Присъда по дело №2744/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 110
Дата: 10 юли 2025 г. (в сила от 26 юли 2025 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20242120202744
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 110
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
и прокурора Б. Ив. Ж.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20242120202744 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Ч. Ч. – ЕГН **********, ***************, за
ВИНОВЕН в това, че в периода от месец юни 2019г. до месец януари 2023г. включително, в
гр. Бургас, след като бил осъден с Решение № 2067/20.12.2016г., постановено по гражданско
дело № 6998/2016г. по описа на БРС, влязло в сила на 20.12.2016г. и с определение за
одобряване на споразумение от 13.12.2022г. в сила от 21.12.2022г. по гр.д. № 5050/2022г. на
РС Бургас, да издържа свой низходящ - дъщеря си Г. С. Ч., ЕГН: **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44
/четиридесет и четири/ месечни вноски, равняващи се общо на сумата от 7500 /седем хиляди
и петстотин/ лева, както следва:
За периода от месец юни 2019г. до месец юли 2022г. не изпълнил задължението си в
размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв., дължими съгласно Решение №
2067/20.12.2016г., постановено по гражданско дело № 6998/2016г. по описа на БРС, влязло в
сила на 20.12.2016г.;
За периода от месец август 2022г. до месец януари 2023г. не изпълнил задължението
си в размер на 6 месечни вноски всяка в размер на 300 лв., дължими съгласно определение
за одобряване на споразумение от 13.12.2022г. в сила от 21.12.2022г. по гр.д. № 5050/2022г.
на РС Бургас - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО на основание чл. 183,
ал. 1, вр. чл. 54 от НК ОСЪЖДА С. Ч. Ч. /с установена самоличност/ на наказание
1
„ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. с чл. 42б, ал.2 НК – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. Ч. Ч. – ЕГН ********** да заплати
сума в размер на 139,95 лв. (сто тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) в
полза на ОД МВР Бургас за разноски за съдебно-икономическа експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. Ч. Ч. – ЕГН ********** да заплати
сума в размер на 40 (четиридесет) лева в полза на РС Бургас по сметка на съда за разноски
за вещо лице.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен срок,
считано от днес, пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 110/10.07.2025г. по НОХД № 2744/****г. по описа на
РС Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу С. Ч. Ч., ЕГН: ********** за това, че в периода от месец юни ****г. до месец
януари ****г. включително, в гр.Бургас, след като бил осъден с Решение № ************г.,
постановено по гражданско дело № ****/****г. по описа на БРС, влязло в сила на
********г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря Г. С. Ч., ЕГН: **********,
чрез нейната майка и законен представител К. Г. Д., ЕГН: **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44
/четиридесет и четири/ месечни вноски, равняващи се общо на сумата от 7500 / седем
хиляди и петстотин/ лева, както следва: за периода от месец юни ****г. до месец юли ****г.
не изпълнил задължението си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв.; за
периода от месец август ****г. до месец януари ****г. не изпълнил задължението си в
размер на 6 месечни вноски всяка в размер на 300 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В разпоредително заседание подсъдимият e редовно призован, явява се лично и
заедно с назначен защитник адв. П. М..
Първоначално съдът прекрати съдебното производство и върна делото на РП Бургас
за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в
досъдебното производство, довели до нарушаване на правата на обвиняемия. С Определение
№ 1246/18.11.****г. по вчнд № 1486/****г. на БОС, определението № 2528, постановено в
проведеното на ******** г. разпоредително заседание по НОХД № 2744/**** г. по описа на
Районен съд-Бургас, беше отменено в частта, с която съдът констатирал допуснати при
изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия, поради което на основание чл. 248, ал. 5, т.
1 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 вр. ал. 1 и ал. 2 от НПК прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.
Делото е върнато на Районен съд - гр. Бургас за продължаване на съдебното производство.
Предвид посоченото, с окончателен съдебен акт е прието, че обвинението е съобразено с
текста на чл. 183, ал. 1 НК и беше окончателно решен въпросът за това дали в хода на ДП са
допуснати съществени процесуални нарушения и след като се прие, че такива няма, съдът
проведе съдебно следствие.
Като частен обвинител беше конституирана непълнолетната Г. С. Ч., ЕГН:
**********, действаща със съгласието на своята майка К. Г. Д..
Производството по делото по желание на подсъдимия и неговия защитник протече по
общия ред.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като счита, че се подкрепя от събраните
доказателства. Предлага да се определи наказание „пробация” за срок от шест месеца с
задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок
от шест месеца с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Частният обвинител се присъединява към становището на прокурора.
Служебният защитник на подсъдимия адв. М. намира, че предлаганото наказание от
прокурора е подходящо.
Подсъдимият изразява съжаление. В предоставената възможност за последна дума
иска справедливо наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
1
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. Ч. Ч. с ЕГН **********, *****.
Подс. С. Ч. Ч. ДГН: ********** и св.К. Г. Д. сключили граждански брак на ********г.
По време на брака им се родила дъщеря Г. С. Ч. с ЕГН: **********. С решение №
************г. по гражданско дело № ****/****г. по описа на Бургаски районен съд бил
прекратен чрез развод сключения между подс.Ч. и св.Д. граждански брак. Упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете - Г. Ч. били предоставени на майката
- св.К. Д., а подс. С. Ч. бил осъден да издържа своята низходяща и да заплаща за нея месечна
издръжка в размер на 150лв., чрез нейната майка и законен представител - К. Д., считано от
датата на влизане в сила на решението за прекратяване на брака - ********г.
През ****г. подс.Ч. и св.Д. постигнали спогодба за увеличение на дължимата от
обвиняемия месечна издръжка за непълнолетната Г. Ч. от 150лв. на сумата от 300лв, която
спогодба била одобрена от Районен сьд Бургас, видно от Протокол № ************г. по
описа на Районен съд - Бургас. По силата на постигнатата и одобрена спогодба подс. Ч.
дължал издръжка в размер на 300лв. на дъщеря си, считано от ****.****г. След влизане в
сила на съдебното решение, подс. С. Ч. направил няколко частични плащания за издръжка на
дъщеря си. Въпреки, че съзнавал, че бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да издържа своя
низходящ - дъщеря си Г. Ч. и че месечно дължи вноски за нейната издръжка в размер на по
150 лева, след влизане в сила на посоченото съдебно решение подс. С. Ч. не заплащал
регулярно дължимата издръжка съобразно посоченото в съдебния акт на РС-Бургас, макар
да работел и да имал възможност да заплаща издръжката. В периода месец декември ****г.
до месец януари ****г. за изпълнение на задължението да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си, подсъдимият превеждал на св. Д. парични суми по банков път, чрез куриерска
фирма Еконт, както и от банкова сметка на Р. К., които постъпвали в полза на К. Д..
Съгласно съдебно-икономическа експертиза за времето от месец декември ****г. до
месец януари ****г. подс. Ч. трябвало да заплати издръжка общо в размер на 11893,64 лева,
равняващи се на 72 пълни месечни издръжки и една частична месечна издръжка.
Подсъдимият в този период обаче заплатил, съгласно представените доказателства за
плащане, сумата в размер на 4533,95 лева като неплатена останала издръжка в размер на
7359,69 лева, което се равнява на 43 пълни месечни вноски за издръжка и частично
неплатена месечна вноска за издръжка. В резултат, подсъдимият не изпълнил в срок
задължението да заплати за периода от месец юни ****г. до месец юли ****г. задължението
си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв. и за периода от месец август
****г. до месец януари ****г. не изпълнил задължението си в размер на 6 месечни вноски
всяка в размер на 300 лева.
В хода на съдебното следствие се установи, че бащата и неговата дъщеря са в добри
отношения, не е прекъсната връзката между бащата и дъщерята. Подс. Ч. се случвало да
дава на ръка на дъщеря си дребни парични суми, извън размера на дължимата месечна
издръжка, в общ размер на всички дадени около 500 лева, а допълнително, но също извън
дължимата издръжка, били закупувани различни вещи като телефон, била дадена част от
сума за поставяне на брекети, дрехи, маратонки. За тези предоставени парични средства,
както и за закупуваните вещи не били изготвяни документи и не било уговорено да се
считат за плащане на издръжка. Подс. Ч. давал на ръка на св. Д. парични суми и на
работното й място, но не се представиха доказателства за техния размер, нито да са давани с
основание заплащане на месечна издръжка, поради което съдът не може да приеме, че са за
изпълнение на задължението за издръжка.
Видно от представените в хода на съдебно следствие извлечения от банкова сметка и
заявеното от св. Д. и Ч., към момента текуща издръжка се заплаща ежемесечно, предвид, че
2
частният обвинител Ч. е все още непълнолетна и издръжката е дължима.
По делото не се събраха доказателства подсъдимият да е изпълнил пълния размер на
задължението за издръжка да заплати за периода от месец юни ****г. до месец юли ****г.
задължението си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв. и за периода от
месец август ****г. до месец януари ****г. - задължението си в размер на 6 месечни вноски
всяка в размер на 300 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства.
Гласните доказателства и доказателствени средства: показания на св. Г. Ч., св. К. Д.,
св. Х. Т., св. Р. К.; Писмените доказателства и доказателствени средства – извлечения по
сметка (л. 69-78 съдебна фаза (СФ)); справка за съдимост; копие на изпълнително дело №
***/****г. по описа на ДСИ при РС Бургас, сметка за размера на дълга (л. 89-300 СФ);
Решение № ************г., постановено по гражданско дело № ****/****г. по описа на
БРС, влязло в сила на ********г., изпълнителен лист от 18.08.****г.; протокол за
доброволно предаване (л. 35 ДП), ведно с представените разписки (л. 36-л. 40 ДП),
извлечения от банкова сметка (л. 41-43 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 73 ДП)
ведно с предадените пълномощно (л. 74), извлечения от банкова сметка (л. 75-л. 82 ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 83 ДП), ведно с представените разписки (л. 84-89 ДП);
протокол за доброволно предаване (л. 90 ДП); протокол от ********г. по гр.д. № ****/****г.
на БРС, с който е одобрено споразумение в сила от ********г. (л. 92-93 ДП); от експертизи -
съдебно- икономическа експертиза (л. 111-115 ДП).
Като цяло съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Ч. и К. Д. като обективни,
логични и подкрепящи се като те съответстват и на събраните писмени доказателства по
делото, но не се доверява в частта им, че не било образувано изпълнително дело, тъй като се
установи, че такова е висящо, беше изискано и приложено по настоящото копие от него. В
тази част показанията им не съответстват на писмените доказателства, но съдът намира, че
това несъответствие се дължи на факта, че работата е била възложена на адвокат, който е
образувал изпълнително дело, за да могат принудително да бъдат събирани вземанията за
издръжка. Обстоятелството, че са давани пари на ръка на св. Д. се потвърждава освен от
последната и от св. Т., който обаче не установява размер на предадена сума, нито нейното
основание, предвид, че не е запознат със семейните отношения между страните. Съдът се
доверява и на св. К., предвид, че неговите показания съответстват на тези на св. Д., че от
негова сметка подсъдимият й превеждал част от сумите за дължимата месечна издръжка.
Съдът взе предвид представените писмени доказателства като им се доверява и
удостоверяват извършените от подсъдимия плащания за издръжка в полза на дъщеря му.
Съдът взе предвид представеното копие на изпълнително дело, по което са извършвани
плащания, съгласно сметка за размера на дълга и приложените банкови плащания за
издръжка. Следва да се отчете, че съгласно отразеното от съдебния изпълнител плащания не
са постъпвали след ********г. Съгласно заявеното от частния обвинител обаче издръжката
вече се плаща текущо и по посочена от нея банкова сметка като в хода на следствието се
представят и писмени доказателства – извлечения от банкова сметка за плащания -
*******г., ********г.; ********г.; ********г.; ********г.; ********г. Предвид посоченото
очевидно съдебният изпълнител не е бил уведомен за извършените доброволно плащания и
не са отразени в изпълнителното дело, но това засяга текущото уреждане на гражданско-
правните отношения между страните. Съдът се доверява и на заключението на вещото лице,
което се е запознало с извършените плащания и е посочило размера на дължимия остатък за
плащане на издръжка.
От правна страна:
3
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се наказва с лишаване от
свобода до една година или с пробация, който, като е осъден да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да се образува изпълнително
производство за събиране на вземанията. Ето защо не е и от значение обстоятелството кога е
било образувано изпълнителното дело като в настоящото се установи, че по образуваното
при ДСИ при РС Бургас изпълнително дело не са събрани всички дължими суми.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
произтича от Семейния кодекс, като е дължал издръжка на своето ненавършило пълнолетие
дете, независимо дали има възможност сам да се издържа.
За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото
издръжка лице.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато
не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Началото на престъплението е от момента, в
който осъденият да издържа става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и
се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си или то бъде
погасено поради обстоятелства, предвидени в Семейния кодекс. Като се има предвид, че
издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то
именно поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да
задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена (в този смисъл е и
застъпеното становище на ВКС, I н.о. в определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г.).
Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
непълнолетния низходящ, за задоволяване на ежедневни потребности. Укоримостта в
поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното неизпълнение на
задължението в размер на две или повече месечни вноски. Обстоятелството, че не са
платени повече от две месечни вноски не е основание да се приеме, че е налице ново деяние,
а се касае за едно трайно престъпно поведение за неплащане на издръжка, касае се за едно
престъпление като неплащането на дължима издръжка през определен период от време на
определено лице представлява „еднородна проява”.
От доказателствата по делото се установи безспорно, че въз основа на съдебното
решение на гражданския съд подсъдимият е бил длъжен за заплаща издръжка, бил е
уведомен за това решение, но въпреки това допуснал неизпълнение на решението като не
заплатил повече от две месечни вноски за издръжка в продължителен период от време,
макар да е извършвал частични плащания, те не са достатъчни да покрият пълния размер на
задължението. Следва да се посочи, че липсата на достатъчно средства не освобождава
4
бащата да издържа своя низходящ. Бащата е работил, няма данни да страда от заболяване,
налице са справки, че е получавал доходи и разполагал с имущество. Няма такива
доказателства, от които да се направи извод, че се касае за обективна невъзможност на Ч. да
си намери работа и да осигури издръжката.
По делото не се установи подсъдимият да е изпълнил задължението си за издръжка,
предмет на обвинението изцяло или дължимият остатък да е под две месечни вноски, като в
този смисъл съдът се довери на заключението на вещото лице и на показанията на св. Д. и
св. Ч.. Съгласно съдебната практика престъпление по чл. 183, ал. 1 НК не би било
извършено само, ако се установи че лицето е изплатило цялото си задължение. Ако е налице
някакво частично плащане, което обаче не е документирано или ясно установимо, като
изпълнение на задължение за издръжка за определен месец на определено дете, то не може
да става приспадане от сумата, представляваща неизпълненото задължение за издръжка.
Същевременно, няма пречка последното обсъждано обстоятелство да бъде отчетено като
несъставомерен субективен елемент, ценим като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК не би било извършено, само ако се установи, че лицето
е изплатило цялото си задължение, или неизпълнението е под две месечни вноски, или пък
то бъде погасено (напр. поради навършване на пълнолетие на низходящия, който не
продължава образованието си, или го продължава, но за което следва да има влязло в сила
ново решение, че дължащият издръжка може да му я осигури; при смърт на издържаното
лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг и др.) (арг. Решение № 443 от
20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 424 от
02.12.2014 г. по нак. д. № 1345/2014 г. на Върховен касационен съд).
Представените в хода на съдебно следствие банкови извлечения касаят плащания за
текущо дължимите задължения за издръжка като надвнесените суми, съгласно постъпил
отговор и от ДСИ, се отнасят към по-старите задължения, но принципът е, че издръжка се
дължи за текущ месец, поради което и извършваните вече редовни плащания от страна на
подсъдимия се отнасят за текущо дължимата издръжка на неговата низходяща. При
задълженията за издръжка ежемесечното им заплащане цели задоволяване на настоящите
нужди на децата от определените от съда средства за живот. Решение № 167 от 19.01.2021 г.
по н. д. № 663 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение приема, че е
недопустимо при извършено месечно плащане на дължима издръжка, то да се ползва за
погасяване на предходни задължения на подсъдимия и така на практика той да бъде държан
наказателно отговорен за неплащането на задължения извън инкриминираните от
обвинението.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият умишлено, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е
съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа своята
низходяща, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение в
установения за това срок.
По делото не се изтъкна обстоятелство, релевантно да освободи лицето от неговото
задължение да заплаща ежемесечно издръжка, поради което, както се посочи вече, съдът не
възприема евентуален довод за липсата на субективна съставомерност на деянието, тъй като
подсъдимият бил в обективна невъзможност да заплаща издръжка. Подс. Ч. е в
работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от здравословни проблеми, които
да ограничават работоспособността му. Предвид изложеното, съдът намери подсъдимия за
виновен в това, че в периода от месец юни ****г. до месец януари ****г. включително, в гр.
Бургас, след като бил осъден с Решение № ************г., постановено по гражданско дело
№ ****/****г. по описа на БРС, влязло в сила на ********г. и с определение за одобряване
на споразумение от ********г. в сила от ********г. по гр.д. № ****/****г. на РС Бургас, да
5
издържа свой низходящ - дъщеря си Г. С. Ч., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 44 /четиридесет и
четири/ месечни вноски, равняващи се общо на сумата от 7500 /седем хиляди и петстотин/
лева, както следва: За периода от месец юни ****г. до месец юли ****г. не изпълнил
задължението си в размер на 38 месечни вноски всяка в размер на 150лв., дължими съгласно
Решение № ************г., постановено по гражданско дело № ****/****г. по описа на
БРС, влязло в сила на ********г.; За периода от месец август ****г. до месец януари ****г.
не изпълнил задължението си в размер на 6 месечни вноски всяка в размер на 300 лв.,
дължими съгласно определение за одобряване на споразумение от ********г. в сила от
********г. по гр.д. № ****/****г. на РС Бургас - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл.55 НК.
В случая съдът намери, че справедливото наказание спрямо подсъдимия е
наказанието „пробация“, тъй като до момента не е осъждан, липсват данни за престъпни
прояви, деецът не се отличава с висока степен на обществена опасност. Съдът като
отегчаващо обстоятелство отчете големият брой неизплатени месечни вноски за издръжка,
но също така оцени, че подсъдимият не е прекъснал връзката с дъщеря си, закупувал й е
вещи като маратонки, дрехи, телефон, давал й е дребни парични суми, извън дължимата
издръжка. Съдът оцени и това, че задължението за издръжка след инкриминирания период
се заплаща текущо, което се потвърди от св. Д. и св. Ч., тоест подсъдимият е личност, която
се поддава на въздействие и се поправя, подкрепя дъщеря си. Съдът оцени изразеното от
подсъдимия съжаление за допуснатото неизпълнение на задължението за издръжка, поради
което и съобразявайки изложеното съдът счете, че целите на наказанието, визирани в чл. 36
НК ще се постигнат чрез налагане на наказание „пробация“ при следните пробационни
мерки: - по чл. 42а, ал.2, т.1, вр. с чл. 42б, ал.1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, за срок от 6 (шест) месеца, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на
осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично; по чл. 42а, ал.2, т.2, вр. с чл. 42б, ал.2 НК –
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца.
По разноските:
Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. Ч. Ч. – ЕГН ********** да заплати
сума в размер на 139,95 лв. (сто тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) в полза
на ОД МВР Бургас за разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. Ч. Ч. – ЕГН ********** да заплати сума в
размер на 40 (четиридесет) лева в полза на РС Бургас по сметка на съда за разноски за вещо
лице.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни