Решение по дело №330/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Д. Г. Ш. от гр. Благоевград, [улица], ет. 2, обжалва Решение на КнРС № 98/25.04.2024 г., постановено по НАХД № 324/2024 г. по описа на същия съд за 2024 г., с което е потвърден ЕФ серия К №6727999, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил.

Твърдят се касационни основания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което районния съд неправилно е потвърдил ЕФ и моли същият да се отмени. Твърди се, че посочената санкционна разпоредба на чл. 182 ал. 4 от ЗДвПе бланкетна и препраща към чл. 182 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от с.з. и то в различни варианти на няколко точки, което нарушение не може да бъде санирано в производството пред съда, както и е налице непълнота в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП относно задължение на административния орган да отрази дата на съставяне на електронния фиш, като това води до нищожност на издадения акт, както и допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и съответно отмяна на ЕФ.

Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото. Съдът е констатирал, че с вх. № 2533/02.07.2024 г. по делото е постъпила молба от юрк. Б. Л. – процесуален представител на ответника, с която заявява, че е невъзможно явяването на представител на ответника по делото, но не възразява да се даде ход на делото, ако няма процесуални пречки за това. Заявява, че оспорва касационната жалба, като счита решението на КнРС за правилно и законосъобразно. Ако се отмени решението на КнРС и се претендират разноски, моли да се присъдят такива в минимален размер, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ако решението на КнРС се остави в сила, се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заключението на прокурора е, че депозираната касационна жалба е неоснователна, сочените в касационната жалба основания не са налице, а КнРС е постановил правилно и законосъобразно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима.

Кюстендилският административен съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС по НАХД № 324 по описа на същия съд за 2024 г. С атакувания съдебен акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 6727999, издаден от ОД на МВР гр. Кюстендил, с който на Д. Г. Ш. с адрес гр. Благоевград, [улица], ет. 2, е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 200.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Потвърдения от КнРС електронен фиш е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано срещу Д. Г. Ш. с адрес гр. Благоевград, [улица], ет. 2, за това че на 06.12.2022 г. в 00.04 ч., в област Кюстендил, ВП-II-62, км. 4+730, в с. Багренци, общ. Кюстендил, управлява лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № [рег. номер], като се движи с 79 км/ч. при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача. Наказуемата скорост е 29 км/ч. – нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението е установено със стационарно техническо средство SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено към гр. Кюстендил, като същото е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5267565. С процесния електронен фиш на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 200.00 лв., на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В производството пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства, след чието обсъждане съдът е счел, че жалбата е неоснователна, твърдяното нарушение е доказано по несъмнен начин и е потвърдил така издадения електронен фиш.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав смята, че не са налице основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на КнРС като правилно и законосъобразно.

Въззивния съд е изпълнил задълженията си по чл. 13 ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 ал. 2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства, обсъдил е и е анализирал фактите от значение за спорното право и е извел изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Д. Ш. не е упражнил възможността, дадена му в чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. По делото липсват доказателства същият да е бил възпрепятстван по какъвто и да е начин да подаде декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1 т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3 т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1 т. 6 и ал. 3 т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В конкретния случай АНО е обосновал квалифициращия признак за повторност на деянието, съобразявайки дефиницията в § 1 т. 33 от ДР на ЗДвП, като е посочил приложимия състав по чл. 182 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишаване на скоростта в населено място. Налице е връзка с конкретния основен състав на деянието, което позволява да се провери и законосъобразността на наложеното административно наказание, размерът на което е в зависимост от приложимата хипотеза по основния състав.

Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка/клип към електронния фиш, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, наказуемата скорост и наказуемото превишение на скоростта. Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189 ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. Н. снимковия материал се наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към АТСС.

Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи установеното в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател относно изтичането на преклузивния срок, в който може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност към момента на издаване на процесния електронен фиш. Давността при налагане на наказание с електронния фиш не е изрично уредена. Към ЕФ не могат да намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 от ЗАНН, тъй като трайно установено положение и в теорията, и в практиката е, че ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП. Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл. 80 ал. 1 т. 5 от Наказателния кодекс НК). Следователно от довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш.

Правилен е извода на съда за доказано противоправно деяние.

С оглед изхода от правния спор следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., дължими от Д. Г. Ш..

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 98/25.04.2024 г., постановено по НАХД № 324/2024 г. по описа на КнРС за 2024 г.

ОСЪЖДА Д. Г. Ш. от гр. Благоевград, [улица], ет. 2, [ЕГН] да заплати на ОД на МВР гр. Кюстендил, [улица], сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.