Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…8....януари….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…. ДЕСЕТИ….. ДЕКЕМВРИ…..

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,…като…разгледа

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…897.…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от Ц.О.Н., ЕГН-**********с настоящ адрес *** и постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв. С.В. от САК,            против съдебно Решение №270/31.07.2019г., постановено по гр.д.№826/2018г. по описа на Районен съд –Червен бряг, с което е признато за установено  по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „***“-АД, сумата от 751.55лв. – главница по фактура №***/26.10.2017 и сумата от 291лв. – мораторна лихва за периода от 07.11.2017г. до 21.02.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.03.2018г.  до окончателното изплащане, както и направените разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение №134/07.03.2018г. по ч.гр.д.№203/2018г. по описа на същия съд.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното  решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователен установителният иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК.  Излагат се съображения, че жалбоподателката няма качеството нито на абонат, нитонна ползувател на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.Червен бряг, ***, за който е издадена фактура, по която се претендира дължимост на парична сума. Изтъква се, че в представения договор за доставка на ел. енергия, не е посочен адреса на обекта, за който същият се сключва, а само улицата.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника адв. Ст.В. от САК, въззивната жалбоподателка поддържа изразеното становище и излага допълнителни съображения.

Ответникът по въззивната жалба – „***“-АД, който е ищец в първоинстанционното производство, не е подал писмен отговор на същата. В съдебно заседание на въззивната инстанция, чрез пълномощника юрк.Т. и в писмената защита, изготвена от същия, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Страните не са направили доказателствени искания.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба, подадена от Ц.О.Н. с постоянен адрес в гр.Червен бряг и настоящ адрес ***,чрез процесуалния представител адв. Ст.В. от САК, срещу съдебно Решение №270/31.07.2019г., постановено по гр.д.№826/2018г. по описа на Районен съд-Червен бряг, е  процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№826/2018г. по описа на Районен съд –Червен бряг, е образувано на основание предявени по реда на чл.422 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК,   от „***“-АД чрез юрк.Св.Т. против Ц.О.Н., ЕГН-**********, с постоянен адрес в гр.Червен бряг, установителни искове,както следва: Иск за  главница с цена 751.55лв. и иск за лихва с цена 21.91лв.

В исковата молба се твърди следното:

На името на ответницата е разкрита партида №***, договорна сметка:***и аб.№***с адрес гр.Червен бряг, ***, обект- къща. На 23.10.2017г. служители на Отдел „***“  към „***“-АД, на основание чл.58 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи и на основание ПИКЕЕ са извършили проверка на горепосочения адрес. Потребителят е потърсен преди началото на проверката, но не е открит.Поради тази причина Констативен протокол №***/23.10.2017г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели – представители на Федерацията на потребителите, които не са служители на дружеството.Преди проверката  е потърсен и контакт с органите на полицията, които са се отзовали.

Проверяващите са установили, че има промяна в схемата за свързване на потребителя. Поради направените констатации, служителите на „***“-АД са възстановили нормалната схема на свързване на електромера, което е отразено на стр.3 от протокола. Същият СТИ, който измерва ел. енергията, потребявана в домакинството  е проверяван  за пуериод от 90 дни преди датата на проверката -23.10.2017г. това обстоятелство е взето пред вид при начисляване на корекционната сума.Проверката, обективирана в КП№***/23.10.2017г. установява извършването на промяна в схемата на свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия. Въз основа на протокола и на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партида№***, договорна сметка:***и аб.№***с адрес гр.Червен бряг, ***, обект- къща, за периода  27.07.2017г.-23.10.2017г.Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ.Потребителят е уведомен за извършената проверка посредством писмо с изходящ номер от 24.10.2017г. Издадена е фактура №0***/26.10.2017г. за сумата от 751.55лв. Потребителят е  уведомен за това обстоятелство, посредством писмо изх.№**********/20.11.2017г.

Петитумът  на исковата молба е да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата Ц.О.Н., че същата дължи на „***“-АД, сумата от 751.55лв.- главница, представляваща задължение по Фактура №0***/26.10.2017г. за периода от 27.07.2017г. -23.10.2017г-, издадена по повод на извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №***/23.10.2017г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, както и сумата в размер на 21.91лв. – лихва върху главницата, начислена от 07.11.2017г. до 21.02.2018г., както и лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства.

Ответницата Ц.О.Н. в срока по чл.131 от ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените срещу нея искове. Посочила е, че не е живяла на адреса  от 2004г., а от 2018г. живее в гр.София. Къщата в Ч.бряг е полуразрушена. Казали са й, че в нея са се самонастанили цигани. ЧЕЗ може да прекъсне подаването на ел. енергия, ако има незаплатени сметки. Тя не може да отговаря за нещо, което не е изразходвала и не е живяла в тази къща.

Към отговора са представени писмени доказателства.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Граждански състав на Районен съд- Червен бряг е уважил изцяло исковата претенция, като е постановил следното:

Признал е за установено  по отношение на Ц.О.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ******и аб. № ***, че съществува вземането на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, със законни представители К.С.С. и Я.Б., гражданин на Република Чехия, че вземането за сумата от 751.55 лева /седемстотин петдесет и един  лева и 55ст/ - главница по фактури № ***/26.10.2017 г. ; сумата от   21.91 лева /двадесет и един лева и 91ст./ - мораторна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 21.02.2018г.,  ведно със законна лихва върху главниците, считано от 07.03.2018 г. до окончателното им изплащане, както и направени деловодни разноски от заявителя в общ размер 83.00 лева /осемдесет и три лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса и 58.00 /петдесет и осем лв. / - адвокатско възнаграждение,, за които е издадена не намерих такава заповед Заповед за изпълнение № 134 от -07.03.2018 г. по Чгр.д. № 203  по описа на с.с. за 2018 г.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц.О.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** да ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.София, ***, със законни представители К.С.С. и Я.Б., гражданин на Република Чехия направените по делото разноски в размер на: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса и 58.00 /петдесет и осем лв. / - адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд приема, че   постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

Във връзка с допустимостта на решението, съдът посочва, че същото е постановено  по допустими установителни искове, предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК между надлежни страни, в законния едномесечен срок от уведомяването, извършено от заповедния съд.

                        За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На л.68 от първоинстанционното дело ищецът е представил разпечатка на Договор за продажба на електрическа енергия №**********,  в сила от 01.01.2002г. с посочени следните страни: Продавач  ищецът -„***“-АД и купувач – ответницата Ц.О.Н..Обект на консумация е №***и адрес - гр.Червен бряг, ***. Представеният договор не съдържа подписите на договарящите лица и в него не е посочен конкретният обект на *** в гр.Червен бряг.

На името на ответницата е разкрита партида №***, договорна сметка:***и аб.№***с адрес гр.Червен бряг, ***, обект- къща.

От представената Справка на основание Наредба №14/18.11.2009г., находяща се на втора страница на л.13 от приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№203/2018г., се установява, че ответницата ( понастоящем въззивница) Ц. О.Н. има регистриран постоянен и настоящ адрес ***, считано от м. ноември 2005г.  Този адрес е вписан и в личната карта на лицето, издадена на 08.01.2016г.(л.43 от първоинстанционното дело). Считано от 14.08.2018г същата е регистрирала настоящ адрес ***, видно от удостоверението на л.46.

На 23.10.2017г. служители на „***“-АД, са извършили проверка на адрес в гр.Червен б***. Потребителят е потърсен преди началото на проверката, но не е открит.  Потърсен е контакт с органите на полицията, които са се отзовали.Свидетелят Е.Е.- ***,  присъствал на проверката  е заявил в показанията си пред РС, че визуално познава лицето Ц.Н.,  посочил е , че същата не живее на този адрес, но не може да установи от кога. Констативен протокол №***/23.10.2017г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели – представители на Федерацията на потребителите, които не са служители на дружеството.(л.10 и сл.).

Проверяващите са установили, че има промяна в схемата за свързване на потребителя. Поради направените констатации, служителите на „***“-АД са възстановили нормалната схема на свързване на електромера, което е отразено на стр.3 от протокола.(Показания на свидетелите П.Р. и Г.С. на л.65 от първоинстанционното дело). Същият СТИ, който измерва ел. енергията, потребявана в домакинството  е проверяван  за период от 90 дни преди датата на проверката -23.10.2017г. това обстоятелство е взето пред вид при начисляване на корекционната сума.Проверката, обективирана в КП№***/23.10.2017г. установява извършването на промяна в схемата на свързване на СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребяваната ел. енергия. Въз основа на протокола и на основание чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента. Преизчислена е сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партида№***, договорна сметка:***и аб.№***с адрес гр.Червен бряг, ***, обект- къща, за периода  27.07.2017г.-23.10.2017г.Количеството потребена ел. енергия се доначислява по реда на чл.48,ал.1 от ПИКЕЕ.Потребителят е уведомен за извършената проверка посредством писмо с изходящ номер от 24.10.2017г. (л.13) Върху известието за доставяне, представител на куриерската агенция е посочил,че“лицето не живее на този адрес, а къщата е продадена“. (л.14) Издадена е фактура №***/26.10.2017г.

На 02.03.2018г.(съгласно пощенското клеймо), „***“-АД е подал до РС-Червен бряг заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 751.55лв.,регистрирано с Вх.№1146/07.03.2018г., за следните суми, срещу длъжницата Ц.О.Н.: Сумата от 751.55лв. – главница по Фактура 0***/26.10.2017г. и 21.91лв.-мораторна лихва за периода от 07.11.2017г. до 21.02.2018г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№203/2018г. по описа на районен съд-Червен бряг. С издадената Заповед №134/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, заявлението е  уважено  изцяло. Заповедният съд е приел, че длъжницата е уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и е уведомил заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането. В  указания срок, „***“-АД е предявил по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове с цена 751.55лв. и 21.91лв., въз основа на които е образувано първинстанционното гр.д.№82682018г. по описа на РС-Червен бряг, приключило с постановяване на обжалваното съдебно Решение №270/31.07.2019г. 

При така установените фактически положения, въззивният съд формира следните  правни изводи:

От страна на ищеца не е представен валиден договор за продажба на ел. енергия за обект, представляващ къща в гр.Червен бряг, ***, сключен между „***“-АД като продавач и въззивницата Ц.О.Н. като купувач. Това е така, защото представената разпечатка не съдържа подписите на страните. Освен това не е установена  някаква  правна или фактическа връзка на въззивницата с обекта на ул***. Преди всичко в представената разпечатка не е посочен конкретния обект, а само улицата. Освен това няма твърдения и не са представени доказателства същата да е била собственик, наемател или ползувател на имота находящ се на №***. От справките за адрес, се установява, че от 2005г. същата има регистрирани постоянен и настоящ адрес  на друго място в гр.Червен бряг, ***. Инспекторът от  местното РУ на МВР е установил в показанията си, че същата не живее на  адреса на ***. Всички свидетели установяват, че проверката на електромера, извършена   на 23.10.2017г., е проведена в отсъствие на обитателя.

Пред вид на горното, въззивният съд приема, че  въззивницата не може да бъде държана отговорна за  това, че   при проверката, извършена на 23.10.2017г.,електромерът на имот в гр.Червен бряг, *** е свързан неправилно, което е довело до непълно отчитане на консумираната ел. енергия и начисляването на по-малко суми, за коригирането на което е издадена  процента фактура.  – Не става ясно на какво основание е разкрита партида на нейно име, тъй като липсва валидно сключен договор  за продажба на ел. енергия и няма данни същата  да е  била собственик, наемател или ползувател на  имота, за който е разкрита партида на нейно име. Освен това е установено, че от 2005г. същата има регистриран друг постоянен и настоящ адрес и към момента на проверката-2017г., реално  не е живяла в имота на ***, пред вид показанията на свидетелите.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които са противоположни на тези в обжалваното решение. Поради това последното следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл.271 от ГПК се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни, предявените по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове с цена – 751.55лв.- главница и 21.91лв. – лихва.

 С оглед изхода на производството, „***“-АД следва да бъде осъден да заплати на Ц.О.Н. разноски общо в размер на 412.50лв., от които 100лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 300лв. – адв. възнаграждение за въззивна инстанция и 12.50лв. – държавна  внесена д.т. за въззивно обжалване съгласно указанията на РС.

Въззивният съд констатира, че държавната такса за въззивно обжалване не е правилно определена при администрирането на въззивната жалба от РС.- Указанията са били за внасяне на д.т. от 12.50лв., които са изпълнени. При положение, че по реда на чл.422 от ГПК са предявени два обективно съединени искове с цени съответно 751.55лв. и 21.91лв., исковата претенция е уважена и осъдителното решение се обжалва изцяло, дължимата д.т. за въззивно обжалване съобразно цените на двата иска е по 25лв. за всеки или общо 50лв. за двата. Това означава, че въззивният жалбоподател е останал задължен към ОС-Плевен със сумата от 37.50лв., представляваща разлика между внесената д.т. от 12.50лв. и дължимата д.т. от 50лв. Тъй като с въззивното решение обаче се отменя първоинстанционното решение и предявените искове се отхвърлят, за процесуална икономия, сумата от 37.50лв. следва да се внесе по сметка на ОС-Плевен не от въззивния жалбоподател, а от ответника по въззивната жалба.

Съгласно чл.280,ал.3,т.1  от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

 По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

            

             Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №270/31.07.2019г. на Районен съд –гр.Червен бряг,  постановено по гр.д.№826/2018г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл.422 от ГПК   от „***“-АД,ЕИК-***  със седалище и адрес на управление в гр.София, ***против Ц.О.Н.,ЕГН-********** с настоящ адрес ***, обективно съединени установителни искове за парични вземания, за които  по ч.гр.д.№203/2018г. по описа на РС-Ч.бряг е издадена Заповед № 134/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за следните суми:

-сумата от 751.55лв.- главница, представляваща задължение по Фактура №0***/26.10.2017г. за периода от 27.07.2017г. -23.10.2017г-, издадена по повод на извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №***/23.10.2017г., която сума е начислена като корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ, ведно с лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане

-сумата от 21.91лв. – лихва върху главницата, начислена от 07.11.2017г. до 21.02.2018г.

 

ОСЪЖДА „***“-АД, еик-***  със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.О.Н.,ЕГН-********** с настоящ адрес ***,  на основание чл.78,ал.3 от ГПК, РАЗНОСКИ за две инстанции в размер на 412.50лв.( четиристотин и дванадесет лв. и 50ст.)

 

ОСЪЖДА „***“-АД, еик-***  със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ  в полза Бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Плевен д.т. от 37.50лв.(тридесет и седем лв. и 50ст) на основание чл.78,ал.6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: