Решение по дело №1723/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3936
Дата: 18 август 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20221110201723
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3936
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20221110201723 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. А. А. срещу електронен фиш серия К № 5481753 от 10.05.2021
година, с който на Ю. А. А. е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат И.
посочва, че предишният собственик на автомобила, който работел на пункт за ГТП е
преснимал СУМПС на А. и е подал декларация по реда на член 188 от ЗДвП, че на
процесната дата А. е управлявал автомобила
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на ОПП-СДВР лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. №
НОМЕР, е бил собственост на Р.М.З. като първоначалната регистрация е от 21.03.2017
година. От приобщената прокурорска преписка № 17373/2022 по описа на СРП се
установява, че на 23.09.2021 година между Р.З. и съпругата му К.М.-З., от една страна като
продавачи, и Ю. А. А., от друга като купувач, бил сключен договор за покупко-продажба на
МПС в изискуемата от закона нотариално заверена форма. На името на Ю. А. било издадено
СРМПС от 24.09.2021 година. На 10.05.2021 година около 10.22 часа автомобилът бил
управляван в град София, бул.“История Славянобългарска“ до № 5 с посока на движение от
ул. “Каменоделска“ към надлез “Надежда“ с 72 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч за
населено място. Нарушението е установено с АТСС TFR1-М 505. Приложен е снимков
материал като веществено доказателство, от който е видно марката и регистрационния
номер на процесното МПС. От приобщената прокурорска преписка и показанията на
1
свидетелката К. А.а, съпруга на жалбоподателя, се установява, че на 11.11.2021 година Ю.
А. закарал автомобил „Фиат Пунто“, рег. № НОМЕР, собственост на съпругата му К. А.а, в
пункт за ГТП, където видно от издаденото удостоверение за техническа изправност,
председател на комисията от технически специалисти бил Р.М.З.. За да бъде извършен
годишния технически преглед З. поискал да направи копие на СУМПС на Ю. А.. За
нарушението на член 21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 10.05.2021 година на Р.М.З. бил
издаден електронен фиш, серия К № 487199. На 15.11.2021 година З., използвайки копие от
СУМПС на Ю. А., с което се сдобил на 11.11.2021 година при извършване на ГТП на
автомобила на съпругата на А., декларирал, че на 10.05.2021 година А. управлявал
автомобила и приложил копие от неговото СУМПС. На същата дата З. попълнил и друга
декларация относно нарушение, извършено на 28.03.2021 година, във връзка с което бил
издаден друг електронен фиш, като отново посочил, че А. е управлявал автомобила и
приложил копие от СУМПС на Ю. А.. Впоследствие, електронен фиш, серия К № 487199 от
10.05.2021 година и серия К № 4664064 от 28.03.2021 година, издадени на името на Р.М.З.
били анулирани като за нарушението, извършено на 10.05.2021 година на Ю. А. бил издаден
обжалваният електронен фиш серия К № 5481753 от 10.05.2021 година.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от събраните писмени
доказателства по приобщената прокурорска преписка № 17373/2022 по описа на СРП,
показанията на свидетелката К. А.а, които съдът изцяло кредитира, тъй като въпреки
предполагаемата заинтересованост на свидетелката А.а като съпруга на жалбоподателя,
показанията са логични и кореспондиращи на събраните в хода на досъдебното
производство, образувано по жалба на съпруга й, доказателства, както на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства по настоящето производство .
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 72 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка).
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента
2
на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 72 км/ч, което е повече
от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Макар безспорно да е извършено нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП, не се установи
авторството на административното нарушение от страна на Ю. А. А.. Съдът кредитира
показанията на съпругата му, че А. е предоставил копие от СУМПС на Р.З. при извършване
на ГТП на собствения й автомобил на 11.11.2021 година. Впоследствие, с декларации от
15.11.2021 година З. посочил, че автомобилът на 28.03.2021 година и на 10.05.2021 година,
на която датата е издаден обжалваният електронен фиш, е управляван от Ю. А. А.. От
приобщената прокурорска преписка не се събраха доказателства автомобилът да е предаден
от З. във владение на А. на дата по-ранна от 23.09.2021 година, когато А. е придобил от
собствеността върху автомобила с изискуемия писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Достоверно се явява твърдението на жалбоподателя, че снабдявайки се с копие
от неговото СУМПС З. е посочил, че той е управлявал автомобила на две дати 28.03.2021
година и 10.05.2021 година, без да е доказано, че на тези дати автомобилът е бил
предоставен за управление на А..
В полза на жалбоподателя на основание член 63д, ал.2 от ЗАНН следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 300,00 лева съобразно представените писмени
доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5481753 от 10.05.2021 година, с който на Ю. А. А. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на член
3
21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание член 63д, ал.2 от ЗАНН Столична дирекция на вътрешните работи,
представлявана от Директора, да заплати на Ю. А. А., ЕГН **********, сумата 300,00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4