Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 02.07.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 02.06. 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
БОНЧЕВА
т.дело № 196 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от Г.ф. гр.С против
Б.В.К. ***, в качеството й на законен наследник на Ю.М. К., с цена на иска: 382 727,93 лв., като предявеният иск е с правно
основание чл.558, ал.7 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че Г.ф.,
на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.),
изплатил по щета №210235/06.11.2013г., обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 382 727,93лв. на наследниците на С.
М. П.,
починала при ПТП, настъпило на 16.10.2013г. на път I-6 от републиканската пътна
мрежа, км 298,400.
Сочи, се че виновен за катастрофата,
съгласно досъдебно производство ДП-3862/24.10.2013г., прекратено с
Постановление от 12.02.2014г. на прокурор при ОП Стара Загора е Ю. М. К.. На 16.10.2013г. К. управлявал лекотоварен автомобил „Фиат
Фиорино” с peг. № СТ 2367
АК, в който пътувала пострадалата П.
Поради неправилно извършена маневра от водача
Ю. М. К., същият предизвикал ПТП между лекотоварен автомобил „Фиат
Фиорино” и товарен автомобил „Мерцедес 812Д” с per. № РВ 6061 ВН.
Произшествието било реализирано в следствие на виновното противоправно
поведение на водача К., който предприел маневра „изпреварване” при изрична
забрана на съответния пътен участък и след като навлязъл в лентата за насрещно
движение, реализирал челен удар в насрещно движещия се товарен автомобил
„Мерцедес 812Д”, причинявайки по непредпазливост смъртта на С. М.
П.и сам загинал на местопроизшествието.
Противоправният характер на поведението на водача К. било установено в рамките
на ДП 3862/2013г. по описа на РУП Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, което
обаче било прекратено с Постановление от 12.02.2014г., поради смъртта на
извършителя - чл. 24, ал.1, т.4 от НК.
Ищецът посочва, че в нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил
без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП.
В исковата молба се посочва, че Г. А.
П., Ю.
А.П.,
М. А.
Ю., в качеството им на наследници на С. М.
П.се обърнали към Г.ф. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 557 от Кодекса за застраховането. УС на ГФ
отказал изплащане на обезщетение поради липса на доказателства. Поради отказа, Г. А. П., Ю. А.П., М. А. Ю.,, в качеството им на наследници на С. М.
П.завели срещу Г.ф. гр.д №4816/2014 по описа
на СГС и гр.д. 4198/2015 по описа на САС за претърпените от тях неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело
участвал като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Ищецът посочва, че въз основа на
постановените решения по горните дела -
гр.д №4816/2014 по описа на СГС и гр.д. 4198/2015 по описа на САС ищците се
снабдили с изпълнителни листи и отправили покани за доброволно изпълнение,
както следва:
На 03.11.2015г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС, сума общо в размер на
75859,19лв. по ИД 550/2015 по описа на ЧСИ Р.
М..
На 03.11.2015г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС, сума общо в размер на
75859,19лв. по ИД 551/2015 по описа на ЧСИ Р. М..
На 03.11.2015г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС, сума общо в размер на
75859,19лв. по ИД 552/2015 по описа на ЧСИ Р.
М..
На 14.07.2016г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС и гр.д. 4198/2015 по
описа на САС, сума общо в размер на 130 146,04лв.
На 03.12.2014г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС и гр.д. 4198/2015,
сума общо в размер на 10800лв - държавни такси.
На 04.10.2017г. Г.ф. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС и гр.д. 4198/2015,
сума общо в размер на 780лв.
На 04.10.2017г. Г.ф. изплатил по влязло
в сила решение по гр.д №4816/2014 по описа на СГС и гр.д. 4198/2015, сума общо
в размер на 13 496,32лв.
Сочи, че след изплащане на
обезщетенията на правоимащите лица, Г.ф. е встъпил в правата на удовлетворените
и има право на претендира от виновния причинител на ПТП пълният размер на
изплатеното обезщетение, ведно с всички сторени такси и разноски за
определянето му. Тъй като Ю.К. е починал и законен наследник е Б.К., то
претенциите на ищеца са насочени именно към нея. Отново уточнява, че същата е
участвала в производствата пред СГС и САС, поради което мотивите на
постановените осъдителни за Фонда решения я обвързват изцяло.
Ищецът твърди, че поканил ответника
да възстанови платеното от Г.ф., но и до днес лицето не е погасило задължението
си.
Моли съда да осъди Б.В.К., в
качеството й на законен наследник на Ю.
М. К.да заплати на Г.ф. исковата сума от 382
727,93 лв. (триста осемдесет и две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и
93 ст.), представляваща изплатеното от Г.ф. обезщетение по щета №
210235/06.11.2013г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
В отговора на искова молба ответницата, чрез особения си представител адв. З.Й. посочва, че е
предявен регресен иск от ищеца срещу ответника по делото, в качеството й на наследник на виновно за ПТП лице, следствие от
настъпването на което е причинена смърт и поради което Г.ф. е изплатило
обезщетение на наследниците на починалото лице.
Не оспорва, че ищецът има активна
процесуална легитимация за завеждане на настоящото производство. Но оспорва
качеството на ответника в настоящото производство. Счита, че по делото не е
представено удостоверение за наследници на причинилото при ПТП лице.
По отношение на основателността на
предявения иск, счита, че същият е неоснователен и недоказан по основание и
размер. На първо място, независимо, че ответникът в настоящото производство е
участвал в съдебното производство, водено срещу Г.ф. като трета подпомагаща
страна, то обвързващи за него са само мотивите на съдебното решение досежно
факта за вината за настъпилото ПТП и причинените като причинно-следствена
връзка неимуществени вреди и техния размер.
Сочи, че в настоящото производство в
тежест на ищецът е да докаже, че ответникът има качеството на единствен
наследник на причинителя на ПТП и следователно единствено той отговаря в пълен
размер по настоящия регресен иск.
Посочва, че отправената регресна
покана от ищеца, изпратена с писмо с обратна разписка, не е получена от Б.К.,
като писмото е върнато на Г.ф., с отбелязване, че лицето е преместено на друг
адрес. Видно от пощенските клейма, то е изпратено на 05.10.2018г., и е върнато
на 10.10.2018г., т.е. 5 дни след това. Счита, че с отправеното писмо, в което
се твърди, че съдържа регресна покана, не са изпълнени изискванията на ГПК за
редовно връчване, т.е. счита че не е налице редовно връчена покана.
Посочва, че от друга страна, поради
особения статут на особения представител, назначен на ответника в настоящото
производство и съгласно трайната съдебна практика, същият не упражнява свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г.
по тълк.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК/. Особеният представител не е нито законов,
нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното
лице /в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквато
безспорно е регресната покана. Също така,
като особен представител, заявява, че не е осъществила контакти с ответницата и поради това последната
като длъжница не може да
се счита за уведомена за
регресната претенция на ищеца.
Твърди, че не може да бъде направен
категоричен извод, че в писмото,
отправено към Б.К. се съдържа именно представената като доказателство регресна
покана.
Относно размера на исковата
претенция, оспорва същия, тъй като ответникът по настоящото производство не
можел да отговаря за вреди, причинени от недобросъвестното поведение на самия
ищец, т.е. отказа на Г.ф. да изплати обезщетение на наследниците на починалото
лице след предявена пред него щета. Обвързващи за ответника в настоящото
производство били мотивите от влезли в сила решения в производството, водено
срещу Г.ф. относно размера на претърпените вреди, а именно по 90 000 лв. за
всеки от тримата наследници на починалото лице, но не и изтеклите лихви за забава
и разноски по делата. Още повече, че Г.ф. (ищец по настоящото дело) не бил
платил доброволно сумите по постановените съдебни решения, веднага след
влизането им в сила, а срещу него са образувани изпълнителни дела и исковата
претенция в настоящото производство включва и платените разноски по
изпълнителните производства и изтеклите лихви до плащането на главниците.
Счита, че
ако ищцовата страна докаже, че ответницата е единствена наследница
на причинилото ПТП лице и
отговаря изцяло само тя по настоящия иск,
то счита, че дължи единствено сумите, представляващи размера на присъденото
обезщетение за всеки един от наследниците на починалото лице, а именно по 90
000 лв.
Моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
В допълнителната искова молба ищецът
уточнява, че е допусната техническа грешка в обстоятелствената част на исковата
молба при изписване имената на починалата, вследствие на процесното ПТП. Видно
от всички представени доказателства по делото, починалата в резултат на
застрахователното събитие е С.
М. П.,
ЕГН **********.
Уточнява също, че произшествието е
настъпило на 16.10.2013 година.
Оспорва изцяло депозирания от
ответника отговор на искова молба. Счита наведените възражения за изцяло
неоснователни.
Счита за неоснователно възражението,
че не са представени доказателства, че Б.В.К. има качеството на ответник в
производството. Първо, очевидно, претенциите на ищеца са насочени срещу нея в
качеството й на наследник на виновния причинител на ПТП. Второ, с исковата
молба са представени доказателства за водените срещу Фонда искови производства
пред СГС, CAC и BKC, в които ответницата е участвала като трето лице-помагач по
делото, именно в качеството й на законен наследник на виновния причинител на ПТП
- Ю. М.
К. Сочи, че
ответната страна сама признава в отговора на исковата молба, че именно поради
участие на Б.К. като трето лице - помагач в посочените по-горе производства,
мотивите на постановените съдебни актове я обвързват изцяло досежно
обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, вредите,
размерът им, липсата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" за увреждащия автомобил към датата на застрахователното
събитие, причинно- следствената връзка между ПТП-то и настъпилите вреди, както
и обстоятелството, че Б. В. К. е конституирана именно като законен наследник на Ю. К..
Счита за неоснователно и
възражението, че регресната покана не е получена лично от ответника. Намира
същото за ирелевантно и неотносимо към предмета на настоящия спор, тъй като би
било от значение единствено, ако ищецът претендира заплащане на законна лихва
за забавено плащане, т.нар. мораторна лихва. С исковата молба Фондът
претендирал единствено законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Счита за неоснователно и възражението
относно размера на исковата претенция.
В допълнителната искова молба се
посочва, че законодателят изрично е предвидил, че регресното право на Г.ф.,
което е самостоятелно, законоустановено регресно право, включва в своя обем и
разноските по определяне и изплащане на обезщетението. Независимо от
обстоятелството дали обезщетението е било поискано извънсъдебно или по съдебен
ред, сторените за определянето и изплащането му разноски всякога се дължали от
причинителя на вредата при предявен срещу него регресен иск. Те са вземания с
акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи и главницата. Счита, че „Г.ф. има право да получи от причинителя на
вредата /виновния водач/ заплатеното обезщетение, заедно с платените лихви и
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ след изплащане на
обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд встъпвал в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му. В конкретния случай разноските за определянето на застрахователното
обезщетение са били определени по съдебен ред и те са част от обичайните
разноски, които по силата на закона са част от регресната претенция на Г.ф..
В допълнителният отговор ответникът,
чрез особеният си представител поддържа всички възражения направени с
първоначалния отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
От приетите по делото писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП от 24.10.2013г., решение от 15.07.2015г.,
постановено по гр.д.№4816/2014г. на СГС, решение №154/06.06.2016г., постановено
по гр.д.№4198/15 по описа на Софийски АС, определение №4020/02.12.2016г.,
постановено по гр.д.№4198/15 по описа на Софийски АС, определение
№336/25.05.2017г., постановено по т.д.№287/17г. по описа на ВКС, безспорно се
установи, че с противоправното си поведение Ю. М.
К.на 16.10.2013 г. виновно е причинил пътно-транспортно
произшествие, управлявайки лек автомобил, „Фиат Фиорино", с per.
№СТ2367АК, на път 1-6 от републиканската пътна мрежа. Същият е предприел
маневра „изпреварване" при изрична забрана на съответния пътен участък и
след като навлязъл в лентата за насрещно движение, настъпил челен удар с
насрещно движещият се товарен автомобил „Мерцедес 812Д", причинявайки по
непредпазливост смъртта на С.
М. П.и
сам загинал на местопроизшествието. От причиненото от Ю.
М. К.ПТП са настъпили
неимуществени вреди за наследниците на починалата при ПТП Сребрина Митева
Пенева, изразяващи се в претърпените от тях болки и страдания.
Не се оспорва обстоятелството, че по случая е
образувано ДП №3862/2013 г. по описа на РУП Казанлък при ОД на МВР - Стара
Загора, което е прекратено с Постановление от 12.02.2014 г., поради смъртта на
причинителя на ПТП Юсуф К., както и че в ДП №3862/2013 г. са установени вината,
противоправното поведение, както и причинно- следствената връзка между вредите
и процесното ПТП.
Видно от данните по делото, ответницата е наследница
по закон /съпруга/ на причинилия ПТП водач Ю. М.
К.От представеното удостоверение изх.№1090/02.03.2020г. на
РС-Казанлък се установява, че същата не е направила отказ от наследството на
починалия си съпруг.
Не се оспорва обстоятелството, че към датата на
процесното ПТП за лекия автомобил „Фиат
Фиорино", с per. №СТ2367АК, шофиран от причинителя на ПТП Ю. М.
К.не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, поради което и наследниците на починалата при ПТП С. М.
П. –М. А. Ю., Ю. А. П. и Г. А.П. са
предявили претенция пред Г.ф. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от смъртта на наследодателката им. По тяхната писмена
плретенция пред Г.ф. е била образувана щета №210235/06.11.2013г., по която
Фондът е отказал да изпрати претендираните обезщетения. С оглед на това
наследниците на починалата при ПТП С.
М. П.– М.
А. Ю., Ю. А. П. и Г. А.П. са предявили исковете си по съдебен ред. С решение от 15.07.2015г., постановено
по гр.д.№4816/2014г. на СГС е осъдил ищеца да заплати на М. А. Ю., Ю. А. П. и
Г. А.П. по 60 000лв. ниемуществени вреди, вследствие смъртта С. М.
П., като резултат на ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 04.04.2014г. до изплащане на сумата за всеки от
тях, като е отхвърлил претенциите им до размера на 130 000лв., както и
претенциите им за мораторна лихва за периода от 31.01.2014г. до 04.04.2014г. С
това решение СГС е осъдил Г.ф. да заплати и ДТ в размер на 7 200лв.
С решение №154/06.06.2016г., постановено по
гр.д.№4198/15 по описа на Софийски АС, е отменено решението на СГС относно
предявените искове в отхвърлителната част, за разликата над 60 000лв. до
90 000лв. за всеки от наследниците на С. М.
П., както и началната дата за
дължимата законна лихва и разноските по делото, като вместо това е осъдил Г.ф.
да им заплати разликата над 60 000лв. до 90 000лв. за всеки един,,
считано от 05.02.2014г., както и сумата 400лв. разноски за вещо лице. С това решение САС е осъдил Г.ф.
да заплати и допълнителна ДТ в размер на 3 600 лв., както и да заплати на адв.Керанова за безплатно процесуално
представителство на М. А. Ю., Ю. А. П. и
Г. А.П. сумата 11 860 лв.без ДДС.
С определение №336/25.05.2017г., постановено по
т.д.№287/17г. по описа на ВКС, ВКс не допуска до касационно обжалване решението
на САС.
И двете посочени по-горе решения- на СГС и САС са
постановени при участие на трето подпомагащо ответника / т.е. в случая Г.ф./
лице, а именно Б. В. К., ответница по делото.
С оглед на горните съображения, съдът приема за
установено, че с двете посочени по-горе решения, влезли в сила, настоящият ищец
Г.ф. е бил осъден да заплати на наследниците на С. М.
П., починала при причиненото на 16.10.2013г.
ПТП от Ю.
М. К.ПТП, обезщетения за
причинените им неимуществени вреди / общо в размер на 270 000лв.-
90 000лв. х 3/, ведно с лихвата, считано от 05.02.2014г. до изплащането на
сумите / общо в размер на 50 175.15лв. – 9 418.80лв. х3 +
21918.75лв., видно от справката на Г.ф. –л.32 от делото/, разноски по делата
/адвокатско възнаграждение от 11 860лв. и 400лв. възнаграждение за
експертиза/, както и ДТ за двете производства /7200лв. + 3600лв./, като общата дължима сума
е в размер на 343 235.15лв.
Съдът счита, че в посочения размер -
343 235.15лв. искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За разликата над 343 235.15лв. до размера на
претендираната сума 382 727.93лв.
искът се явява неоснователен. След влизане на решенията в сила, считано от
датата, следваща датата на определението на ВКС, с което е отказано да се
допусне до касационно обжалване решението на САС, а именно 26.05.2017г. ,
ищецът Г.ф. е следвало да заплати на наследниците на С. М.
П.присъдените суми, тъй като по
отношение на тях е била налице сила на пресъдино нещо. Това, че ищецът е бил в
забава и не е предприел доброволно заплащане на сумите, преди образуване на
изпълнителните производства, не ангажира отговорността на ответницата със
заплащане на сумите, представляващи такси и разноски за образуване на
изпълнителните дела. Същата е задължена със сумите по осъдителните решения,
посочени по-горе, чийто общ размер е 343 235.15лв. и който размер е
заплатен от ищеца на наследниците на С.
М. П..
Съгласно чл.558, ал.7 КЗ, след изплащане на
обезщетението по чл.557, ал. 1 и 2 Г.ф. встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Съдът счита, че в случая Г.ф. встъпва в правата на
увредените лица до размера на платеното обезщетение, лихвите и разходите за
определянето им /разноските по съдебното производство/ в общ размер на 343
235.15лв. Разходи по изплащане на обезщетенията, съдът счита, че не бяха
доказани в хода на настоящото производство, а и липсват данни за тези разходи в
справката, представена от ищеца по заведената щета /л.32 от делото/.
С оглед на изложеното, за разликата над 343 235.15лв.
до размера на претендираната сума 382 727.93лв. искът се явява неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли от съда.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част на иска, а именно сумата 17 831.40лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН ********** *** да
заплати на Г.ф. гр.С., ул. „Г.И.“ ** сумата 343
235.15лв. /триста четиридесет и три хиляди
двеста тридесет и пет лв. и 15 ст./, представляваща изплатеното от
Г.ф. обезщетение по щета№210235/06.11.2013, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -24.06.2019г. до
пълното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 343
235.15лв. до размера на претендираната сума от 382727.93лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.В.К., ЕГН ********** ***
да заплати на Г.ф. гр.С., ул. „Г.И.“ ** сумата 17 831.40лв.
/седемнадесет хиляди осемстотин тридесет и един лв. и 40ст./ , представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на иска.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: