№ 3087
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514007 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 218 от 05.01.2024 г. на СРС, 81 състав, поправено с Решение №
14150/18.07.2024 г. поставени по гр.д. № 37074/2021 г. по описа на СРС, е осъден
"Електростарт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Вършец,
бул. „Република“ № 23, да заплати на „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*********, на основание чл.86, ал.1
ЗЗД сумата 1,02 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
25.06.2021г. до 13.07.2021 г. върху сумата 194. 12 лева - платено в хода на процеса
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление
България - Полша по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от
17.12.2020г., като е отхвърлен като неоснователен предявения от „Ес Ти Ем Груп”
ЕООД, ЕИК *********, срещу Електростарт” АД, ЕИК *********, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за сумата от 1842
лева, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен
превоз на стоки по направление България - Полша по заявка-договор за международен
транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., за което е издадена фактура №
**********/07.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 25.06.2021г. до окончателното изплащане, поради извършено
1
прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки със сумата от 1647,88 лева,
представляваща удържана от получателя на товара срещу ответното дружество сума,
равняваща се на стойността повреден товар и чрез плащане на сумата 194,12 лева,
както и иска по чл.309а, ал.1 ГПК за сумата в размер на 150 лева, представляваща
сторени разноски по извънсъдебно събиране на вземането.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца „Ес Ти Ем Груп” ЕООД. Излага доводи, че решението, в частта на
отхвърляне на исковете, е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснато съществено нарушение на „Ес Ти Ем Груп” ЕООД съдопроизводствените
правила и поради необоснованост. Поддържа, че доклада на съда е непълен, като не е
била разпределена в пълнота доказателствената тежест в процеса досежно
релевантните за спора факти, част от предмета на спора. Изразява становище, че
представения по делото протокол за несъответствие в доставка от 07.01.2021 г. издаден
от получателя на товара е недопустимо доказателство доколкото има характер на
писмено свидетелско показание. Като не е съобразил това, съдът е нарушил
процесуалните правила. Освен това, според ищеца, чрез представените в
производството доказателства е установено, че отговорността за повредите върху
товара следва да бъде понесена от изпращача, който е опаковал и натоварил стоката. С
оглед това и в случая било налице изключение от отговорността на превозвача, за
което последния е направил своевременно възражение. Неправилно обаче съдът не е
отчел, че в ЧМР товарителницата не е било вписано възражение от страна на
продавача досежно опаковката на товара, тъй като същото би било направено при
видимо несъответствие, а не както в случая. Поддържа, че превозвачът не е бил наясно
със спецификите на стоката, а видимо опаковката й била приемлива. В този смисъл е
било и даденото становище от авариен комисар Н., който е посочил като причина за
нарушаване на товара значително тегло на палета и недостатъчно надеждна външна
опаковка, както и недостатъчно надеждно укрепване на товара. Поддържа, че в хода на
производството не било доказано нито негодността на увредената стока, нито вида и
размера на уврежданията, в т.ч. в какво се изразяват. С оглед това намира, че вина за
повредената стока носи само изпращача на стоката, а не и превозвача. Това
обстоятелство освобождава от отговорност превозвача и не е било съобразено от съда
при постановяване на решението. Освен това в производството не било доказано, че
вредите са настъпили в резултат на претоварването на стоката в друга товарна
композиция, която е извършила превоза и е доставила стоката. Неправилно съдът е
приел и че размерът на вредата е бил установен доколкото стойността на всеки от
натоварените дросели /различни по вид и качество/ е бил различен. Поддържа, че
постановеното решение е необосновано в частта на отхвърляне на иска за
претендираната мораторна лихва. Отправя искане за отмяна на постановеното от
2
първата инстанция решение като неправилно и за уважаване на исковете в цялост с
отхвърляне на възраженията за прихващане като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът „Електростарт” АД е подал отговор на
въззивната жалба, в който е изразил становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявен от „Ес Ти Ем Груп” ЕООД срещу
„Електростарт” АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 и сл. ТЗ,
вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1842
лева, представляваща дължимо възнаграждение (навло) за извършен международен
превоз на стоки по направление България - Полша по заявка-договор за международен
транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., за което е издадена фактура №
**********/07.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 25.06.2021г. до окончателното изплащане, както и иск с правно
основание чл.309а, ал.1 ТЗ за сумата в размер на 150,00 лева, представляваща сторени
разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
В подадената искова молба са изложени фактически твърдения и доводи, че въз
основа на подадена от ответното дружество заявка - договор за международен
транспорт № PRO024623 от 17.12.2020г., ищецът приел да извърши международен
превоз на стоки от България, с място на товарене гр. Вършец, бул. „Република“ № 2,
до Полша. След като приел заявката ищецът възложил извършването на транспорта на
подизпълнител „СЛ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД. В заявката били указани вида и тонажа
на товара - дросели за лампи, 8,500 кг. Товарът бил доставен на 07.01.2021г., приет от
получателя, като в CMR - товарителницата била записана забележка за наличие на 123
бр. повредени MIHI 150 STS и лошо обезопасяване за транспортиране.
На 08.01.2021г. ответникът му изпратил претенция за констатирана нарушена
опаковка и повредена стока по процесния транспорт, в която било посочено, че е
установено счупването на 123 бр. артикула HIS/MHI 150W/230V/50Hz на единична
цена 6,85 евро, поради което била начислена неустойка в размер на стойността на
неизползваемата стока - 842,55 евро.
Поддържа, че от страна на ответното дружество не са доказани негодността на
твърдяната за увредена стока и размерът на увреждането, причината за настъпилата
щета, както и основанието за ангажиране отговорността на ищеца.
Заявява, че са направени отказ от претенцията и възражение по смисъла на
чл.17, пар.4 от Конвенцията за неподходяща опаковка на стоката/бруто. Освен това
3
теглото на стоката било прекомерно за този вид опаковка/ и неподходящо за
натоварване на същата, както и за правилното й укрепване. Счита, че е налице
основание за освобождаване от отговорност на превозвача, респективно неговия
подизпълнител, доколкото стоката е опакована, натоварена, подредена и укрепена от
изпращача /на осн. чл.17, пар.4, б. „б“ и „в“ от Конвенцията/. Моли съда да осъди
ответника да му заплати уговореното между страните навло в размер на 1842 лева с
ДДС, за което е издадена фактура № **********/07.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 25.06.2021г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 150 лева, представляваща направени
извънсъдебно разходи за събиране на вземането.
Ответникът „Електростарт“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок
по чл.131, ал.1 ГПК, в който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на сключен договор - заявка за международен транспорт, възложен на
ищеца, по силата на който е осъществен превоз на стоки от България до Полша, при
условията посочени в заявката. Не оспорва, че стоката е била опакована, натоварена,
подредена и укрепена от изпращача на адреса на товарене на 23.12.2020г. Не оспорва,
че товарът е бил доставен на 07.01.2021г., приет от получателя, който е отбелязал
наличието на забележка в товарителницата за 123 бр. повредени MIHI 150 STS и лошо
обезопасяване на товара за транспортиране.
Поддържа, че на 07.01.2021г. - датата на доставяне на стоката на адреса на
разтоварване, стоката е била доставена с различна от натоварената от изпращача
композиция от влекач и ремарке - с рег. № ********* и ********* /вписани в CMR-
товарителницата/, поради което счита, че същата е била претоварвана и/или върху
палетите е поставяна друга стока, което според ответника е и причина за нарушаване
на стоката.
Поддържа, че с платежно нареждане от 13.07.2021г. е заплатил на ищеца част от
процесната сума - 194,12 лева, представляваща разликата между претендираното навло
от 1842 лева и насрещната претенция за обезщетение частична повреда при превоза в
размер на 1647,88 лева.
Доколкото по време на приемане на стоката ищецът – превозвач не е мотивирал
възражения в товарителницата относно видимото състояние на стоката и опаковката,
то, счита че стоката е била предадена в добро състояние. Прави възражение за
прихващане на сума в размер на 1647,88 лева, представляваща дължимо от страна на
ищеца обезщетение за частична повреда на превозвания товар и неплатеното навло по
фактура № **********/07.01.2021г. Предвид изложеното счита, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена изцяло, а именно: в частта за сумата 194, 12 лева, поради
плащане, а за сумата 1647,88 лева, чрез прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните не спорят и от събраните пред първата инстанция доказателства се
установява, че между страните е бил сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки по заявка - договор за международен транспорт № PRO24623 от
17.12.2020 г. с изпращач „Електростарт” АД, превозвач „Ес Ти Ем Груп” ЕООД,
получател на стоката - Lumiqon/Narva-Polska, дата на товарене - 23.12.2020г., място на
доставка на стоката - Полша, срок на доставка - 12.01.2021г., адрес на товарене - гр.
Вършец, бул. „Република”, № 2 с описание на превозваната стока - дросели за лампи -
8500 кг.; 7 EUP.
Установява се, че страните са уговорили възнаграждение за извършване на
превоза в размер на 1535 лева без ДДС, платимо по банков път - 60 дни след
представяне на оригинална фактура CMR, за което ищецът е издал фактура №
**********/07.01.2021г., с падеж 08.03.2021г. Съгласно т.13 от заявката - договор,
плащането следвало да се извърши след представяне на оригинална фактура и
оригинално CMR с подпис и печат на получателя, получени в срок 2 дни от датата на
разтоварване.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че
превозът, за който са приложими правилата на Конвенция CMR ратифицирана за
България с Указ на ДС от 29.07.1977 г., в сила от 18.01.1978г., е бил извършен от друга
фирма по транспортна заявка № 50201004196/18.12.2020г. С последната ищецът „Ес
Ти Ем Груп” ЕООД е превъзложил извършването на процесния превоз на „СЛ
Лоджистикс” ЕООД по релация България - Полша и параметри на превоза, както
следва: дата на товарене: 23.12.2020г.; 11:00 часа; адрес на товарене - „Електростарт”
АД, бул. „Република“ №2, Д.Д.; гр. Вършец, България; товар - безопасен, 120x80 см; 7
палета; тегло - 8500 кг.; товарни метри - 2,8м.; реф. номер на товара PR024623; адрес
на разтоварване: Полша, дата на разтоварване: 07.01.2021г., 15:00 часа, ; товар -
безопасен, 120x80 см; 7 палета; тегло - 8500 кг.; товарни метри - 2,8м.; реф. номер на
товара PR024623; Цена: 1300 лева; Плащане: 45 дни след получаване на оригинална
фактура и 2 бр. чисто и надлежно заверени от получателя C M R, без забележки и
5
всички съпровождащи пратката документи.
Чрез представената по делото международна товарителница CMR, издадена по
чл. 4, във вр. с чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), се установява, че изпращач на стоката, опакована в 7 палета, с
бруто тегло 8523,80 кг. е ответното дружество: „Електростарт” АД, а превозвач: СЛ
Лоджистикс” ЕООД, като същата е била натоварена на 23.12.2020г. на влекач с ремарке
с рег. № ********* и съответно ВН *********.
Установява се, че товарът е бил доставен на получателя - „Лумикон” на
разтоварен пункт в Полша на дата 07.01.2021г., място: 27-400 Осторвец Свентокшиски,
с влекач с ремарке с рег.№ ********* и съответно рег. № ********* ЕК. В графа 8 от
превозния документ липсват отбелязвания за възражения и бележки, направени от
страна на превозвача при приемане на колетите. В товарителницата, освен това, в
графа 16 е посочено от получателя на стоката, че са констатирани повредени 123 бр.
MIHI 150 STS, както и че товарът е лошо обезопасен за транспортиране, като е
извършена проверка пред шофьора.
От представен по делото и неоспорен Протокол за несъответствие в доставка от
07.01.2021г., издаден от получателя на товара - „Лумикон” се извежда, че от общо
количество MHI/HSI 150 STS - 1000 бр., фактически доставени са 877 бр., съответно е
отразено несъответствие в размер на 123 бр., които са повредени, при посочена
забележка - стоката е зле укрепена за транспортиране. В резултат на това на
18.02.2021г. ответното дружество е изпратило на купувача и получател на товара
кредитно известие № **********/17.02.2021г. към фактура № **********/09.12.2020г.
за сумата 842,55 евро, с посочено основание „промяна в количеството” фактурирани
дросели от вида 905531518344117 MHI/HSI 150 W/230V/50 Hz-PERF.
От проведената между страните електронна кореспонденция, представена по
делото се установява, че на 08.01.2021г. ответникът е изпратил до ищеца, на който е
възложил извършването на превоза, претенция относно международен транспорт
България - Полша, с която е информирал „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, че начислява
неустойка за констатираната повредена стока при доставката в размер на 842,55 евро.
Установява се, че ответникът е извършил частично плащане на
възнаграждението по процесната транспортна заявка № PRO024623 от 17.12.2020г. с
платежно нареждане от 13.07.2021г. в размер на 194,12 лева.
В производството са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
С.Д., Д.М., К.А. и Р. Н..
Чрез показанията на свидетеля С.Д., работещ на длъжност „шофьор” при
дружеството извършило превоза - „СЛ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД, преценени съобразно
указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото, се установява, че
при натоварването на стоката свидетеля не е присъствал. Последния сочи, че когато е
6
взел ремаркето в гр. Видин, стоката вече била натоварена в превозното средство. При
пристигането си в Полша на разтоварен адрес и отваряне на ремаркето, за да бъде
предадена стоката на получателя, едното пале било с разкъсан кашон, а дроселите -
изпаднали от него. Стоката била в кашони. Сочи, че в случая се касае за групажен
товар.
Чрез показанията на свидетеля Д.М. /работещ при ответника/, преценени
съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото, се
установява, че превозваните дросели са били опакавани в термосвиваемо фолио /по
три броя/, а след това поставяни в кашони и чемберовани с ъгли и чембер. Установява
се, че фирмата Лумиком от Полша е дългогодишен клиент на ответника, както и че
последния произвежда стоки от типа на превозвания в продължение на около 40
години предимно за външния пазар /95 % износ/. Установява се, че опаковането на
стоката от вида на процесната, когато е ползван автомобилен превоз е ставало винаги
по описания начин.
Чрез показанията на свидетеля К.А. /работещ при ответника/, преценени
съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед всички доказателства по делото, се
установява, че след получаване на стоката в Полша незабавно били уведомени по
електронната поща за проблем със стоката. След като получателя се усъмнил дали ще
функционират видимо увредените 123 бр. дросели същите били тествани и било
установено, че не работят. Клиентът следвало да плати след 90 дни, като в случая
били платени останалите доставени дросели, но не и увредените 123 бр. За тях
получателя съставил протокол и били предадени за скрап след като били сторнирани
от склада.
Чрез показанията на свидетеля Р. Н., се установява, че е дал експертно
становище по делото, в което е посочил, че не е присъствал физически при оглед на
стоката. Стандартната опаковка на тази стока, според свидетеля е опаковане върху
палет в картонен кашон, тип бокс-палет, пристегната с пластмасови чембери. Сочи
като по-надеждна опаковка в дървени каси с метални чембери.
Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто констатации настоящия
състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че максималния размер
на обезщетението в случая за повредените стоки възлиза на сумата 1624.76 евро или
3177.75 лв.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
Доколкото ищецът твърди, че между страните е бил сключени договор за
международен автомобилен превоз, то следва да се посочи, че съгласно чл. 1 на § 1 от
Конвенция CMR, същата се прилага към всеки договор за превоз по шосе, когато
мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на нейното доставяне се намират в
две различни държави, от които най-малко едната е ратифицирала конвенцията.
7
Посочената Конвенцията е ратифицирана за България с Указ на ДС от 29.07.1977 г., в
сила от 18.01.1978 г. и когато са налице условията за прилагането й, тя е източник за
правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт на стоки.
Конвенцията не дерогира нормите на вътрешното право в специалния Закон за
автомобилния превоз /ЗАП/, които уреждат по аналогичен начин превозния договор.
Следователно, по отношение на превозните договори се прилагат както общите
правила на договорите за превоз уредени в ТЗ, така и специалните по ЗАП и
Конвенция СМR, щом става въпрос за международен автомобилен превоз.
Доводите на въззивника за съществено нарушение на процесуалните правила от
първата инстанция при изготвяне на доклад по делото, който не е съответен на
предвиденото в разпоредбата на чл.146 ГПК, съдът намира за неоснователни. В
определение № 21431/24.08.2022 г., с което е изготвен проект на доклад по делото,
обявен за окончателен в проведеното с.з. на 03.11.2022 г., съдът е спазил изискванията
на разпоредбата на чл.146 ГПК като е посочил изчерпателно в доклада по делото: 1.
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти. Изрично в определението на съда е
посочено, че в тежест на ищеца – превозвач е да докаже точно изпълнение на договора
за международен превоз на стоки, в т.ч. и възраженията си, че повредата на
превозваната стока е била причинена от неподходяща опаковка на стоката.
В случая не е спорно и въз основа на събраните доказателства се установява, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
международен превоз на стоки на 17.12.2020 г. - по заявка-договор, изпратена от
ответника до ищеца, по силата на който ищецът се задължил да извърши превоз на
стоката – дросели за лампи - 8500 кг.; 7 EUP, по посочената в заявката релация
България - Полша, изпращач „Електростарт” АД, получател на стоката -
Lumiqon/Narva-Polska, дата на товарене - 23.12.2020г., място на доставка на стоката -
Полша, срок на доставка - 12.01.2021г., адрес на товарене - гр. Вършец, бул.
„Република”, № 2, при уговорено възнаграждение за извършване на превоза в размер
на 1535 лева без ДДС, платимо по банков път - 60 дни след представяне на оригинална
фактура CMR, за което ищецът издал фактура № **********/07.01.2021г., с падеж
08.03.2021г.
При тези данни, настоящия състав намира че ищецът се легитимира като
кредитор на изискуемо вземане за възнаграждение по сключения с ответника превозен
договор в размер на 1842 лева, във връзка с който е била издадена процесната данъчна
фактура № **********/07.01.2021г.
8
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с това дали претендираното от ищеца вземане е погасено чрез прихващане в
една част с насрещното вземане на ответника за обезщетение за повреда на част от
товара, предмет на компенсаторното му изявление за сумата 1647.88 лв., а в друга част
за сумата 194.12 лв., поради извършено плащане.
По отношение на възраженията за прихващане:
Съгласно задължителните за съдилищата разясненията, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2020 г., ОСГТК,
при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се
смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно
да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне
изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В съобразителната част на
Тълкувателното решение разяснено, че уреденият в чл. 103 - 105 ЗЗД институт на
прихващането изисква насрещни вземания за пари или едонродни заместими вещи.
Необходимо е вземането на прихващащия /активното вземане/. Задължението на
прихващащия /пасивното вземане/ може да не е изискуемо. Достатъчно е да е
изпълняемо. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното
вземане, като наличието или липсата й се изяснява по спора за пасивното вземане,
когато изявлението за прихващане е извършено в процеса - т.нар. "съдебно
прихващане", или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на
изявлението за прихващане, извършено извън процеса - т.нар. "извънсъдебно
прихващане". Когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е
осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно
прихващане.
Правните норми на Конвенция CMR, регламентиращи отговорността на
превозвача при цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето
й, основанията за освобождаване на превозвача от отговорност и доказателствената
тежест, са императивни - виж чл. 41, т. 1 /в този смисъл и Решение № 48 от 12.06.2017
г. на ВКС по т.дело № 408/2015 г., II т. о., ТК, което се възприема от настоящия състав/.
В разглеждания случай е безспорно между страните, че по време на приемането
на стоките за превоз техните опаковки са били в добро състояние - виж представената
по делото товарителница и презумпцията, установена в чл. 9, § 2 Конвенция CMR,
която в случая не е оборена противно на изложените от въззивника доводи.
Оплакванията на ищеца, че видимото състояние на опаковката е било
приемливо, както и че поради това шофьорът извършил превоза не е извършил
проверка на състоянието на товара и не е изложил възражения срещу опаковката на
9
товара в съставената товарителница, настоящия състав намира за недоказани и
неоснователни. Според указанията на чл. 8, § 1, б“б“ Конвенция CMR, по време на
приемане на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери видимото състояние
на стоката и опаковката й, а ако има възражения, да ги мотивира и впише в
товарителницата. В случая това не е сторено от ищеца и оплакванията в този смисъл
са необосновани и неоснователни. Според показанията на свидетеля С.Д. /шофьор на
товарната композиция извършила превоза/, същият не е присъствал на натоварването
на стоката, която е приел готова и натоварена в гр.Видин. Съответно, при доставянето
на стоката в Полша е било установено, че част от опаковката на стоката е била
нарушена /разкъсана. В резултат, част от стоката била неопакована, разпиляна и
нарушена. Чрез показанията на свидетеля Аргиров и представените по делото писмени
доказателства се установява, че 123 бр. от превозваните дросели били нарушени
външно и не функционирали, както и че същите не са били заплатени на ответника.
Съответно, чрез събраните в производството доказателства е установено и
страните не спорят, че стоката е била претоварена от една товарна композиция, в която
е била натоварена от изпращача – ответник в друга товарна композиция, която е била
натоварена от превозвача - ищец, а не от изпращача. Поради това и възраженията на
ищеца за неправилно натоварване на стоката и неправилното и укрепване се явяват
неоснователни. Както бе посочено, презумпцията, установена в чл. 9, § 2 Конвенция
CMR не е оборена в производството от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1 от Конвенцията CMR, превозвачът е
отговорен за цялостната и частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето.
Приложението на посочената норма е обусловено от наличието на посочените в нея
форми на неизпълнението - свързани със задължението за превозване и предаване на
стоката в срок и в запазено състояние, които съответно определят и обема на
отговорността на превозвача по смисъла на чл. 23 от Конвенцията CMR.
Повреда е налице, която приетият за превоз товар се различава от предадения
/т.е. неточно изпълнение в качествено отношение/, която води до намаляване на
действителната стойност на товар/ поради: счупване, одраскване, огъване,
овлажняване, разваляне, гниене, мухлясване, размразяване, вкл. намаляване на срока
на годност и др./. Повреждането на опаковката също представлява повреда на товара,
ако води до намаляване на стойността му, включително и без да има увреждане на
самия товар. В частност ответникът се позовава на наличието на неправилно
укрепване и разполагане на опаковките с превозваните стоки - като част от товара,
което е довела до нарушаване на опаковката, както и на част от стоките в нея, което
обстоятелство настоящия състав намира за доказано чрез събраните доказателства.
Както бе посочено при приемане на стоката свидетеля Д. не е установил лично
10
състоянието на товара и опаковката, които, както бе посочено са били натоварени и
разположени от превозвача – ищец, а не от ответника. Съответно, в съставената
товарителница не са били изложени възражения на превозвача срещу надеждността на
опаковката, поради което настоящия състав намира че стоката е била предадена в
годно за превоза добро състояние с подходяща и надеждна опаковка.
В този смисъл показанията на свидетеля Н. се явяват неотносими към предмета
на спора. Същият не е присъствал при огледа на стоката и опаковката й, а даденото от
него експертно становище се явява недопустимо доказателствено средство, доколкото
същият не е назначен от съда като експерта по спора. Още повече, че товарът е бил
преместен от превозвача в друга транспортна композиция след натоварването му от
изпращача – ответник в първоначалната такава.
Доводите на въззивника, че като превозвач на товара не носи отговорност за
неговото укрепване при натоварване, съдът намира за неоснователни. Както е
предвидено с разпоредбата на чл. 373, ал. 1 ТЗ, превозвачът отговаря за изгубването,
погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима
сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е
дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ. В случая е установено, че повреда на това е
била причинена при извършения превоз, както и че същата е настъпила в резултат на
неправилно и недостатъчно укрепване на товара. Както правилно е отбелязал СРС,
отговорността на превозвача е предмет на уредба и с разпоредбата на чл. 17 от
Конвенцията /Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR//. В същата е предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната или
частична повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й.
Доводите на въззивника, че при разрешаване на спора съдът недопустимо е
основал фактическите си констатации и правни доводи на съставения протокол за
несъответствие в доставка № 1, съдът намира за неоснователни. Документът /с
характеристики на частен свидетелстващ документ съставен от трето лица за спора/ е
допустимо доказателство по чл.178 вр. чл.180 ГПК, съставен е от получателя на товара
- „Лумикон”, като в същия са удостоверени обстоятелствата - несъответствие на 123
бр. дросели, които са повредени при извършения превоз. Направената от получателя
забележка, че повредата на част от стоката е настъпила се потвърждава и от
показанията на свидетеля Д. и от възраженията на получателя отразени в
товарителницата. Чрез удостовереното в протокола и показанията на свидетеля
Аргиров се потвърждава, че част от стоката е била повредена не само външно, а и като
функционални характеристики, доколкото същата не е работела по предназначението
си. В резултат на това, както бе посочено, на 18.02.2021г. ответното дружество е
изпратило на купувача и получател на товара кредитно известие №
11
**********/17.02.2021г. към фактура № **********/09.12.2020г. за сумата 842,55 евро,
с посочено основание „промяна в количеството” фактурирани дросели от вида
905531518344117 MHI/HSI 150 W/230V/50 Hz-PERF.
Предвид съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
съдът намира, че по делото безспорно е установено, част от товара, превозван в
изпълнение за договора за превоз, е бил увреден по вина на превозвача.
В производството не са установени факти и обстоятелства сочещи за отпадане
или намаляване на отговорността на превозвача, поради което риска от погиване и/или
повреждане на превозваната стока по време на извършения автомобилен превоз се
носи от него. В този см. чл.17, ал. 1 от Конвенцията, чл. 67 ЗАв П и чл. 373, ал. 1 от ТЗ.
В случай на повреда превозвачът заплаща обезценка в размер, изчислен според
стойността на стоката, определена съгласно чл. 23, § 1, 2 и 4 от Конвенцията CMR,
като във всички случаи обезщетението не може надвишава сумата, която би се
получила при цялостна липса, когато цялата пратка е обезценена от повредата или
сумата, която би се получила в случай на липса на обезценената част, когато само част
от пратката е обезценена от повредата /чл. 25 от Конвенцията CMR.
В случая, чрез събраните доказателства е установено, че обезщетението
определено по посочения начин / чл. 23, § 1, 2 и 4 от Конвенцията CMR/ възлиза на
сумата 1624.76 евро или 3177.75 лв.
Доводите на въззивника, че в производството не е установено настъпване на
вредата и в какво се изразява същата, както и нейния размер, съдът намира за
неоснователни с оглед дадените по-горе фактически констатации и правни изводи.
Всички 123 бр. увредени изделия са били от един вид — достатъчно
индивидуализиран в Протокол за несъответствие в доставка №1, противно на
изложените от ищеца оплаквания.
В този смисъл ответникът се легитимира като кредитор на претендираното
насрещно вземане за сумата 1647,88 лева, което ответното дружество има срещу
ищеца и представляваща удържана от получателя на товара сума, равняваща се на
стойността повредения и предаден за скрап товар и чрез плащане на сумата 194,12
лева с платежно нареждане от 13.07.2021 г. Последното обстоятелство е установено по
делото и не се оспорва от страните. Освен това, както правилно е посочил СРС, при
съобразяване на извършеното в хода на производството плащане в поза на ищеца на
сумата 194, 12 лева, върху същата ответникът дължи и законна лихва за забава,
считано от завеждане на иска - 25.06.2021 г. до 13.07.2021г., чийто размер възлиза на
сумата 1,02 лева.
Правилен и обоснован е изводът на съда за неоснователност на претенцията за
разноски но смисъла на чл.309а, ал, 1 ТЗ. Действително в позиция 3 в представения с
исковата молба „Отчет за разходи относно казуси на Ес Ти Ем Груп” ЕООД - април
12
2021г. се съдържа запис за извършени разходи на стойност 150лв. В производството не
са ангажирани доказателства за това от кого са направени тези разходи, в т.ч. че тази
сума е била разходвана действително от ищеца за реално направени такива разноски.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС - потвърдено, като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя не следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция. Такива се следват, на основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна като техния размер възлиза на сумата 500 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така определения размер на адвокатско възнаграждение 500 лв. за въззивната
инстанция съдът определи при съобразяване действителната правна и фактическа
сложност на спора и извършените процесуални действия от адв. Р. Д.. За обосноваване
на сочения извод, съдът съобрази и дадените указания с постановеното решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с ретроактивно
действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.,
както и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящето решение е окончателно.
По изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218 от 05.01.2024 г. на СРС, 81 състав,
поправено с Решение № 14150/18.07.2024 г. поставени по гр.д. № 37074/2021 г. по
описа на СРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Ес
Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*********, срещу "Електростарт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вършец, бул. „Република“ № 23, иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR), за сумата от 1842 лева, представляваща дължимо
възнаграждение (навло) за извършен международен превоз на стоки по направление
България - Полша по заявка-договор за международен транспорт № PRO024623 от
17.12.2020г., за което е издадена фактура № **********/07.01.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.06.2021г. до
окончателното изплащане, поради извършено прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
със сумата от 1647,88 лева, представляваща удържана от получателя на товара срещу
13
ответното дружество сума, равняваща се на стойността повреден товар и чрез плащане
на сумата 194,12 лева, както и иска по чл.309а, ал.1 ГПК за сумата в размер на 150
лева, представляваща сторени разноски по извънсъдебно събиране на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ес Ти Ем Груп” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********* ДА
ЗАПЛАТИ на „Електростарт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Вършец, бул. „Република“ № 2, сумата от 500 лева, представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14