СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.11.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 17.10.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11599/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от И.
В. против „ДЗИ – О.З.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 343 от КЗ и чл. 405 от КЗ за сумата 29 939 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата
1 202, 4 лева.
Заявено е /от ответника/
и възражение за прихващане на процесната главница със сума в размер на общо
1 856, 7 лева.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Страните /ищецът –
застрахован; ответникът – застраховател/ са били обвързани от правоотношение по
договор за застраховка „Каско” на МПС-во: „Ауди“, с рег. № ******. В периода
29.01.17г. – 01.02.17г. /в срока на действие на застраховката/ МПС-во е било
отнето противоправно /откраднато/ от владението на собственика /ищеца/ -
съгласно представените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаният в процеса свидетел /преценени в съвкупност/. Това събитие
представлява /съгласно клаузите на учреденото от страните правоотношение/ -
„покрит риск“.
Главният иск е
основателен – изцяло:
Събраният по делото
доказателствен материал /очертаващ установената по-горе фактическа обстановка/
удостоверява предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 343 от КЗ
и чл. 405 от КЗ, които позволяват да бъде ангажирана имуществената отговорност
на ответника до размера на сумата 29 939 лева /доказаната от приетата по делото
оценителна експертиза пазарна цена на МПС-во към момента на застрахователното
събитие – при условията на чл. 386, ал. 2 от КЗ/. От посочената сума обаче - следва
да бъде приспадната /с оглед заявеното от дружеството възражение за прихващане
и правилото на чл. 369, ал. 2 от КЗ/ сума в размер на общо 1 856, 7 лева
/неплатени 3 застрахователни премии в рамките на процесното застрахователно
правоотношение/. С оглед това – на ищеца следва да се присъди сума в размер на
28 082 лева.
Основателен е и
акцесорният иск:
На ищеца следва да се
присъди /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху горната главница
за периода от 29.05.17г. /когато дружеството е постановило извън-съдебен отказ
за изплащане на исканото обезщетение/ до завеждане на делото. За такъв период размерът
на законната лихва възлиза на сумата 835 лева.
Възраженията на
ответника /извън-съдебните такива и тези – поддържани в процеса/ на практика се
явяват неконкретизирани /бланкетни/. Независимо от това – тези възражения се
опровергават от събраният в хода на делото доказателствен материал /писмен,
гласен и експертен – преценен в съвкупност/. В допълнение – назначената по делото
авто-техническа експертиза остана неизпълнена в цялост поради неоказване на
съдействие на вещото лице от страна на дружеството. На последно място /в същата
връзка/ - събраните чрез съдебна поръчка писмени доказателства /сами по себе си
и преценени в контекста на останалият, събран по делото доказателствен
материал/ не опровергават горната фактическа обстановка /горните изводи/.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ищеца
адвокатски хонорар се явява прекомерен по смисъла на Наредба № 1, поради което
заявената сума следва да бъде – редуцирана/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да
плати на И.В.В. ЕГН ********** сумите: 28 082 лева и 835 лева - на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 343 от КЗ и чл. 405 от КЗ,
съответно чл. 86 от ЗЗД; законната лихва върху посочената главница от 29.05.17г.
до цялостното й изплащане и 1 700
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове; при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ исковете за
сумите над посочените по-горе.
ОСЪЖДА И.В.В. да плати
на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД 41 лева - съдебни разноски и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД да плати на СГС 807 лева - държавна такса на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: