Р Е Ш Е Н И Е № 76
гр.Кюстендил, 26.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 48 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
И.В.М. ***, чрез пълномощника си адв. В.С.,
е подал касационна жалба срещу решение №
458 от 20.12.2019г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 1093/2019год.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-5310-001086 от 17.09.2019год. на началник
Група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърденията са за неясно обвинение и
неясна правна квалификация на деянието съобразно хипотезите по чл.174, ал.1 от ЗДвП, а по същество се сочи недоказаност
на административното нарушение като се оспорва годността на използваното
техническо средство и показанията на същото. Претендира се отмяна на решението
и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът – Група КПДГПА при ОД на МВР – Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата
по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Срещу касационния жалбоподател И.В.М. е издадено Наказателно постановление № 19-5310-001086
от 17.09.2019год. от началник Група КПДГПА
при ОД на МВР – Кюстендил, с което за
административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС
на 28.08.2019г., около 08,10 часа
по ПП І – Е79, при км 320+800 в
посока Кулата, след употреба на алкохол
- установената с техническо
средство “Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № 0176, концентрация на алкохол е от 1,15 промила, са наложени
административни наказания “глоба“ в размер на 1000,00лв. и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
На водача, на осн. чл. 3, ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г., е издаден талон за медицинско изследване № 0017098, който му е
връчен в 08,30ч. на 28.08.2019г. Видно от отразеното в талона, водачът е
удостоверил с подписа си, че приема показанията на техническото средство, не е
избрал друг начин за установяване на концентрацията на алкохол, но въпреки това
му е указано, че следва да се яви в ЦСМП
– Дупница в срок до 50 минути за извършване на изследването.
За деянието е съставен
АУАН № 74367/28.08.2019г. със същото съдържание, който е връчен на нарушителя. Към
административнонаказателната преписка са
приложени: талона за изследване, писмо
ведно със списък с рег. № 3286р-24733/31.05.2019г. на Лаборатория за проверка
на СИ с данни за успешно преминали проверка за техническа годност средства за
измерване и конкретно анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер алкотест 7510“
с фабр. № 0176.
В производството пред РС са разпитани
полицейските служители З. и Р., които потвърждават изложените в АУАН фактически
обстоятелства, като излагат конкретни
данни за релевираното деяние.
При събраните доказателства, районният
съд постановява оспореното решение, с което потвърждава издаденото наказателно постановление. Изложени
са доводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, както и за доказаност на релевираното
административно нарушение.
Касационната инстанция, при служебната
проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката
за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК, обосновава следните изводи:
Решението на въззивния съд е
правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се
остави в сила. Изложените правни изводи за липса на процесуални
нарушения и по съществото на спора за доказаност на
административното нарушение, са в съответствие със събраните доказателства и
приложимите нормативни разпоредби. Обратно на соченото от касатора, оспореният
съдебен акт е мотивиран, а съдът е
изпълнил задължението си по чл.13 от НПК
за установяване на обективната истина.
Районният съд е събрал относимите
и необходими за спора доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право и е
извел горните изводи, които касационната
инстанция възприема за правилни.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в съдържанието на НП и в производството по
издаване на същото. Предявеното срещу нарушителя обвинение е ясно с посочване
на времето, мястото и обективните
признаци на релевираното деяние, на които съответства правната му квалификация
като административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Във връзка с относимите по делото доказателствата,
съдът е приел административнонаказателната преписка и съобразявайки позицията
на нарушителя за отсъствие на доказателствени искания, е приключил съдебното
дирене. С оглед на горното, констатациите са за спазване на процесуалните правила за съдържанието
на НП и във връзка със задълженията по чл.13 и
чл.107 от НПК за установяване на всички обстоятелства от значение за случая. Не
се подкрепят от данните в АУАН и от документите към преписката и твърденията на
касатора за допуснато от АНО нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Обратно
на соченото, нарушителят не е направил възражения при връчване на
съставения акт и в срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН, поради което и с оглед на наличните доказателства, за АНО не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
Извън
горното, обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите
мотиви на въззивната инстанция за законосъобразност на НП поради доказаност на административното нарушение по чл.174, ал.1, т.2 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Доводите на
касатора в обратен смисъл са неоснователни, а във връзка с релевираните от
същия възражения, съдът приема следното:
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана
за това, че е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, а именно с
концентрация на алкохол от 1,15 на хиляда. Релевираното деяние е безспорно
установено от показанията на разпитаните свидетели, от АУАН, който съгласно правилото
по чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, която в случая не е
оборена, както и от данните
в талона за медицинско изследване в частта
относно установената с техническото средство алкохолна
концентрация, приета без оспорване от нарушителя. Изпълнено е изискването на чл.6, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/наричана Наредбата/, според което показанията на техническото средство се вписват в АУАН и в талона за
изследване. Описаните
доказателствени средства, преценени в
тяхната съвкупност, сочат на доказаност на административното нарушение,
независимо, че по делото липсва разпечатка от паметта на техническото
средство “Алкотест дрегер 7510“ с
фабр. №0176. Последното е от одобрен тип от БИМ и е технически годно за
експлоатация, видно от приложеното писмо рег. № 3286р-24733/31.05.2019г.,
издадено от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери. Използваният способ за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта на нарушителя чрез техническо средство е регламентиран в чл.1, ал.3 от
Наредбата, а показанията на техническото средство са надлежно доказателство за
употребата на алкохол и неговата
концентрация съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.9 от Наредбата. Налице са
предпоставките за приложение на визираното правило от наредбата, доколкото е
безспорно, че нарушителят не се е явил в
определения срок на посоченото място за извършване на медицинско изследване.
Доказателствената тежест за установяване на обратното е на касатора, а не на
АНО, както неоснователно се сочи в жалбата. Предоставеният срок на нарушителя
за явяване в медицинското заведение за провеждане на изследването, е съобразен
с разпоредбата на чл. 6, ал.6, т.2, пр. последно от Наредбата, а твърденията,
че същият е недостатъчен са недоказани. По аргумент от чл. 7, ал.1 от
Наредбата, за полицейските служители не е възникнало задължението да съпроводят
лицето до мястото за медицинско изследване, а останалите възражения на касатора
за нарушена процедура по чл. 15 от Наредбата са неотносими към казуса,
доколкото не се доказа, че лицето се е
явило за извършване на медицинско изследване. Горното правило за
доказателствената стойност на показанията на техническото средство е приложимо и при отказ на лицето да избере
начина за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта – с доказателствен
анализатор или с медицинско изследване, както е в настоящия случай, видно от
съдържанието на издадения талон /арг. чл. 6, ал.4 от Наредбата/. В цитираните по-горе разпоредби на Наредбата е
използван изразът „показанията на техническото средство“ / вж. чл.6, ал.2/,
т.е. пълен член на израза, което означава, че
се има предвид само установената стойност с конкретно използваното
техническо средство при проверката, а не данните от техническото
освидетелстване с допустимо техническо отклонение, поради което правилно АНО не
е взел предвид възможните отклонения от 0,06 промила, предвидени според
характеристиките на техническото средство / вж. в този смисъл решение №
428/11.11.2013г. на ВКС по н.д.№ 1435/2013г., III н.о./. Последните
съображения съдът излага в отговор на възраженията в жалбата за
неточност на резултата от процесната проверка.
Предвид
изложеното, изводът на АНО за осъществено административно
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение е доказано
от обективна и субективна страна. Изводите са за
съответстваща на фактическите
обстоятелства правна квалификация на деянието, т.е. за правилно приложение на материалноправната
норма на закона. Законосъобразно въззивният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление. Оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим
от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 458 от 20.12.2019г. на Районен съд – Дупница, постановено
по НАХД № 1093/2019год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.