№ 14
гр. Н., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20242150200629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „МИЛ - 2005“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ул. “Х.Б.” № *, представлявано от управителя – Й.М.Й., срещу
наказателно постановление № 782062- F779971/06.08.2024 г. на началника на отдел
“Оперативни дейности” – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
/Наредбата/ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в
размер на 1000 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Правят се оплаквания за съществено нарушение на
процедурата по съставяне на АУАН и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото
участвалите свидетели не били очевидци на установеното нарушение. Сочи се и непълнота
във фактическите констатации на НП и АУАН, като отсъствали данни, дали констатираното
несъответствие между отчетената от ФУ и действителна наличност се дължи на извършена
продажба или не. Излагат се съображения за непълнота и неточност в посоченото
основание, на което е ангажирана отговорността на нарушителя. Твърди се и нарушение на
чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН, предвид издаването на процесното НП преди изтичане на
законовия срок, в който между страните би могло да бъде постигнато споразумение. На
последно място се релевират доводи за формална незаконосъобразност на НП, поради
отсъствието на мотиви относно взетите предвид по случая смекчаващи и отегчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН. Прави се
оплакване и за отсъствие в АУАН на съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН
относно пълните адреси на свидетелите Георгиева и Коюндерлиев. В обобщение се моли за
отмяната на обжалваното постановление и присъждане в полза на жалбоподателя на
сторените съдебни разноски.
1
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява
от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” – Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред
съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за
доказаност на нарушението по безспорен начин, обоснованост и доказателствена
обезпеченост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с
крайния съдебен акт, както и за присъждане в полза на наказващия орган на юрисконсултско
възнаграждение.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
На 13.07.2024 г., в 12,00 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля Р. М. -
инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Н., ул. „Х.Б.“ № *, стопанисван от „МИЛ -
2005“ ЕООД. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството
Й.Й.. Проверяващите констатирали, че в обекта е инсталирано ЕКАФП модел Datecs DP-150
MX, № на ФУ DT949958, № на фискалана памет 02949958, притежаващо функциите
„служебно въведени“ и „служебно извадени“. Преди пристъпване към проверката
проверяващият екип извършил контролна покупка, за която бил издаден ФИБ № 0011054. В
хода на проверката и от изведен дневен „Х“ отчет № 0011055/13.07.2024 г. се установил
отчетен от устройството дневен оборот от 303,36 лева. След изготвен от управителя опис на
паричните средства в касата се установила фактическа наличност от 443,62 лева. За
направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка
сер. АА № 0202186/13.07.2024 г. с приложени отчет от ФУ и опис на паричните средства в
касата, в който не били вписани възражения на управителя Й.. С оглед констатираните
обстоятелства св. М. съставил на търговеца АУАН № F779971 от 26.07.2024 г. за извършено
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., който бил връчен на
управителя. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за извършена
проверка сер. АА № 0202186/13.07.2024 г.; АУАН № F779971 от 26.07.2024 г.; дневен
финансов отчет от фискалното устройство; опис на парични средства в каса; заповед № ЗЦУ
– 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП; заповед № *45/16.06.2023 г. на
изпълнителния директор на НАП; дл.характеристика и извлечение от заповед № I-
147/01.03.2022 г. на изп.директор на НАП/. Фактическата обстановка се потвърждава и от
показанията на свидетеля М., като не се оспорва и от самия жалбоподател, доколкото
възраженията му са от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ –
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН
е издаден от служител на отдел ОД при отдел ОД – Бургас, ГД „Фискален контрол“, НАП, в
изпълнение на преките му задължения, възложени съгласно Раздел V, т. 10 от длъжностната
му характеристика. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
2
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП.
Не се констатира твърдяното нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото, както
сам твърди и жалбоподателят, същият е съставен с участието на двама свидетели – Доротея
Георгиева и Панайот Коюндерлиев. Не може да бъде споделено оплакването за липсата в
АУАН на надлежно съдържание за адресите на свидетелите в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7
от ЗАНН. Видно от посоченото, свидетелите са индивидуализирани с длъжностите си в
структурата на НАП, което съдът приема за достатъчно за целите на производството, респ.
за евентуалното призоваване на свидетелите по АУАН за участие в рамките на съдебен
процес и по искане на някоя от страните, каквато е и законодателната цел на разпоредбата.
Що се касае до оплакването, че на проверката е присъствал очевидец, който не е участвал
при съставяне на АУАН, то същото не може да се приеме за нарушение на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН. С нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че „при липса на
свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“. Действително, в процесния АУАН
липсва изрично посочване, че двамата свидетели не са били очевидци на нарушението и
установяването му, но порокът се явява несъществен и преудолим със съпоставка на
съдържанието на акта с констативния протокол от проверката. Още повече, нарушителят е
разполагал с възможността да поиска разпит на свидетеля-очевидец в хода на съдебното
производство и с цел установяване на релевантни факти във връзка с оплакванията си.
Независимо от това такова искане не бе направено от страна на жалбоподателя и
процесуалния му представител нито с жалбата, нито в хода на съдебното следствие, като
отсъстват и конкретни оплаквания за неправилно възприети с НП факти, които да бъдат
оборени с показанията на свидетел.
Относно твърдяната непълнота на фактическите констатации на наказващия орган,
съдът намира оплакванията в жалбата за неоснователни. Същите не са свързани с твърдения,
че установеното не съответства на фактическата действителност, а единствено с това, че
отсъстват разяснения във връзка с коснтатираното несъответствие между отчетената от ФУ и
фактически намиращата се в касата парична наличност и причината за него. Не са въведени
насрещни твърдения да са били налице относими към случая смекчаващи обстоятелства
довели до това несъответствие, които да не са били взети предвид от наказващия орган при
преценка по реда на чл. 28 от ЗАНН. Не бяха представени и поискани доказателства за
наличието на такива обстоятелства пред съда, респ. оплакването се явява необосновано и
неоснователно.
Не е допуснато и съществено нарушение при определяне на санкцията, тъй като в
текста на НП е посочено, че наказващият орган е взел предвид смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, поради което чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН е спазен. Няма пречка в
рамките на съдебното производство тази преценка да бъде проверена, вкл. и при обсъждане
доводите на жалбоподателя, поради което правото му на защита е гарантирано в пълнота.
Същевременно, съдът не констатира незаконосъобразност на обжалваното
постановление и след извършената служебна проверка за законност.
Според чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции,
всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство се регистрира във него чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От фактическа страна по
делото се установява, че по време на извършената проверка в използваното от
жалбоподателя фискално устройство била установена касова наличност в общ размер от
101,21 лева, докато в касата фактически се е намирала сумата от 47,17 лева. Същевременно
във фискалното устройство не се установява да са направени записи за „служебно въведени“
суми, както и записи на начални оборотни средства или други въведени суми. При това
положение безспорно се установява, че търговецът-жалбоподател не е изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, като при наличието на парични суми в касата
3
не е отразил промяната на касовата наличност. Установеното отсъствие на регистрация на
наличните пари във фискалното устройство мотивират извод за ненадлежното им въвеждане
при нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а извършеното нарушение правилно е
подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Според разпоредбите на чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на наказание
подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, какъвто нормативен
акт се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, което не води до неотразяване на приходи.
Самият наказващ орган е приел, че липсва неотразяване на приходи, което го е мотивирало
да приложи чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и да препрати към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС при
определяне на санкцията. В случая е определена най-благоприятната за жалбоподателя
санкционна норма, поради което не е необходимо да се обсъжда дали е било налице
укриване на приходи или не. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи
на лицето е „имуществена санкция“ в минималния размер, предвиден със санкционната
норма – 1000 лева, до какъвто извод е достигнал и наказващият орган. С оглед липсата на
отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения от закона
минимум се явява необосновано и несправедливо. Това е така, тъй като са налице
смекчаващи вината обстоятелства, а именно - липсата на данни за предходни нарушения на
данъчното законодателство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства
съдът прецени, че справедливото наказание в случая е „имуществена санкция“ в размер на
1000 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.
12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери
приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на
случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения
съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК,
следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по ниска степен на опасност
за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Дори да се касае за първо по вид нарушение, това не обосновава извод за ненаказуемост или
маловажност на същото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено, а в полза на наказващия орган да се присъдят съдебни разноски.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК /чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН/. По смисъла на
чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН,
съгласно които в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този
текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната
4
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Национална агенция по
приходите, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи отдел „Оперативни дейности“ – Бургас и неговия началник.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 782062- F779971/06.08.2024 г. на
началника на отдел “Оперативни дейности” – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при НАП, с което на „МИЛ - 2005“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Н., ул. “Х.Б.” № *, представлявано от управителя – Й.М.Й., на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА „МИЛ - 2005“ ЕООД, ЕИК ****, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от
ЗАНН да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5