Определение по дело №292/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.3 и ал.4 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано по жалба на К. В. Ц., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], чрез адвокат П. Н. от Адвокатска колегия гр. Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.А от ЗДвП № 24-0819-000040/08.01.2024г. на полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, като се твърди, че с наложената ПАМ ще му бъдат причинени непоправими вреди, затруднявайки платежоспособността му към кредитни институции

Предвид направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и след запознаване с доказателствата по делото, съдът установи следното:

Искането за спиране е направено от адресата на заповедта, за който е налице правен интерес, допустимо е, но е неоснователно.

Съгласно чл.166, ал.2 във връзка с ал.4 от АПК, искането може да бъде направено по всяко време на производството по жалбата срещу акта, ако допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими и несъразмерни на целта преследвана с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

В настоящия случай с оспорената заповед е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.А от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това. Заповедта е издадена въз основа на извършвана проверка в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна относно диагностицирането на Ц. със заболяване, поради което същият не отговаря на медицинските и психологически изисквания за водач на МПС.

Настоящият състав счита, че сочените от жалбоподателя доводи не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Изложените доводи, на които се основава искането за спиране на заповедта, не са противопоставими на защитения с предварителното изпълнение обществен интерес. Несъмнено незабавното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ ще доведе до затруднения за жалбоподателя, но от представените по делото доказателства и изложените в жалбата доводи не се обуславя извод за вероятно настъпване на труднопоправими вреди, които да надделяват на защитения с разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП обществен интерес. Неудобствата и финансовите разходи, които предварителното изпълнение на ПАМ вероятно ще причини на жалбоподателя в случая не са съпоставими и не надделяват над обществения интерес, който разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП охранява.

Прилагането на ПАМ цели ограничаване правата на адресата й, като законодателя е предвидил това с цел защита обществения интерес, посредством предотвратяването или преустановяването на административни нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива нарушения – чл.22 от ЗАНН.

Предвид изложеното и съобразно представените по делото доказателства съдът счита, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, както и на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на К. В. Ц., [ЕГН], от гр. Варна, [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.А от ЗДвП № 24-0819-000040/08.01.2024г. на полицейски инспектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се изпрати незабавно на страните на основание чл.138 от АПК.