№ 537
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100507629 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 43415 по описа за
2020 г. СРС, ГО, 58-ми състав е отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
вр. чл.188, т. 3 КТ като незаконосъобразно, дисциплинарното наказание
„уволнение“ на Ю.П.. П., ЕГН **********, извършено със Заповед №
12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД; възстановен е на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Ю.П.. П., ЕГН ********** на заеманата
преди незаконосъобразното му уволнение длъжност „шофьор на тролейбус“
при „С. Е.“ ЕАД; „С. Е.“ ЕАД е осъден да заплати на Ю.П.. П., ЕГН
********** сумата 3313,09 лв. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което Ю.П.. П. е останал
без работа поради незаконно уволнение в периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020 г.
вкл.; сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между
брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и
получаваното в по – нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020
г. – 09.12.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата
на завеждане на исковата молба - 09.09.2020 г., до окончателното плащане,
1
както и сумата 500 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Със същото
решение е отхвърлен предявения иск по чл.225, ал.2 от КТ за периода
10.12.2020 г. – 04.03.2021 г. за сумата 884,25 лв., осъден е „С. Е.“ ЕАД да
заплати в полза на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 249,55 лв.
държавни такси.
Срещу така постановеното решение са постъпили в срока по чл. 259
ГПК въззивни жалби и от двете насрещните страни.
В подадената от ищеца „С. Е.“ ЕАД въззивна жалба срещу решението
в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като са
изложени доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че събраните по делото
доказателства сочат за извършено нарушение на трудовата дисциплина от
ищеца и формираният извод от съда за незаконосъобразност на уволнението
се явява неправилен. Същевременно при произнасяне по предявените искове,
съдът не е съобразил всички доказателства. Моли за отмяна на решението в
посочената част и отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Претендира разноски.
Ю.П.. П. оспорва въззивната жалба на „С. Е.“ ЕАД в приложен по
делото отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуалният си
представител в частта, с която се отхвърлят исковете по чл. 225, ал. 2 КТ за
периода 10.12.2020 г. – 04.03.2021 г. за разликата между брутното трудово
възнаграждение получавано преди уволнението /1265/ лв. и получаваното в
по – нисък размер /610/ лв. при новия работодател или общо 1965 лв. както и
законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата
молба до изплащането й, както и разноски, представляващи заплатен
адвокатски хонорар. П. твърди, че не са обсъдени всички доказателства, като
не е дадена вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, което е
довело до неизяснена фактическа обстановка и съответно до липсата на
мотиви на атакуваната заповед. Претендира се отмяна на атакуваното съдебно
решение, в обжалваната от П. част, с което исковете чл. 225, ал. 2 КТ да бъдат
уважени. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна
2
страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално
допустими. Разгледани по същество, съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на решението по подадените
от насрещните страни въззивни жалби, съдът намира следното:
Фактическата страна по спора е правилно установена от СРС и
същата се възприема от настоящия състав.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява,
че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
възникнало с подписване на трудов договор от 21.11.2014 г., по силата на
който П. е заемал при „С. Е.“ ЕАД длъжността шофьор на тролейбус“, като
последно полученото от него трудово възнаграждение за пълен отработен
месец е в размер на 1265 лева.
Установено е и страните не спорят, че трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено от работодателя, считано от 04.09.2020 г.
Със заповед № 12/03.09.2020 г. работодателят прекратил трудовия
договор на ищеца на основание чл. 186 и чл.188, т.3 КТ, вр. чл.187, т.10 КТ
при изискванията на чл.189; чл.192; чл.194, ал.1; поради наложено
дисциплинарно наказание уволнение, поради извършено нарушение на
трудовата дисциплина – проявено грубо и непристойно държание, като е
използвал обидни думи и е отправил заплахи по адрес на Н.Л.Г. – пътник,
намиращ се в същото време в салона на автобуса. В текста е посочено, че така
описаните действия на П. представляват нарушение на трудовата дисциплина,
по смисъла на чл.187, т.10, предл. последно от КТ – неизпълнение на други
3
трудови задължения, определени при възникването на трудовото
правоотношение, а именно задължения, вменени в раздел втори от
дръжностната характеристика на заеманата от лицето длъжност – спазване
принципите и нормите, заложени в „Кодекса на етичното поведение на
водача“.
По делото е приложена длъжностната характеристика на водача и
трудовото му досие.
Разпитани са като свидетели Н.Г. /А.Г./, която твърди, че е била
обиждана от П. докато пътувала на седалка, намираща се най – отзад в
тролейбуса по повод опита на пътника да влезе в превозното средство;
разпитан е и свидетеля И.Б., колега на водача, който е разказал пред съда за
евентуалното желание на пътник да отвори вратата на тролейбуса и
разказаното от П..
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – СРС е
направил обоснован извод по фактите, като е обсъдил наличната в преписката
документация от „С. Е.“ ЕАД и от свидетелските показания, като е обяснил
защо дава вяра на показанията на И.Б. - и не зачита тези на Н.Г.. Обсъждайки
доказателствата по делото и с оглед на доказателствената тежест, СРС е
направил верен извод за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение“.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни изложените
доводи от ответника за законосъобразност на извършеното уволнение. В
производството не е доказано соченото поведение на П. при изпълнение на
трудовите му задължения при „С. Е.“ ЕАД.
С оглед изложеното съдът намира, че извършеното със заповед №
12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД уволнение е
незаконно. Доводите на въззивника – ответник за неоснователност на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира, че следва да остави
без уважение. При този изход на спора, основателен е и иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на
тролейбус“.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
В проведеното производство, са представени доказателства, че ищеца
е започнал работа при по – ниско трудово възнаграждение и иска за разликата
4
в заплатите е основателен. Правилно СРС е приел за неоснователен иска за
обезщетение на П. за останалата част от периода по реда на чл.225, ал.2 от
КТ.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за
отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя.
Следователно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 2 КТ са
неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора, в полза на страните не следва да бъдат
присъждани разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20276008 от 09.12.2020 г. по гр. д. №
43415 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 58-ми състав, с което е отменено, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на
Ю.П.. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № 12/03.09.2020 г. на
изпълнителния директор на „С. Е.“ ЕАД; възстановен е на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, Ю.П.. П., ЕГН ********** на заеманата преди
незаконосъобразното му уволнение длъжност „шофьор на тролейбус“ в „С.
Е.“ ЕАД; отхвърлени са, като недоказани предявените от Ю.П.. П., ЕГН
********** срещу „С. Е.“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за заплащане на обезщетение за периода 04.09.2020 г. - 21.11.2020 г.;
сумата 425,75 лв. на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното
трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по
– нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020 г. – 09.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на завеждане на
исковата молба - 09.09.2020 г., до окончателното плащане, както и сумата 500
лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6