е със становището на пълномощника на ищеца.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № 399/23.12.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца, на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ във връзка с искане вх. № ПО-09-2680/26.11.2021г. от заинтересовано лице (ползвател) са разпределени масивите за ползване между собственици и/или ползватели на земеделски земи в землището на ***, по ред и начин съгласно представено доброволно сключено споразумение вх. № ПО-09-2666/25.11.2021 г.  за  стопанската  2021/2022 г. Заповедта не е оспорена  в  законоустановения срок  и  е  влязла в сила. По този факт не е налице спор между страните.

С писмо №РД-12-05-83-2/05.05.2022г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Враца управителят на ищцовото дружество е уведомен относно състоянието и ползването на имот с идентификатор 48492.2.26, а именно: имотът е заявен за ползване от „А.Ф.“ ООД  със заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ с  вх. № 106/14.07.2021 г. на ОСЗ за участие в споразумение, съгласно регистриран в ОСЗ договор за наем за срок от една стопанска година с вх. рег. № 24-2529-3/01.07.2021 г. на ОСЗ ***, с наемодател „Ю.“ ООД ***. В общинската служба по земеделие за имота са регистрирани повече от един действащи договори за ползване на различни наематели/арендатори. „А.Ф.“ ООД, чрез представителя си, е уведомено, че е налице колизия на права и имотът ще бъде изключен от споразумение за ползване. В писмото е посочено, че имотът е обект на съдебен спор относно собствеността и ползването, поради което не попада в процедурата по  чл. 37в  ЗСПЗЗ.

По делото е представен препис от Решение № 217/11.04.2023 г. на РС – Козлодуй по гр.дело № 20221440101274 по описа за 2022 г. (без отбелязване за влизане в сила), с което е признато за установено по отношение на „Е.А.“ АД ***, че Българската държава, представлявана от министъра на земеделието, е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 48492.2.26 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на                           ***, местност „З.“, площ 35236 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Със същото решение „Е.А.“ АД *** е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието. Решението е потвърдено с Решение №102/25.02.2024г., по гр.дело № 434/2023г. на Окръжен съд, което е установено при направена справка от съда.

Представено е копие на Договор за замяна на недвижими имоти № 02/08.04.2009 г., съгласно който И.Т.Г. и П.Т.Г. отстъпват на държавата в лицето на министъра на земеделието и храните имот № 002026, нива, с площ 35,230 дка в                             м. „З.“ в землището на ***.

Представени са копия на Договор за аренда на земеделски земи, Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 177, том II, рег. № 2837, дело № 177 от 2019 г., Нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти – земеделска земя № 48, том VIII, рег. № 10515, дело  №807 от 2018г., Договор за преаренда на земеделски земи от  05.07.2016 г.

Представена е справка за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията *** по партида № 7647/17.04.2009 г. за поземлен имот № 002026, площ 35,23 дка, нива, ***, с последно вписване от 02.04.2019 г. на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 66, том II, рег. № 909, със страни: продавач – Е.П.С. и купувач  - „Е.А.“.

Съгласно дадените указания в решението на ВАС са изискани и представени в настоящото производство писмени доказателства от страните.

Искане  от  26.11.2021г. до  Директора на ОДЗ-Враца от „Р.О.“ ЕООД, с което е поискано поради непостигнато доброволно споразумение за стопанската 2021/2022г. за землището на *** и поради неиздадена заповед в срока до 1 октомври, да бъде приложен чл.37в,ал.12 ЗСПЗЗ.

От представен договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019г., сключен между „Ю.“ ООД ***, чрез * М.А., наемодател и „А.Ф.“ ООД ***, чрез * Я.Н., наемател с предмет на договора временно и възмездно ползавне арендуваната, собствена или наета земеделска земя заедно с трайните насаждения вложени върху нея, в землището на ***, в който под номер 26 фигурира нива от 35.230дка, в местността “З.“, представляваща имот №002026 по КВС на ***, като срокът по договора е 1 година, считано от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. Между същите дружества и страни  и на същото основание е сключен и договор  от 31.07.2020г. , в който под номер 22 фигурира  нива от 35.230дка, в местността “З.“, представляваща имот №002026 по КВС на ***, като срокът по договора е  1 година, считано от 01.10.2020г. до 01.10.2021г. Въз основа на договор за преаредна на земеделска земя от 01.08.2016г. сключен между „Ю.“ ООД *** ,чрез * М. А.,преарендатор и С.Д. въпросния имот нива от 35.230дка, в местността “З.“, представляваща имот №002026 по КВС на ***, фигурира под номер 31/л.28/, като срокът на договора е от 01.10.2016г. до 01.10.2019г. Приложен е и договор за наем от 28.07.2015г. /л.31/, договор за преаренда на земеделска земя от 21.03.2016г./л.35/, договор за аренда на зем.земи от 25.04.2012г./л.50/  по  отношение на процесния имот. Видно от така приложените договори въпросния имот се ползва от други лица и дружества.

От  приложено искане  от В.И.П. *** до ОСЗГ-Козлодуй, вх.№ РД-12-05-175/05.11.2021г. е видно, че  е  поискано да бъде изключено  от разпределението по чл.37 ЗСПЗЗ недвижим имот  нива  от 41,493 дка, имот №02204, землището на с.Михайлово, тъй като е предмет на съдебни спорове по дела на РС-Козлодуй, които не са приключили/л.52/.

Представено е и Решение №260115/21.05.2021г. по гр.дело № 392/2020г. по описа на съда, с което е допусната съдебна делба между посочените в решението дружества и лица и по отношение на посочените имоти/л.53-55/.

От дружеството е представено по делото регистър за ползването на имоти по чл.72,ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската година 2021/2022г. и от който е видно, че въпросния имот  от 35,230дка  е деклариран от „А.Ф.“ ООД  с  форма  на  ползване - пренаемане и заявено желание да участва/л.60-61/.

По делото е разпитан и един свидетел на ищеца. От разпита на св. В.Ц. се установява, че работи в  ищцовото дружество, имот с идентификатор 48492.2.26 се намира в землището на ***, масив 2. За стопанската 2021/2022г. имота се е обработвал от „Д.В.“ ООД, целия масив, там са масив 1 и 2. След жътва на пшеницата есента пръскат с хербицид, за да бъдат унищожени плевелите, израснали след жътвата на пшеницата, м.октомври правят дълбока оран за пролетта, след това на другата година подготвят за пролетници и култивират за първи път, след което хвърлят тор по 20 кг. амониева силитра. Втори път култивират и подготвят за сеитба. През април 2022г. е отишъл да прави сеитба и е видял, че това парче е очертано и насадено. Обадил се на В.П., който  дошъл и видял, че е насадено, като са били забити четири колци за очертаване на това парче. Обработили са го преди това на основание сключен договор, тези два блока са при тях, за това парче не е подавано заявление  в реални граници. Изорано е, напръскано и подготвено за пролетници, имало закупена царевица за  тези 35 дка, но е било засадено със слънчоглед.

При първоначалното разглеждане на делото е изготвена съдебна агротехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице стойността на разходите за обработка на имота към октомври 2021 г. за пръскане, оране, култивиране и торене е 1982,00 лв. без ДДС; стойността на рентата, заплатена от ищцовото дружество на лица, предоставили по споразумението тази площ, е в размер на 2590,00 лв. без ДДС; печалбата от обработката на имота при среден добив от царевица за стопанската 2021/2022г. е в размер на 3804,00 лв. без ДДС.

ВЛ е изслушано и в настоящото производство, като е приета и изготвената от него експертиза. В с.з. ВЛ потвърждава експертизата. Дава пояснение, че заключението касае въпросния имот от 35,236 дка в землището на ***, цялата експертиза касае всички изведени стойности на база площта на имота, сметките са за култура-царевица и приходите за реализация на дружеството. Не е изследвала имота в кой масив попада, но от идентификатора на същия попада в масив 2 в землището, като първите две цифри са номер на селището, вторите на масива и третите на имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът  намира от  правна страна следното:

Исковите претенции са допустими. Касае се за претенции за обезщетение  за имуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно действие, а съгласно  указанията на ВАС, дадени в решението следва да се разгледа и незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника.

Съгласно  чл.7 ЗОДОВ вр. чл. 203, ал.2 АПК, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.1, ал.1   ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл.204, ал.2 и ал.4   АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението за вреди, а искът за вреди е допустимо да се предяви и заедно с оспорването на административния акт. Според чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен  акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Искът  е  предявен срещу надлежен ответник - Областна Дирекция „Земеделие” гр. Врацаи е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. С чл.1, ал.1   ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата молба е  неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл.   АПК.

Според  формулировката в исковата молба и в уточнителна молба вх. № 4114/29.12.2022г., в настоящото производство претенцията за имуществени вреди произтича от действията на директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца, издал Заповед №399/23.12.2021г. извън срока по чл.37в ЗСПЗЗ-до 01 октомври 2021г. и при нарушаване на споразумението по чл.72 ППЗСПЗЗ, постигнато съобразно заявленията по чл.70 ППЗСПЗЗ.Същото се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на ищеца. Съгласно указанията на ВАС дадени в Решение №1019/31.01.2024г., по адм.дело № 9124/2023г. следва да се разгледа и незаконосъобразно бездействие на директорът на ОДЗ-Враца, за това че в периода от 01.10.2021г. до 23.12.2021г. е бездействал и не е издал заповедта, а такава е издадена извън срока.

Законовата процедура за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи е разписана в чл.37в ЗСПЗЗ. В нея се съдържат правомощията на всеки един от органите в процеса, включително правомощията на директора на ОД „Земеделие“, разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата по разпределение на масивите. Когато се постигне споразумение между ползвателите при условията и в срока по ал.1 – до 30 август, както и когато не бъде постигнато, комисията следва да състави служебно проект за разпределението на ползването на земите по масиви до 15 септември и да изготви доклад до директора на ОДЗ, който и в двата случая в срок до 01 октомври издава заповед за разпределение на масивите. Тази заповед представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване. Доброволното споразумение за *** за стопанската 2021/2022г. е представено едва на 25.11.2021г. с вх.№ ПО-092666/25.11.2021г., видно от представената заверена справка от електронната система за документооборота и на същата дата е поискано и издаване на заповедта от заинтересовано лице ползвател. В  случая, на 23.12.2021 г.  Директорът на ОДЗ - Враца е издал заповед по чл.37в, ал. 4 ЗСПЗЗ за разпределение на масивите в хипотезата на чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ. В последната е предвидено, че когато в срока по ал.1 и ал. 4 директорът на ОДЗ не издаде заповедта за определяне масивите за ползване, то всяко заинтересовано лице може да поиска издаването ѝ от министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерствотоРазпоредбата дава гаранции за защита правата на ползвателите, както при непостигане на споразумение с останалите ползватели, така и при забавяне на администрацията, така че в началото на стопанската година, която започва от 01 октомври да се организира ползването на земеделските земи. Съгласно ал.13 министърът на земеделието или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Едномесечният срок тече от момента на поискването. В случая това е поискано от заинтересовано лице (ползвател)  „Р.О.“ ЕООД с искане вх. № ПО-09-2680/25.11.2021г. и на 23.12.2021 г. е издадена заповедта от Директора на ОДЗ – Враца, който е оправомощен със заповед от МЗХ, т.е. в рамките на предвидения по закон едномесечен срок е налице произнасяне от Директора на ОДЗ с акт. Тази заповед подлежи на самостоятелно оспорване в отделно производство. Същата не е обжалвана и  е  влязла  в сила.  

В исковата молба се твърди, че имот с идентификатор 48492.2.26, предоставен на „Д.-В.“ ЕООД по силата на споразумение за стопанската 2021/2022 г., е приспаднат от общо предоставените на дружеството площи по силата на заповед № 399/23.12.2021 г. на директора на ОДЗ – Враца и е предоставен на „А.Ф.“ ООД (т.1 от заповедта). Въпросния имот е заявен за участие в разпределението именно от „А.Ф.“ ООД, видно от приложения регистър на ползването на имоти по чл.72,ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2021/2022г. Същия не  е заявен от  дружеството-ищец, като не са предоставени и доказателства от които да е видно, че въпросния имот се ползва именно от дружеството-ищец.  Отделно от това следва да се посочи, въпреки, че имотът е заявен за ползване от друго дружество, със заповедта за разпределение на масивите същия не му е предоставен и е изключен от разпределението с оглед наличието на съдебен спор по отношение на него.  Въпреки това дружеството ищец не е оспорило тази заповед и не е предявило претенции  по отношение  на  този имот, като не  се установява и имотът по споразумението да е предоставен  на ищцовото дружество, в каквато насока  се  навеждат твърдения. Също така не се установява и имотът да се ползва на валидно правно основание, като договори за наем, аренда и т.н. Наведените твърдения на дружеството относно издаването на заповедта, некомпетентен  орган,  предоставяне  на имота в реални граници на друго дружество, във вр. с комасация на имотите, доброволното  споразумение касаят издаването на заповедта и се преценяват именно в производството по нейното оспорване. Както беше посочено по-горе, въпросът за законосъобразността на посочената заповед не е предмет на  обсъждане  в  настоящото  производство. С оглед на изложеното не е налице  твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно действие на административния орган.

На следващо място не е налице и незаконосъобразно бездействие, с оглед на  това, че  заповедта е издадена  извън  срока по чл. 37в, ал.12 ЗСПЗЗ. Не може да се приеме, че  в  периода от 01.10.2021г.  до  23.12.2021г.  директорът на  ОДЗ-Враца  е бездействал, с оглед на изложеното по-горе. От друга страна непроизнасянето от страна на адм.орган  в срока по чл.37в, ал.1 ЗСПЗЗ до 30 август   не съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие, тъй като защитата  в  този  срок е било чрез обжалването на мълчалив отказ. Не съставляват фактически бездействия и неизвършването на служебно разпределение на масиви за ползване на земеделски земи, доколкото същите са  елемент от сложен фактически състав, завършващ с издаване на ИАА- заповед. По делото нито се твърди, нито се доказва, че при неизпълнение на задълженията на длъжностните лица при ответника, ищецът се е възползвал от правото си да поиска издаване на подобна заповед от министъра на земеделието и храните съгласно разпоредбата на  чл.37в, ал.11 и ал.12 ЗСПЗЗ.  От друга страна неизпълнението на задължението на органа по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ да издаде заповед за разпределение на масивите за периода от 01.10. 2021г. до 23.12.2021г. не може да се приеме, че се дължи изцяло  на поведението на ответника и че същия е бездействал. Ищецът в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ не е проявил нужната активност, за да защити интересите си. След като в срока по  ал.1 не е било постигнато доброволно споразумение и не е била издадена заповед за служебно разпределение в срока по ал.4 – до 1 октомври, той не се е възползвал от законовата възможност по ал.12 ЗСПЗЗ да поиска издаване на заповед за разпределение на ползването по масиви от МЗХ. Разпоредбата дава гаранции за защита правата на ползвателите както при непостигане на споразумение с останалите ползватели, така и при забавяне на администрацията, така че в началото на стопанската година, която започва от 01 октомври да се организира ползването на земеделските земи. Следователно претендираните претърпени загуби и пропуснати ползи се дължат в голяма степен и на поведението на ищеца, който не е положил дължимата грижа, а не само и единствено на твърдяното бездействие на ответната страна. В случая не се установява незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Доброволното споразумение е представено в ОДЗ на 25.11.2021г., на същата дата е поискано издаване на заповед от заинтересовано лице ползвател и такава е издадена на 23.12.2021г.  

Следва да се посочи, че платените суми по арендните договори са дължими за ползването на земите, независимо дали арендаторът ще ги обработва и какви добиви ще получи. Затова платената  рента  не може да се приеме, че представлява претърпяна вреда, която е настъпила в резултат от твърдяното бездействие на ответника. Ищецът видно от данните по преписката няма правно основание за ползване на процесния имот, не е сключвал договори за наем и  аренда по отношение  на него.  Обработването на въпросния имот и закупуването на съответните торове и царевица за засаждането му не може да се приеме, че е в резултат на бездействието на ответника. Видно от представените договори за наем, аренда и преаренда на процесния имот същите са сключени с други ползватели през годините, а не с ищцовото дружество. Същото не  е заявило  имота  по реда на чл.70 от регистъра за стопанската 2021/2022г. и не представя доказателства за ползване на имота на валидно правно основание.  Също така видно от данните по преписката по отношение на  въпросния имот  е  било налице спор за собственост, за който  дружеството е  знаело, като следва да се посочи че същото е подало и  сигнал до МЗХГ. Обработването на имота без правно основание от страна на дружество, при наличие на спор за собственост  и  направените във вр. с него разходи по обработка и закупуване на царевица за засаждане на имота, наличие на претърпени загуби и пропуснати ползи  във вр. с имота  не води до  извод за осъществено незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Липсва и  пряка причинна връзка.

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице първият и основен елемент от състава на деликтната отговорност, т.е. не е налице твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно действие  и бездействие  на административния орган. Липсата на една от нормативно кумулативно предвидените предпоставки за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ води до отпадане отговорността на ответника.  Не са  доказани незаконосъобразно действие и бездействие и настъпила пряка вреда за ищеца от него. Предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху дължимите суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.8   ГПК вр. чл.10, ал. 2 ЗОДОВ в полза на ответника – Областна дирекция „Земеделие“-Враца, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за  заплащане на правната помощ  защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е  от  100  до  300 лв. Поради това съдът определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и отхвърля  искането над тази сума. От страна на ответника не са претендирани разноски при първоначалното разглеждане на делото, поради което и такива не следва да се присъждат с решението.

Водим от горното и на основание чл.172 АПК, съдът                                                    

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., срещу Областна Дирекция „Земеделие” гр.Враца обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 1982,00 лв. за претърпени загуби от обработка на имот с идентификатор 48492.2.26, с площ от 35,236 дка в землището на ***, 2590,00 лв. за претърпени загуби от разходи по сключени договори за аренда и 3804,00 лв. пропуснати ползи при обработката и получаването на среден добив на декар за 35 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, произтичащи от незаконосъобразно действие и бездействие  на Директора на Областна Дирекция „Земеделие” гр. Враца.

ОСЪЖДА „Д.-В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И.П., да заплати на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Враца сумата в размер на 200.00 /двеста/ лева - разноски  за  юрисконсултско възнаграждение и отхвърля искането над тази сума.

Решението подлежи на обжалване, чрез АдмС-Враца  пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

Съдия: