Определение по дело №111/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е въз основа на Определение № 11265 от 25.04.2023г. по адм. д. № 1565/2023 г. по описа на ВАС, с което е изпратена за разглеждане в АС-Ямбол частната жалба на И.Н.Р., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас против Определение № 486/22.12.22г., постановено от АС-Ямбол по адм.д.№ 330/2022 г., с което е оставено без уважение искането на И.Н.Р., за предварително обезпечение на доказателства чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза.

В частната жалба се твърди неправилност на определението и е направено искане същото да бъде отменено.

Ответната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

Настоящият касационен състав на Ямболския административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Обжалваното определение е съобщено лично на Р. на 23.12.2022г., а частната касационна жалба е подадена в ЯАС с вх. № 30 от 05.01.2023г., но с дата на пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция от 03.01.2023г.

Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови своя съдебен акт, едноличния състав на ЯАС е направил подробно изложение на обстоятелствата при които е образувано производството по адм.д.№ 330/2022 г. по описа на ЯАС и е проследил хронологията на подаденото заявление от И.Р. съдържащо искане за обезпечаване на доказателства под формата на извършване на съдебно медицинска експертиза. Посочил е, че първоначално заявлението на Р. *** от 22.08.2022г., по което е образувано адм. дело № 1467/2022г., което с Определение № 11265 от 07.12.2022г. по адм. д. № 10975/2022 г. по описа на ВАС е изпратено по подсъдност за разглеждане от ЯАС. Първоинстанционния съдебен състав е установил, че в АС-Бургас е образувано адм. дело № 890/2022г. по искова молба на Р. срещу държавата за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз определение № 9603/24.09.2021г. по а.д. № 8814/2021г. на ВАС; определение № 10271/11.10.2021г. по а.д. № 9778/2021г. на ВАС; определение № 9526/21.09.2021г. по а.д. № 8840/2021г. на ВАС и определение № 9833/30.09.2021г. по а.д. № 9038/2021г. на ВАС. С влязло в сила определение по адм. дело № 890/2022г., АС- Бургас е разделил така предявените искове от Р. като са образувани адм. дела с №№ 1037/2022г., 1038/2022г. и 1039/2022г. на БАС, които впоследствие с определения на ВАС са изпратени за разглеждане в ЯАС, където са образувани адм. дела №№ 253/2022г., 314/2022г. и 320/2022г., които към момента са на производство.

За да остави искането без уважение, едноличния състав на ЯАС е посочил на първо място, че още с разпореждане от 23.08.2022г. по адм. 1467/2022г. на БАС, е оставено без движение заявлението на Р., като изрично му е указано, че следва да уточни дали иска обезпечаване на бъдещ иск или искането му е във връзка със събиране на доказателства по изброените в молбата дела. Тъй като в уточнението си от 31.08.2022г. Р. е посочил, че съдът следва да прецени това, ЯАС е счел, че не е в правомощията му да преценя дали да бъде обезпечен с доказателства само бъдещ иск чрез изготвяне на СМЕ или да бъде изготвена СМЕ по всяко от изброените по горе административни дела.

На следващо място първоинстанционния състав на ЯАС е посочил, че обезпечаването на доказателствата, като способ за предварителното им събиране, до започване на същинския исков процес е регламентирано в разпоредбите на по чл. 207 и сл. ГПК, приложими в случая по силата на чл. 144 от АПК и има за цел да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори, доказателствено средство да бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. С оглед приетите доказателства по делото, ЯАС е формирал извод, че настоящия случай не е такъв, тъй като липсват каквито и да било сигурни данни за вероятност за съществуваща опасност относно затрудняване събирането на доказателства или тяхното загубване или унищожаване.

Обжалваното определение е правилно.

Гореизложените съображения в обжалваното определение се споделят изцяло от настоящият касационен състав на АС-Ямбол.

За исканата от Р. защита, изразяваща се в обезпечение на доказателства, депозирана чрез заявление от 22.08.2022 г. и уточнение към същото от 31.08.2022г., приложение намира чл. 207 ГПК, регламентиран в глава четиринадесета „Доказателства“ в раздел седми „Обезпечение на доказателства“. Съгласно цитираната норма, когато съществува опасност някое доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни, страната може да поиска събирането му предварително. За да е налице приложното поле на това правило, трябва да съществува и да се докаже реална опасност някое доказателство да се загуби или неговото събиране да се затрудни. Опасността трябва да голяма, основателна, сериозна и много вероятна, а не само предполагаема и хипотетична. Да се загуби доказателството означава то да липсва, да не е налично и да изчезне от материалната действителност. Причините за загубването му могат да са най-разнообразни, като например; лошо, нехайно, немарливо отношение, нарушаване на професионалните задължения при боравене и работа с такива доказателства или съхранението им, неполагане на елементарни грижи, безстопанственост или престъпно унищожаване, повреждане или компрометиране, неправилното им съхранение и държане в непригодни, неподходящи, опасни помещения или излагането им на атмосферни и други влияния. Да се затрудни неговото събиране значи по всякакъв начин умишлено да се пречи, препятства, възпира и осуетява неговото намиране, откриване и прилагане към доказателствения материал.

В случая частният жалбоподател нито пред едноличния съдебен състав на ЯАС, нито в настоящото касационно производство е доказал наличието на гореизброените предпоставки, изчерпателно визирани в чл. 207 ГПК и предполагащи неговото приложение. Твърденията му за съществуваща опасност да се загуби някое доказателство или да се затрудни събирането му са недоказани и неоснователни с оглед данните по делото и са в противоречие с наличните факти и обстоятелства. Вероятност да се загуби исканото да се обезпечи доказателство не съществува, тъй като се касае за „необратимо и нелечимо увреждане на денталния статус“, както сам твърди в частната си жалба Р.. От една страна при наличие на такова състояние, не се налага предварително назначаване на съдебно медицинска експертиза, преди предявяване на съответните искове. Такава експертиза би могла да се назначи във всеки един момент в хода на вече образуваните искови производства при направено искане за това и съответната преценка на съдебните състави за необходимостта от назначаването й.

От друга страна не може да се презюмира намерение на административния орган да манипулира или да компрометира по някакъв начин данните досежно денталния статус на частния жалбоподател.

Предвид изложеното подадената частна касационна жалба се явява неоснователна и оспореното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.235 от АПК, ЯАС, касационен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 486/22.12.2022г. постановено по адм. дело № 330/2022г. по описа на Ямболския административен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:	П /не се чете/
	Членове:	П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/