Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети март, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от
съдия Георгиев гр. д. № 1 249 по
описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1]
ОТХВЪРЛЯ следните искове на Агенция „П.И.“ срещу М. на
Р.Р.И Б.:
а) иска по чл. 124, ал. 1, т. 3 от ГПК съда да установи, че Агенция „П.И.“ не
дължи на М. на Р.Р.И Б. 25 100,00 лева финансова корекция, като част от
обща финансова корекция от 3 147 964,95 лева по договор
BG161PO001/2.1.-01/2007/001/056
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма «Регионално развитие» (2007-2013);
б) иска по чл. 124, ал. 1, т. 3 от ГПК съда да установи, че Агенция „П.И.“
дължи на М. на Р.Р.И Б. по-малка финансова корекция по договор
BG161PO001/2.1.-01/2007/001/056
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма «Регионално развитие» (2007-2013). Агенция
„П.И.“ е с адрес в гр. София, бул. „*******а М. на Р.Р.И Б. е с адрес в гр.
София, ул. „Св. Св. *******
[2] ОСЪЖДА Агенция „П.И.“ да заплати на М.
на Р.Р.И Б. 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ищецът обжалва решението, той следва да
представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 542,00
лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е
исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
По исковата молба
[6] В искова молба от 02.12.2015 г. Агенция „П.И.“ (АПИ) е заявила, че на 17.02.2014 г. е
сключил с ответника М. на Р.Р.И Б. (МРРБ) договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ (договора). На 16.11.2015. г. Управляващият
орган (УО) на МРРБ е уведомил АПИ, че му налага финансова корекция от 5% от
разходите, допустими за верификация по договора – 3 147 964,95 лева.
Нередността, за която МРРБ е налагал тази финансова корекция, е била
недостатъчно време за потенциалните участници в процедурата за възлагане на
обществена поръчка да получат документация за участие.
[7] Ищецът излага няколко твърдения. Първо, че е имало достатъчно време
потенциалните купувачи да закупят документация за участие, съответно да
подготвят оферта в процедурата. Второ, срокът е бил продължен, за
да се даде възможност на закупилите документи, да изготвят предложението си и
така не е било ограничено участието на трети лица.
Трето, срокът за получаване на документация нито е бил прекалено кратък,
нито необосновано е ограничавал конкуренцията. Затова не е имало
нередност. Дори да е имало нередност обаче, не е имало вреда.
[8] АПИ също заявява, че корекцията е била определена пропорционално без да
са били налице условията за това, а при определянето
на финансовата корекция не са били отчетени характера и сериозността на
нередността. Затова АПИ моли съда да:
1.
установи, че АПИ не дължи възстановяване на
МРРБ на 25 100,00 лева, като част от общата сума от 3 147 964,95
лева;
2.
ако съдът отхвърли първия иск, тогава да
приеме за установено, че размерът на финансовата корекция следва да бъде
намален под минималния препоръчителен процент за този вид нарушение (исковата
молба делото на 10-ти с-в на СГС, л. 2-8; уточнителната молба, л. 3-4 от делото
на 58-ми с-в на СРС ).
2. По писмения отговор на
ответника
[9] Ответникът МРРБ оспорва предявените искове. Той заявява, че е
установил нередност. Тя се е състояла в това, че срокът за подготовка и получаване
на оферти е следвало да бъде най-малко 45 дни, а той е бил определен на 41 дни,
така е бил намален и срокът за закупуване на документация. След това е бил
удължен само срокът за подаване на оферти, но не и на закупуване на
документация, а е трябвало да бъде удължен.
[10] От тази
нередност се презюмира, че е имало отрицателен финансов ефект. Тъй като не може
да се предположи колко субекта са щели да участват в процедурата, ако срокът за
закупуване на документи е бил по-дълъг и как това би повлияло на цената, се
презюмира, че са щели да участват повече субекти, което да доведе до по-ниска
цена, която не може да бъде определена. Затова се прилага и пропорционален
подход при определянето на корекцията. Ето защо МРРБ моли съда да отхвърли
предявените искове (писмения отговор, л. 11-23 от
настоящото дело на СГС; молбата, л. 103-105 от настоящото дело на СГС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] По делото не се спори по фактите, а те са: на
17.02.2014 г. АПИ и МРРБ са сключили договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма «Регионално развитие»
(2007-2013). Той е бил за изпълнение на проект Лот 70 «Северна скорoстна тангента от км 0+000 до км 16+540» (договора, л. 25-31).
[12] С подписването на договора АПИ е декларирал, че се е
запознал с всички приложения към договора (договора, л. 26 от настоящото дело).
Едно от приложенията към договора са били Методическите указания относно
определяне на размера на финансовите корекции за нарушения при изпълнението на
проекти, съфинансирани от ОПРР 2007-2013 (договора, л. 34
от настоящото дело). Максималната сума на проекта е била
234 996 783,98 лева (договора, л. 25 от настоящото дело).
[13] В изпълнение на проекта първоначално АПИ
е определил 31 дни за закупуване на документи (от 09.10.2012 г. до 09.11.2012
г.) и 41 дни за подаване на оферти от потенциалните изпълнители (от 09.10.2012
г. до 19.11.2012 г.) Впоследствие на 13.11.2012 г. АПИ е увеличил срока за
подаване на оферти на 51 дни - до 29.11.2012 г. - но не е увеличил срока за
закупуване на документи. Това е било установено и в доклад за представяне на
резултатите от проверка (т. 1 от констатациите в доклада, л. 86 от настоящото
дело).
[14] На 23.10.2015 г. МРРБ е уведомил АПИ, че
не увеличаването на срока за закупуване на документация е било нарушение. МРРБ
също е уведомил АПИ, че за това нарушение се предвижда 5% финансова корекция
(писмото, л. 56-57 от настоящото дело).
[15] На 06.11.2015 г. АПИ е отговорил на
МРРБ, че действително е удължил срока за подаване на оферти, но не и срока за
закупуване на документи. Той е пояснил, че не е бил длъжен да удължи срока за
закупуване на документи, а и не би могъл да го направи, защото към момента на
решението за продължаване на срока за оферти, срокът за закупуване на документи
вече е бил изтекъл. Също така при удължаване на срока за закупуване на
документи, би се скъсил периодът от изтичането на евентуално удължения срок за
закупуване на документи до изтичането на срока за подаване на оферти, което за
такава голяма по обем дейност би било неудачно (писмото, л. 59-61 от настоящото
дело).
[16] На 13.11.2015 г. и. д. началник отдел
„ЗОРН“, ГД, ПРР на МРРБ е изпратил докладна записка до и. д. Главен директор
„ПРР“ и заместник ръководител на УО на „ОПРР“. В нея той е уведомявал, че е
била извършена проверка по сигнал на Поло Молоча -
одитор от Главна дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската
комисия. При нея е била установено, че АПИ е продължил срока за подаване на
оферти без да продължи срока за закупуване на документи, което е нарушавало чл.
28, ал. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), действал към този момент.
Така АПИ е продължил срока за подаване на оферти само от лицата, закупили
документи, но не е имало възможност други лица да закупят документи и
евентуално да участват в процедурата (докладната, л. 63-71 от настоящото дело).
На 16.11.2015 г. МРРБ е уведомил АПИ, че заради установеното нарушение налага
на АПИ финансова корекция от 5% от разходите, подлежащи на верификация
(писмото, л. 73-83 от настоящото дело).
[17] АПИ е заплатил 1 004,00 лева държавна такса (л. 7 от
настоящото дело). МРРБ не е направил разноски по делото. Всяка от страните е
била представлявана от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА
ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО
ДЕЛОТО
[18] АПИ е предявил срещу МРРБ два
иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Първият иск е за
установяването, че АПИ не дължи на МРРБ 25 100,00 лева финансова корекция,
като част от обща финансова корекция от 3 147 964,95 лева. Вторият
иск е евентуален на първия, ако съдът отхвърли първия иск, тогава да установи, че
дължащата се от АПИ на МРРБ финансова корекция е в по-нисък размер. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1.
По иска по чл. 124,
ал. 1, пр. 3 от ГПК
[19] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно
право, когато има интерес от това.
Следователно предпоставка за уважаването на иска е несъществуването на правото
на финансова корекция на МРРБ.
[20] Не се спори, че за да съществува това
право, е необходимо да е установена нередност. Нередност е всяко
нарушение на разпоредба на правото на Европейския съюз, произтичащо
от действие или бездействие на стопански субект, което има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на
неоправдан разход в общия бюджет (чл. 2 от Регламент
1083/2006). Неспазването на националните правила за възлагане на
обществени поръчки е такава нередност (т. 45 от Решение на Съда
на Европейския съюз (СЕС) по дело С-406/2014; т. 37 и 43 от Решение на СЕС по съединени дела
С-260/14 и С-261/14).
[21] Съдът установи, че АПИ е увеличил срока,
първоначално определен за получаване на оферти, без да увеличи срока,
първоначално определен за закупуване на документи. Ответникът твърди, че с тези
действия АПИ не е спазил следните правила от националното законодателство за
възлагане на обществените поръчки: чл. 2, ал. 1, чл. 27а, ал. 8, т. 1 и чл. 28,
ал. 6 от ЗОП от 2004 г. (отм). Съдът приема, че действително описаните действия
на АПИ са довели до нарушаване на нормите на ЗОП от 2004 г. (отм), посочени от
ответника.
[22] Съдът приема това поради
следното: съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗПО от 2004 г. (отм), обществените
поръчки се възлагат по процедурите, предвидени в ЗОП, в съответствие с принципите
на: публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция;
равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена
поръчка може да се закупува до 10 дни преди
изтичането на срока за получаване на офертите или заявленията
(чл. 28, ал. 6 от ЗОП от 2004 г. (отм).
[23] Въпросът, на който
съдът следва да отговори, е дали при продължаване на срока за получаване на
офертите, следва да се продължи и срока за закупуване на документация. Съдът
приема, че това следва да бъде направено поради няколко причини.
[24] Първо, чл. 28, ал. 6 от
ЗОП от 2004 г. (отм) изрично е обвързал срока за закупуване на документи със
срока за получаване на оферти – първият изтича определено време преди втория.
Ето защо е логично при продължаване на втория срок да се продължи и първия.
[25] Второ, в чл. 27а от ЗОП от 2004 г. (отм)
законодателят е разграничил две хипотези на последваща промяна на обществената
поръчка. Едната е при промяна в обявлението и/или
документацията на обществена поръчка, свързани с осигуряване законосъобразност
на процедурата, отстраняване на пропуски или явна фактическа грешка
(чл. 27а, ал. 1 от ЗОП от 2004 г. (отм). Другата е при промяна на обявените
срокове (чл. 27а, ал. 7 от ЗОП от 2004 г. (отм). Във втория случай
законодателят не използва термина при промяна на някой от обявените срокове, а изрично
постановява, че тази промяна трябва да бъде на „обявените срокове“, т. е. на
всички срокове. Ето защо съдът отново приема, че при промяна на срока за
приемане на оферти следва да се промени и срока за закупуване на документация
за участие в процедурата.
[26] Трето,
равнопоставеността и свободната и лоялна конкуренция са принципи, които следва
да се спазват при възлагането на обществените поръчки (чл. 2, ал. 1 от ЗПО от
2004 г. (отм)). При продължаване на срока за получаване на оферти, но не и на
срока за закупуване на документация за участие в процедурата по възлагане на
обществена поръчка се изключват от участие в процедурата евентуални стопански
субекти, които биха искали да се възползват от продължаването на срока за
получаване на оферти. Това ограничава свободната конкуренция.
[27] Затова съдът приема, че
АПИ е извършил нарушение на националното законодателство относно обществените
поръчки, като е продължил срока за получаване на оферти без да продължи срока
за закупуване на документация. Това нарушение е нередност, която следва да бъде
санкционирана.
[28] Размерът на санкцията
следва да се определи по правилата, предвидени в Методологията за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и
изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от
структурните фондове, кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и
фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци
(Методологията). Методологията е била приета с ПМС 134/05.07.2010 г.
[29] Съгласно
чл. 9, ал. 1 от Методологията, размерът на
финансовата корекция се установява по пропорционалния метод в случаите, когато
не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото
отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по
договора. Настоящият случай е точно такъв, защото не може да се
определи точно финансовото отражение на установеното нарушение върху
безвъзмездната помощ. Ето защо санкцията следва да се определи по
пропорционалния метод.
[30] Санкцията по този метод се определя по
реда на приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията (чл. 9, ал. 3 от
Методологията). Съгласно т. 4 от приложението към чл. 6, ал. 1 от
Методологията, най-ниската санкция за нарушение, изразяващо се в недостатъчен
срок за потенциалните участници/кандидати да получат документацията за участие
до публичната покана е 5% от верифицираните разходи.
[31] В случая ответникът е определил
санкцията в този минимален размер. Затова тя не би могла да бъде по малка. Ето
защо съдът приема, че МРРБ е имал правото да наложи процесната финансова
корекция. Искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
[32] Съдът отхвърля и втория иск по чл. 124,
ал. 1, пр. 3, че дължащата се от АПИ на МРРБ финансова корекция е в по-нисък
размер. Съдът отхвърля и този иск, защото установява, че ищецът дължи на ответника
финансова корекция в размера, определен от ответника.
2. По разноските
[33] Ответникът търси разноски. Той е представляван от юрисконсулт.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Ето защо
съдът осъжда АПИ да заплати на МРРБ 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия: