№ 41
гр. Харманли, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20215630200552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, ***
против наказателно постановление № 43-0001016 от 11.11.2021г., издадено от директор на
РД „АА“ Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00
лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Р.Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят оспорва да е извършил твърдяното административно нарушение.
Счита, че от съдържанието на процесните АУАН и НП не ставало ясно къде е извършено
нарушението – посочено било в района на гр. Любимец, а след това АМ Марица кв. 78,
което било в района на гр. Харманли, било посочено дясно платно, но без посока на
движение. Жалбоподателят счита, че не можело да се направи извод и за самото нарушение,
кога е извършено и от кого, кои са нарушените разпоредби. Не ставало ясно и какво е
качеството на жалбоподателя и по какъв начин изпълнява изпълнителното деяние на
твърдяното административно нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/ предвижда няколко хипотези – извършване на обществен
превоз или превоз за собствена сметка. Това обстоятелство не било уточнено в НП. Налице
било и друго нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Описаната фактическа
обстановка не отговаряла на дадената правна квалификация на нарушението.
Не отговаряло на обективната истина описаното в съдържанието на АУАН и НП, че в
превозното средство не се е съдържало разрешително за частта от маршрута и спирките
намиращи се на територията на Република България. Такова се е намирало в превозното
средство и при извършването на проверка е предадено от жалбоподателя на контролните
органи. Непълно било описанието и на нарушените разпоредби. Нормативният акт бил
1
описан само с дата и номер, като било налице и разминаване в АУАН и НП на издалия го
орган.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Р.Г., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Т.Н.. В хода на съдебните
прения адвокат Н. пледира за отмяна на обжалваното НП, като поддържа изложените в
жалбата основания за това. Допълва, че освен посочените причини за отмяна на процесното
НП е налице още една, а именно – липсата на вина на жалбоподателя. От събраните по
делото доказателства не се установявало по какъв начин жалбоподателя е уведомен за
отнемането на лиценза на дружеството-превозвач и съответно недействителността на
съхраняваното в превозното средство разрешително, чийто срок бил до 2024г. Счита, че не е
приложена разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагането на по-благоприятния закон,
доколкото с влезлите в сила изменения на ЗАНН били предвидени нови хипотези за
развитие на административно-наказателното производство, към което макар и висящо към
онзи момент не са приложени. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Стара
Загора, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В придружителното
писмо за представяне на административно-наказателната преписка се съдържа становището
им, а именно – да се потвърди обжалваното НП, а в условията на евентуалност да се измени,
тъй като било правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.11.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2021 № 294235 от свидетеля АНТ. Д. УЗ. на длъжност
„инспектор“ при отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Стара Загора в присъствието на свидетеля
Д. ИЛ. З. за това, че на 02.11.2021г. около 17:10 в района на гр. Любимец, по АМ „Марица“
км 78 дясно платно, извършва международен превоз на пътници по маршрут от гр. Перник,
Република България до гр. Истанбул, Република Турция с автобус марка „Мерцедес“ с рег.
№ 34НН1874, собственост на Т.О., като при извършване на превоза в автобуса не се
намерило разрешително за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се
на територията на Република България, издадено на „Каепалъ Нилюфер Туризъм“ ЕООД.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан от него. На
същата дата – 02.11.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта. В срока за
възражения такива не били подадени.
С процесният АУАН били иззети копие на списък на пасажери, разрешително №
********** и контролен талон. Видно от приетото по делото като писмено доказателство
разрешително № ********** от 06.01.2020г. на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД било
разрешено да извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с
маршрут Истанбул – Капъкуле-Капитан Андреево – Перник на територията на Република
България Капитан Андреево – Хасково – Пловдив – София – Перник и обратно със срок на
валидност 12.12.2024г.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 43-
0001016/11.11.2021г. от директор на РД „АА“ -гр. Стара Загора, с което на жалбоподател на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя А.У. и на свидетеля по АУАН Д.З..
В съдебно заседание, провело се на 23.02.2022г. свидетелят А.У. посочва
2
обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните
АУАН и НП. Свидетелят уточнява, че при извършената проверка било установено, че на
борда на превозното средство нямало валидно разрешително за превоз на територията на
Република България. Водачът на автобуса представил разрешително, но същото не било
валидно. Това било служебно известно на свидетеля, тъй като в РД „АА“ – гр. Стара Загора
били получени писма, че разрешителните на процесното дружество били невалидни.
Свидетелят няма спомен от коя дата разрешителните на това дружество са били невалидни,
но било преди извършването на проверката. Свидетелят поддържа отразеното в процесния
АУАН, че при проверката е представено разрешително, което е било иззето и представлява
част от административно-наказателната преписка.
В същото съдебно заседание е разпитан и свидетеля Д.З.. И този свидетел пресъздава
фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП. Уточнява, че било получено
писмо, че разрешителните на дружество „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД са анулирани.
По този повод била извършена и проверката на процесното ППС.
В хода на съдебното следствие съдът служебно е изискал и са приобщени по делото
като писмени доказателства писмо от областно Пътно управление – Хасково към Агенция
„Пътна инфраструктура“, съгласно което км 78 от АМ „Марица“ се намира на територията
на община Харманли и писмо от ИА „АА“ до РД „АА“ – гр. Стара Загора, с което
уведомяват, че разрешителните на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД са обявени за
невалидни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата
е подадена на 26.11.2021г. в РС-Свиленград, а видно от представеният оригинал на
обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на
22.11.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от ЗАвП регламентира компетентните лица да
издават актове за административни нарушения на ЗАвП - длъжностните лица по чл. 91 от
ЗАвП и наказателни постановления – оправомощени от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
Процесният АУАН е издаден от служител на длъжност „инспектор“ в РД „АА“ към
ИА „АА“, а НП е съставено от директора на тази дирекция. Следователно процесните
АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална
компетентност.
3
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 02.11.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В
такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя
е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за
издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 11.11.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН – свидетеля Д.З..
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 02.11.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но не и съдържание. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН съответно на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк.д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 44, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /за
краткост наричана Наредбата/, съгласно която при извършване на превоз в автобуса трябва
да се намира разрешителното за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките,
намиращи се на територията на Република България. Тази разпоредба е пряко обвързана с
чл. 34 от Наредбата, която предвижда, че разрешителното за определена линия, издадено от
4
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е изискване, за да
бъде извършван международен превоз по автобусна линия.
Едновременно с посочените правни норми чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП предвижда, че се
налага глоба 2000 лева при първо нарушение на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този ЗАвП и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Видно от съдържанието на посочените правни норми те са препращащи една към
друга и са взаимно обвързани. В описанието на АУАН и НП обаче не е посочена
разпоредбата на чл. 34 от Наредбата, нито пък е посочена конкретната хипотеза на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредбата, като дори
не е изписано пълното наименование на подзаконовия нормативен акт. Като основание за
налагане на наказанието е посочена нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, но без да е
посоченото конкретното предложение или да е направена привръзка с друга правна
разпоредба. Ето защо съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, които предвиждат като един от задължителните реквизити на АУАН и на
НП - посочване на законните разпоредби, които са нарушени.
Налице е нарушение и на изискването за описание на нарушението. Както вече беше
отбелязано това означава да се съдържа в АУАН и НП твърдение за осъществяването на
всеки един от елементите от състава на административното нарушение. Видно от
разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП това нарушение може да бъде извършено само от
водач на моторно превозно средство. Такова твърдение в описанието на процесното
нарушение липсва. Посочва се, че жалбоподателят извършва международен превоз, но по
какъв начин – като водач на самото моторно превозно средство или като превозвач. ЗАвП
въздига в административно нарушение и допускането на извършване на превоз без
разрешително – чл. 96 от ЗАвП. Ето защо от изключително значение е качеството на
жалбоподателя, тъй като обосновава конкретното административно нарушение.
На следващо място описанието на нарушението не отговаря на обективно
установеното по делото. По безспорен начин се установи, че на борда на процесния автобус
се е намирало разрешително № ********** от 06.01.2020г., с което на „Каяпалъ НИЛЮФЕР
Туризъм“ ООД било разрешено да извършва превоз по редовна, сезонна, международна
автобусна линия с маршрут Истанбул – Капъкуле-Капитан Андреево – Перник на
територията на Република България Капитан Андреево – Хасково – Пловдив – София –
Перник и обратно със срок на валидност 12.12.2024г. Към датата на извършване на
проверката – 02.11.2021г. същото не е било изтекло. Никъде в описанието на АУАН не е
отразено, че представеното разрешително не е валидно поради това, че е обявено за
недействително. Описанието в АУАН и НП е противоречиво. Твърди се, че не е намерено
разрешително, а същевременно такова е било иззето. Следвало е да се опише, че е
представено разрешително за конкретния маршрут и спирки, но същото е било обявено за
невалидно.
При издаването на НП административно-наказващият орган е имал възможност да
извърши допълнителна проверка и да допълни описанието на нарушението, като посочи по
какъв начин разрешителното е загубило силата си преди изтичане на срока на неговата
валидност и към коя дата е било обявено за недействителност, за да може да се извърши
преценка дали към датата на нарушението действието на разрешителното е отпаднало.
5
Съдът не споделя наведеното възражение за нарушение на изискването за посочване
на мястото на извършване на нарушението. В процесните АУАН и НП е посочено, че
нарушението е извършено в района на гр. Любимец по АМ Марица, км 78, дясно платно.
Действително не е посочена посоката на движение на моторното превозно средство, но в
настоящия случай тя се установява от описанието на самото нарушение, а именно
извършван е международен транспорт по маршрут гр. Перник, Република България – гр.
Истанбул, Република Турция. От самия маршрут се установява посоката на движение на
моторното превозно средство. Отделно от това в описанието на нарушението следва да бъде
включена посоката на движение, тогава когато тя би имала значение за съставомерността на
самото деяние – например в едната посока има поставен пътен знак, а в другата няма. В
случая посоката на движение на моторното превозно средство е без значение, тъй като
разрешителното както за маршрута гр. Перник, Република България – гр. Истанбул,
Република Турция, така и за маршрута гр. Истанбул, Република Турция – гр. Перник,
Република България е обявено за недействително.
Погрешното посочване на района на гр. Любимец, а не района на гр. Харманли също
не води до извод за нарушение на изискването за описание на мястото на извършване на
нарушението. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 8 от Устройствения правилник на на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ териториалната компетентност на РД „АА“ – гр.
Стара Загора обхваща областите Стара Загора, Хасково и Кърджали, тоест независимо дали
нарушението е извършено на територията на община Любимец или на територията на
община Харманли, това не би довело до териториална некомпетентност на
административно-наказващия орган.
Наистина е налице пропуск в описанието на мястото на извършване на нарушението,
доколкото погрешно е посочен районът, в който попада км 78 от АМ „Марица“, но той не е
довел до ограничаване на правото на жалбоподателя и не е самостоятелно основание за
отмяна на процесните АУАН и НП.
Ето защо съдът намира, че описанието на мястото на извършване на нарушението е
достатъчно подробно, за да се счита изпълнено законовото изискване за посочване на
мястото.
Останалите нарушения при издаването на АУАН и НП обаче са достатъчни
основания за отмяна на процесното НП. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за
извършването на нарушението.
Безспорно се установява, че на процесната дата на борда на автобус марка
„Мерцедес“ с рег. № 34 НН 1874, с който е извършван международен превоз по маршрут гр.
Перник, Република България – гр. Истанбул, Република Турция се е съхранявало
разрешително № ********** от 06.01.2020г., с което на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“
ООД било разрешено да извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна
линия с маршрут Истанбул – Капъкуле-Капитан Андреево – Перник на територията на
Република България Капитан Андреево – Хасково – Пловдив – София – Перник и обратно
със срок на валидност 12.12.2024г., както и че това разрешително е било обявено за
недействително поради закриване на редовната международна автобусна линия с маршрут
Перник – Истанбул – Перник.
В доказателствената съвкупност не се съдържат никакви доказателства относно
датата, на която процесното разрешително е обявено за недействително. Тя би могла да се
извлече от датата на писмото, с което се уведомява РД „АА“, а именно – 19.01.2021г., тоест
най-късно към 19.01.2021г. разрешителното е било невалидно. Не се съдържат
доказателства и за уведомяването на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД за обявяване на
недействителността на разрешителното съответно за знанието на жалбоподателя, че
извършва превоз без валидно разрешително.
За да бъде едно деяние, административно нарушение, трябва да бъде извършено
6
виновно. Законът обявява за административни нарушения както такива извършени при
форма на вината – умисъл, така и при непредпазливост. За по-леката форма на вината обаче
се изисква наказването да бъде изрично предвидено – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Процесното
нарушение може да бъде извършено само при умисъл, доколкото не е предвидено
наказването при извършването му по непредпазливост.
Нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към тези на НК досежно въпросите за вината.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици.
От събраната доказателствена съвкупност не може да се направи извод, че
жалбоподателят е действал виновно. Жалбоподателят нито е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, нито е предвиждал общественоопасните му последици, а още по-
малко пък ги е искал или допускал. В процесното МПС се е съхранявало разрешително за
съответния маршрут и спирки в Република България и няма никакви доказателства дали е
бил уведомен за обявяването на недействителността му.
При липсата на вина не може да се приеме, че процесното деяние е административно
нарушение. Наличието на административно нарушение е необходимо условие за налагане на
административно наказание.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП и за недоказаност на административното обвинение съдът
счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /сега чл. 63д/ се предвиди
възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни
фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 2000 лева е 370 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото
възражението за прекомерност се явява основателно и на жалбоподателя следва да бъде
присъдена сума в размер на 370 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0001016 от 11.11.2021г., издадено от
7
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Стара Загора към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с което на Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. Стара Загора, *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл.
44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Стара Загора към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, с адрес гр. Стара Загора, ЦП, *** да заплати
на Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, *** сума в размер на 370,00 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8