РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Бургас, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120103102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу М. П. Г., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 758,16 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия
за обект на потребление, находящ се в град Б., ***, за периода от м.08.2021 г. до м.12.2023 г.,
от които 725,26 лева – БГВ и 32,90 лева - ДР, ведно със законна лихва за забава от
депозиране на заявлението в съда – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 56,27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.10.2021 г. до 24.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
426/06.02.2024 г. по ч. гр. д. № 582/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в
Б., ***, не са изпълнили задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна
енергия, за периода от м.08.2021 г. до м.12.2023 г. на обща стойност 758,16 лева, включваща
предоставянето на битово горещо водоснабдяване и отчет за дялово разпределение. Сочи се,
че срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна
енергия, а съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок се дължи обезщетение в
размер на законната лихва. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи сумата от 56,27
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2021 г. до 24.01.2024 г.
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като
дадените на кредитора указания по чл. 415 от ГПК са обусловили правния му интерес от
предявяване на настоящия установителен иск.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
1
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се изпълнението на задълженията по чл.
30 и чл. 31 от ОУ от ответника, да отчита показанията на СТИ в предвидените в ОУ срокове
и условия, както и своевременното издаване на фактури. Оспорва се информацията
съдържаща се във процесните фактури, като се изтъква, че същата е неразбираема.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ищецът поддържа
предявените искове.
В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 582/2024 г. на РС-Бургас, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника.
Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение № 426/06.02.2024 г.
по ч. гр. д. № 582/2024 г. на РС-Бургас, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
В предоставения от съда срок, заявителят е представил доказателства за предявен
установителен иск за съществуване на вземането си.
Приобщени по делото като писмени доказателства са следните документи:
извлечение от сметка за процесния имот за процесния период /л. 12 и л. 13/, подписан карнет
/л. 14/ и свидетелства за годност на СТИ /л. 16 и л. 17/, нотариален акт /л. 9/, удостоверение
за наследници /л. 10/ и удостоверение за липса на вписан отказ от наследството на С.С.,
извършен от ответника /л. 111/, установяващи, че процесният обекта на потребление е
придобит от ответника по наследство от своя баща.
Представен по делото е протокол на ОСЕС от 2000 г., ведно с подписан от етажните
собственици присъствен списък, от който се установява, че са взети решения за възлагане на
ТАЕС „Небло инженеринг“ ООД монтажа на ИТР и топлинно счетоводство /л. 20/.
Приети по делото са договори между ЕС и ищеца, както и договори между ищеца и
ТАЕС „Небло инженеринг“ ООД, ведно с анекси към тях, касаещи процесния период /л. 22 –
л. 56/. Приети по делото са и протоколи за неосигурен достъп в обекта на потребление /л. 61
и л. 62/.
Представени по делото са и решения на ДКЕВР и ОУ за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация – Бургас“ ЕАД за потребители на гр. Бургас /л. 64/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза /л. 122/ се установява, че незаплатените суми
по компоненти са за БГВ – 725,26 лева, отчет и дялово разпределение – 32,90 лева. Общият
размер на задължението възлиза на 758,16 лева, а мораторната лихва възлиза на 56,27 лева.
Спазени са нормативните изисквания и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при
индивидуалното разпределение на топлинна енергия за всички абонати, присъединени към
абонатната станция. На ответника са начислени по-малки количества топлинна енергия от
нормативно установеното при неосигурен достъп.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника,
последният е направил възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
2
и неговата допустимост.
Предявени са искове с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове в
тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните облигационно
отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията,
дължими за тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докажат направените правоизключващи възражения,
включително направеното възражение за погасителна давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.
3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на чл.3,
ал.1 от Общите условия на ищеца, купувач на топлинна енергия за битови нужди може да
бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик, или
титуляр на вещно право на ползване.
В настоящото производство не е спорно, а и от представените от ищеца писмени
доказателства се установи, че ответникът е собственик на апартамент в сграда в режим на
етажна собственост, за който са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС -
решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от
22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната
практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната
собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което
съдът описа по-горе и кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет –
срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия
топломер. Поради неосигурен достъп е осъществена корекция по 140 л. за БГВ за един
обитател, два радиатора и една щранг-лира, съобразно Наредба за топлоснабдяване № 16-
334/2007 г., но на ответника са начислени по-малки количества
Поради това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
3
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна енергия следва да
бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническата експертиза, като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Съобразно същото, дължимите суми за главница възлизат в размер на 758,16 лева.
Изводът за основателност на главния иск обуславя основателността на акцесорната
претенция за мораторна лихва, която съобразно заключението възлиза в размер от 56,27
лева.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер от 225 лева, както и сторените в исково производство
разноски в размер от 525 лева, от които сумата от 25 лева за заплатена държавна такса,
сумата от 200 лева за депозит за особен представител и сумата от 300 лева за депозит за
експертиза.
В съдебното заседание от 28.01.2025 г. особения представител на ответника е
направил искане за увеличаване размера на определеното му възнаграждение. Съобразно чл.
47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да
бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения няма задължителен характер, но
доколкото в нея са посочени приблизителните размери на възнагражденията, съобразно
характера на спора и фактическата и правната сложност на съответния вид дело, може да
бъде ползвана като ориентир, на основание чл. 5 ГПК. В случая, като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, която не надвишава обичайната за дела от този тип, тъй като
не са събирани множество доказателства, не са разпитвани свидетели, ответникът не е
правил относими доказателствени искания, не са тълкувани международни договори и не е
прилагана нова нормативна уредба, поради което съдът приема, че обоснован и справедлив
размер на адвокатското възнаграждение с оглед интереса по делото, който не надвишава
1000 лева и извършената от особения представител работа, за дело с ниска фактическа и
правна сложност като настоящото е този по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1, намален с една
втора, съобразно чл. 47, ал. 6 ГПК или 200 лева, в рамките на който е и определеното и
изплатено възнаграждение на особения представител, предвид което не е налице основание
за неговото увеличаване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. П. Г., ЕГН
********** с адрес град Б., ***, дължи на ищеца „Топлофикация-Бургас“ АД със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“, следните суми: сумата от 758,16 лева
/седемстотин петдесет и осем лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница за
доставена и ползвана топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в град Б., ***,
за периода от м.08.2021 г. до м.12.2023 г., от които 725,26 лева – БГВ и 32,90 лева - ДР, ведно
със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 30.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 56,27 лева /петдесет и шест лева и
двадесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2021
г. до 24.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 426/06.02.2024 г. по ч.
гр. д. № 582/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
4
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН ********** с адрес град Б., *** да заплати на
„Топлофикация-Бургас“ АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Лозово“
сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направени в ч. гр. д. №
582/2024 г. на РС-Бургас съдебно-деловодни разноски и сумата от 525 лева /петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5