СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 14684 по описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.08.2017г.,
постановено по гр.д. № 63942/2015г. по описа на СРС, ГО, 75 състав са отхвърлени
изцяло предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.Т.Т. иск са правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимоста на сумата 38. 21 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода м. 03.2014г. -
м.03.2014г. и иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 4. 17 лв. – обезщетение за забава за периода
01.05.2014г. – 07.07.2015г. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се,
че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид фактура №
**********/30.06.2014г., която обективира сума за доплащане в претендирания
размер от 38. 21 лв. и отразява реалното потребление, касаещо отоплителен сезон
м. 05.2012г. – м.04.2014г. и по-специално процесния м. март 2014г. Жалбоподателят
твърди, че в обжалвания акт не е приложена разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия от 2002г., тъй като не е взето
предвид второто изравнение, което касае ответницата. Моли съда да отмени решението
и да уважи исковете, с присъждане на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата – ищца Р. Т. Т. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че е заплатила всички дължими от
нея суми до прехвърляне на собствеността в края на м. март 2014г., а
позоваването за първи път в жалбата на изравнителна сметка от м. юни 2014г., след процесния период, е
недопустимо. Моли съда да потвърди решението, като й присъди разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. Не е налице и нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е правилно, като с оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи
следното:
По делото няма
спор относно качеството потребител на топлинна енергия на въззиваемата за
процесния м. март 2014г., респ. наличието на облигационно правоотношение между
страните по доставка на топлинна енергия, като считано от м. април 2014г., е
налице нов потребител на процесния имот поради прехвърляне на недвижимия имот
от ответницата на трето по делото лице.
За да отхвърли
исковете за главница и лихва, СРС е кредитирал заключението на приетата ССчЕ, съгласно
което за отоплителен сезон м.05.2013г. – м.03.2014г., начислената топлинна
енергия по прогнозни данни е в размер на сумата 659. 64 лв., а заплатената от ответницата
за реално потребена енергия сума е в размер на 567. 47 лв., поради което е
налице сума за връщане на абоната в размер на 92. 17 лв., която сума е
възстановена от ищцовото дружество на ответницата на 27.01.2015г.
Съгласно
заключението на ССчЕ, процесната изравнителна сметка, съгласно която е налице
сума за връщане на абоната, е съгласно обща фактура от 31.07.2014г., а процесната
по делото сума касае следващата изравнителна сметка, която е за периода
01.04.2014г. – 30.04.2014г. и е относима към новия собственик С.А..
По делото е
представена индивидуална справка за отопление и вода за процесния абонатен
номер, издадена на името на С.А. на 05.08.2014г., в която фигурира сумата 31.18
лв. с посочен период на потребление 01.04.2014г. – 30.04.2014г.
Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни - след изменението
на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./, 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че
задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а
води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие.
В случая по делото от ищеца,
в съответствие с носената от него доказателствена тежест, не е установено, че
процесната сума представлява реално потребена от ответницата за м. март 2014г.
топлинна енергия. Неоснователен е довода в жалбата, че в обжалвания акт не е взета
предвид втората изравнителна сметка за 2014г., респ. за непълнота на
заключението на ССчЕ. Изводите на вещото лице, че процесната сума касае
изравнителни сметки за периода след 01.04.2014г., по отношение на който ответницата не е потребител, поради прехвърляне
на собствеността, не са оспорени, нито опровергани от други доказателства по
делото. Отделно от това, представената по делото фактура, обсъдена по-горе, не
налага различен извод, а кореспондира с неоспореното заключение на приетата ССчЕ.
При така изложеното, искът за главницата е изцяло неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за мораторна
лихва не се релевират конкретни оплаквания, по които съдът дължи произнасяне.
Поради съвпадение в изводите на двете
инстанции, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор, право на
разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна. Същата е направила
искане за присъждане на такива и е представила доказателства за сторени
разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 21.08.2017г., постановено по гр.д. №
63942/2015г. по описа на СРС, ГО, 75 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.08.2017г., постановено по гр.д. №
63942/2015г. по описа на СРС, ГО, 75 състав. ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, да заплати на Р.Т.Т., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
300 лв. – разноски за въззивната инстанция.