РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Благоевград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20241200900183 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е „С.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. С., р-н „О.“, ул. „Б.“ №, представлявано от Г. И. Г.
Претенциите са насочени против Община Якоруда, БУЛСТАТ ***, гр. Я.,
ул. „В. Л.“ №., представлявана от кмета М. К. В.
Осъществи се размяната на книжа по чл. 367-373 от ГПК.
Подадените искови молби и отговори са редовни и допустими.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор № 9200-833/02.11.2018
г., за възлагане на обществена поръчка, чрез публично състезание по
ЗОП, с предмет: Избор на изпълнител на СМР по проект: „Рехабилитация
на улична мрежа в гр. Я.“, и допълнително споразумение № 1 към същия
договор. Съгласно договора, възложителят възложил, а изпълнителят
приел и се задължил, срещу възнаграждение, да извърши строително-
монтажни работи /СМР/ във връзка с изпълнението на обществена
поръчка по проект: „Рехабилитация на улична мрежа в гр. Якоруда“, в
1
съответствие с техническите спецификации на възложителя,
техническото предложение на изпълнителя и ценовото предложение на
изпълнителя, които били неразделна част от договора. Срокът за
изпълнение и извършване на СМР бил определен на 537 календарни дни,
според техническото предложение на изпълнителя. За начало на
изпълнение на СМР се считал денят на откриване на строителната
площадка с протокол-образец 2а, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а за край на
изпълнението се считало издаването и подписването на акт-образец 15,
според изискванията на действащата нормативна уредба. Общата
стойност на договора възлизала на 2 219425,61 лв., с включен ДДС,
съгласно ценовото предложение на изпълнителя. Възложителят следвало
да заплаща стойността на реално извършените работи на етапи - авансово
плащане, междинни плащания и окончателно плащане, както следва: 1/
авансово плащане в размер на 30 % от стойността по чл. 6, в срок до 10
календарни дни след отпускане на аванс по договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ № 01/07/2/0/00696 от 13.02.2018 г., по
мярка „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и във
връзка с Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка
„Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички
видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка „Основни услуги и
обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г., от страна на Държавен фонд
„Земеделие“ към общината и издаване на фактура от изпълнителя към
възложителя за стойността на авансовото плащане, и издаване на банкова
гаранция за обезпечаване на авансовото плащане в размер на 110 %, и 2/
окончателно плащане в размер на разликата до 100 % от изпълнените и
приети СМР в срок до 30 дни след приемането на обекта с протокол-
образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, съгласно
Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време
на строителството, и издадена фактура от изпълнителя за съответната
сума. Обемът на извършените работи се удостоверявал чрез подписване
2
на двустранен протокол между възложителя и изпълнителя. В случай на
несъответствия на документацията с реално извършените работи на
обекта по отношение на актуваните количества, изисквания за качество и
др., съответното плащане се извършвало в срок от 30 дни след
отстраняване на несъответствието. На 09.01.2019 г. от „Първа
инвестиционна банка“ АД била издадена и представена на ответника
банкова гаранция № 000LG-L-006843/08.01.2018 г. за възстановяване на
авансово плащане, получено по чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора. Срокът на
валидност на банковата гаранция бил продължен двукратно, което се
удостоверявало от промяна с изх. № БГ-680 от 17.09.2020 г. и промяна с
изх. № БГ-906 от 17.12.2020 г. Документите, обективиращи извършените
промени в срока на валидност, били представени на възложителя. На
18.03.2019 г. ответникът превел авансовото плащане по чл. 7, ал. 1, т. 1 от
договора, в размер на 554 856,40 лв. Тази платена сума представлявала
данъчната основа на стойността на аванса. На 30.05.2019 г. бил заплатен и
дължимият ДДС, в размер на 110 971,28 лв. Протоколът за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво за
строежи на техническата инфраструктура за обекта бил подписан на
26.06.2019 г. Процесът на изпълнение на СМР по проекта съвпаднал с
обявеното извънредно положение от Народното събрание. В тази връзка
ищецът изпратил писма до ответната община /изх. № 24 от 16.03.2020 г. и
изх. № 32 от 12.05.2020 г./. На 07.10.2020 г. между страните по договора
бил подписан междинен акт-образец 19 за изпълнени СМР на обекта,
чиято стойност възлизала на 723 277 лева. Посочената сума не била
платена от Община Якоруда. С писмо изх. № 08-00-895 от 17.12.2020 г.,
общината заявила, че срокът на договора е изтекъл на 14.12.2020 г. В
писмото невярно се посочвало, че ищецът е в неизпълнение, както и че
общината няма право, съобразно разпоредбите на ЗОП, да продължава
срока на договора, независимо от получените множество писма от
изпълнителя, с които я уведомява за настъпили условия по закон, които са
основания за продължаване на сроковете. В писмото се съдържало
изявление за едностранно прекратяване на договорните отношения с
изпълнителя, както и уведомяване, че общината пристъпва към
3
предявяване на издадената в нейна полза банкова гаранция. В отговор на
посоченото изявление, ищецът изпратил писмо изх. № 2 от 06.01.2021 г., в
което се излагали причините за несъгласието му с наличието на
основания за прекратяване на договора от страна на възложителя, респ. че
срокът на договора не е изтекъл. Ищецът се позовал на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, респ. че срокът следва да се счита предоговорен за срока на
действие на извънредното положение, както и на неизпълнение от страна
на Община Якоруда, свързано с наличието на незаконни постройки по
част от изпълняваните трасета - ул. „Д. Г.“, ул. „Л.“ и ул. „Х. Б.“. В тази
връзка била проведена среща на 23.09.2020 г., в присъствието на всички
участници в строителния процес - възложител, изпълнител, строителен
надзор и проектант, на която било решено да се извърши обход по
оставащите за изпълнение трасета и да се предостави проектно решение
на строителя относно изпълнението на конкретните видове СМР.
Последното било ангажимент на възложителя, но така и не било
извършено. То препятствало реализирането на строителните работи и
спазването на работния график. В писмото ищецът изтъкнал, че общината
не е погасила задължението за сумата от 723 277 лева съгласно
подписания междинен акт № 1 от 07.10.2020 г. Ищецът правилно посочил,
че независимо дали ще продължи действието на договора или не,
изпълнението на описаните в междинния акт видове и количества работи
е налице и същите подлежат на плащане. В тази връзка общината следвало
да заплати договорното възнаграждение за изпълненото до датата на
прекратяване, а в случай че пристъпи към предявяване на искане за
усвояване на издадената в нейна полза банкова гаранция, която
обезпечава аванса, същото щяло да съставлява злоупотреба с право,
предвид неизпълнение на задълженията за плащане на вече извършени и
приети работи по договора. Независимо от изразеното несъгласие и
липсата на правни основания, ответникът предявил искане и на
13.01.2021 г. усвоил пълния размер на сумата по издадената банкова
4
гаранция - 610 342,04 лв., видно от удостоверение изх. № 101061 от
29.03.2024 г., издадено от банката. На 11.02.2021 г. бил подписан протокол
№ 1 за приемане на извършени CMP. С него, след проверка на място, била
установена стойността на извършените и подлежащи на заплащане
видове и количества СМР. На същата дата били съставени и подписани 3
заменителни таблици към акт № 1, образец 19, за действително
извършени видове СМР към 11.02.2021 г., съответно за подобект „Ул. „Св.
Св. К. и М.", от км 0 + 000 до км 0 + 459,64, за подобект: „Ул. „Св. Св. К. и
М.“, от км 0 + 000 до км 0 + 772,00, и за подобект: „Ул. „С. К.“, от км 0 +
000 до км 0 + 380,00. Преди подписването на посочения акт, който бил
окончателен, бил подписан междинен акт № 1 от 07.10.2020 г., според
който стойността на извършените и приети работи към тази дата, които
подлежат на плащане, била 723 277,01 лв. Възнаграждение за
извършените работи съгласно акта не било плащано. След подписване на
акт № 1 от 11.02.2021 г., ищецът издал на ответната община данъчна
фактура № ********** от 11.02.2021 г. Съгласно междинния акт № 1 от
07.10.2020 г., стойността на извършените и приети работи към посочената
дата, а именно - 07.10.2020 г., възлизала на 723 277,01 лв., с вкл. ДДС.
Между възложителя и изпълнителя бил подписан последващ краен и
окончателен акт с по-късна дата - 11.02.2021 г., като съгласно този акт,
стойността на извършените и приети работи била значително по-голяма.
Последното се обяснявало с обстоятелството, че между датата на
междинния акт - 07.10.2020 г., и датата на окончателния акт - 11.02.2021 г.,
бил налице изтекъл период от 4 месеца, в който били извършени и други
работи на обекта, като и двата акта били подписани от възложителя, респ.
дейностите, описани в актовете, били признати от ответника. Ищецът
претендира плащане на сумата по окончателния акт - протокола от
11.02.2021 г., тъй като неговото съдържание обхващало стойността на
всички изпълнени от ищеца и приети от ответника СМР на обекта. Тази
стойност възлизала на 860 053,60 лв. /с вкл. ДДС/. Последната сума била
посочена и в издадената от ищеца данъчна фактура. От така посочената
сума ищецът приспаднал сумата от 55 485,64 лв., представляваща разлика
между извършеното от ответника авансово плащане по чл. 7, ал. 1, т. 1 от
5
договора, в размер на 665 827,68 лв. с ДДС, и преведената от „Първа
инвестиционна банка“ АД в полза на общината сума по издадената
банкова гаранция за обезпечаване на авансово плащане, в размер на 610
342,04 лв., включваща платения аванс без ДДС, с добавка от 10 % по
смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора от 02.11.2018 г. По този начин,
след приспадане на разликата между платения от общината аванс с ДДС и
усвоената сума по банковата гаранция за авансово плащане, ответникът
дължал на изпълнителя сумата от 804 567,96 лв., представляваща
възнаграждение за извършени и приети работи съгласно протокол № 1 от
11.02.2021 г. за приемане на извършени CMP. На 11.02.2021 г. бил
подписан и акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството. Видно от съдържанието на този акт, всички участници в
строителния процес констатирали, че няма изпълнени СМР в отклонение
от одобрения проект. Страните, в т. ч. и възложителят-ответник,
потвърдили видовете и количества извършени СМР на обекта, описани в
протокола за приемане на извършени СМР от 11.02.2021 г. Независимо че
в цитирания акт се посочвало, че причина за спиране на строежа е
„изтичане срока за извършване на СМР съгласно чл. 4 и чл. 5, ал. 1 от
договора“, действителната причина за спиране, по данни на ищеца, била
нежеланието на ответника да финансира обекта, както и многократно
водените между страните разговори, по инициатива на другата страна,
изпълнението на обекта да бъде прехвърлено на друго дружество.
Независимо от несъгласието на ищеца, че основанията за прекратяване на
договора са настъпили, съгласно чл. 33, при прекратяване на договора на
основание чл. 47, ал. 1, т. 3, възложителят дължал на изпълнителя
извършените и неразплатените дейности и СМР, доказани с документи и
фактури, извършени до момента на получаване на уведомлението. На
19.04.2021 г. била връчена покана на кмета на община Якоруда - инж. Н.
К., за извършване на плащане на възнаграждение съгласно сключения
договор, за изпълнени и приети видове работи, удостоверени съгласно
уговорения между страните начин. Поканата била връчена чрез ЧСИ М.
К. След получаване на поканата за плащане, ответникът нито погасил
задълженията си, нито изпратил какъвто и да било отговор на ищеца.
6
Общината дължала и законната лихва върху главницата, която била в
размер на 280 000 лева. Ответникът дължал на ищеца и сумата от 388
135,66 лв., която представлявала платени лихви от фирмата по повод
усвоената в пълен размер и платена на общината сума по банковата
гаранция. Последната била платима тогава, когато изпълнителят не е
извършил СМР по договора за сума, която е равна или по-голяма от
платения аванс. От междинния акт от 07.10.2020 г. за изпълнени СМР на
обекта, чиято стойност възлизала на 723 277 лева, се установявало, че
ответникът неправомерно е предявил искане и на 13.01.2021 г. е усвоил
пълния размер на сумата по издадената банкова гаранция. Тя била
трансформирана в задължение по банков кредит, за което били начислени
и платени от ищеца съответните лихви. Платените суми за погасяване на
задълженията за лихви по договора за кредит представлявали вреда, която
ищецът претърпял в резултат на действията по усвояване на банковата
гаранция, която ответникът не е имал право да получи. Моли се за
осъждане на Община Якоруда да заплати на ищеца сумата в размер на 804
567,96 лв., представляваща договорно възнаграждение за изпълнени и
приети видове работи по договора от 02.11.2018 г., удостоверени с
окончателен протокол от 11.02.2021 г., законната лихва върху посоченото
възнаграждение, считано от 16.05.2021 г. до 16.05.2024 г. /уточнение,
направено в първото открито съдебно заседание по делото/, в размер на
280 000 лева, обезщетение за претърпени вреди в размер на 388 135,66 лв.,
представляващи платени лихви от фирмата по повод усвоената в пълен
размер и платена на общината сума по банковата гаранция, както и
законната лихва върху сумата от 804 567,96 лв. и върху сумата от 388
135,66 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Моли се за присъждане и на разноските за
настоящото производство.
Ответникът е подал отговор, с който изцяло оспорва предявените искове.
Последните били неоснователни и недоказани. Общината не дължала
заплащането на каквато и да е сума по процесния договор. Изложените в
исковата молба факти били непълни и не възпроизвеждали всичко, което
7
се случило и довело до настоящото дело. Ищецът бил наясно, че
договорът за строителство е обвързан с договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските
райони. Ремонтът на улиците, предмет на договора между страните по
делото, трябвало да бъде финансиран изцяло от Програмата за развитие
на селските райони. От договора между Община Якоруда и Държавен
фонд „Земеделие“ за финансиране на проекта ставало видно, че
финансирането се отнася до изпълнението на одобрен проект за
рехабилитация на уличната мрежа в гр. Якоруда. Финансирането от
еврофондовете било в размер на 1 921 979,94 лв. и представлявало до 100
% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяването на
проекта. При неточно или непълно изпълнение на проекта, Държавен
фонд „Земеделие“ имал право да намали или изцяло да откаже заявената
за изплащане финансова помощ. Окончателният размер на помощта се
изплащал от Фонда след извършване на съответните проверки и анализи,
които да покажат фактическо и документално съответствие между
одобрената по проекта и реално извършена инвестиция. Изричното
обвързване на проекта с реално извършената инвестиция означавало, че
частично изпълнение е напълно недопустимо, защото европейското
финансиране било възможно само тогава, когато има пълно съответствие
между проект и реално извършена инвестиция. Инвестицията следвало да
бъде извършена чрез възлагане, при спазване на правилата на ЗОП, и
договорът за възлагане на обществената поръчка трябвало да е сключен
законосъобразно. ЗОП, с всички негови изисквания и ограничения
относно изменение на клаузите на договора, бил императивно
задължителен и никакво изключение от неговите правила не било
допустимо - както относно предмета на обществената поръчка, така и
относно сроковете за изпълнение на поръчката. Финансирането по
европейската програма било допустимо само тогава, когато инвестицията
е извършена съобразно условията и сроковете, определени в този договор
и в договора за възлагане на обществената поръчка. Инвестицията
следвало да бъде завършена и Община Якоруда трябвало да направи
искане до Фонда за окончателното плащане в срок 36 месеца от датата на
8
подписване на договора, т. е. до 13.02.2021 г. Този срок бил изключително
важен и поради това в договора за обществена поръчка, сключен между
страните по настоящото дело, имало срок за изпълнение от 537
календарни дни. Последният изтичал на 14.12.2020 г. и давал на
ответника около 2 месеца да поиска от Държавен фонд „Земеделие“
проверка на изпълнението и заплащане на европейската субсидия.
Фондът можел да откаже цялостно или частично финансиране на проекта,
ако констатирал, че инвестицията не е изпълнена съгласно договора и
одобрения проект. Изплащането на помощта до одобрения размер ставало
след извършване на цялата инвестиция и при изпълнение на всички
предвидени в договора и нормативните актове условия и изисквания.
Община Якоруда била длъжна да извърши инвестицията изцяло, в срок и
в съответствие с одобрения проект. Изрично било регламентирано, че
цялата инвестиция следва да бъде завършена до 13.02.2021 г. и никакво
удължаване на срока не е допустимо. При неподаване на заявка за
окончателно плащане в срок, Фондът можел едностранно да прекрати
договора и тогава Община Якоруда дължала връщане на цялата получена
финансова помощ по заявката за авансово плащане. За общината било
напълно неприемливо каквото и да е забавяне при изпълнение на
възложените с договора СМР. Частичното неизпълнение на възложени
СМР, за Община Якоруда било равнозначно на пълно неизпълнение и
каквато и да е забава от страна на строителя правела напълно безполезно
това, което било частично извършено. Изпълнението на възложените СМР
следвало да се извърши при стриктното прилагане на ЗОП и каквото и да
е нарушение на неговите норми било недопустимо. Ако ищецът по делото
бил извършил качествено и в срок пълния обем на възложените му СМР,
цялото финансиране щяло да бъде за сметка на Европейските фондове и
Община Якоруда нямало да заплати от собствения си бюджет дори 1 лев
за тази инвестиция, но предвид неизпълнението от страна на ищеца на
възложените му с договора СМР в срок, ответникът бил принуден да
поиска изменение на договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие“ за
финансиране на рехабилитацията на уличната мрежа на гр. Якоруда, като
от договора отпаднали всички улици, които били възложени на ищеца по
9
настоящото дело. Този факт се установявал от анекс № 11/15.07.2021 г.,
според който първоначално одобрената финансова помощ от близо 2
милиона лева се намалявала на 725 308,57 лв. Финансирането за улиците,
предмет на договора за обществена поръчка с ищеца по делото,
отпаднало от европейското финансиране и станало 0 /нула/ лева. С
уведомително писмо от Държавен фонд „Земеделие“ до Община Якоруда,
изпратено на 25.05.2021 г., тя била поканена, в срок от 10 работни дни, да
върне на Фонда полученото авансово плащане в размер на 579 441,26 лв.,
поради неизпълнението в срок на инвестицията, предмет на договора за
обществена поръчка с ищеца по делото. С писмо изх. № 08.00-
447/31.05.2021 г., изпратено от Община Якоруда до Държавен фонд
„Земеделие“, Фондът бил уведомен, че авансовото плащане е върнато
обратно. С преводно нареждане от 31.05.2021 г., Община Якоруда
възстановила на Държавен фонд „Земеделие“ авансовото плащане,
получено по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от
13.02.2018 г. Частичното изпълнение/неизпълнение било напълно
неприемливо за ответника. Кредиторът не можел да бъде принуден да
приеме частично изпълнение, дори и ако задължението на длъжника било
делимо. Настоящият случай бил точно такъв - само пълното, точно,
качествено и в срок изпълнение на всички договорни задължения от
страна на ищеца било приемливо, защото само в този случай
финансирането на договора за рехабилитация на улиците на гр. Якоруда
щяло да бъде поето от Европейските фондове. С отговора на исковата
молба ответникът прави изрично изявление за разваляне на договора за
възлагане на обществена поръчка, без да дава подходящ срок за
изпълнение на задълженията на строителя, тъй като забавата в
изпълнението на неговите задължения е направила изпълнението на
договора безполезно за Община Якоруда и понеже изпълнението на
възложените с договора СМР е следвало да се извърши непременно в
уговореното в договора време. Причината за това била в изгубеното
европейско финансиране. Интересът на Община Якоруда бил ищецът да
изпълни с нужното качество и в договорения срок пълния обем на
10
възложените му СМР, защото само при това условие общината щяла да
получи европейското финансиране. Неспазването на срока за извършване
на инвестицията довело до отпадане на европейското финансиране и до
липса на интерес за Община Якоруда от продължаване на изпълнението
на договора с ищеца. С отговора се заявява и изричното желание на
ответника „ищецът да си вземе обратно всичко, което е вложил в обекта, и
да възстанови улиците в състоянието, в което те са били преди започване
на изпълнението по разваления договор“. Развалянето водело и до
задължение на страните да върнат всичко, което са получили по
разваления договор. Общината направила авансово плащане към ищеца в
размер на 665 827,68 лв., която сума включвала главница от 554 856,40 лв.
и ДДС в размер на 110 971,28 лв. Главницата била възстановена от парите
по банковата гаранция, но не и ДДС. С писмо от 25.01.2021 г., общината
поискала от дружеството връщане на сумата за ДДС, но не последвало
плащане. След развалянето на договора, ищецът имал право да си вземе
вложените бордюри и други материали, а общината нямала задължение да
му ги заплати. Срокът на договора изтекъл на 14.12.2020 г., независимо от
настъпилата ковид криза. Според чл. 13, ал. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и преодоляване на последиците,
по искане на изпълнителя на обществената поръчка, можел да бъде
предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от 2 месеца след отмяна
на извънредното положение. Следователно, твърдяното в исковата молба
автоматично продължаване на срока за изпълнение било невярно.
Продължаването на срока за изпълнение на една обществена поръчка
било само възможност, която подлежала на договаряне. В настоящия
случай липсвал какъвто и да е анекс или друго споразумение, което да е
подписано от двете страни по договора и въз основа на което срокът за
изпълнение на задълженията на строителя да е продължаван. Твърдението
в исковата молба, че ищецът не могъл да работи поради ковид кризата, не
отговаряло на истината. От съответните констативни протоколи било
видно, че през времето, през което ищецът твърдял, че не е могъл да
работи, всъщност той е работил, но с изключително ниска интензивност,
11
т. е. причината за неизпълнение на договора не била ковид кризата, а
организацията на работа от страна на ищеца. Ако той бил ангажирал
повече работници и повече строителна техника и ако имал нужната
организация на работа, то същият можел да изпълни възложените му
СМР, но липсата на организация за работа и липсата на техника и
работници довела до неизпълнение на договора, а всичко това не можело
да се вмени във вина на Община Якоруда, нито пък можело да се приеме,
че представлява обективна пречка или форсмажорно обстоятелство.
Оспорва се представеното с исковата молба допълнително споразумение
№ 1. Този документ не съществувал, тъй като, за да съществува, той
следвало да е попълнен изцяло, а, видно от текста на § 4, сумата, която уж
общината се била съгласила да разплати като „междинно плащане“ към
30.09.2020 г., изобщо не била посочена. В края на това допълнително
споразумение изрично било записано, че то влиза в сила от датата на
подписване на тристранното споразумение по § 5, но такова тристранното
споразумение изобщо не било подписвано и поради това не настъпило
условието за влизане в сила и на допълнителното споразумение.
Последното не било изготвено окончателно, с пълно изписване на всички
текстове в него, и не било подписано от страните. Дори и да било
изготвено и подписано, същото не било влязло в сила и до момента, тъй
като не било изготвено и подписано тристранното споразумение по § 5, а
само подписването на тристранното споразумение било условие за
влизане в сила и на това допълнително споразумение. Правят се и
възражения за прихващане. В чл. 28 от договора била уговорена
неустойка за забава, дължима от строителя, ако не изпълни възложените
му СМР в срок. Размерът й бил 0,02 % от стойността на договора, но не
повече от 5 %. Максималният размер на неустойката от 5 % се дължал
тогава, когато забавата е продължила 250 дни. Строителят бил в забава от
14.12.2020 г., т. е. повече от 4 години, поради което дължал неустойка в
максималния договорен размер, или 110 971,28 лв., досежно която сума
ответникът прави възражение за прихващане. Прихващане се иска и със
сума в същия размер, но дължима на друго основание - като получена от
ищеца по договора, който е развален от ответника. Тази сума останала
12
дължима след усвояването на банковата гаранция. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на иска за заплащане на
мораторна лихва в размер на 280 000 лева. Оспорва се и претенцията за
обезщетение за вреди, базираща се на неправомерно усвояване на
банковата гаранция от страна на общината. Изобщо не бил налице деликт.
В настоящия случай имало облигационна връзка между страните по
делото и тя възникнала още с подписването на договора на 02.11.2018 г.
Предоставянето на банковата гаранция от ищеца било регламентирано в
този договор. Също в него било регламентирано и основанието за
усвояване на тази гаранция от страна на Община Якоруда. Следователно,
дори и да било налице някакво неизпълнение на задължение на ответника
по договора, т. е. дори и той да е усвоил гаранцията в нарушение на някоя
клауза на договора, то това нямало как да доведе до деликтна
отговорност, а само до договорна такава. Плащането на сума,
представляваща заплатени от ищеца лихви на банката, не съставлявало
пряка и непосредствена последица от увреждането и ответникът не
дължал обезщетение за тези вреди. Претендирали се вреди, които не били
нито пряка, нито непосредствена последица от усвояването на банковата
гаранция. Забавата в извършването на СМР не се дължала на Община
Якоруда. Не съществували пречки, които да възпрепятстват ищеца да
изпълни качествено и в срок възложената му работа. Не били ангажирани
доказателства, от които да се установява наличието на обективни пречки
за изпълнение на задълженията на строителя и поради това следвало да
приеме, че такива пречки не са съществували. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
С допълнителната искова молба се оспорват твърденията на ответника, че
поради неизпълнение на ищеца, Община Якоруда е поискала изменение
на договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие“, за което бил
сключен анекс от 15.07.2021 г., както и че общината е върнала на фонда
авансовото плащане, поради неизпълнение на инвестицията в срок.
Изявленията на ответната страна, които касаели сключения договор с
Държавен фонд „Земеделие“, били неотносими, тъй като се касаело до
13
отношения, които са породени по силата на сключения договор между
общината и посочената трета страна. След като страната едностранно
прекратила действието на договора, за установяване на което били
представени писмени доказателства със завеждане на исковата молба,
изявлението за разваляне нямало как да породи съответните правни
последици. Оспорва се, че са налице условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗДог,
респ. че изпълнението е безполезно и че то е следвало да се извърши
непременно в уговореното време. Правото на ответника да развали
процесния договор било погасено по давност. Разпоредбата на чл. 88, ал.
1 от ЗЗДог била неприложима по отношение на договор за строителство.
Твърденията на Община Якоруда, че въз основа на банковата гаранция й е
възстановена сумата от 554 856,40 лв., били неверни, тъй като в
действителност на 13.01.2021 г. ответникът усвоил пълния размер на
сумата по издадената банкова гаранция - 610 342,04 лв. Вземането за
неустойка по чл. 28 от процесния договор било погасено по давност.
Възражението за прихващане със сумата от 110 971,28 лв. било
неоснователно. Вземането за законна лихва за периода 16.05.2021 -
16.05.2024 г. не било погасено по давност. Ответникът представил анекс
от 15.07.2021 г., който не бил подписан от кмета на община Якоруда, респ.
нямало данни лицето, което го е подписало, да е било оправомощено за
сключване на подобен анекс. Последният бил подписан без съгласие на
общината и бил нищожен.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба се изтъква, че
договорът за финансиране с ДФ „Земеделие“ е изрично посочен в чл. 7,
ал. 1, т. 1 на договора, сключен между страните по настоящото дело, не е
ирелевантен за делото и следва да бъде взет предвид от съда при
постановяване на съдебното решение. Първото и единствено разваляне на
договора било направено от ответника с депозирането на отговора на
исковата молба и то било годно да породи правното си действие. Не било
налице някакво едностранно прекратяване на действието на договора,
както се твърдяло в допълнителната искова молба. Едностранното
разваляне на двустранен договор от изправната страна било допустимо и
14
при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е
изпълнила. Общината не приемала частично извършената работа. Тя
имала право да откаже приемане на частично изпълнение. В настоящия
случай ищецът изпаднал в забава по отношение на задължението си да
извърши договорените СМР в срока на договора, на датата, на която
договорът е изтекъл - 14.12.2020 г. Следователно 5-годишната давност по
чл. 87, ал. 5 от ЗЗДог изтичала на 14.12.2025 г. и тази давност не била
изтекла нито към датата на подаване на първоначалния отговор на
исковата молба, с който отговор било направено изявлението за разваляне
на договора, нито към датата на подаване на допълнителния отговор на
допълнителната искова молба. Тази давност щяла да изтече след 11
месеца, поради което възражението за изтекла давност по чл. 87, ал. 5 от
ЗЗДог било напълно неоснователно и не следвало да бъде споделяно.
Нормата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗДог не поставяла условия относно типа
договори, спрямо които се прилагала. Изтеклата погасителна давност
била без значение за възраженията за прихващане, защото изричната
норма на чл. 103, ал. 2 от ЗЗДог позволявала извършване на прихващане и
с погасено по давност вземане. След като анекса от 15.07.2021 г. е
представен по делото от Община Якоруда, то очевидно тя знаела за този
документ, не възразявала срещу това кой го е подписал и се позовавала на
неговите клаузи.
Правната квалификация на претенциите и възраженията на ищеца се
съдържа в нормите на чл. 266, чл. 86, чл. 49, чл. 87, ал. 5 и чл. 111, б. „б“
от ЗЗДог, а пък възраженията на ответника се базират на разпоредбите на
чл. 66, чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЗДог, чл. 13, ал. 3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и преодоляване на
последиците, чл. 103, чл. 104, чл. 111, б. „в“, чл. 51, чл. 63, чл. 114 от
ЗЗДог и чл. 26, ал. 2 от ГПК.
По делото се приобщиха писмени доказателства. Разпитаха се 4
свидетели. Прие се заключение на вещо лице по счетоводна експертиза.
Анализът на доказателствената съвкупност налага извод за
15
неоснователност на предявените претенции, които подлежат на
отхвърляне.
Между страните по делото е подписан договор № 9200-833 от 02.11.2018
г. за възлагане на обществена поръчка. Според този договор ответникът
възлага, а ищецът се задължава да извърши строителни дейности по
ремонт на улици на територията на община Якоруда. В договора е
посочено, че дължимите плащания за извършваните СМР са само 2 -
авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора и
окончателно плащане в размер на разликата до 100 % от стойността на
договора в срок от 30 дни след приемане на обекта с протокол-образец №
15 /чл. 7, ал. 1 от договора/. Процесният договор за възлагане на
обществена поръчка е тясно обвързан с договор за предоставяне на
безвъзмездно финансиране от страна на Държавен фонд „Земеделие“ по
Програмата за развитие на селските райони. Ремонтът на улиците,
предмет на договора между страните по делото, е трябвало да бъде
финансиран изцяло от Програмата за развитие на селските райони. От
договора между Община Якоруда и Държавен фонд „Земеделие“ за
финансиране на проекта е видно, че финансирането се отнася до
изпълнението на одобрен проект за рехабилитация на уличната мрежа в
гр. Якоруда. Финансирането от еврофондовете е в размер на 1 921 979,94
лв. и представлява до 100 % от одобрените и реално извършени разходи за
осъществяването на проекта. При неточно или непълно изпълнение на
проекта, Държавен фонд „Земеделие“ е имал право да намали или изцяло
да откаже заявената за изплащане финансова помощ. Окончателният
размер на помощта е щял да се изплати от Фонда след извършване на
съответните проверки и анализи, които да покажат фактическо и
документално съответствие между одобрената по проекта и реално
извършената инвестиция. Изричното обвързване на проекта с реално
извършената инвестиция означава, че частично изпълнение е
недопустимо, защото европейското финансиране е възможно само тогава,
когато има пълно съответствие между проект и реално извършена
инвестиция. Инвестицията е следвало да бъде завършена и Община
16
Якоруда е трябвало да направи искане до Фонда за окончателното
плащане в срок 36 месеца от датата на подписване на договора, т. е. до
13.02.2021 г. Този срок е важен и поради това в договора за обществена
поръчка, сключен между страните по настоящото дело, има срок за
изпълнение от 537 календарни дни. Последният изтича на 14.12.2020 г. и
дава на ответника 2 месеца време да поиска от Държавен фонд
„Земеделие“ проверка на изпълнението и заплащане на европейската
субсидия. При неподаване на заявка за окончателно плащане в срок,
Фондът е можел едностранно да прекрати договора и тогава Община
Якоруда е дължала връщане на цялата получена финансова помощ по
заявката за авансово плащане. За общината е неприемливо забавяне при
изпълнение на възложените с договора СМР. Ответникът е бил принуден
да поиска изменение на договора, сключен с Държавен фонд „Земеделие“
за финансиране на рехабилитацията на уличната мрежа на гр. Якоруда,
като от същия са отпаднали всички улици, които са били възложени на
ищеца по настоящото дело. Този факт се установява от анекс № 11 от
15.07.2021 г., според който първоначално одобрената финансова помощ от
близо 2 милиона лева се намалява на 725 308,57 лв. Улиците, предмет на
договора за обществена поръчка с ищеца по делото, са отпаднали от
европейското финансиране. С уведомително писмо от Държавен фонд
„Земеделие“ до Община Якоруда, изпратено на 25.05.2021 г., тя е
поканена, в срок от 10 работни дни, да върне на Фонда полученото
авансово плащане в размер на 579 441,26 лв., поради неизпълнението в
срок на инвестицията, предмет на договора за обществена поръчка с
ищеца по делото. С преводно нареждане от 31.05.2021 г. Община Якоруда
е възстановила на Държавен фонд „Земеделие“ авансовото плащане,
получено по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от
13.02.2018 г.
В чл. 4 на договора за възлагане на обществена поръчка е регламентиран
неговият срок на действие - 537 дни от подписване на протокол-образец
2а за откриване на строителната площадка. Този протокол е представен от
ищеца и от него се установява, че за начало на изпълнение на договора
17
следва да се приеме датата 26.06.2019 г. Определените по договора 537
дни за изпълнение, считано от 26.06.2019 г., изтичат на 14.12.2020 г. До
тази дата ищецът е изпълнил не повече от 30 % от договорените СМР.
Този факт се установява по несъмнен начин от показанията на всички
разпитани по делото свидетели и особено от разказаното от свидетелите
Г. В. Ш. и Г. П. П., които са осъществявали инвеститорски контрол върху
изпълнението на СМР на терен. Двамата са категорични, че по 3 от 6
улици за ремонт не е било направено абсолютно нищо по вина на ищеца,
който не е спазвал приетия линеен график. Съобщеното от тези свидетели
не е оборено от останалия доказателствен материал, поради което съдът
го кредитира напълно. Показанията им са детайлни, обстоятелствени,
подробни, екзактни и пунктуални. Вярно е, че те са работили по договор с
общината. Съдът е длъжен да извърши преценка на обективността им и
доколко поведението им и данните по делото изключват тяхната
заинтересованост /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия
казус свидетелските показания на Шаламанов и Пъхков не са
противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не
забранява кредитирането на подобни показания, а предвижда преценката
им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях
в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение № 639
от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират показания само защото
изхождат от такива свидетели /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно
Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, евентуалната връзка на свидетеля
със страната, която го е посочила или довела, сама по себе си не е
основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не
съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение
18
№ 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая съобщеното от
свидетелите Ш. и П. се характеризира с висока степен на достоверност,
защото е вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /водещи
критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София,
1997 г., стр. 55/. Двамата подробно описват особеностите и спецификите
на ремонта на процесните якорудски улици. Показанията им не оставят
съмнение, че те са били очевидци на това, което обрисуват, и имат
необходимите пълни, преки и непосредствени впечатления за
осъществяваните на място реални СМР. Не са налице основания за
некредитиране на информацията, дадена от тези свидетели. Ищецът е
поел задължение да извърши пълния обем на възложените му СМР в срок
до 14.12.2020 г., но до изтичането на този срок не е изпълнил 2/3 от обема
им, въпреки че е получил строителна площадка, общината не му е
създавала пречки за извършване на договорените СМР, съдействала му е,
своевременно е извършван оглед и оценка на извършеното и от нейна
страна е настоявано ищецът да ускори работата и да изпълнява в срок
задълженията си.
Липсва договорно основание за заплащане на сумата от 804 567,96 лв. за
изпълнени и приети видове работи по договора за обществена поръчка.
Във въпросния договор е предвидено ищецът да получи само 2 плащания:
1/ авансово, за което не се спори, че е направено, и 2/ окончателно.
Окончателното плащане е дължимо, според чл. 7, ал. 1, т. 2 на договора, в
30-дневен срок след приемане на обекта с протокол-образец № 15, т. е.
след цялостното изпълнение на всички посочени в договора СМР. Това е
причината, поради която междинни актове не са основание за извършване
на друго плащане преди окончателното довършване на обекта и
подписване на протокол-образец № 15. Безспорно е, че протокол-образец
№ 15 не е подписан и до момента, защото ищецът не е довършил обекта.
Вземането на ищеца, доколкото го има, все още не е изискуемо, тъй като
договорът не предвижда задължение на ответника да извършва плащане
19
преди изтичане на 30 дни от подписване на протокол-образец № 15,
какъвто протокол не е подписан и до момента.
Липсва и законово основание за заплащане на исковата сума. Процесният
договор е развален поради неизпълнение на задълженията на ищеца и
уведомлението за разваляне на договора, направено от ответника, е
инкорпорирано в отговора на исковата молба, надлежно връчен на ищеца.
При разваляне на един двустранен договор, видно от чл. 88 от ЗЗДог,
всяка от страните има право да получи обратно това, което е извършила
или дала по разваления договор /т. нар. обратно действие на развалянето
на договора/. При това положение ищецът няма право на парично вземане
за заплащане на стойността на извършените СМР, а има право да получи
обратно това, което е извършил по разваления договор - да си вземе
обратно всички вложени строителни материали и да върне обекта в
състоянието, в което той е бил към датата на сключване на договора.
Дори и да се допусне, че договорът не е развален и срокът за извършване
на СМР по него все още не е изтекъл и към днешна дата, то отново е
налице хипотезата, че ищецът няма право да получи плащането, което е
предмет на иска, тъй като при действащ и непрекратен договор намира
приложение чл. 7, ал. 1, т. 2 от него и второто окончателно плащане ще е
дължимо едва след изтичане на 30 дни от подписване на протокол-
образец № 15, какъвто протокол все още не е подписан. Дори и да се
приеме, че ищецът все пак има вземане, а общината - задължение, в
претендирания размер, то падежът на това задължение все още не е
настъпил и ищецът няма право да го получи. Задължението не е
ликвидно. Неговата ликвидност ще настъпи след подписване на протокол-
образец № 15 и изтичане на 30 дни от това подписване.
Ищецът поддържа довода, че на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗДог,
независимо дали договорът е развален, или е прекратен, общината дължи
заплащане на договорното възнаграждение за изпълненото до датата на
прекратяване. Съдът не споделя това тълкуване. В нормата на чл. 266, ал.
1 от ЗЗДог не се казва, че тя е приложима и при разваляне на договора, а
не само тогава, когато договорът е в сила. Видно от текста на чл. 265, ал. 2
20
от ЗЗДог, развалянето на договор за изработка е напълно допустимо и при
него не се дължи заплащане на възнаграждение. Нормата на чл. 266, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗДог регламентира само и единствено общото правило, че
договорът за изработка е възмезден договор, по силата на който
възложителят дължи заплащане на възнаграждение на изпълнителя, но
това възнаграждение е дължимо след приемане на работата и при наличие
на валиден договор. В настоящия случай няма валидно приемане на
работата, защото чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора изрично предвижда, че
задължението за заплащане на възнаграждението възниква едва след
изтичане на 30 дни от приемане на цялостното изпълнение по договора, а
това цялостно изпълнение на задълженията по договора следва да бъде
удостоверено с подписан протокол-образец № 15. В настоящия случай
няма изготвен и подписан протокол-образец № 15, понеже ищецът не е
изпълнил възложените му СМР и не е възникнало задължение за
ответника да му заплати възнаграждение на основание чл. 266, ал. 1 от
ЗЗДог. При разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията
на изпълнителя, тази норма не се прилага, защото се активират други
разпоредби - тези на чл. 87 и 88 от ЗЗДог.
Не намира приложение в казуса и разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от ЗЗДог.
Тя регламентира 2 хипотези: изпълнение на възложената работа при
отклонение в поръчката и изпълнение на работата с недостатъци. Общото
и на двете хипотези е, че при тях има цялостно завършване на
възложената работа, но изпълнението й е некачествено. В настоящия
случай обаче е налице не завършена работа с недостатъци или в
отклонение на поръчката, а работа, чието изпълнение не е довършено в
обема, който е възложен по договора, и възможностите, предвидени в чл.
265, ал. 1 от ЗЗДог, ги няма.
Трябва да се подчертае, че договорът за възлагане на обществена поръчка
не отдава правно значение на съставените и подписани междинни
протоколи и актове /акт № 19 и протокол № 1 за приемане на строителни
работи/ от гледна точка на основанията за възникване на задължение за
възложителя за плащане. Както вече се посочи, единственото основание
21
за извършване на окончателното плащане по чл. 7, ал. 1, т. 2 на договора е
съставяне и подписване на протокол-образец № 15 за завършване на
всички СМР и изтичане на 30 дни от въпросното подписване. Нито един
текст от договора, както и нито едно изречение от изходящата
кореспонденция на общината не може да се приеме за аргумент, че е
извършено валидно изменение на договора и че ответникът се е задължил
да направи някакво допълнително, извънредно и непредвидено в договора
плащане преди окончателното довършване на всички СМР и подписване
на протокол-образец № 15.
По делото не са налице и основанията, регламентирани в текстовете на
чл. 267-269 от ЗЗДог.
Чл. 267 от ЗЗДог разглежда в двете си алинеи две хипотези. Според ал. 1,
ако изпълнението на работата е станало невъзможно по причина, за която
никоя от страните не отговаря, то изпълнителят няма право на
възнаграждение, но според второто изречение на ал. 1, ако все пак има
някакво частично изпълнение в този конкретен случай на последваща
невъзможност за изпълнение, то изпълнителят има право на
възнаграждение за извършената частична работа. Това второ изречение
обаче не се отнася по принцип за всички случаи на частично изпълнение,
а само и единствено за хипотезата на настъпила в хода на изпълнение на
договора цялостна невъзможност за довършване на възложената работа.
Фактът, че споменатото второ изречение на чл. 267, ал. 1 от ЗЗДог е
приложимо само в хипотезата на настъпила невъзможност за довършване
на възложената работа, е видно и от обстоятелството, че в ЗЗДог се
съдържа изрична правна норма, според която кредиторът не може да бъде
задължен да приеме частично изпълнение на договора, дори и
задължението да е делимо - това е нормата на чл. 66 от ЗЗДог. Ако се
възприеме тезата, че чл. 267, ал. 1, изр. 2 от ЗЗДог вменява на
възложителя задължение да приеме частично изпълнение на възложена
работа дори и в случаите, когато липсва визираната в чл. 267, ал. 1 от
ЗЗДог невъзможност за изпълнение, то тогава ще се стигне до пряка
колизия на това тълкуване на чл. 267, ал. 1 от ЗЗДог с нормата на чл. 66 от
22
ЗЗДог. Текстът на чл. 267, ал. 1 от ЗЗДог не е законово основание за
уважаване на предявения иск по настоящото дело, понеже липсва
главната предпоставка за прилагането му - настъпила невъзможност за
изпълнение по причина, за която и двете страни нямат вина. В настоящия
случай липсва невъзможност за изпълнение по обективни причини, а е
налице виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя в срока по
договора и в обема, възложен по същия. Не са налице основания за
прилагане и на нормата на чл. 267, ал. 2 от ЗЗДог. Тя разглежда две
хипотези на невъзможност за изпълнение по вина на възложителя -
невъзможността да е настъпила поради негодност на проекта или на
материала, когато този проект или материал е предоставен на изпълнителя
от възложителя. В настоящия случай няма негодност на проекта, а
материалът е на изпълнителя.
Съгласно чл. 268 от ЗЗДог, възложителят дължи на изпълнителя
възнаграждение в случай, че се откаже от договора след започване на
изпълнението. Въпросната разпоредба се прилага при наличие на валиден
договор, когато в срока на изпълнение възложителят се откаже от
довършването му. В този случай той има право да се откаже от договора,
но само ако има основателна причина за това. Нормата на чл. 268 от
ЗЗДог не намира приложение в настоящия казус, защото процесният
договор, видно от неговия чл. 4, е сключен за срок от 537 дни. Докато е
бил в сила срокът за изпълнение, възложителят не е направил отказ от
договора по смисъла на чл. 268 от ЗЗДог, а е изчакал изтичането на
пълния договорен срок за изпълнение и не е отправил волеизявление за
прекратяване или разваляне на договора до момента на подаване на
отговора на исковата молба по настоящото дело. Липсва отказ от
договора, извършен от възложителя по време на неговото действие, т. е.
преди изтичане на срока за изпълнение, посочен в чл. 4 на договора.
Нормата на чл. 269 от ЗЗДог предвижда как се уреждат последиците от
прекратяване на договор, сключен с оглед на личността на изпълнителя,
при настъпила смърт на изпълнителя в хода на изпълнение на договора.
Според ал. 2 на чл. 269 от ЗЗДог, в този случай договорът се прекратява,
23
но възложителят дължи възнаграждение за частично извършената работа
до момента на смъртта на изпълнителя, т. е. до момента на прекратяване
на договора. В настоящия случай изпълнителят не е физическо лице и
няма настъпила негова смърт, поради което чл. 269 от ЗЗДог също не
намира приложение.
Няма законово основание за уважаване на иска за заплащане на частично
извършената работа. Липсва законова норма, която да урежда правото на
изпълнителя да получи възнаграждение за частично извършена работа в
нарушение на клаузите на подписания договор. Нещо повече - има текст,
който изрично дава право на възложителя да откаже приемането на
частично изпълнение, дори и в случаите, когато задължението е делимо.
Това е нормата на чл. 66 от ЗЗДог. Ако се уважи този иск, ще се стигне до
пряка колизия с чл. 66 от ЗЗДог, което ще направи настоящото съдебно
решение неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон.
Неоснователен се явява и искът по чл. 49 от ЗЗДог за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди в размер на 388 135,66 лв. При наличие
на договор няма основание да се претендира и извъндоговорна
отговорност. В настоящия случай, доколкото ищецът твърди, че вредите
му са настъпили в резултат от неправомерното усвояване на гаранцията за
изпълнение, дадена от него по силата на чл. 15 от договора, то очевидно
правоотношението между страните по делото е започнало още от датата
на подписване на договора, а не е настъпило едва с усвояването на
гаранцията, поради което няма осъществен деликт, а максималното, което
може да се твърди, е неизпълнение на договорно задължение от страна на
общината и в резултат от това - причиняване на някаква имуществена
вреда на ищеца, но тази вреда е последица от изпълнение/неизпълнение
на договорните задължения на страните, а не е деликт. Отделно от
изложеното, искът е неоснователен и по същество, тъй като ответникът е
имал пълното право, дадено му от чл. 18, предл. 2 на договора, да усвои
гаранцията за изпълнение. Това е така, защото чл. 18, предл. 2 на договора
изрично предвижда, че в случай на непълно изпълнение възложителят
24
може да усвои гаранцията до максималния й размер. По делото е
безспорно установено, че ищецът е допуснал непълно изпълнение, тъй
като и до днес не е довършил възложените му СМР. Това е типичната
хипотеза на непълно изпълнение и по силата на чл. 18 от договора е
основание общината законосъобразно да усвои гаранцията за изпълнение.
Основанието за нейното усвояване не е, че към датата на усвояването
ищецът не е извършил СМР по договора за сума в размер на 610 342,04
лв., а е това, че към датата на депозиране на писменото искане до банката
за усвояване на банковата гаранция е налице непълно изпълнение на
договорните задължения на ищеца, което е изрично посочено в чл. 18 на
договора основание за усвояване на гаранцията за изпълнение и то в
нейния пълен размер. Предвид изложеното, и тази претенция подлежи на
отхвърляне.
Само пълното, точно, качествено и в срок изпълнение на всички
договорни задължения от страна на ищеца би било приемливо за
ответника, защото само в този случай финансирането на договора за
рехабилитация на улиците на гр. Якоруда е щяло да бъде поето от
Европейските фондове. С отговора на исковата молба ответникът е
направил изрично изявление за разваляне на договора за възлагане на
обществена поръчка, без да дава подходящ срок за изпълнение на
задълженията на строителя, тъй като забавата в изпълнението на неговите
задължения е направила изпълнението на договора безполезно за Община
Якоруда и понеже изпълнението на възложените с договора СМР е
следвало да се извърши непременно в уговореното в договора време.
Причината за това е в изгубеното европейско финансиране. Интересът на
Община Якоруда е бил ищецът да изпълни с нужното качество и в
договорения срок пълния обем на възложените му СМР, защото само при
това условие общината е щяла да получи европейското финансиране.
Неспазването на срока за извършване на инвестицията е довело до
отпадане на европейското финансиране и до липса на интерес за Община
Якоруда от продължаване на изпълнението на договора с ищеца.
Аргументи в подкрепа на позицията на ответника по този въпрос се
25
съдържат и в правната теория - „Облигационно право. Обща част“ от
Ангел Калайджиев, „Сиби“, София, 2020 г., стр. 336, „Прекратяване на
договора“ от Захари Торманов, „Сиби“, София, 2013 г., стр. 248-250, и
„Неизпълнение на договора“, „Труд и право“, София, 2023 г., стр. 423.
Твърдението в исковата молба, че ищецът не е могъл да работи поради
ковид кризата, не намира потвърждение в доказателствата по делото. От
съответните констативни протоколи и свидетелски показания е видно, че
през времето, през което ищецът твърди, че не е могъл да работи,
всъщност той е работил, но с ниска интензивност, т. е. причината за
неизпълнение на договора не е била ковид кризата, а организацията на
работа от страна на ищеца. Ако той е ангажирал повече работници и
повече строителна техника и ако е имал нужната организация на работа,
то същият е можел да изпълни възложените му СМР, но липсата на
организация за работа и липсата на техника и работници е довела до
неизпълнение на договора, като това не може да се вмени във вина на
Община Якоруда, нито пък може да се приеме, че представлява обективна
пречка или форсмажорно обстоятелство.
Предявените искове се преценяват от настоящия съдебен състав като
неоснователни и той ще ги отхвърли с настоящото си решение.
На ответната страна трябва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Последното не може да бъде счетено за прекомерно.
Неговият размер е съобразен с ориентировъчната сума, посочена в чл. 7,
ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа. Фактическата и правна сложност на казуса е голяма. Проведени
са 3 открити съдебни заседания, в които активно участие е взел адвокат на
ответната страна. Събирани са всички видове доказателства - гласни,
писмени и експертиза. Подадени са подробни отговори на исковата молба
и допълнителната искова молба, както и дълга писмена защита. Размерът
на адвокатския хонорар е справедлив и съответства на положения от
адвоката на общината труд по делото, поради което трябва да бъде
присъден изцяло.
Воден от изложените аргументи, мотиви и доводи, съдът
26
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „О.“, ул. „Б.“
№ , представлявано от Г. И. Г., предявени против О. Я., БУЛСТАТ , гр. Я.,
ул. „В. Л.“ № , представлявана от кмета, за присъждане на: 1/ сумата в
размер на 804 567,96 лв. /осемстотин и четири хиляди петстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
възнаграждение за изпълнени и приети видове работи по договор № 9200-
833 от 02.11.2018 г., за възлагане на обществена поръчка, чрез публично
състезание по ЗОП, с предмет: Избор на изпълнител на СМР по проект:
„Рехабилитация на улична мрежа в гр. Я“, удостоверени с окончателен
протокол от 11.02.2021 г., 2/ сумата в размер на 280 000 /двеста и
осемдесет хиляди/ лева, представляваща законна лихва върху посоченото
възнаграждение, считано от 16.05.2021 г. до 16.05.2024 г., 3/ сумата в
размер на 388 135,66 лв. /триста осемдесет и осем хиляди сто тридесет и
пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени вреди - платени суми за погасяване на задълженията за лихви
по договор за кредит, които „Строително-предприемачески холдинг“
ЕООД е претърпяло в резултат на действията по усвояване на банкова
гаранция № 000LG-L-006843 от 08.01.2018 г. от „Първа инвестиционна
банка“ АД, за възстановяване на авансовото плащане, което Община
Якоруда не е имала право да получи, и 4/ законната лихва върху сумите от
804 567,96 лв. и 388 135,66 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба - 16.05.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С, р-н „О“, ул. „Б“ №, представлявано
от Г. И. Г., да заплати на О Я, БУЛСТАТ ***, гр. Я, ул. В. Л.“ №,
представлявана от кмета М. К. В., сумата от 57 180 /петдесет и седем
хиляди сто и осемдесет/ лева с ДДС, представляваща направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
На страните по делото, чрез адвокат Д. Л. и адвокат В. С., ДА СЕ
27
ВРЪЧАТ копия на настоящото решение, което може да бъде обжалвано
от „Строително-предприемачески холдинг“ ЕООД в двуседмичен срок,
считано от връчването, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
28