РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кърджали, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Теодора Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20245140200894 по описа за 2024 година
Обжалвано е Наказателно постановление № **** от 18.10.2024г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което на Х. Ф. Х.
от ********** с ЕГН ********** са наложени следните наказания: по т.1 на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200.00лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, и
по т.2 на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, и двете
извършени на 01.10.2024г. в 08.30 часа в гр.Кърджали на ул.Капитан Петко Войвода.
Несъгласен с наказателното постановление останал жалбоподателят Х. Ф. Х.,
който го считал неправилно и незаконосъобразно, а актът постановен при нарушения на
материалния процесуалния закон. Настоява, че наказателното постановление противоречи
на материалния закон, необосновано е и при постановяването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и отрича да е извършил описаното административно
нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление с присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа подадената жалба. В ход по
същество моли съда да отмени наказателното постановление по съображения изложени в
жалбата като претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и
моли да потвърди наказателното постановление. Постъпила е молба от юрисконсулт
1
упълномощен от наказващия орган, с която моли съда да потвърди наказателното
постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, а при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 01.10.2024г. свидетелката Н. М.
била на работа в Професионална гимназия по облекло и дизайн „****“ намиращо се в
***************** срещу предприятие „*****“. Тази сутрин тя се намирала извън сградата
на училището на тротоара пред входа, където метяла. Там били и част от учениците, които
посещавали това училище. Около 8,30ч. свидетелката Н. М. видяла по улицата да се движи
лек автомобил марка „*******“ с рег.№ ********* със закачено към него туристическо
ремарке с рег.№ ******** в посока към бул.България. Наближавайки района на училището
ремаркето се откачило, при което се ударило в намиращата се там желязна предпазна ограда
и едно от нейните платна паднало на земята. Виждайки това водачът на МПС-то, който бил
жалбоподателят Х. Ф. Х. спрял, закачил ремаркето и продължил по пътя си. Това било
видяно от учениците, които се намирали на тротоара и точно преди инцидента се
преместили от там. Свидетелката Н. М., която също била очевидец на случилото се заедно с
учениците, които били на место, веднага сигнализирали за видяното от тях директора на
училището, а именно свидетелката З. И., на която разказали всичко като посочили и
регистрационните номера на лекия автомобил и на прикаченото към него ремарке. По този
повод свидетелката И. сигнализирала в МВР- Кърджали, при което на место били изпратени
служители от сектор „Пътна полиция“- Кърджали, а именно свидетелите Д. Т., В. Т. и К. Т..
Тримата посетили произшествието настъпило в гр.Кърджали на ул.Капитан Петко Войвода
до училище „****“, където видели паднало на земята едно от предпазните оградни пана,
както и заварили директорката З. И., която им разказала чутото от нея от учениците и от Н.
М.. По подадените данни за лекия автомобил участвал в произшествието тримата служители
издирили собственика на превозното средство, който ги уведомил, че водач на личния му
лек автомобил е баща му Х. Ф. Х. и посочил телефонния му номер. Така служителите на
сектор „Пътна полиция“- Кърджали се свързали с жалбоподателя Х., който след известно
време дошъл на мястото на инцидента само с управлявания от него лек автомобил марка
„******“ с рег.№ ******* и признал, че е управлявал по- рано това МПС заедно с ремарке,
което се е откачило и се е ударило в предпазната ограда, но отрекъл той да е нанесъл щети
по нея. Същият ден свидетелят Д. Т. съставил акт за установяване на административно
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП срещу водача на лекия
автомобил марка „*****“ с рег.№ ********, който го подписал без възражения. На база на
него било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактология настоящата съдебна инстанция установи от свидетелските
показания на Н. М., която е очевидец, на Д. Т., В. Т., К. Т. и З. И., както и писмените
2
доказателства- редовно съставения Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № ******, чиято доказателствена сила не бе оборена, от Протокол за ПТП №
*****, 5 броя снимки. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно се допълват, а и
не бяха събрани други, които да ги оборват, поради което бяха кредитирани.
От правна страна съдът установи следното: Жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 04.11.2024г. видно от входящия номер,
с което е спазен е законоустановения 14-дневен срок от датата на връчване на наказателното
постановление, което е станало на 25.10.2024г.
По т.1 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона
за движението по пътищата задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост се определя само и
единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тя
трябва да осигури безопасност за участниците в движението, поради което при нарушение
на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на съобразената скорост не е
константна величина, а зависи от различните фактори, с които водача на МПС е задължен да
се съобрази. От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че
жалбоподателят Х. не е съобразил скоростта на движението си с конкретните пътни условия
на пътното платно, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП. По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина,
а именно не се е съобразил с условията на движение по пътното платно, които е видял, е
настъпило деянието. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът
намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП,
задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
пътната обстановка и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя
страна е основание за налагане на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП, както правилно е
квалифицирано и настоящото административно нарушение, тъй като поради движение с
несъобразена скорост е причинил пътнотранспортно произшествие. За да е съставомерно
деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно
нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а
също така, това нарушение да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил
марка „*******“ с рег.№ ******* със закачено към него туристическо ремарке с рег.№
****** при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с посочените изисквания в
чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно със състоянието на пътя и на превозното средство, както и с
пътните условия. Именно това негово нарушение е станало и причина за настъпване на
ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179 ал.2
3
предл.1 от ЗДвП. Административно наказващият орган е наложил предвиденото в
административно наказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер и
вид, а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното
наказателно постановление в тази му част да се потвърди като правилно и законосъобразно,
тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на
установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен
размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
По т.2 от наказателното постановление: Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от Закона за движението по пътищата, който вменява
задължение на водача на пътно превозно средство при произшествие, когато са пострадали
хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Но в
случая не се установи да са пострадали хора при настъпилото пътно- транспортно
произшествие. От изложената фактическа обстановка безспорно се доказа, че водачът Х. Ф.
Х. е допуснал пътно- транспортно произшествие с имуществени вреди като го е напуснал и
не е уведомил съответната служба за контрол. Това поведение е уредено в т.3 на чл.123 ал.1
от ЗДвП, но няма данни да не е спазено, както и не е посочено в обжалваното наказателно
постановление. Изложеното сочи, че в случая не са налице елементите от обективната
страна на посоченото нарушение, както и от субективна такава. С оглед на така изяснената
фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено в тази
му част, тъй като не е извършено описаното административно нарушение.
Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя изложени в жалбата за това,
че не е извършил административно нарушение по т.1 от обжалваното наказателно
постановление, както и че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и приложението на закона. Това е така, защото при извършената
служебна проверка не се констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното
производство по налагане на наказанието по т.1 от обжалваното наказателно постановление.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата,
при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото
описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.
4
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно който
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото са проведени много на брой
съдебни заседания, в които процесуалният представител на наказващия орган не е взел
участие, но той е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение към минималния размер от 130лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Съдът намира, че с оглед изменението на обжалваното наказателно
постановление и искането от страна на процесуалния представител за присъждане на
разноски, то на същия следва да се присъдят такива съобразно постановеното решение в
условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията.
Изменението на наказателното постановление в производството по ЗАНН, изразяващо се в
отмяна на обжалваното постановление представляващо по своята същност частично
уважаване на жалбата. Ето защо в полза на жалбоподателя по правилата за съразмерност се
следват разноски в размер на 250лв. с ДДС, тъй като общия размер на заплатения
адвокатски хонорар е в договорен размер от 500лв. с ДДС. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва
да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 18.10.2024г., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, като потвърждава
наложеното наказание по т.1 „глоба” в размер на 200,00лв. по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на Х.
Ф. Х. от ********** с ЕГН ********** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на
01.10.2024г. в гр.Кърджали, и отменя наложеното наказание по т.2 „глоба“ в размер на
100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Х.
Ф. Х. от ********** с ЕГН ********** за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП
извършено на 01.10.2024г. в гр.Кърджали.
ОСЪЖДА Х. Ф. Х. с адрес *************** и с ЕГН ********** да заплати на
ОДМВР- Кърджали сумата от 130лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.Кърджали да заплати на Х. Ф. Х. с адрес
**************** и с ЕГН ********** сумата от 250лв. с ДДС представляващи
5
направените разноски за адвокатска защита по делото съразмерно на уважената част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6