Р Е Ш Е Н И Е
№ 413 15.11.2023 г. град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич първи състав
На първи
ноември година
2023
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Мария
Михалева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка И.
АД № 758 по
описа за 2022 година
За да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІ от АПК, във връзка с чл. 104 от ЗДСл.
Делото е образувано по исковата молба
на К.М.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.А. *** със съдебен адрес:***, кантора
№ 7 против Областна администрация Добрич за причинени имуществени вреди в
размер на 4 044 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и 876, 19 лв. на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Иска се осъждане на ответната страна да заплати
на ищеца Д. обезщетение в размер на 6 основни заплати за времето, през което не
е била на работа поради незаконното прекратяване на служебното правоотношение,
а именно за периода от 01.12.2019 г. до 01.06.2020 г. Сочи се, че през този
период ищецът Д. не е заемала друга държавна длъжност и не е получавала
възнаграждение.
Претендираното обезщетение е на основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител. Общата сума е в размер на 4 044. 00 лева, изчислена
на база основната месечна заплата от 674. 00 лева, към момента на влизане в
сила на Решение № 13009 от 21.10.2020 г. по адм. дело № 5346 от 2020 г. на ВАС на РБ за отмяна
на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между Областна
администрация-Добрич и Кс. Д., заемаща длъжността „мл.експерт“ в дирекция "АКРРДС" в Областна
администрация-Добрич. Иска се и присъждане на законната лихва, считано от 21.10.2020
до 09.12.2022 г. в размер на 876, 19 лв.
Съдът намира, че е безспорен по делото
размерът на основното месечно възнаграждение, което се претендира от ищеца и
възлиза на сумата от 674 лева към меродавният за определянето му момент-21.10.2020
г. /датата на признаване на прекратителната заповед за незаконна/.
В съдебно заседание по делото ищецът Д.,
редовно призована, се представлява от адв. Ел.Т. от АК – Добрич, редовно преупълномощена
(стр. 88 от делото), която поддържа ИМ и изразява становище за уважаване на
предявените искове. Пледира за присъждането на разноски.
Ответникът по иска – Областна администрация
Бургас, представлявана от Областен управител, в съдебто заседание по делото се
представлява от юрк. Ст. П., редовно упълномощена (стр. 89 от делото), която
счита подадената ИМ за допустима, като по основателността предоставя на съда. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
при евентуално отхвърляне на иска.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура –
Добрич, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по
делото.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът е подаден от надлежна страна срещу
пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 от АПК,
поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
При разглеждане на иска по същество, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Не се спори между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че с Решение № 88/ 12.03.2020 г.
постановено по АД № 735/ 2019 г. състав на АдмС – Добрич е отменил Заповед №
ЧР-02-39/ 29.11.2019 г. на Областен управител на област – Добрич, с която е
прекратено служебното правоотношение на ищецът Д. на основание чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл. Решението е оставено в сила с Решение № 13009/ 21.10.2020г.,
постановено по АД № 5346/ 2020 г. по описа на ВАС на РБ.
От ангажираните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, ищецът изпълни указанията относно
разпределената тежест за доказване и установи по категоричен начин, че за
времето от 01.12.2020 г. до 31.05.2020 г. /претендираният период от 6 месеца/,
не е заемала друга държавна длъжност, респективно не е получавала по-ниско
трудово възнаграждение, респективно е била безработна.
Както вече бе посочено по-горе, с определение
на съда бе обявен за безспорен фактът, че към момента на признаване уволнението
за незаконно основната месечна заплата за заеманата от ищеца длъжност в
Областна администрация Добрич е 674 лева, към датата 21.10.2020 г., когато е
отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Не се спори по делото, че ищецът Д. е
получила обезщетение в размер на 1 месечни заплати, с правно основание чл. 106, ал. 4 от Закона за държавния служител. Освен това този факт се доказва по категоричен начин
от приетите и неоспорени писмени доказателства, според които такова обезщетение
е определено и изплатено на ищеца Д..
При тези фактически констатации, разгледан по
същество искът е частично основателен, поради следното:
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. В разглежданият случай, заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение между ищеца и ответната Областна администрация Бургас е отменена
от съда.
Съгласно чл. 205 от АПК,
искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случаят, искът правилно е насочен против Областна администрация Добрич.
Нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл сочи, че когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
От анализа на цитираната разпоредба се
обуславя извод, че предпоставките за търсене на обезщетение в размер на
основната заплата са наличието на влязло в сила съдебно решение, с което
уволнението е признато за незаконно, лицето да не е било назначено на друга
работа и да не е получавало възнаграждение за претендирания период.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че към датата на прекратяване на служебното
правоотношение от 01.12.2020 г. и към датата на признаване на уволнението за
незаконно на 21.10.2020 г. основната заплата на ищеца Д. е в размер на 674 лв.
Претендираното възнаграждение за 6 месеца, считано от датата на прекратяване на
служебното правоотношение на ищеца Д. от 01.12.2019 г. до 31.05.2020 г. е в общ
размер на 4 044 лв. Лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода
от 21.10.2020 г. до 14.12.2022 г.(датата на подаване на ИМ) върху претендираното
възнаграждение за 6 месеца по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 881, 82 лв.
След прекратяване на служебното правоотношение на ищеца Д. от 01.12.2019 г.,
същият не е бил назначаван на друга държавна служба с по-ниска заплата,
съответно не е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер.
Ищецът Д. е била регистрирана в ТП на НОИ – Добрич, офис гр. Генерал Тошево по
заявление за отпускане на ПОБ от 05.12.2019 г., като за периода от 03.12.2019
г. до 02.06.2020 г. и е изплатено ПОБ на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО в
размер на 2 4101 32 лв.
Предвид изложените по-горе факти и
обстоятелства надлежно доказани по делото, налице са всички кумулативно
изискуеми предпоставки за присъждане на исканото обезщетение по принцип. Основателна
е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетението, ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2020 г. /отмяна на заповедта/, какъвто е началният
период посочен от ищеца, респективно до посочената от него дата 09.12.2022.
Предвид изхода на спора, следва да бъде
обсъдено своевременно направеното искане за присъждане на разноски в
производството на ищеца за адв. възнаграждение в размер на 800 лв., определено в
минимален размер по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адв. възнаграждения, поради което възражението за
прекомерност на възнаграждението е неоснователен.
Воден от изложеното, съдът, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ДОБРИЧ,
представлявана от Областния управител, да заплати на К.М.Д. ЕГН ********** ***
сумата от 4044 лева, съставляваща обезщетение в размер на 6 основни месечни
заплати от времето, през което не е била на работа, поради незаконно прекратяване
на служебното правоотношение /отменена Заповед № РД-02-39 от 29.11.2020 г.,
издадена от Областния управител на област Добрич/, ведно със законната лихва,
считано от 21.10.2020 г. (датата на влизане в сила на решението на ВАС за
потвърждаване на решението на АдмС – Добрич), до 09.12.2022 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ДОБРИЧ,
представлявана от Областния управител, да заплати на К.М.Д. ЕГН ********** ***
направените разноски по делото в размер на 800 лв., съставляващи адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред
Върховния административен съд на Република България в 14 -дневен срок от
получаването на съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: