П Р
О Т О
К О Л
Гр.Добрич, 20.05.2020 год.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ДИАНА
ДЯКОВА
2.МЛ.СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на
секретар: ПАВЛИНА ПЕНЕВА
и при участието на прокурора:
сложи за
разглеждане В.гр.д. № 78 по описа за 2020 год.
На именното повикване в 09:30
часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ и ВЪЗЗИВАЕМИ СТРАНИ:
М.Р.М. редовно призован не се явява, не се представлява.
М.М.Н. редовно призована не се явява,
представлява се от адвокат Д.Д., редовно упълномощен
от преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ СТРАНИ – Д.Х.Х. и П.П.С. редовно призовани не се явяват, не се представляват.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
Постъпила е молба вх. № 2568 от 15.05.2020 год. от адвокат Д.С. - пълномощник
М.Р.М., Д.Х.Х. и П.П.С., в
която е посочила, че няма да се яви в съдебно заседание, но не възразява делото
да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Адв.Д.: Нямам възражения
по хода на делото, моля да се даде ход на същото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Д.: По отношение на допустимостта
на жалбите считам, че същите са допустими.
След изслушване устните обяснения на
явилата се страна по повод подадени жалби срещу решение № 466/22.04.2019 год.,
допълнено с решение № 1200/08.11.2019 год. и изменено с определение № 3104/08.11.2019 год., всичките
постановени по гр.д.№ 978/2018 год. на Районен съд Добрич и на основание чл.267
ал.2 от ГПК, съдът намира част от тях за недопустими по следните съображения:
Жалба рег.№ 9045/08.05.2019 год. е подадена от М.М.Н., ЕГН ********** срещу частта от решение № 466/22.04.2019
год. съставляваща разлика в размер от
2 733.50 лв. между размера от 17 000 лв., в който иска срещу М.Р.М.,
ЕГН ********** е бил заявен и размера от 14 266.50 лв., в който същият е
бил уважен. В съответствие с предвижданията на чл.236 ал.1 т.5 от ГПК,
решението не съдържа произнасяне по съществото на спора по този въпрос. Въз
основа на подадена едновременно с жалбата молба с вх.№ 9044/08.05.2019 год.,
ДРС е допълнил решението си с нарочен отхвърлителен диспозитив по отношение на
предявения от М.М.Н. срещу М.Р.М. за горницата над 14 266.50 лв. и до
17 000 лв. Допълнителното решение № 1200/08.11.2019 год. е предмет
на подадената от Н. жалба рег.№ 23712/20.11.2019
год.
Жалба рег.№ 9045/08.05.2019 год. е подадена от М.М.Н., ЕГН ********** и срещу
частта от решение № 466/22.04.2019 год., с
която е осъдена да заплати на Д.Х.Х., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********
разноски по делото в размер на суми от по 700 лв., съставляващи адвокатско
възнаграждение. М.М.Н. не е обжалвала частта от
решение № 466/22.04.2019 год., с която са били отхвърлени
предявените от нея срещу Д.Х.Х. и П.П.С. искове
за суми от по 5 666.66 лв., съставляващи стойност на подобрения, извършени
в недвижим имот в гр.Добрич, независимо че е имала интерес от това процесуално
действие, доколкото предявените от нея искове не са били уважени.
От разпоредбите на чл. 78,
чл. 80
и чл.
236, ал. 1, т. 6 от ГПК е видно, че произнасянето на съда по отношение на
направените в хода на производството разноски е функция на произнасянето по
съществото на спора, но не е част от това произнасяне. Съдебният акт касателно разноските не подлежи на самостоятелно обжалване
и страната не може да го обжалва с въззивна жалба,
ако не се обжалва самото съдебно решение по съществото на спора. В случаите на
неправилно определени разноски, когато не е подадена въззивна
жалба срещу решението по съществото на спора, защитата на страните се
осъществява по реда на чл. 248
от ГПК.
По изложените съображения,жалбата е недопустима, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№ 78/2020 год., образувано въз основа
на подадената от М.М.Н., ЕГН ********** жалба
рег.№ 9045/08.05.2019 год.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна
от жалбоподателката М.М.Н.
в едноседмичен срок от днес.
М.Р.М., ЕГН ********** е подал жалба рег.№ 23449/18.11.2019 год. срещу
допълнително решение № 1200/08.11.2019 год., както и жалба рег.№
24376/28.11.2019 год. срещу допълнително решение
№ 1200/08.11.2019 год. и определение № 3104/08.11.2019 год. Въззивникът
изразява недоволство от отказа на първоинстанционния съд да се
произнесе с нарочен отхвърлителен диспозитив по предявения срещу него от М.М.Н., ЕГН ********** иск за сумата от
5 666.66 лв., съставляваща стойност на подобрения, извършени в
недвижим имот в гр.Добрич, както и да я осъди да му заплати сторените за
защитата му по този иск съдебно-деловодни разноски. Искане в тази насока се
съдържа в подадената от М.М.Н. молба с вх.№ 9044/08.05.2019 год. и в подадената от М.Р.М.
жалба рег.№ 10342/27.05.2019 год.
Молбата за допълване на решението е допустима, ако
решението е непълно, ако молбата изхожда от легитимирано лице и е подадена в
срок. Ако молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определение. В
случай, че молбата за допълване е допустима, съдът следва да пристъпи към
разглеждане по същество на тази част от спорния предмет, по която е пропуснал
да се произнесе, като постанови отхвърляне или уважаване на претенцията.
С допълнително решение №
1200/08.11.2019 год., ДРС е отхвърлил молбата на М.М.Н. с доводи, че заявените от нея искове са разгледани, т.е. решението
не е непълно, поради което и с определение № 3104/08.11.2019 год. на М.Р.М. не са присъдени разноски, сторени за защита по
предявения срещу него главен иск за сумата от 5 666.66 лв.
При съобразяване на горното, в тази му част решение № 1200/08.11.2019 год. е с характер на
определение по допустимостта на молба за допълване на решение № 466/22.04. 2019 год., която
е оставена без разглеждане
/формулировката”отхвърля молбата” е непрецизна/.
Подадената от ищеца М.М.Н. молба с вх.№
9044/08.05.2019 год. е допустима, както и допустими са подадените от ответника М.Р.М. жалба рег.№ 23449/18.11.2019 год. и
жалба рег.№ 24376/28.11.2019 год.
Искане за допълване на решението може да се прави от всяка
от страните по делото: от тази, по чието искане съдът не се е произнесъл -
ищецът съобразно заявеното от него с исковата молба/чл.250 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.127 ал.1 т.5 от ГПК/ и предявен
по реда на чл.212 от ГПК
инцидентен иск, така също и от ответника съобразно заявените от него насрещни и
инцидентни искове, възражения за право на задържане, подобрения и прихващания и
искания за разноски/ чл.250 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.211 от ГПК, чл.212 от ГПК, чл.298 ал.4 от ГПК и чл.248 ал.1 от ГПК/, както и от ответника по
заявените от ищеца искания. След предявяване на иска, ищецът не може да се
разпорежда своеволно сам в течението на
процеса за движението и приключването му с решението, като го оттегля /чл.233
от ГПК/. Съдът е длъжен да се съобрази с искането на
ответника да бъде постановено решение, за да се сложи край на правния спор
между страните, да се изяснят действителните им права и отношения, въпреки
заявлението на ищеца, че оттегля иска. Щом като ответникът има право да иска по
вече предявения иск да се постанови решение въпреки заявлението на ищеца, че
оттегля иска, то със същото основание и по съображения за процесуална икономия
и избягване на бъдещи спорове, трябва да се приеме, че ответникът има право да
иска да се допълни решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на
ищеца -така решение № 1458/15.07.1969 год. по
гр.д.№ 1991/1968 год. на ВС, I г.о. Обусловен от горното е и изводът, че всяка от страните може да
обжалва акта на съда, с който е постановен отказ за разглеждане на молба по чл.250 от ГПК.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителни
претенции за стойността на подобрения, извършени в
недвижим имот в гр.Добрич в размер от
17 000 лв., съответно заявени: 1./с три главни искове в кумулативна
даденост от по 5 666.66 лв. срещу М.Р.М., ЕГН **********, Д.Х.Х., ЕГН ********** и П.П.С.,
ЕГН **********,общия сбор на които е 17 000 лв., както и 2./с
един евентуален иск от
17 000 лв., заявен срещу М.Р.М., ЕГН **********.
След като в съдържанието на първоначалното решение по чл.236 ал.1 т.5 от ГПК,
не е посочено какво постановява съда по един от трите главните искове за сумата
от 5 666.66 лв. срещу М.Р.М., ЕГН **********, то същото е непълно. Поради
идентичността на страна по един от главните искове и евентуалния такъв и
механичното включване от първоинстанционният съд на размера на първия в размера
на втория; превратното му тълкуване на
искането по чл.127 ал.1 т.5 от ГПК, не следва извод, че всички искове са били
разгледани от него.
С оглед на горното, жалбите са
допустими, а разгледани по същество и основателни, поради което съдът
О П Р Е Д Е ЛИ :
ОТМЕНЯ решение № 1200/08.11.2019 год. по гр.д.№ 978/2018 год. на ДРС, с характер
на определение в частта на отхвърляне на
молбата на М.М.Н., ЕГН ********** за
допълване на постановеното
решение № 466/22.04.2019 г. по
гр.д. № 978/2018 г. на Добрички районен съд с отхвърляне на предявен от М.М.Н. главен иск срещу М.Р.М. с ЕГН ********** за сумата от 5 666.66 лева и ВРЪЩА делото на
ДРС за разглеждането по същество на тази част от
спорния предмет по делото, както и на искането на М.Р.М., заявено в жалба рег.№ 10342/27.05.2019 год., да му
бъдат присъдени сторените съдебни разноски за защита по този иск.
Определението не подлежи на обжалване.
По останалите жалби, включително и в частта им за
отговорността за разноски, съдът ще се произнесе след изпълнение на процедурата
по чл.250 от ГПК, поради което
О П Р
Е Д Е Л И: № 363
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№ 78/2020 год., и връща делото на първоинстанционния съд.
СЪДЪТ разпорежда препис от настоящото
определение да се изпрати на адвокат Д.С. по електронен път – e-mail: *****.
ДЕЛОТО приключи в 09:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен на 22.05.2020 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: