Р Е
Ш Е Н
И Е №260209
гр.Сливен, 20.07.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенскиятрайоненсъд,
наказателноотделение, шестисъстав, в публичносъдебнозаседаниенадвадесет и шести майпрездвехиляди и двадесетагодина в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
присекретаряМариянаСемкова,
каторазгледадокладванотоотсъдията НАХД № 254 поописаза
2021 г., задасепроизнесе, съобрази:
Производството
е образуванопоповоджалбанаИвайло П. ИвановпротивНаказателнопостановление
№ 20-0804–003707/16.12.2020год., издаденоотНачалникгрупа към ОДМВР Сливен,сектор „Пътнаполиция”
Сливен, с коетонажалбоподателязаизвършенонарушениеначл. 5, ал.3, т.1
отЗДвПнаоснованиечл. 174, ал.1, т.1отЗДвП
е наложеноадминистративнонаказание „глоба” в размерна500.00 лева и "лишаванеотправодауправлява МПС
засрокотшестмесеца" инаоснованиеНаредба
№ Iз-2539 на МВР саотнети 10 контролниточки, както и занарушениеначл. 147, ал.1 отЗДвПнаоснованиечл.
181,т.1отЗДвП
е наложеноадминистративнонаказание „глоба“ вразмерна50.00 лева.
В с.з.
жалбоподателятредовнопризованне сеявява, представлявасе отпроцесуаленпредставител по пълномощие, който заявява, че
обжлва издаденото наказателно постановление относно нарушениетона чл.5, ал.3, т.1 отЗДвП.
Въззиваематастранаредовнопризована
в с.з. несепредставлява.
Отсъбранитеподелотодоказателства,
съдътприезаустановенаследнатафактическаобстановка:
На20.10.2020 год., полицейските служители при РУ Сливен – Г.Г. и В.В. спрели за проверка,
движещ се по бул. „Панайот Хитов“ в гр. Сливен лек автомобил марка „Форд“,
модел „Торнео“ с ДК № СН ****АМ. Водачът на автомобила установили като И.П.И..
При извършената проверка установили, че свидетелството за управление на МПС на И.
е отнето, както и че процесното МПС, собственост на жалбоподателя, не е
представено на технически преглед. И. бил тестван за употреба на алкохол, като
техническото средство – Алкотест Дрегер 0175 отчело концентрация на алкохол
0.52 промила. Издаден му бил талон за медицинско изследване, в който жалбоподателят
отразил, че приема отчетения резултат от техническото средство. За установеното
при проверката на И. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, за
нарушение на чл. 147 , ал.1, както и за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било съставено и обжалваното НП, като за последното
нарушение – по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят не бил санкциониран и в
НП било отразено че е образувано бързо производство заизвършено деяние по чл.
343в, ал.3 от НК.
Гореописанатафактическаобстановкасеустановяваотпоказаниятанаполицейскитеслужители, както и
отприложенитеписменитедокументиприетикатописменодоказателствоподелото.
Възоснованатакаприетатафактическаобстановкасъдътнаправиследнитеправниизводи:
Жалбата е процесуалнодопустима - подадена в законниясрокотлице,
имащоправенинтересотобжалване, а разгледанапосъщество е неоснователна.
Относно нарушението
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
От
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, а и не се
спори между страните, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в
посочените в НП дата и час и че при проверка за употреба на алкохол техническото
средство – Дрегер Алкотест 0175 е отчело концентрация на алкохол 0.52 промила.
От страна на
жалбоподателя е направено възражение, че административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата начл. 774, т.2 от Наредбатазасредстватазаизмерване,
коитоподлежатнаметрологиченконтрол, съгласно която максималнодопустимитегрешкинаанализаторите за алкохол в дъхатрябвадаса± 5 % отизмерванатаконцентрация – за масоваконцентрацияот 0,400
mg/l до 2,000 mg/l. Счита че при приложение на цитираната разпоредба деянието
би било несъставомерно, доколкото намалено с 5 процента установеното количество
на алкохол в издишания въздух би било 0,49 промила.
Съдът не споделя така направеното
възражение по следните съображения:
С чл. 5, ал.3, т.1,
предл.1-во от ЗДвП законодателят е
вменилнаводачитенапътнипревознисредстваданеуправляваттакива с
концентрациянаалкохол в кръвтанад 0,5нахиляда. Прибезспорноустановеното,
чежалбоподателят е управлявалпроцесния лек автомобил с концентрациянаалкохол 0,52нахиляда,
която е установена с надлежнотехническосредство, административнонаказващият
органправилно
е квалифициралнарушениетокатотаковапо чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.Отприложенияподелототалонзаизследванебл.№ 0043989 е видно, четакаваконцентрациянаалкохол
е билавписана и в него, катосъщияжалбоподателят е подписал,
приемайкипоказаниятанатехническотосредство, с коетому е
билаизвършенапроверкатазаупотребанаалкохол.Притоваположение и с
огледразпоредбатана чл.6, ал.4, изр.2-ро отНаредба № 1 от 19.07.2017 г.
заредазаустановяванеконцентрациятанаалкохол в кръвта
и/илиупотребатананаркотичнивеществаилитехнитеаналозиправилно е
приетзаустановенотчетениятрезултатоттехническотосредство, коетоне се оспорва от
страните, че е билотехническиизправнодагоопредели.
Жалбоподателятсамсе е поставил в
положениеданесевъзползваотдаденатавъзможностдапровериточносттанаотчетениярезултатпосредствомизследване
с доказателственанализаторилиизвършванетонамедицинско и
химическолабораторноизследване, тъйкатоне е оспорилпроцеснитепоказанияпонадлежнияреди е приел
посочения в талона за изследване вписан резултат.Съдът счита, че притоваположениеадминистративнонаказващият
орган нито е имал
задължение, а и право- поаргументотчл.
6, ал.9 отНаредба № 1 от 19.07.2017 г.,даприспададопустимитегрешки и
отклоненияпо Наредбатазасредстватазаизмерване,
коитоподлежатнаметрологиченконтрол, тъйкатосъщитесаирелевантни с огледприемане от
страна нажалбоподателяпоказанията на
техническото средство и предвидспазваненаимперативнозаконовопредписание, визирано
в горепосоченатаразпоредбаначл. 6 отНаредба № 1 от 19.07.2017 г.,
уреждащанадлежнияредзаустановяваненаалкохолнатаконцентрация в
кръвтанаводача.Поизложенитесъображениясъдътнесподелявъзражениятанапълномощниканажалбоподателя,
чедопустиматагрешкаследвадабъдеавтоматичноприлагана и отчитана и тоединствено в
интереснаводача, катотовае и лишеноотправнооснование. По тазилогика е защитима и
тезатазавъзможнагрешка, но в обратнапосока, прикоетоследвадасеувеличиотчетената концентрациянаалкохол./В този смисъл
решение № 16255 от 27.12.2018 год. по адм. д. № 7419/2018 год. на ВАС, седмо
отд.; Решение № 130 от 12.06.2018 год. по н.д. № 424/2018 год. на ВКС, първо
нак.отд., Решение от 21.10.2019 год. по к.адм.н.д. № 256/2019 год. на АС Стара
Загора; Решение по к.адм.н.д. 10/2020 год.НА ас Стара Загора/
Предвидизложеното,настоящиятсъставнамира,
чеизмерената с процесното техническо средство "Дрегер“ концентрациянаалкохол 0,52 промила е достоверна, в
резултатнакоетозаконосъобразноадминистративнонаказващия орган е издалпроцесното НП
срещужалбоподателя, вменявайкимунарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съдътсчита също, чеконкретнотонарушениенебимоглодабъдеквалифициранокатомаловажнопосмисълана чл.28 от ЗАНН, каквото възражение е направено от
страна на жалбоподателя.От една страна, приуправлениена МПС
следупотребанаалкохол в опасностсепоставянесамо живота и здравето наводача, но и тезинавсичкидругиучастници в
движението, предвидповишениярискотнастъпванена ПТП, т.е.
касаесезаобществениотношения,
прикоитонямаоснованиезаприложениетонаинститутанамаловажнияслучай, а ие налице ясно
изразена нетърпимост в обществото към подобен вид нарушения. От друга страна, деяниетонесеотличава с
по-нискастепеннаобщественаопасност в сравнение с
обичайнитеслучаинанарушенияотсъщиявид.
Съдът намира, че
правилно саопределениповид
и размер наложените на Ивановнаказанияза извършеното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП -глоба в
размерна 500 лв и лишаванеотправодауправлявамоторнопревозносредствозасрокот 6
месеца, съобразно разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП,които са точно
фиксирани в закона и администритивнонаказващият орган няма възможност за
преценка.
Относно нарушението
на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
От събрания в хода
на делото доказателствен материал съдът намира, че безспорно се установи, а и
не се оспорва, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС е извършил
нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП като не е представил за технически преглед
процесното МПС. За извършеното нарушение правилно И. е снкциониран на основание
чл. 181, т.1 от ЗДвП с наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, който размер е
императивно опреден в закона.
Относно
нарушението на чл. 150а от ЗДвП, доколкото жалбоподателят не е санкциониран за
това нарушение, а е образувано наказателно производство, то съдът не следва да
се произнася по него.
Предвидгореизложеното,
съдътнамира, чеследвадапотвърдиатакуваното НП катозаконосъобразно.
Предвидизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАНаказателнопостановление №20-0804–003707/16.12.2020год., издаденоотНачалникгрупа към ОДМВР Сливен,сектор „Пътнаполиция”
Сливен, с коетонаИвайло
П. Ивановс ЕГН **********заизвършенонарушениеначл.
5, ал.3, т.1 отЗДвПнаоснованиечл. 174, ал.1, т.1отЗДвП
е наложеноадминистративнонаказание „глоба” в размерна500.00 лева и "лишаванеотправодауправлява МПС
засрокотшестмесеца" инаоснованиеНаредба
№ Iз-2539 на МВР саотнети 10 контролниточки, както и занарушениеначл. 147, ал.1 отЗДвПнаоснованиечл.
181 т.1отЗДвП
е наложеноадминистративнонаказание „глоба“ вразмерна50.00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решениетоподлежинаобжалване с
касационнажалбапредАдминистративенсъдСливен
в 14 - дневенсрокотсъобщаванетомунастраните.