№ 2859
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100111146 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени два преки иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.497 ал.1 КЗ.
По изложените в исковата молба обстоятелства В. С. Т., чрез
пълномощника адв. Я. Д.- САК, е предявил два обективно съединени иска с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, да заплати сумата от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
от травматични увреди в резултат на ПТП настъпило на 22.05.2023г., причинено от
водача на л.а. марка „Рено Клио“ с per. № *********, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и сумата от 147.55 лева,
представляваща имуществени вреди под формата на разноски за лечение, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 04.07.2023г. – датата на сезиране
на застрахователя до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2023г. около 16:45 ч. в гр. София на
ул. „Свети Наум“ № 10 с посока на движение от бул. „Джеймс Ваучер“ към бул.
„Черни Връх“, л.а. марка „Рено“, модел „Клио“ с per. № *********, управляван от
Р. Х. М. при маневра ляв завой удря насрещно движещият се в обратна посока
мотор марка „Хонда“, модел „ЦБ 600 Ф Хорнет“ с per. № *********, управляван от
ищеца В. Т., при което е пострадал ищецът. Сочи се, че е съставен констативен
1
протокол относно процесното ПТП, като е образувано и досъдебно производство.
Ищецът е откаран в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, установено е изкълчване на
пателата на десен крак; фрактура на пета метерзална кост и травма на гръдния кош.
За периода от 22.05.2023г. до 25.05.2023г. ищецът е хоспитализиран в лечебното
заведение. Извършена е оперативна интервенция. Ищецът поддържа, че
получените травматични увреди са му причинили болки и страдания, които са били
със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период. В
резултат на получените травми В. Т. е следвало да спазва щадящ режим на покой
без натоварване. Не е имал възможност да посреща обикновени битови
потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своите близки.
Изпитвал е непрестанни силни болки в травмираната област, трудно повлияващи
се от обезболяващи. Твърди се, че преди произшествието ищецът е водил активен
начин на живот, а последиците от ПТП са довели до негативна промяна в
ежедневието на човек, до ограничаване на социалната и семейната ангажираност.
Възвръщането към обичайните делнични занимания коствало време, търпение,
болки и провеждане на рехабилитация в съответния оздравителен период. Всичко
това се е отразило силно негативно и на емоционалното му състояние - станал е
тревожен, неспокоен, напрегнат. Чувства се в тежест на близки и роднини. Твърди,
че във връзка с лечението си ищецът е извършил имуществени разходи на обща
стойност 147.55 лв. Заявява, че по отношение на увреждащият лек автомобил към
датата на ПТП е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество. На 04.07.2023г. сезирал ответното
дружество за изплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди, но липсва произнасяне по искането. Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответното „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника юрк.В. Й. в
срока по чл.367 ГПК е депозирало писмен отговор, в който излага становище за
неоснователност на исковите претенции. Оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на действаща към датата на ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно
лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № *********. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения относно получените от ищеца травми. Твърди, че не се
установява ищецът да е получил травма на гръден кош. Оспорва механизма на
ПТП. При евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият е управлявал мотора си
2
с превишена скорост, спрямо разрешената за пътния участък в района на ПТП.
Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция за неимуществени
вреди. Оспорва началната дата на акцесорната претенция за лихва за забава.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. П. поддържа
предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответното „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк.Й.
оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235
ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-285 от
22.05.2023г. на Отдел „ПП“ на СДВР /л.8 от делото/ и приетото неоспорено
заключение на САТЕ се установява, че на 22.05.2023 г. около 16:45 ч. в гр. София
по ул. „Свети Наум“, в посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Милин камък“, в
дясната пътна лента по прав пътен участък се е движил със скорост около 43 км/ч
мотоциклет „Хонда“ модел „ЦБ 600 Ф Хорнет“ с per. № *********, управляван от
В. С. Т., като в същото време в лявата пътна лента и в противоположна посока се е
движил л. а. марка „Рено Клио“ с per. № *********, управляван от Р. Х. М.. Преди
да се разминат двете превозни средства в участъка от ул. „Свети Наум“, в близост
до №10, водачът на лекия автомобил „Рено Клио“ е предприел маневра „завой
наляво“, като е навлязъл в лентата за движение на мотоциклета със скорост около
13 км/ч., в резултат на което е последвал сблъсък между предната лява част на
лекия автомобил и предната част на мотоциклета. След удара мотоциклет „Хонда“
извършвайки равнинно движение се установил в положението отразено в протокол
за оглед, а водачът му след движение по предния капак на автомобила е паднал от
лявата му страна.
Според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-285 от
22.05.2023г., при настъпилото ПТП пострадал ищеца В. С. Т., с работна диагноза –
луксация капачка дясно коляно.
Вещото лице инж.М. М. обосновава извод в заключението на САТЕ, че
причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер и се корени
в неправилната преценка на водача на лекия автомобил спрямо конкретната пътна
обстановка, който е предприел извършване на маневра „завой наляво“ , като е
навлязъл в коридора за движение на приближаващия мотоциклет без да се
3
съобрази с положението, посоката и скоростта му. Вещото лице приема, че
скоростта на мотоциклета към момента на удара - 43 км/ч е била съобразена с
пътната обстановка и е била по-ниска от максимално разрешената - 50 км/ч за
съответния пътен участък. В заключението на съдебно- автотехническата
експертиза е обоснован извод, че мотоциклетистът не е разполагал с техническа
възможност да избегне настъпване на удара.
Приетото неоспорено заключение на САТЕ, при преценка по реда на чл.202
от ГПК, съдът възприема, като обективно, компетентно дадено и кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
От приетата Епикриза по ИЗ № 20316 на УМБАЛСМП „Н.И.ПИРОГОВ“
ЕАД, се установява, че ищецът В. Т. на 41 г. е докаран от СМП и хоспитализиран
на 22.05.2023 г., след претърпяно ПТП с болка в дясно бедро и коляно, болки в
дясна гръдна половина. При извършените образни изследвания е установено
многофрагметарно счупване на 5-та метатарзална кост на дясното ходило,
изкълчване на пателата. На 22.05.2023 г., при локална анестезия е извършена
операция – закрито наместване на дислокация на коляно. Назначена е
медикаментозна терапия и на 25.05.2023г. ищецът е изписан от лечебното
заведение с подобрение и насочен към домашно лечение. Дадени са препоръки за
лечебно –охранителен режим и да не натоварва увредения крайник. /л. 9-л.10 от делото/
В лист за образна диагностика №81598 / 23.06.2023г. издаден от УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД на В. С. Т., при рентгенография на ходило и пръсти е
констатирано състояние след гипсова имобилизация по повод фрактура на петата
метатарзална кост /МТ 5/ на дясно ходило. /л.13 от делото/
Видно от приетия болничен лист № Е20231511858 издаден от УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, за периода от 22.05.2023 г. до 24.06.2023 г. ищецът е бил в
болничен отпуск, поради временна неработоспособност за срок от 34 дни. /л.14 от
делото/
По делото са приети 2 броя касови бона на обща стойност 147.55 лева за
заплатени помощни средства /патерица/ и медикаменти./л.15/
На 04.07.2023г. ищецът В. Т. е депозирал в ответното „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД писмена претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, в резултат на ПТП
настъпило на 22.05.2023г., по вина на водача на л.а. марка „Рено Клио“ с per.№
*********, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. /л. 16-л.19
от делото/
4
По делото не се твърди, нито се установява, ответното застрахователно
дружество да е определило и изплатило обезщетение на ищеца.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно- следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана съдебно – медицинска експертиза, изготвена
от вещо лице д-р М. Х. М. – специалист по ортопедия и травматология, неоспорена
от страните и чието заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и
пълно. От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на пътно-
транспортното произшествие от 22.05.2023 г. ищецът В. Т. е получил следните
травматични увреждания: изкълчване на дясното колянно капаче; контузия с
охлузна рана на дясното бедро; многофрагментно счупване на петата метатарзална
кост на дясното ходило; контузия на гръдния кош, по- изразена в дясно. Вещото
лице травматолог пояснява, че изкълчването на дясното колянно капаче
патоморфологично се характеризира с разкъсване на меките тъкани в областта на
вътрешния ретинакулум и фемуро-пателарният лигамент, излив на кръв в ставата и
изместване на капачката латерално на външния бедрен кондил, като води до
трайно затруднение функцията на коляното за срок повече от 30 дни. Относно
контузия с охлузна рана на дясното бедро, се сочи, че травмата засяга меките
тъкани от външната страна с наличие на микрохематоми, посттравматичен оток и
болков синдром. Многофрагментното счупване на петата метатарзална кост на
дясното ходило е свързана с деформация, оток, хематом и изразен болков синдром
в областта на външния кант на ходилото, което води до трайно нарушение
функцията на ходилото за период, по-голям от 30 дни. Контузията на гръдния кош,
по- изразена в дясно, е свързана с травмиране на меките тъкани, наличие на микро-
хематоми и постконтузионен лек оток, като при ищеца не е имало данни за
счупване на скелета на гръдния кош или увреждане на вътрегръдните орани. Д-р
М. посочва, че по спешност е проведено болнично лечение за периода от
22.05.2023г. до 25.05.2023г., което включва: постъпване в противошокова зала за
диагностика и инфузионна терапия; консултативни прегледи от специалисти по
ортопедия и травматологии, анестезиология, неврохирургия, хирургия и вътрешни
болести. Извършено е закрито наместване на луксираното колянно капаче с
поставяне на имобилизация, клинично наблюдение и медикаментозна терапия.
Поставена е гипсова имобилизация на дясното ходило и подбедрица за счупването
на метатарзалната кост. Вещото лице сочи, че ищецът е изписан с подобрение за
продължаване на лечението в амбулаторни условия. Назначен контролен преглед,
при който е удължен срокът на имобилизацията до 09.07.2023г. Вещото лице д-р
5
М. пояснява, че непосредствено след травмата болките са били много силни и
свързани с разкъсването на меките тъкани в областта на коляното и изместване на
колянното капаче. В областта на счупената метатарзална кост е налице разкъсване
на периоста, крепитиращи костни фрагменти, патологична подвижност и изразен
болков синдром, свързан с това. Постепенно се развиват посттравматични отоци и
болката нараства. След отстраняване на имобилизациите болковият синдром е
свързан с възстановяване на функцията и обема на движение в засегнатите области
и обикновено при тези травматични увреждания болките продължават около 60
дни. В заключението е обоснован извод, че получените травматични увреждания са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Получените от ищеца
травматични увреждания са лекувани неоперативно с имобилизация и последваща
рехабилитация. Обосновано е, че средният срок за зарастване на разкъсаните меки
тъкани в областта на колянната става са за период от 40-45 дни. Костното
зарастване на многофрагментното счупване на петата метатарзална кост настъпва
за период от около 45-50 дни. Средният срок за възстановяване е между 90 и 120
дни. Обосновано е, че не са налице данни за трайно или до живот нарушена
функция в засегнатите области, които да съпътстват пострадалото лице. В
заключението на СМЕ е прието още, че описаните фискални бонове са за покупка
на лекарства и помощни средства, които са били необходими за лечебно-
възстановителния процес.
В обясненията си в о.с.з. на 05.10.2024г. вещото лице д-р М. допълва, че
луксацията на капачето на коляното в бъдещ период не би дало основание да се
приеме, че ще има болки и дискомфорт, защото е наместено добре.
Имобилизационният период е бил 45 дни и няма данни, че функцията не е
възстановена. Същото важи за счупването на петата предна ходилна кост, която е
зараснала за период от около 45 - 47 дни. Вещото лице приема, че
възстановяването при ищеца ще бъде напълно. Пояснява, че лечебно -
възстановителният период има две фази - лечебен период, през който първо има
наместване, обезболяване, след това има мобилизация. След тази мобилизация за
ходилото е продължило около 47 дни. След свалянето на имобилизиращите
превръзки започва поетапно възстановяване на функциите. Това включва
възстановяване на движението. Възстановяване на обем и сила на мускулите.
Възстановяване на походката. Необходими са поне 3-4 месеца, за да може пациента
да почне да спортува и да бяга.
По искане на ищеца в хода на съдебното дирене пред СГС е допуснат един
свидетел относно претърпените неимуществени вреди.
6
Свидетелката И.П.В. /живееща на семейни начала с ищеца/ сочи в
показанията си, че видяла ищеца в болница „Пирогов“, след произшествието. Бил
син и подут, емоционално не се чувствал добре. Имал счупен крак и контузия в
коляното. Наложило се да му поставят гипс. Няколко дни останал в болницата.
Когато го изписали грижите за него поела свид.В., вкл. и ежедневен тоалет. Три
месеца се възстановявал, през който период останал вкъщи. Основно лежал,
излизал на терасата. Ищецът трудно преживял това, защото преди ПТП той бил
доста активен. Свидетелката описва, че живеят на втори етаж, в сграда без
асансьор и В. не искал да слиза и да се качва по стълби. Използвал патерици. След
ПТП ищецът се променил, станал по-затворен, замислен. Отказал се да кара мотор.
При смяна на времето ищецът се оплаква от болки в коляното. По време на работа
е повечето време изправен, това натоварва коляното, подувал се. Не можел да тича.
Ищецът ходил на рехабилитации, които му се отразявали добре. Направил
десетина процедури и спрял. Оплаквал се от болки в областта на ръцете.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И. В., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 22.05.2023 г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение с ответника „ДЗИ-Общо Застраховане“
ЕАД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за
процесния лек автомобил, управляван от Р. Х. М.. В приетия и неоспорен
Констативен протокол за ПТП също е отразено, че за лекия автомобил е налице
застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД.
Представена е претенция от 04.07.2023 г., видно от която ищецът е предявил
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие
процесното ПТП. /л.16-19 от делото/
Така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
7
претенция на л. 16-19 от 04.07.2023 г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните
факти: 1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 22.05.2023г. От събраните и описани по-горе доказателства
/констативен протокол за ПТП и заключението на автотехническата експертиза/ се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че вината за
това е на водача на лекия автомобил. От приетото по делото заключение с вещо
лице инж. М. М. се установи, че причина за настъпилото ПТП са действията на
водача на лекия автомобил „Рено Клио“, който е предприел извършване на маневра
„завой наляво“ и е навлязъл в коридора за движение на приближаващия
мотоциклет без да се съобрази с положението, посоката и скоростта му.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното,
съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил
„Рено Клио“ с рег. № ********* Р. М..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: не е спорно между страните, че „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на увреждащия лек автомобил, с който е причинено
ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани
по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи, гласни
доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с
процесното ПТП.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта на ищеца към
8
момента на увреждането – 41 год., вида, характера, тежестта и броя на травмите, а
именно: изкълчване на дясното колянно капаче; контузия с охлузна рана на
дясното бедро; счупване на петата метатарзална кост на дясното ходило; контузия
на гръдния кош, по- изразена в дясно, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието
върху психо-емоционалното му състояние, както отчита, че към момента на устни
състезания, при ищеца е настъпило напълно възстановяване на десния долен
крайник и липсват усложнения. При съобразяване на обществено икономическите
условия към момента на ПТП - м. май 2023 г., съдът намира, че сумата от 20 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление
съдът е взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на
преценката на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015
г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна
степен характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки
етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в
страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че изискването за
справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени
вследствие на ПТП от 22.05.2023 год., при установените релевантни по делото
обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 20 000 лева, като за
разликата от определения до предявения размер от 40 000лв., прекият иск следва да
се отхвърли като неоснователен.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД .
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
9
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано
в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на
закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като твърди, че ищецът се е
движел с превишена скорост. В приетата по делото и неоспорена от страните
САТЕ, вещото лице обосновава извод, че мотоциклетистът преди и към момента на
настъпване на ПТП се е движел със скорост от 43 км/ч, която е по-ниска от
максимално разрешената за пътния участък – 50 км/ч.
По тези съображения възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, съдът намира за неоснователно.
По иска за обезщетяване на имуществените вреди :
По предявеният иск за сумата от 147.55 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени
медицински консумативи, свързани с процесния инцидент, съдът намира
следното:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът
намира за доказана. Въз основа на представените и приети по делото фискални
бонове, за сума в общ размер на 147.55 лева, се установява, че ищецът е заплатил
помощни средства и медикаменти, които са били необходими за лечебно-
възстановителния процес, съгласно приетото по делото заключение на СМЕ.
С оглед на така изложеното, искът за неимуществени вреди по чл. 432, ал.1
от КЗ следва да бъде уважен за сумата от – 20 000 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 40 000 лв., а искът за имуществени вреди да бъде
уважен изцяло за сумата от 147.55 лева.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва
върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от
04.07.2023 г. – датата, на която ищецът е сезирал ответното дружество за
изплащане на обезщетение.
Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
10
го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно утвърдената вече съдебна практика /Решение № 167 от 30.01.2020
г., постановено по т. дело № 2273/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС; Решение № 128 от
04.02.2020 г., постановено по т. дело № 2466/2018 г. на І т.о. на ВКС/ и др., в
хипотезата на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
застрахователната сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя.
В случая ответното застрахователно дружество е уведомено на 04.07.2023 г.,
видно от приетата писмена претенция, поради което законна лихва върху
определеното обезщетение се дължи именно от тази дата.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса,
ищеца съразмерно уважената част, ответното застрахователно дружество
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК с определение от 25.10.2023 г.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатската работа ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Я. Д. сумата от 1
925 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски в размер 470 лв., съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответната страна се следват разноски в
размер на 220 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
При този изход на делото, ответното дружество следва на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 805,22 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” №89Б, да заплати на В. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адвокат Я. Д. -
САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД , сумата от 20 000 /двадесет
11
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
травматични увреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2023 г. по вина на
водача на л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 04.07.2023 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 20 000лв. до 40 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” №89Б, да заплати на В. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адвокат Я. Д. -
САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД , сумата от 147.55 /сто
четиридесет и седем лева и 55 ст./ лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за помощни средства и
медикаменти в резултат на ПТП, настъпило на 22.05.2023 г. по вина на водача на
л.а. марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от 04.07.2023 г. до изплащането.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” №89Б, да заплати на В. С. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 470 лв., представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на адвокат Я. Д. – САК, гр. София, ул. „********* на основание чл. 38, ал.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 1925 лева.
ОСЪЖДА В. С. Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, разноски пред СГС в
размер на 220 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер
на 805,22лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдената на ищеца сума може да се изплати по банкова сметка посочена на л.6
от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12