Решение по дело №20/2024 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 303
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Жулиета Цонева Стоянова
Дело: 20243620100020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Нови пазар, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Жулиета Ц. Стоянова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело №
20243620100020 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 98а от Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, кула Г,
представляван по закон от П.С., Я.Д. и Д.Д., по делото от пълномощник, е депозирал искова
молба против М. А. Б., ЕГН **********, с. К., общ. К., обл. Ш., ул. „***, с която моли да
бъде постановено решение, с което да се установи със силата на пресъдено нещо, че
ответникът М. А. Б. дължи заплащане на сумата от 415,89 лв (четиристотин и петнадесет
лева и 89 стотинки) за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, от която 399,31
лв. (триста деветдесет и девет лева и 31 стотинки)-главница за консумирана ел. енергия за
периода от *** до ***г, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 16,58 лв
(шестнадесет лева и 58 стотинки), посочени подробно в извлечение от сметка на ответника
по клиентски № ***, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело. Моли, да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за
заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
В исковата молба е изнесъл данни, че ответникът М. А. Б. е клиент на ”Енерго - Про
Продажби” АД с клиентски номер *** във връзка е продажба на ел. енергия за обект на
потребление заведен с абонатен номер ***, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., ул.”***”, без
номер. Тези облигационни отношения били регламентирани от Общите условия на
1
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които
били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).
Сочи, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия
момент, „потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете
били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било
посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Твърди, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълнел задължението
си за плащане в срок на дължими към ”Енерго - Про Продажби” АД суми, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. А. Б. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, проведено на 16.09.2024г., ищецът не изпраща представител.
Депозирал е молба, в която е поискал спрямо ответника да бъде постановено неприсъствено
решение, тъй като били налице условията на чл. 238 от ГПК. Същевременно сочи и
представя доказателства, че ответникът е заплатил задължението, обективирано в
посочените в исковата молба фактури, на ***г., като в тази насока прави алтернативно
искане в случай, че съдът прецени, че не са налице основанията на чл. 238 от ГПК, да бъде
осъден да заплати направените в заповедното и исковото производство от ищеца разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Между „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представляван от П.С., Я.Д. и
Д.Д., и ответникът М. А. Б. възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът се задължавал да осигурява снабдяването с електрическа енергия на
ответника за битови нужди в качеството му на физическо лице- собственик или ползвател на
недвижим имот, находящ се в с. К., общ. К., обл. Ш., ул. „***“, който имот бил присъединен
към електрическата им мрежа. Имотът бил обозначен като обект с абонатен № *** и
клиентски номер ***. Снабдяването с електрическа енергия било уредено в "Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-Про Продажби" АД",
одобрени с Решения № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /понастоящем КЕВР/. Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и
е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено
задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
2
енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.
Ищцовото дружество издало фактури № **********/ ***г. , № ***/ ***г., № ***/ ***г.
, № ***/ ***г. и № ***/ ***г. за сума в общ размер 399, 31 лв за консумирана енергия за
периода 25.04.2023 г. до 23.06.2023 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва, която не била заплатена от ответника. Посочените фактури са приобщени по делото
като писмени доказателства.
Тъй като ответникът не заплатил посочената по-горе сума, на ***г. ищцовото
дружество депозирало пред Районен съд-Нови пазар заявление с вх. №*** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съответно било образувано ч.гр. д. № ***г. Въз
основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 509/18.10.2017 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 75, 00 лв.
Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради
което с разпореждане № ***г. съдът дал указания на ищеца да предяви установителен иск в
едномесечен срок от получаване на съобщението, както и да довнесе дължимата държавна
такса в размер на 75,00 лв. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 2 от ГПК, считано от датата
на получаване на съобщението-***г., ищецът е депозирал искова молба, въз основа на която
било образувано настоящото производство.
След образуване на настоящото производство на ***г. ответникът заплатил сумата от
399,31 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 25.04.2023 г. до
23.06.2023 г. , както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са предявени от "Енерго-про продажби" АД гр. Варна по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор срещу ответника М. А. Б. в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 509/ 18.10.2023 г. по ч.
гр. д. № 1047/2023 г. на Районен съд-Нови пазар, и след връчването на заповедта на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
Относно основателността на предявените искове следва да бъде отбелязано, че в
производството по чл. 422 от ГПК, съществуването на вземанията по издадена заповед за
изпълнение се установяват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като и в това производство намира приложение нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК/. С оглед на изложеното съдът следва да отчете настъпилото доброволно
изпълнение на задълженията по посочените по горе фактури в хода на исковото
производство, поради което искът по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от Закона за енергетиката следва да бъда отхвърлен като
3
погасен чрез плащане. Предвид, че искът по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е акцесорен и неговото уважаване е поставено в зависимост от
основателността на претенцията по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и доколкото съдът отхвърля
същата като погасена чрез плащане, то искът за осъждане на ответника да заплати
мораторна лихва също следва да бъде отхвърлен.
Пак във връзка с неуважаването на исковите претенции, които съдът отхвърля, не
може да намери приложение разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Това е така, защото съобразно чл. 239, ал. 1 от
ГПК съдът постановяване неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед резултата от спора съдът намира, че на ищеца се дължат деловодни разноски-
както направените в заповедното производство, така и в исковото, тъй като исковите
претенции са погасени от ответника след образуване на настоящото дело и с поведението си
същият е станал повод за завеждането и на заповедното и на исковото производство /
Определение на № 50403 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3021/2022 г., III г. о./. Предвид
на представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за внесените суми
за държавни такси, съдът намира, че се дължат следните суми: 25,00 лв. държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 75,00 лв. държавна
такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, или общо
дължимата сума от ответника възлиза на 250,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД със седалище гр. Варна,
ЕИК ***, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, "Варна Тауърс, кула Г", представляван по закон от, П.С., Я.Д. и Д.Д.,
против М. А. Б. с ЕГН **********, с. К., общ. К., обл. Ш., иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от Закона за енергетиката,
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в размер на 399,
31 лв. (триста деведесет и девет лева и 31 ст.), ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 17.10.2023 г. до окончателното плащане, представляваща цена на консумирана
през периода от 25.04.20123 г. до 23.06.2023 г., електрическа енергия по клиентски номер
*** за обект с абонатен номер *** и адрес на потребление с. К., общ. К., обл. Ш., ул. "***",
за което вземане е издадена заповед № 509/18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1047/2023 г. по описа
на Районен съд – Нови разар, като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД гр. Варна против М. А.
Б. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер на 16, 58 лв. (шестнадесет лева и 58 стотинки), представляваща сбора от лихвите за
забава, дължими поотделно, считано от датата, следваща падежа по всяка от фактурите,
4
издадени от ищцовото дружество, до 05.10.2023г., за което вземане е издадена заповед №
509/18.10.2023 г. по ч. гр. д. № 1047/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА М. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД
със седалище гр. Варна, ЕИК ***, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл.
Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, "Варна Тауърс, кула Г", представляван по закон
от, П.С., Я.Д. и Д.Д. направените разноски по делото в размер на 250, 00 ( двеста и петдесет
)лева, както и 5 лв в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Шуменски окръжен съд.





Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5